Решение по дело №1824/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.В.П., ЕГН: **********,***, чрез адв.П.Б., против Решение № 987/29.06.2023г. на ВРС, ХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 1480/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0819-000592/24.03.2023г. на н-к група при Сектор „Пътна полиция“ – Варна, ОДМВР-Варна, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че в случая при определяне на наказуемата скорост, изчисленията при приспадане на допустимата грешка от 3% са неправилни. Твърди, че при засечена скорост от 104км./ч., 3 % са повече от 3 км./ч. - с колкото е намалена засечената скорост до 101 км./ч. Твърди, че горното нарушение е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП. Отделно твърди и че от представените снимки се установява, че са налице и други автомобили пред този, управляван от нея, които се движат с много по-висока скорост, поради което изводът на съда - че е засечена именно нейната скорост, е неправилен. Дори да се приеме, че приспадането на скоростта е изчислено правилно, твърди, че се касае за маловажен случай, т.к. превишението над пределно допустимата скорост е само с 1км./ч. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.М., редовно преупълномощен от адв.Б., който поддържа касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът – н-к група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, чрез юрк.К.Л. - А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 14022/04.10.2023г. Счита, че обжалваното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са изследвани и обсъдени относимите доказателства, както и ВРС правилно е приел, че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 25.09.2022г. в 16:43 часа, т.а. БМВ с рег.№ В****НХ се движел по бул.****, до ресторант „****“, гр.Варна. Участъкът от пътя бил в границите на населеното място, а автомобилът се движел със скорост от 101км./ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S 1 с № 120с511. След справка в ИМ на МВР било установено, че превозното средство е собственост на П.П., която след покана, с декларация по чл.188 ЗДвП, удостоверила, че по време на заснемане, автомобилът е управляван от нея. Прието било, че на 25.09.2022г., около 16:43 часа в гр.Варна, П. е извършила нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, за което й бил съставен АУАН № ****/21.01.2023г., а въз основа на него било издадено НП № 23-0819-000592, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, й е наложена глоба, в размер на 700,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и НП съдържат законоустановените реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, същите са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН, както и че съгласно приложената по преписката Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. НП е издадено от компетентен орган. От приложената декларация по чл.188 ЗДвП и показанията на св.Б., ВРС е приел за безспорно установено, че на 25.09.2022г., около 16:43 часа, жалбоподателката е управлявала процесния автомобил. От приложената по делото разпечатка от паметта на АТС - видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на рег.номера и комуникации, е прието за безспорно установено и че на посочените в НП дата и час, автомобилът се е движел в гр.Варна, по бул.****, в рамките на населеното място със скорост, превишаваща максимално разрешената. От приетите доказателства е установено, че техническото средство е одобрен тип за измерване и отговаря на метрологичните изисквания, както и че същото съгласно Протокол за проверка № 7-С-ИСИС/13.04.2022г. е преминало успешно метрологична проверка, и е в изправност. Системата е заснела скорост от 104км./ч., като при издаване на НП е приспадната допустимата техническа грешка от 3 %, като е приета скорост на движение 101 км./ч. От изготвения снимков материал - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 ЗДвП, е установено, че засечената скорост е именно на процесния автомобил. Деянието е извършено в рамките на населеното място, поради което виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП и правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. Относно възраженията за заснет друг автомобил, ВРС е приел, че според приложеното по делото ръководство на потребителя за ползваната АТСС, устройството е пригодено да измерва скоростта на движение на няколко автомобила едновременно. Всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 поредни снимки на камерата, като на снимката, направена на самото измерване на скоростта, има данни за измерената скорост и дистанцията на МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя, в случай че е заснето и друго МПС. Според техническите характеристики на процесната АТСС, които са неразделна част от удостоверението за одобрен тип, принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Модулът за измерване на скорост се състои от лазерен модул и устройство за оценяване, което от своя страна има две функции - обработва данни, получени от лазерния модул, докато предоставя данни за скоростта и гарантира, че настройките не могат да бъдат променяни. Според фиг.3 „Преглед на събитието“, маркерите в средата на страните на изображението, показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. Изложени са и мотиви, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно, т.к. от една страна е формално, а от друга превишението на скоростта е значително.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и правилен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение над 50км./ч., се наказва с глоба от 700,00лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км./ч. превишение над 50км./ч., глобата се увеличава с 50,00лв.

Предвид установените по делото факти - мястото на извършване на нарушението, действащата за същото максимално разрешена скорост, установената и заснета скорост, с която П. е управлявала автомобила, ВРС обосновано от закона и доказателствата е приел, че нарушението е правилно квалифицирано и безспорно доказано.

Всички наведени оплаквания във въззивната жалба са обсъдени от ВРС и аргументирано са отхвърлени, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2 АПК препраща към тях.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за това, че поради заснемане и на други превозни средства, не е доказано, че измерената скорост е на процесния автомобил. Съобразно приложените по делото ръководство на потребителя и техническите характеристики на процесната АТСС, правилно ВРС е приел, че скоростта е доказана, като видно от контролните маркери на приложената снимка, скоростта е именно на процесния автомобил.

Неоснователно е и оплакването, че неправилно е изчислена наказауемата скорост.

Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр.98 от 2003г.).

Съгласно чл.755, ал.1, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, максимално допустимите грешки на скоростомерите, при реални условия на измерване на скорост, трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h.

При засечена скорост от 104 км./ч., грешката от 3 % е равна на 3,12, или скорост след приспадане на грешката 100,88 км./ч. Превишението над максимално разрешената скорост е над 50км./ч. и правилно нарушението е санкционирано на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.

Противно на твърденията в жалбата, превишението от 1км./ч. над самото превишение от 50км./ч., няма как да обоснове приложението на чл.28 ЗАНН.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.4 ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП, в размер на 80,00лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 987/29.06.2023г. на ВРС, ХІІІ - ти състав, постановено по НАХД № 1480/2023г.

ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН: **********,***, да заплати на Областна дирекция МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!

	Председател:
	Членове: