Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28.06.2017г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2550 по описа за 2017г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 08.09.2014г., гр.д.34644/12г., СРС, 75
с-в се признава за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД, че З.И.Х. дължи на Н.Д.Р. сумата 10 577.32 лв.
– възнаграждение по договор за правна помощ от 22.10.2007г., ведно със законна
лихва, считано от 29.05.2012г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, гр.д.26142/12г., СРС, 75 с-в и С. Х. Д. дължи на Н.Д.Р. сумата
21 154.67 лв. – възнаграждение по договор за правна помощ от 22.10.2007г.,
ведно със законна лихва, считано от 29.05.2012г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, гр.д.26139/12г., СРС, 75 с-в, като се осъжда
З.Х. да заплати на ищеца 911.55 лв. – разноски за исково производство и 873.55
лв. – разноски за заповедно производство, а С.Д. да заплати на ищеца
1 323.10 лв. – разноски за исково производство и 1 297.10 лв. - разноски
за заповедно производство.
Срещу решението постъпват въззивни жалби от ответниците
по исковете З.И.Х. и С. Х. Д.. Считат, че договорът за адвокатска помощ и съдействие не
ги обвързва. Същият не е подписван от ответника З.Х.. Ответницата С.Д. е
въведена в заблуждение от ищеца (че ще спечели
делата, както твърди в отговора на исковата молба) и никога не е поемала задължение за плащане на
възнаграждение. Същевременно се възразява, че ответницата С.Д. периодично е
заплащала суми на ищеца за възнаграждения, такси и разноски по делата. Ищецът
не доказва да извършва възложените правни действия, да уведоми доверителите за
изпълнението на поръчката, да даде сметка и предаде всичко получено при изпълнението.
Конкретно, ищецът не уведомява своевременно ответниците за приключването пред ВКС на едното от двете дела, водени от тяхно
име. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът Н.Д.Р. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А
с-в, след съвещание, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство по искане на
въззивника З.Х. е приета повторна СПЕ, която не променя крайния изход на спора.
Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията
по жалбите, въззивният съд приема следното:
Според
чл.37 от Закона за адвокатурата за вземанията, които произтичат от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК независимо от техния размер. Затова допустим и предявен
при наличие на правен интерес е както осъдителен иск по общия исков ред, така и
настоящият специален установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК относно дължимо
адвокатско възнаграждение от представлявания на упълномощения от него
процесуален представител по предходни две дела.
Съединяването по реда на чл.213 ГПК за общо разглеждане в едно производство на исковете с еднакъв предмет,
предявени първоначално за самостоятелно разглеждане срещу всеки от двамата
ответници поотделно, е извършено с цел процесуална икономия и избягване
постановяването на различни съдебни решения. Съединяването не съставлява
процесуално нарушение. Не се установява да накърнява определени процесуални
права и възможности, свързани със защитата срещу исковете. Във въззивните жалби
липсва оплакване, непредставянето на конкретни доказателства да се дължи именно
на съединяването на делата, поради което неприложим е и чл.266, ал.3 ГПК
относно допускането на нови доказателства пред въззивна инстанция на това
основание.
По силата на две писмени пълномощни
от 18.10.2007г., настоящите ответници З.И.Х.
и С. Х. Д. овластяват настоящия ищец Н.Д.Р., в качеството на адвокат, да ги
представлява по гр.д. 5686/06г., СРС, 39 с-в и гр.д.5687/06г., СРС, 30 с-в до
окончателното им приключване във всички съдебни инстанции – СГС и ВКС.
Пълномощните обективират едностранните сделки за учредяване на представителна
власт по гражданските дела по смисъла на чл.34, ал.4 ГПК и чл.25, ал.1 ЗАдв. Когато
довереникът действа от името на доверителя като пълномощник, правата и
задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за
доверителя – чл.292, ал.1 ЗЗД. Затова и пълномощното е достатъчно за
доказване обвързаността на страните с неформален договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка (постановени по чл. 290 ГПК решение от 02.09.2011г., гр.д.741/10г., ВКС,
ІІ г.о. и решение от 15.03.2010г., т.д.390/10г., ВКС, І т.о.). Независимо
от това, доказва се и едновременното възникване на отделното мандатно правоотношение, породено от
договор за правна защита и съдействие, с характер на договор за поръчка
съгласно чл.280 и сл. ЗЗД и договор за адвокатска услуга съгласно специалната
хипотеза на чл.24, ал.1, т.3 ЗАдв. за процесуално представителство пред съда по
делата. В тази насока са сключените едновременно между същите страни договори
за правна защита и съдействие от 18.10.2007г. по двете дела, в които също
изрично се предвижда оказване на процесуална помощ пред СГС и ВКС.
С процесния допълнителен договор за правна помощ от
22.10.2007г. едновременно по двете дела е уговорено дължимо от ответниците и Т.Г.Х.
общо възнаграждение от 32 732 лв., платимо в 6-месечен срок след
приключване на делата с влезли в сила решения, като при подписването се плаща
първата вноска от 1 000 лв.
Според първоначалната съдебно-почеркова експертиза и
приетата пред въззивна инстанция повторна СПЕ, подписът, положен в същия
договор за клиент № 2 за ответника З.Х. е изпълнен от него.
Не се установява ответницата С.Д. да е въведена в заблуждение
от ищеца при подписване на договора. Това общо и неконкретизирано възражение за
въвеждане в заблуда за първи път се релевира с жалбата в нарушение на
ограничението на чл.266, ал.1 ГПК. В отговора на исковата молба, ответницата
единствено възразява, че е заблудена от ищеца, че ще спечели делата.
Доказателства в тази насока не са представени. В договора за правна защита не е
вписано подобно задължение за ищеца, нито плащането на възнаграждението е
поставено под условие от благоприятния изход на делата спрямо представляваните
по арг. на чл.25, ал.1 ЗЗД.
Недопустими са доводите в жалбите, че ищецът не
доказва да извършва възложените правни действия по делата, да уведоми
доверителите за изпълнението на поръчката, да даде сметка и предаде всичко
получено при изпълнението. Навеждат се за първи път с въззивната жалба в
противоречие със забраната на чл.266, ал.1 ГПК за релевиране на твърдения или
представяне на доказателства във въззивното производство, които е могло да се
посочат и направят в първоинстанционното. След като нито в отговорите на
исковата молба, по повод становището на ищеца или във връзка със съдебния
доклад, ответниците не правят изрично оспорване в подобна насока, освен че не
са своевременно уведомени за приключването на едното от двете дела, при това
без да уточняват номера му, тази тяхна възможност е преклудирана още в първа
инстания, поради което оплакванията в същия смисъл даже и не следва да се
обсъждат.
Въпреки това, за яснота следва да се отбележи, че съгласно чл.281 ЗЗД довереникът дължи изпълнение на поръчката с грижата на добър стопанин.
Основното му задължение при мандатното правоотношение е да даде сметка на
доверителя за изпълнението на поръчката и да предаде всичко, получено в тази
връзка съобразно чл.284, ал.2 ЗЗД. Даването на сметка включва уведомяване на
доверителя за начина на изпълнение на възложените действия, предаване на отчет
за изразходваните за това средства, направените допълнителни разноски, както и
обяснение за евентуалните причини за неизпълнение. Отчета и предаването на
останалата част от даденото на доверителя, заедно с всички получени от
довереника парични средства и други вещи, предпоставя прехвърляне на тяхната
фактическа власт. При липса на упълномощаване,
косвеното представителство изисква и прехвърляне на придобитите права
чрез отчетна сделка или операция, каквато не е настоящата хипотеза. В случая, изпълнението
на последното задължение е ирелевантно за спора, след като овластяването на
ищеца е за пряко процесуално представителство. Не се налага даване на сметка и
предаване на всичко получено, защото не се установява уговорено подобно
задължение, нито реално получаване от ищеца на средства, документи или други
материални ценности във връзка с изпълнението, които да подлежат на отчитане
или фактическо предаване. Възражението
за несвоевременно уведомяване за влизането с вила на решението по едното от
двете дела, преди всичко не е уточнено относно това, по кое точно от двете дела
е налице забавяне. Отделно, ответниците като страни по делата, винаги могат да
извършат както лични справки по тях в съда, така и справки в общодостъпните
интернет сайтове. Наред с всичко, даже и да е забавено уведомяването им за
окончателното приключване на едното от двете дела, каквото не се доказва, подобно
неизпълнение не е в такава степен съществено, за да изключи заплащането на
уговореното адвокатско възнаграждение.
Релевантно е осъществяването на
възложената специфична адвокатска услуга, а именно процесуално представителство
пред съда по смисъла на чл.25, ал.1, т.3 ЗАдв. Проведената адвокатска защита по
делата е активна и добросъвестна, компетентна и професионална – чл.43, ал.1
ЗАдв., правата и интересите на клиентите са защитени по най-добрия начин със
законни средства – чл.2, ал.2 и чл.40, ал.2 ЗАдв, ищецът действа безкористно и
независимо от други фактори – чл.40, ал.5 ЗАдв. Конкретно, след
упълномощаването му от настоящите ответници във въззивното производство,
образувано по жалба на насрещната страна срещу първоинстанционното решение по
гр.д.5686/06г., СРС, 39 с-в, в единственото о.с.з. 20.08.2008г., настоящият ищец
участва активно в разпита на допуснатите четирима свидетели, мотивирано се
противопоставя на искането на въззивника за допускане на съдебно-техническа
експертиза, което доказателствено искане впоследствие е оставено без уважение
от въззивния съд, като след хода по същество пледира и представя подробна
писмена защита. В касационното производство подава аргументиран отговор на
касационната жалба. По гр.д.5687/06г., СРС, 30 с-в, след постановяване на
първоинстанционното решение, настоящият ищец бива упълномощен от настоящите
ответници. Пред първа инстанция взема становище по подадените от насрещната
страна молби по чл.192 и чл.193 ГПК/отм./. Предявява две подробни въззивни
жалби и касационна жалба с изложение, съдържащо точно формулирани основания по
чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК и приложена съдебна практика. Допълнителен довод за
добросъвестното организиране и провеждане на защитата е решение от 07.07.2015г.
по протокол № 21/2015г. на Софийския адвокатски съвет. С него се отказва
образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца в качеството му на адвокат
и се прекратява дисциплинарна преписка № 247/15г., образувана по сигнал на
ответника Х.. В мотивите на решението е прието, че дейността на адвоката е била
съобразена със служебните му задължения по ЗАдв. и ЕКАдв, не са констатирани
нередности, като непостигането на искания от възложителите резултат по делата
не представлява виновно поведение на адвоката.
След като ищецът като процесуален представител на
ответниците по двете приключили граждански дела, провежда максимално
оптималната и подходяща адвокатска защита, каквато е и същността на възложената
правна услуга, на основание чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1 ЗАдв.
има право на остатъка от уговореното адвокатско възнаграждение. Исковете по чл.422, ал.1 ГПК за признаване дължимостта
на вземането са изцяло основателни.
Неоснователна е частната жалба на ответника З.Х. срещу
първоинстанционното определение от 08.06.2016г., с което се оставя без уважение
неговата молба за изменение на решението в частта за разноските. Присъдените в
негова тежест разноски, касаят възстановяване съгласно чл.78, ал.1 ГПК на
реално направените и доказани от ищеца разходи по делото за вземането срещу
ответника Х.. В исковото производство установява разноски от 211.55 лв. – д.т.
и 700 лв. - платено в брой възнаграждение за един адвокат. В заповедното
производство установява разноски за 211.55 лв. – д.т. и 662 лв. - платено в
брой възнаграждение за един адвокат. Уговореното и изплатено възнаграждение за
исково производство е под минимума от 847.32 лв. по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/2004г. МРАВ, изчислен към момента на уговарянето на база материалния
интерес по иска с цена 10 577.32 лв., както и полагащите се по 100 лв. за всяко
следващо заседание при проведени повече от две - чл.7, ал.6 от Наредбата. Възнаграждението
за заповедно производство в незначителна степен превишава минимума от 594.43
лв. по чл.7, ал.5 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, изчислен на база половината
от материалния интерес. Не се налага намаляване поради прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 ГПК, предвид известната фактическа сложност на делото.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло. Частната жалба
срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира
разноски от 950 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат за
изготвяне на отговор по въззивната жалба на З.Х. и 200 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение за защита по частната жалба на З.Х. срещу определението по
чл.248, ал.1 ГПК, или общо 1 150 лв., дължими от З.Х.. Допълнително
извършените от въззиваемия разноски от 600 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение за извършване на процесуално представителство по делото, се
дължат общо от двамата въззивници. На основание чл.78, ал.1 - ал.3 ГПК, за
неоснователно предизвикания съдебен спор, насрещната страна има право да бъде
възмездена с доказаните от нея разноски, пряко свързани с водене на делото.
Нямат характер на подобни деловодни разноски, направените от страната на извънпроцесно
паралелно основание пред други институции и лица, които само косвено са
свързани с делото. Такива са неоснователно претендираните разноски за платени
такси на Агенция по вписванията за снабдяване с доказателства. Разноските, извършени
в изпълнителния процес от взискателя подлежат на репариране от длъжника и се
определят с постановление на съдебния изпълнител, при съобразяване на
специалните хипотези на чл.7, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, подлежащо
на съдебно обжалване.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.09.2014г., гр.д.34644/12г., СРС, 75 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на З.И.Х.
срещу определение от 08.06.2016г., гр.д.34644/12г., СРС, 75 с-в, с което се
оставя без уважение неговата молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА З.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.Д.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата 1 150 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА З.И.Х., ЕГН ********** и С. Х. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят на Н.Д.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата 600 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.