Решение по дело №360/2018 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 162
Дата: 14 декември 2018 г. (в сила от 4 януари 2019 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева-Георгиева
Дело: 20184410200360
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Левски, 14.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                      

разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №360 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от Б.Е.Б. *** против Наказателно постановление №15-0293-000058/27.04.2015г. на Началник СПП при ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Наведени са доводи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, както и че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения за неправилна правна квалификация на нарушението, описано в обстоятелствената част на НП – не представя СУМПС, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл.100 от ЗДвП, а не на посочената от административни наказващия орган такава – чл.150 от ЗдВП. Посочва, че е налице противоречие между обстоятелствената и санкционната част на НП. Твърди, че към момента на извършване на проверката е бил правоспособен водач на МПС и е притежавал СУМПС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното НП.

         В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р. – ПлАК, която поддържа жалбата. Излага доводи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установявало, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят бил правоспособен водач. Навежда довод, че в АУАН била посочена правилната правна квалификация на деянието – чл.100 от ЗДвП. При разпита на актосъставителя като свидетел по делото било изяснено, че след извършена проверка било установено, че Б. притежавал чуждестранно СУМПС. Същото обстоятелство се установявало и от приетите по делото писмени доказателства. Моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

         Ответната страна по жалбата - ОДМВР – Плевен изразява становище, че молбата следа да бъде оставена без последствие и издаденото НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложената разписка към обжалваното НП, същото е връчено на жалбоподателя на 10.10.2018г. Подадена е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление.

Предвид на това жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Към 13.04.2015г. жалбоподателят Б.Е.Б. имал издадено на негово име СУМПС №********* – издадено на 19.09.2000г. със срок на валидност до 14.09.2010г. Същото било със статус в регистрите на КАТ „унищожено повече от 1 документ” поради подмяна/замяна в чужбина на 16.02.2004г. в Кралство И., на основание Директива 2006/126/ЕО на Съвета на ЕС с рег.№УТ-177/02.02.2004г. на Главна дирекция „Национална полиция”.  Б.Б. имал издадено испанско СУМПС №Х-2741703-В/23.07.2003г.

На 13.04.2015г., около 20:38 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил ***, с рег.№***,  в село О., общ.Л., обл.П.н, по улица „***”, в посока към с.К., общ.Л., обл.П..

По същото време, свидетелите К.А. и Р.Й. – служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР Плевен към този момент, изпълнявали служебните си задължения по контрол на ЗДвП в село О., общ.Л., обл.П..

В 20:38 часа на посочената дата, свидетелите А. и Й. спрели за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил  ***, с рег.№***.  След поискване от полицейските служители, Б. не представил свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на автомобила. След извършена справка чрез ОДЧ било установено, че на името на водача има издадено испанско СУМПС. На Б. била направена проба с техническо средство Дрегер и било установено наличието 1,38 помила алкохол в издишания въздух.

За констатираните нарушения св. К.А. съставил на жалбоподателя АУАН сер.Т №612562/13.04.2015г. за това, че на 13.04.2015г., около 20:38 часа, в село О., общ.Л., обл.П., по улица „***”, в посока към с.К., като водач на посочения л.а., при проверката не представя СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, както и че управлява след употреба на алкохол над 1,2 промила, установено с посочено в акта техническо средство, с което нарушил чл.100, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП и чл.5,ал.3, т.1 от ЗДвП.

Актът бил подписан от св. Р.Й., като свидетел. Същият бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения на 13.04.2015г.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на Б.Е.Б. на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП – „управлява без да е правоспособен водач”. В обстоятелствената част на НП административно-наказващият орган е приел за установено, че водачът при проверката не представя СУМПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС. 

За установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП било образувано НОХД №208/2015г. по описа на РС – Левски за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К.К.А. и Р.И.Й., както и от писмените доказателства – АУАН сер.Т №612562/13.04.2015г., НП№15-0293-000059/27.04.2015г., Заповед рег.№8121з-47/16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, копие от протокол от 01.07.2018г. по НОХД №208/2015г. по описа на РС-Левски, писмо до Началник на „ПП-КАТ” към ОД МВР – Плевен и отговор с рег.№316р-13399/21.05.2015г. справка за нарушител/водач.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К.К.А. и Р.И.Й., тъй като същите са последователни, логични, не са в противоречие помежду си, както и с останалия доказателствен материал, депозирани са от лица, даващи показания за непосредствените си възприятия по време на изпълнение на служебните им задължения. Съдът намира, че липсата на спомени у свидетелите за определени обстоятелства се дължи на отдалечения период от време, за който същите дават показания – преди  повече от три години, и не води до извод за наличието на основание за дискредитирането им.

Изложените от свидетелите факти се подкрепят напълно от приобщените по делото писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.

От посочените гласни и писмени доказателства се установява безпротиворечиво датата и мястото на осъществяване на деянието, както и че именно жалбоподателят е лицето, управлявало посочения лек автомобил, спрян за проверка от служителите на Пътна полиция. Тези обстоятелства не се оспорват от санкционираното лице. От съвкупната оценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява още, че при извършената проверка Б.Е.Б. не е представил на полицейските служители поисканите му документи – СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС. В този смисъл са отразените в АУАН обстоятелства, както и показанията на свидетеля К.А..

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са съставени от компетентни длъжностни лица, видно от представената Заповед рег.№8121з-47/16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта, доколкото същият е предявен на нарушителя и подписан лично от него. Спазена е процедурата и по издаване на обжалваното наказателно постановление

Съдът намира обаче за основателни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление в обжалваната му част, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.

Административно-наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Изложените в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП не съответстват на правната квалификация на деянието в обжалваното НП.

Безспорно установено е от доказателствата по делото, че към момента на осъществяване на проверката, Б.Е.Б. не е представил поисканите му СУПМС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС. Така описаните факти сочат на нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1 , т.1 и 2 от ЗДвП – „водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1.свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него; 2.свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, което управлява”.

Незаконосъобразно административно-наказващият орган е санкционирал лицето за нарушаване на друга разпоредба от ЗДвП - чл.150 от ЗДвП - управлява без да е правоспособен водач. Правната квалификация на деянието не съответства на обстоятелствената част на НП, както и на  установените в хода административно-наказателното производство факти. Видно е от кредитираните от съда доказателства, че към момента на проверката жалбоподателят е имал издадено от Кралство И. СУМПС, с което е било подменено българското му такова, на основание Директива 2006/126/ЕО на Съвета на Европейския съюз.

Неправилното приложение на материалния закон е довело и до неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2. пр.1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба от 100 до 300 лева за лице, което управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач. Фактическите рамки на обвинението обосновават приложимост на санкционната разпоредба нa чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС.

Липсата на конекситет между описаната в обстоятелствената част на наказателното постановление фактология и нейната правна квалификация представлява съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице, водещо до невъзможност същото да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му административно нарушение. Процесуалното нарушение от страна на административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Предвид на това, НП следва да бъде отменено от съда в обжалваната му част, като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът  

  

                                          Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-0293-000058/27.04.2015г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която на Б.Е.Б., ЕГН:**********, с адрес: *** на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.                                       

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: