Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2502/22.12.2022 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пловдив, IХ-ти състав в открито заседание на осми декември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
Петя Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело №
2291/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.Д.Г. срещу изпълнението на Заповед №1405 от
05.08.2022 г. на Директор на Дирекция „Митници“, с която е прекратено на
основание чл.106, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ служебното
правоотношение на жалбоподателят, разпоредено е на основание чл.61 от ЗДСл да
се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а при изпълнението
на заповедта във фиш за заплата №1/08.2022 г. е начислена удръжка за
възстановяване на сума за представително облекло в размер на 82.67 лева.
Твърди се в жалбата
и направеното по указание на съда уточнение, че при изпълнението на сочената
по-горе заповед незаконосъобразно е направена удръжката от 82.67 лева за
възстановяване на получена сума за представително облекло.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно
заседание ищецът се явява лично, излага аргументи за незаконосъобразност
изпълнението на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В
определения срок представя писмени бележки.
Ответникът, редовно призован се представлява от
юрисконсулт М. Б. - К. , която излага аргументи за липса на незаконосъобразно
изпълнение на заповедта и иска отхвърляне на жалбата, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В определения срок представя писмени бележки.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата, събраните доказателства и становищата на страните,
установява следното от фактическа страна :
Жалбоподателят А.Г. бил служител на Агенция „Митници“,
като със Заповед № 3731/20.08.2020 г. бил назначен на длъжност разследващ
митнически инспектор, длъжностно ниво 8, експертно ниво 4, в Сектор
„Административнонаказателна дейност и разследващи органи“, отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“, Централно митническо управление с ранг V младши, считано от 24.08.2020 г. На
20.08.2020 г. Г. подписал длъжностна характеристика за заеманата длъжност,
както и необходими декларации съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Закона за
митниците и за запознаване с действащи в структурата Кодекс за поведение на
митническия служител и издадени заповеди и процедури, а на 24.08.2020 г.
подписал клетвен лист.
Преди заемането на тази длъжност, до 25.05.2020 г. А.Г.
заемал длъжността главен инспектор в сектор „Разкриване на престъпления“ в
Отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в ръководството на служба
„Военна полиция“ съгласно Договор за военна служба №ДВС-МО-570/25.05.2010 г.
С Разпореждане № ********** на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ към ТП на НОИ Пловдив на А.Д.Г. била отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 03.07.2017 г. пожизнено на основание чл.69, ал.1
от КСО и навършена възраст 47 години и 10 месеца.
Служебното правоотношение на А.Г. с Агенция „Митници“
било изменено със Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1434 от
27.07.2021 г., като той бил преназначен на длъжност разследващ митнически
инспектор длъжностно ниво 8, експертно ниво 4, в Териториална дирекция „Митница
Пловдив“ на Агенция „Митници“ с ранг V младши считано от 31.07.2021 г.
Със Заповед № ЗАМ-235/32-29910 от 04.02.2022 г. на
Директора на Агенция „Митници“ било наредено да се изплатят суми за
представително работно облекло за 2022 г. на всички служители в Агенция
„Митници“, като длъжността на А.Г. попадала в приложното поле извън изрично
изброените в заповедта /останалите длъжности/ и бил определен размер от 250
лева. По делото няма спор между страните, че тази сума е била изплатена на А.Г..
На 19.07.2022 г. било изпратено до А.Г. предизвестие за
прекратяване на служебно правоотношение рег.№ П-28 от 19.07.2022 г., което било
връчено на същия на 01.08.2022 г. в 10.20 часа. Като основание за прекратяване
се сочело придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – чл.106,
ал.1, т.6 от Закона за държавния служител.
На 05.08.2022 г. била издадена Заповед №1405 от Директора
на Дирекция „Митници“, с която на основание чл.106, ал.1, т.6 от Закона за
държавния служител се прекратявало служебното правоотношение на А.Г. считано от
02.09.2022 г., тъй като същото е възникнало след като служителят е придобил и
упражнил правото си на пенсия. Било посочено, че на основание чл.61 от ЗДСл
следва да му се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Копие
от заповедта било връчено на Г. на 10.08.2022 г.
В издадения фиш №1/м.08.2022 г. било отразено, че се
начислява основна заплата за 23 дни в размер на 1683.00 лева, обезщетение по
чл.61 от ЗДСл за 39 дни в размер на 3125.46 лева, а се начисляват удръжки в
размер на ДОД 480.85 лева и сума за възстановяване на представително облекло
82.67 лева. По дебитната карта на служителят била преведена сумата от 4244.94
лева.
Недоволен от удържането на сумата от 82.67 лева за
представително облекло, А.Г. подал жалба до Административен съд гр.Пловдив,
като след указание на съда посочил, че не обжалва прекратяването на служебното
правоотношение със Заповед №1405 от Директора на Дирекция „Митници“, а
единствено за неправилно приложение на същата и неправомерно удържане на
сочената сума.
При така установените факти съдът
счита, че подадената жалба е неоснователна по слените съображения :
В случая оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, като
компетентността на директорът на Агенция „Митници“ е законоустановена. По
делото не се спори и дали правомерно е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателят.
Спорът по делото касае правомерно ли е
удържана сумата от 82.67 лева на А.Г. за представително облекло или не. Преди
да се отговори на този въпрос следва изрично да се посочи, че в Заповед №1405
от Директора на Дирекция „Митници“, с която на основание чл.106, ал.1, т.6 от
Закона за държавния служител се прекратявало служебното правоотношение на А.Г.
считано от 02.09.2022 г. липсва указание за удържане на сума за представително
облекло.
Независимо от горното удържаната сума
се явява получена без правно основание и подлежи на връщане от жалбоподателят
по делото. Правото държавният служител да получи за изпълнение на служебните си
задължения представително облекло е уредено в чл.40, ал.1 от ЗДСл. В ал. 2 на
същия текст е уредено задължението на органа по назначаване да предостави
такова обекло, като това става при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.
Такава наредба е приета и действаща, като това е НАРЕДБА за служебното положение
на държавните служители. Въпросите касаещи представителното и униформено
облекло са уредени в Раздел VI на тази Наредба
/чл.27-чл.31 от Наредбата/. Представително и униформено облекло се дължи на
държавният служител за всяка календарна година /чл.27, ал.1 от Наредбата/.
Въпросът за възстановяване на получена сума също е нормативно уреден – чл.27,
ал.3 от Наредбата за служебното положение на държавните служители, съгласно
която когато държавният служител напусне, той възстановява получената сума за
представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените
месеци за годината.
При установените по делото факти е
безспорно, че между А.Г. и Агенция „Митници“ е имало служебно правоотношение,
което е било прекратено считано от 02.09.2022 г., както и че същият е получил
сума от 250 лева за представително облекло за 2022 година. С оглед прекратяване
на служебното правоотношение е безспорно, че от
датата 02.09.2022 г., той не е изпълнявал служебни задължения като разследващ
митнически инспектор длъжностно ниво 8, експертно ниво 4, в Териториална
дирекция „Митница Пловдив“ на Агенция „Митници“ с ранг V младши. Ето защо и за
него след тази дата не е се полагало получаването на средства за осигуряване на
представително облекло за 2022 г. и е следвало той да възстанови пропорционално
на неотработеното време авансово получените средства. Именно с оглед на това и
във фишът за работна заплата за месец август е отразена за възстановяване
сумата от 82.67 лева. В същия фиш са били начислени и дължимите на лицето суми,
сред които и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и дължимия
размер на работната заплата за месец август 2022 г. Очевидно е в случая, че не
е нарушена разпоредбата на чл.72 от ЗДСл, тъй като направената удръжка на
сумата от 82.67 лева не е от работната заплата. В конкретния случай има
начислени както удръжки /предвид разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата за
служебното положение на държавните служители/, така и вземания на служителя / с
оглед приложение разпоредбата на чл.61 от ЗДСл/. При така наличните
едновременно право на вземане и задължение за възстановяване, следва да се
приеме, че е извършено насрещно прихващане до погасяване на по-малкото вземане,
а в конкретния случай това е задължението за възстановяване на недължимо
получени средства за представително облекло за 2022 г. Извършването на подобно
прихващане не нарушава защитата въведена с чл.72 от ЗДСл, тъй като не касае
получени приходи от труд от служителят.
За пълнота следва да се посочи, че е
неоснователно и възражението за нарушаване на т.5 от № ЗАМ-235/32-29910 от
04.02.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“, тъй като удържането на сумата
за представително облекло е уредено в подзаконов нормативен акт и в конкретния
случай е без значение на какво основание е прекратено служебното
правоотношение, тъй като не се оспорва законосъобразността на самото
прекратяване, а единствено удържането на сумата за представително облекло,
която след датата на прекратяване на служебното правоотношение се явява
неоснователно получена.
Мотивиран от
всичко изложено дотук, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на делото жалбоподателят следва да заплати на ответната страна следва да
заплати на направените по делото разноски в общ размер на 131.15 лева, от които
100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 31.15 лева разходи за командироване
на процесуалния представител на ответника. За да не присъди юрисконсултско
възнаграждение в претендирания размер от 200 лева, съдът отчете сложността на
делото и обстоятелството, че по същото е проведено само едно съдебно заседание. С оглед на това и
съдът счита, че следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл.четвърто от АПК, Административен съд
Пазарджик, ХІІІ -ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Д.Г. срещу
изпълнението на Заповед №1405 от 05.08.2022 г. на Директор на Дирекция
„Митници“, с която е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.6 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ служебното правоотношение на жалбоподателят,
разпоредено е на основание чл.61 от ЗДСл да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, а при изпълнението на заповедта във фиш за
заплата №1/08.2022 г. е начислена удръжка за възстановяване на сума за
представително облекло в размер на 82.67 лева.
ОСЪЖДА А.Д.Г. да
заплати на Директор на Дирекция „Митници“, направените по делото разноски в общ
размер на 131.15 лева, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и
31.15 лева разходи за командироване на процесуалния представител на ответника.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ :