Р
Е Ш Е Н И Е
№ 45/9.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на
десети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 821 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка със чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за
здравето и е образувано по жалбата на Регионална дирекция по горите гр.
Пазарджик, представлявана от директора инж. В., против Експертно решение № 0796/100
от 21.06.2022 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска
комисия (НЕЛК) гр. София, с което е отменено Експертно решение № 0856 от 23.03.2022
г. на Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да
бъде отменено и съответно да бъде потвърдено ЕР на ТЕЛК в частта, с която
болничният лист на С.И.Ц. е отменен за 30 дни домашен отпуск, като се отмени
същото в частта, с която болничният лист е потвърден за 5 дни стационар.
Алтернативно молят да се постанови съдебно решение, с което да се отмени ЕР на
НЕЛК, съответно да се върне преписката на НЕЛК за ново произнасяне.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния представител гл. юрк. Х. се поддържа сезиращата съда жалба и
претендира направените разноски в производството. По делото е постъпила и
писмена защита вх. № 426/17.01.2023 г., в която моли съда да постанови съдебно
решение, с което да бъде отменено обжалваното експертно решение.
Ответникът – Национална експертна
лекарска комисия гр. София, редовно призовани, не се представляват. По делото е
постъпила писмена молба с вх. № 79/06.01.2023 г., в която е изложено становище
по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Национална
здравноосигурителна каса, редовно уведомени, представляват се от юрк. М., който
моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – С.И.Ц. –
редовно уведомена, представлява се от адв. М., който моли жалбата да бъде
отхвърлена, като неоснователна. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
Заинтересованите страни – ТЕЛК към
„МБАЛ – Пазарджик“, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ гр. Пазарджик и Агенция
„Социално подпомагане“, редовно призовани, не се представляват и не вземат
становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Установено е от административната
преписка, приета и приобщена като доказателство по делото, че С.И.Ц. с ЕГН **********
заема длъжност старши специалист „деловодител“ в Регионална дирекция по горите
гр. Пазарджик, поради което и жалбоподателят се явява неин осигурител. На същата
е издаден болничен лист № Е20220217369/01.02.2022 г. от ЛКК – Специализирана
комисия – Ортопедично, ОТО към „МБАЛ – Пазарджик“ АД за временна неработоспособност
в периода от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. за общо 35 календарни дни, от които
5 дни болнично лечение и 30 дни домашно лечение. В болничния лист като диагноза
е отразено „Травма на екстензорен мускул
и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“, диагноза по МКБ S 66.3, с причина за неработоспособността – трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Осигурителят, РДГ – Пазарджик, представлявано
от заместник-директора, е оспорило в законоустановения 14-дневен срок издадения болничен
лист, относно преценката на здравословното състояние на Ц. за периода от
28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. Изложени са аргументи, че служителката не е била
в състояние на временна неработоспособност, тъй като на 31.01.2022 г. и
01.02.2022 г. е посетила административната сграда на РДГ – Пазарджик, т.е.
работното си място, без разрешение от работодателя, въпреки предписаното и
болнично лечение за посочените дати. Оспорването по жалбата на осигурителя, в
която се изразяват подозрения, че не са налице основанията за издаване на
болничния лист, е изпратено до ТЕЛК – Пазарджик и копие до РЗИ – Пазарджик.
С Експертно решение № 0856 от
23.03.2022 г. на Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Пазарджик“ АД, болничен лист №
Е20220217369/01.02.2022 г. от ЛКК – Специализирана комисия – Ортопедично, ОТО
към „МБАЛ – Пазарджик“ АД е потвърден в частта – 5 дни стационар и е отменен в
частта му за 30 дни домашно-амбулаторно лечение, с мотива, че тази
диагноза не оправдава тази
продължителност на домашен отпуск. Видно от жалба с вх. № 97-00-26/27.04.2022
г. (л. 48) подадена от Директора на РДГ – Пазарджик,
цитираното експертно решение е обжалвано пред НЕЛК чрез РЗИ – Пазарджик в частта
му, с която е потвърден болничният лист за 5 дни болнично лечение. Същевременно
към датата на постъпване на жалбата от РДГ – Пазарджик, във връзка с подадена
предходна жалба с вх. № 2645/14.04.2022 г. от С.Ц., срещу същото ЕР на ТЕЛК, в
НЕЛК вече е било образувано производство по оспорване. Поради тази причина
двете жалби са били обединени за общо разглеждане.
По жалбата на осигурителя РДГ –
Пазарджик, представлявана от директора, Националната експертна лекарска
комисия, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови
заболявания, съобразно водещата диагноза и състоящ се от трима лекари, вкл.
председател, се е произнесла с оспорваното в настоящото производство решение, в
което е посочено, че е взето по документи, приложени в Медицинско експертно
досие. НЕЛК е отменил ЕР № 0856 от 23.03.2022 г. на ТЕЛК и е определил ново ЕР
№ 0796 от 21.06.2022 г., с което е потвърдил болничен лист № Е20220217369 от 01.02.2022 г. за 5 дни болничен режим и 30 дни домашно-амбулаторен режим,
по отношение на служителя в РДГ – Пазарджик, за временна неработоспособност в
периода от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г.
В мотивите на ЕР на НЕЛК е посочена
основната диагноза на заинтересованата страна Ц. „Травма на екстензорен мускул
и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“, като в раздел констатации в
оспореното решение на НЕЛК е записано, че от приложена епикриза от Отделение по
ортопедия и травматология, МБАЛ – Пазарджик, от 28.01.2022 г., ИЗ № 1273/2022
г., същата е постъпила за оперативно лечение по повод разкъсно-контузна рана по
цялата циркумференция на средната фаланга на показалеца на лявата ръка, открита
фрактура на средната фаланга и лезия на екстензорното сухожилие на показалеца
на ниво инсерция. Посочено е, че е проведено оперативно лечение – реинсерция и
пластика на екстензорното сухожилие, открита репозиция на фрактурата с фиксация
с Киршнерови игли. В МЕД е приложена контролна рьо-графия от ранния
следоперативен период от 08.02.2022 г. с данни за добра позиция на фрагментите
на фрактурираната медиална фаланга на 2-ри пръст. Като краен резултат НЕЛК е
приел, че в нарушение на чл. 40, ал. 3 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), ТЕЛК като
първична инстанция не е изискала мнението на лекуващия лекар или на който и да
е специалист ортопед-травматолог, които биха удостоверили, че срастване на този
вид фрактура става най-малко за 30 дни, при положение че няма настъпили усложнения.
Посочено е, че такъв период е нужен и за срастване и на реинсерираното
сухожилие. Въз основа на гореизложеното и данните от наличната медицинска
документация, НЕЛК потвърждава болничен лист № Е20220217369 от 01.02.2022 г. за 5 дни болничен режим и 30 дни
домашно-амбулаторен режим.
За изясняване релевантните за делото
обстоятелства е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, която, като
неоспорена от страните, съдът възприема като компетентно изготвена. В отговор на
поставените му въпроси, вещото лице е дало заключение, че по време на инцидента
е нанесена директна травма в областта на средната фаланга на показалеца и е
причинена циркумферентна разкъсно-контузна рана в същата област, както и
разкъсване на екстензорното сухожилие на пръста придружено от напречно счупване
с разместване на втора фаланга. Травмата на показалеца е била много тежка и в
голям процент е застрашавала неговата загуба до ниво първа ИФС (интерфалангеална
става). Според експертизата, периодът на възстановяването е бил продължителен. Разкъсно-контузната
рана, която е била почти циркулярна, се възстановява за 2-3 седмици, откритата
напречна фрактура с нарушено кръвоснабдяване зараства със забавени срокове
около 30 дни, пластиката на увреденото сухожилие предполага 45 дневно възстановяване.
Вещото лице е направило заключение, че възстановяването
от тежката травма е около 45 дни, а
последващата рехабилитация и намаляването на отока на пръста е индивидуално.
Жалбата е подадена в срок, от страна легитимирана да
го оспори – осигурител, съгл. чл. 112, ал. 1 от Закон за здравето (ЗЗ) и при наличие
на правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът извърши проверка за наличието на изложените в жалбата основания
за отмяна на решението на НЕЛК, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл.
146 от АПК, провери служебно действителността и законосъобразността му на всички,
посочени в този текст, основания.
Оспореният акт има двояка природа –
от една страна той е медицински документ, удостоверяващ здравословното
състояние на освидетелстваните лица, а от друга – има характеристиките на
административен акт с индивидуален характер, тъй като с него пряко се засягат
правата и интересите на тези лица, създават се задължения за други държавни
институции и/или други частни лица (застрахователи, осигурители, частни
пенсионни фондове и т. н.), поради което същите подлежат на оспорване по
съдебен ред след изчерпване на задължителния административен такъв и по
отношение на тях важат правилата за законност на административните актове:
компетентност на органа, който следва да ги издаде, спазване на установената в
правния ред форма, съблюдаване на предвидената процедура, съответствие с материално-правните
разпоредби и съответствие с целта на закона.
Нормативната рамка, през която следва
да се разгледа правният спор, се изразява основно чрез общия Административнопроцесуален
кодекс, Закона за здравето, предвиждащ възможността за оспорване на актове на медицинската
експертиза, Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и Наредба за медицинската
експертиза.
Обжалваното в настоящото производство
Експертно решение № 0796 от 21.06.2022 г. на НЕЛК е постановено от компетентен административен
орган по смисъла на чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл.
3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и чл. 49, ал. 1 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза
и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) – Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания.
В случая спорният въпрос касае установяване временна
неработоспособност на служител в Регионална дирекция по горите – Пазарджик – С.И.Ц.,
за периода от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. за общо 35 календарни дни, от
които 5 дни болнично лечение и 30 дни домашно лечение. За установяване на
временна неработоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на Закона
за здравето и подзаконовите нормативни актове, издадени за приложението му.
Медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност,
експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената
работоспособност, като тук спорът е относно първия вид.
Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето предвижда,
че за установяване на временна неработоспособност се извършва медицинска експертиза,
а съгласно чл. 103, ал. 2 тази експертиза се извършва от лекуващия лекар, лекарски
консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от
Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК).
В настоящия случай процесното решение е взето от специализиран
състав на Национална експертна лекарска комисия по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови
заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в съответствие с разпоредбата
на чл. 49, ал. 1 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ). Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника в специализирания
състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател
на състава. Предвид това съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, в пределите на предоставената му компетентност.
Решението е постановено по документи, на основание чл.
50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, за което страните са уведомени при образуване на административно
производство по чл. 112 от ЗЗ (на л. 47 от делото).
Експертното решение е постановено в установената в чл.
4 от НМЕ форма – по образеца, утвърден от министъра на здравеопазването, мотивирано
е в съответствие с чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа изискуемите реквизити
по чл. 59, ал. 2 от АПК. От посочените в решението фактически и правни основания
стават ясни юридическите факти, от които органът на медицинската експертиза черпи
упражненото от него публично субективно право. Съдът намира, че при постановяването
му не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани
като съществени и да водят до отмяната му само на това основание. НЕЛК се е произнесла
по допустима жалба срещу Експертно решение № 0856 от 23.03.2022 г. на ТЕЛК – подадена
в срок и от заинтересовано лице, като съобразно правомощията си по чл. 51, т. 3
от ПУОРОМЕРКМЕ, е отменил Експертно решение № 0856 от 23.03.2022 г. на ТЕЛК и определил
ново ЕР, с което е потвърдил Болничен лист № Е20220217369 от 01.02.2022 г.,
издаден от МБАЛ – Пазарджик – специализирана ЛКК – Специализирана ЛКК – Ортопедично,
ОТО, по отношение
на служител в РДГ – Пазарджик – С.И.Ц. за временна неработоспособност в периода
от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г.
Макар действително да не се констатира изрично произнасяне
в оспорения акт по оплакването в жалбата на директора на РДГ – Пазарджик пред НЕЛК,
във връзка с изразеното съмнение за истинността на здравословното състояние,
което да обуславя временна неработоспособност, съдът в настоящия му състав намира, че това нарушение не следва
да бъде квалифицирано като съществено. В производството пред административния орган
последният е задължен в изпълнение на служебното начало, регламентирано в чл.
9, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36 АПК, да събере всички доказателства за изясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за случая, което и административният орган е сторил.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, се произнася въз основа на медицинската и
друга документация, което е сторил в случая.
Оспореното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни
норми, тъй като Законът за здравето (чл. 101 – чл. 113) очертава основните елементи
на правната уредба на медицинската експертиза на работоспособността, докато принципите
и критериите, както и редът за нейното извършване са определени в НМЕ. Медицинската
експертиза включва експертиза на временна неработоспособност, експертиза на трайна
неработоспособност и степен на увреждане, като тук спорът е относно първия вид.
Самата експертиза е пряко свързана с извършването на редица диагностични процедури,
имащи за цел да обективизират здравословното състояние, с което да се определи съществува
ли временна или трайна неработоспособност, респективно вид и степен на увреждане.
В чл. 15 от НМЕ е посочено, че в зависимост от състоянието на болния в болничния
лист се определя един от посочените режими: 1. болничен; 2. санитарно-курортен и
3. домашен, като последният може да бъде: а) на легло – постоянно или за определени
часове на деня; б) стаен; в) амбулаторен; г) свободен (само в района на населеното
място, където болният прекарва отпуска по болест или с право да отиде в друго населено
място в границите на Република България). Втората и третата алинея на чл. 15 вменяват
в задължение на лекуващия лекар, лекарят по дентална медицина или ЛКК, които издават
болничния лист, да се информират за възможностите на болния да проведе лечението
си в друго населено място при по-добри грижи без опасност за влошаване на състоянието
му от пътуването с цел да се гарантират максимално най-добрите условия за възстановяване
на здравето му, както и се предвижда възможността за последващи промени в режима.
Тази процедура на извършване на преценка от страна на медицинските органи по чл.
103, ал. 2 от ЗЗ безспорно е изцяло съобразена с целите на този закон.
Съгласно чл. 6 от НМЕ и § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби
на Закона за здравето, временна неработоспособност е налице в случаите, при които
осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване;
злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение;
належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по
предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството;
належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване
или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност
и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина
в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен
лист по образец, съгл. чл. 6, ал. 2 от НМЕ. С цел да се установи обективното състояние
на лицето, разпоредбата на чл. 9 от НМЕ изисква болничният лист, с който се установява
неработоспособността, да се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност
до възстановяване на работоспособността или до установяване на трайно намалена работоспособност
от ТЕЛК. Съгласно чл. 14, ал. 2 от НМЕ, когато след болничното лечение болният се
нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК,
в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването,
както и не повече от 30 дни за домашно лечение.
От приложените по делото доказателства се установява, че
С.И.Ц. е постъпила в болничното заведение на 28.01.2022 г. и изписана на
01.02.2022 г., за което е съставена и Епикриза (л. 119), в която като окончателна
диагноза е отразено „Травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на
китка и длан“, както и придружаващи заболявания. Посочено е обективното състояние,
извършените изследвания и проведената терапия. В статус при изписването е отразено
подобрено общо състояние на осигуреното лице, без съществени субективни оплаквания,
афебрилна, поради което е издаден и болничен лист за временна неработоспособност
за общо 35 календарни дни, от които 5 дни болнично лечение и 30 дни домашно лечение.
Неоснователни се явяват направените възражения от оспорващия
относно липсата на всякакви факти и правни основания за потвърждаване на посочения
болничен лист, както и липсата на мотиви, тъй като видно от оспореното ЕР ответникът
е обсъдил приложените официални документи и отразеното заболяване, посочени в епикризата,
където подробно и ясно е описана анамнезата на заинтересованата страна. Нещо повече,
Ц. е следвало да се яви на контролни прегледи именно с цел определяне на нейното
здравословно състояние и евентуално продължаване на временната неработоспособност,
а в случая от приложените доказателства се установява, че тази временна неработоспособност
е продължена и с последващо издаден болничен лист. Позовавайки се на заключението
на СМЕ, съдът приема, че действително състоянието на Ц. е обосновавало „временна
неработоспособност“. Съдебният експерт е категоричен, че Болничен лист № Е20220217369
от 01.02.2022 г., издаден от „МБАЛ – Пазарджик“ АД – специализирана ЛКК – Специализирана ЛКК – Ортопедично, ОТО, по отношение
на служител в РДГ – Пазарджик – С.И.Ц., е правилно издаден и са спазени всички задължителни
реквизити и показания за издаването му. Състоянието е обуславяло временна неработоспособност по смисъла на § 1, т.
34 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 на НМЕ. Продължителността е определена по
преценка на лекуващите лекари и не надвишава по продължителност времето, необходимо
за стабилизиране и възстановяване на работоспособността на лицето.
Следва да се подчертае, че по силата на чл. 11, ал. 1,
т. 2 от НМЕ, болничният лист се издава и при нарушаване на режима, определен от
здравните органи. Нарушаването на режима на временна неработоспособност от страна на освидетелстваното лице (каквито твърдения са
изложени в жалбата), установен от здравните органи, по силата на чл. 46, ал. 1,
т. 2 от КСО би имало единствено и само последица неплащане на парично
обезщетение на осигуреното лице и то само за дните на нарушението. С оглед на
това, съдът намира, за неоснователни твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на оспореното решение, предвид на обстоятелството, че
лицето, което ползва отпуск по болест се е явило на работното си място и е
осъществило трудови функции. Действително разпоредбата на чл. 18, ал.
1 от Наредбата за медицинската експертиза регламентира, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия
лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения
отпуск, както и че осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират
в отпуск поради временна неработоспособност. От друга страна в чл. 11, ал. 1,
т. 2 от НМЕ се казва, че болничен лист се издава и в нарушаване на режима, определен
от здравните органи.
В конкретния случай не е спорно, че здравословното
състояние на С.Ц. предполага издаването на болничен лист за временна
неработоспособност. Спорът се свежда единствено до това, че по време на
временната неработоспособност от 35 календарни дни същата е нарушила болничния
си режим като се е явила на работното си място и е извършила трудови функции.
Това обстоятелство обаче не прави незаконосъобразен обжалвания административен
акт, тъй както бе казано по-горе нарушаването на режима на временна неработоспособност
от страна на освидетелстваното лице установен от здравните органи, по силата на
чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО би имало единствено и само последица неплащане на парично
обезщетение на осигуреното лице и то само за дните на нарушението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният индивидуален
административен акт е издаден от компетентния по чл. 112, ал. 1 от Закона за
здравето орган, в кръга на неговите правомощия, надлежно е мотивиран, съобразно
изискванията на чл. 49, ал. 1 от Правилник за устройство и организация на работа
на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи, постановен е въз основа проверка и анализ на събраната съотносима медицинска
документация и в съответствие с целите на приложимите материалноправни разпореди
на ЗЗ, Наредба за медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ, поради което се явява законосъобразен
и следва де се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална експертна лекарска комисия се дължат извършените разноски по
осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 100 (сто)
лева, определен съгласно чл. 27в от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на
заинтересованата страна Национална здравноосигурителна каса се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер
на 100 (сто) лева, определен съгласно чл. 27в от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Претендират се разноски и от заинтересованата страна
С.И.Ц., която има право на такива, съгласно чл. 143, ал.
4 от АПК, поради което и с оглед приложения договор за правна защита и съдействие,
следва жалбоподателят да бъде осъден да й заплати направените разноски в общ
размер на 1255,60 (хиляда двеста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), от които 1000 (хиляда) лева
за адвокатско възнаграждение и 255,60 (двеста петдесет и пет лева и шестдесет
стотинки) за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионална дирекция по горите гр.
Пазарджик, с ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър
Стамболийски“ № 50, представлявана от директора инж. В. В., против Експертно решение
№ 0796/100 от 21.06.2022 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска
комисия (НЕЛК) гр. София, с което е отменено Експертно решение № 0856 от
23.03.2022 г. на Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пазарджик“ АД.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с
ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50, представлявана
от директора инж. В. В., да заплати на Национална експертна лекарска комисия
гр. София, бул. „Акад. Иван Естатиев Гешов“ № 15, сумата от 100 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с
ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50, представлявана
от директора инж. В. В., да заплати на заинтересованата страна Национална здравноосигурителна
каса, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Единадесети август“ № 2, сумата от 100 (сто)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с
ЕИК *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50, представлявана
от директора инж. В. В., да заплати на заинтересованата страна С.И.Ц. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1255,60 (хиляда двеста петдесет и пет лева и шестдесет
стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)