РАЗПОРЕЖДАНЕ №
гр.Пазарджик,
27.04.2018 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на двадесет и седми април , през
две хиляди и осемнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при
секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа
докладваното от съдия Попова гр.дело № 473/2018 година по описа на съда и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Съдът след като провери редовността
и допустимостта на предявените искове , както и другите искания и възражения на
страните и на основание чл. 312 ГПК във връзка с 140 ГПК и чл.
157 ГПК :
Р А
З П О
Р Е Д
И :
ДОКЛАДВА
СЕ ДЕЛОТО : Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК във връзка със чл. 143 СК - за увеличение на издръжка. В исковата си молба
против М.К.Г., ЕГН **********,***,ищцата Д.М.Х.,ЕГН **********,
действаща в качеството си на законен представител на малолетните си деца К.М.Г.,
ЕГН ********** и М.М.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, чрез пълномощника - адвокат Е.К.-П., със
съдебен адрес:***, Офис център 1, ет.2, офис 11, за адвокат Е.К.-П., твърди ,
че с ответника е имала сключен граждански брак, който бил
прекратен, с влязло в сила решение № 683 от 12.09.2016г. по гр.д.№ 2069 описа
на районен съд Пазарджик за 2016г., постановено по реда на чл.50 от СК,
поправено с Решение № 710/30.09.2016г. по същото дело — поправка на явна
фактическа грешка. По силата същото решение, упражняването на родителските
права върху родените от прекратения брак деца К.М.Г., ЕГН ********** и М.М.Г.,
ЕГН **********, са предоставени на майката — Д.М.Х., като по силата на същия
съдебен акт, ответникът е осъден да плаща месечна издръжка по смисъла на чл. 143 от СК за родените от брака деца — за К.Г.,
в размер на 105 лв. и за М.Г., в размер
на 105 лв. от датата на влизане на решението в сила, платими до 29-то число по
посочената в утвърденото споразумение банкова сметка.
*** , че от
постановяване на решението по бракоразводното дело до настоящият момент, всички
плащания на издръжката майката е получавала по посочената в съдебното решение
банкова сметка, ***, след прекратяване на брака отношенията между страните били
влошени дотолкова, че ответникът не предоставял никакви други финансови
средства за децата си, освен присъдената му издръжка. Твърди се , че от утвърждаването
на споразумението със съдебния акт до момента били настъпили обстоятелства, които обосновават
предявяването на настоящите претенции.Твърди се , че
Дъщерята на страните - К. е записана за
учебната 2017-2018 като ученичка в VIIІ клас на Езикова гимназия "Бертолт
Брехт" с изучаване на немски и английски, а синът им М. е записан в 3-ти
клас на НУ"Отец Паисий". Освен това детето К. от години била възпитаник на танцова школа
"Чудесия", към Младежки дом — Пазарджик, като таксата, която майката
плащала за учебната 2016г. и 2017г. е в
общ размер от 270 лева(по 135 лева на
година). Същата сума, ищцата щяла да заплати и за 2018г., т.к. месечната такса
е непроменена — по 15лева месечно. До започването на обучението си в ЕР'Бертолт
Брехт", К. е посещавала езикова школа за обучение по английски език, като
за учебната 2016/2017г. майката е заплатила за обучението й сумата от 761,00
лева, видно от удостоверение изх.№ 002/24.01.2018г. на Училище Европа -
Пазарджик.
По препоръка на
учителя си по музика, М. посещавал от миналата година детски народен хор
"Песнопойче" при НЧ"Христо Ботев-1897" - Пазарджик, като за
тази учебна година майката била заплатила срочна такса в размер на 130 лева, ,
като за втория срок на учебната година, следвало да заплати още 130 лева. М. посещавал и
езикова школа за обучение по английски език, като за учебната 2016/2017г. ищцата
платила за обучението му сумата от ЗЗ0,00
лева, а за тази учебна година-2017/2018, сумата от 629.00лева.
Твърди се още, че
от м.май 2016г. до настоящият момент, майката
и двете деца живеят на свободен наем,
т.к. са напуснали семейното жилище, което е предоставено за ползване на
ответника, видно от съдебния акт, с който е прекратен брака, с наемна месечна цена в размер на 250лева.
Твърди се , че
ищцата е едноличен собственик на
капитала и управител на „ФИБЕКС"ЕООД, ЕИК *********, с което развива
търговска дейност, като за периода 01-12.2017г. е получавала месечно брутно
възнаграждение в размер на 460.00лева, видно от удостоверение №1/22.01.2018г.
за получен брутен доход за период 01-12.2017г. При прост сбор от чистото й
възнаграждение и издръжката, която ответникът плаща за двете деца, се получава сума, която е
крайно недостатъчна за покриване на естествените месечни нужни за живот на тези
деца. В същото време ответникът имал възможност да осигурява исканата издръжка,
тъй като същият работи като технолог в "Марица олио"АД и получава
достатъчно добро възнаграждение, за да плаща един по-висок размер издръжка. Освен това, видно от справка в
Имотен регистър, ответникът се е разпоредил с останалите му в наследство
земеделски земи, находящи се в землището на село Ивайло, община Пазарджик, като
е сключил договор за покупко-продажба на притежаваните от него 22 дка, с
търговско дружество, регистрирано като земеделски производител.
Затова се моли съда
да постанови решение, с което да осъди
ответника М.К.Г., ЕГН ********** да заплаща на: 1/малолетно си дете К.М.Г., ЕГН **********, издръжка по чл.143 от СК във вр. с чл. 150 от СК , в размер на 200(двеста)лева или увеличение с
95(деветдесет и пет) лева. занапред считано от датата на подаване на исковата
молба до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга
провопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, чрез нейната майка и
законен представител Д.М.Х., ЕГН **********, платими до 20-то число на текущия
месец по банков път по следната банкова сметка: *** ***; BIC: ***;
"Уникредит Булбанк"АД, ведно със законната лихва за просрочие на
всяка месечна издръжка, както и сумата от 95,00 лева месечно, за една година
назад, считано от датата на предявяването на иска за увеличение на издръжка, а
именно за периода от 01.02.2017-01.02.2018 2.
/ малолетно си дете М.М.Г., ЕГН **********, издръжка по чл.143 от СК във
вр. с чл. 150 от СК, в размер на 200(двеста)лева или увеличение с 95(деветдесет
и пет)лева. считано от датата на подаване на исковата молба до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга провопогасяваща или
правоизменяща издръжката причина, чрез нейната майка и законен представител Д.М.Х.,
ЕГН **********, платими до 20-то число на текущия месец по банков път по
следната банкова сметка: *** ***; BIC: ***; "Уникредит Булбанк"АД,
ведно със законната лихва за просрочие на всяка месечна издръжка, както и
сумата от 95,00 лева месечно, за една година назад, считано от датата на
предявяването на иска за увеличение на издръжка, а именно за периода от
01.02.2017-01.02.2018. Моли се на
основание чл. 242, ал.1 от ГПК да се допуснете предварително изпълнение на
постановеният съдебен акт.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, в който се правят следните уточнения и
възражения: Счита, че предявеният от ищцата по делото с исковата молба иск за
увеличение на издръжката на двете деца, считано от датата на подаване на
исковата молба е допустим. Предявеният иск за увеличение на издръжката от
датата на подаване на исковата молба е основателен дотолкова доколкото размера
на издръжката не отговаря на минималния законов размер на издръжката, а именно
¼ от минималната работна заплата
за страната, която от 01.012018г. е 510 лв.
Поддържа се , че
предявеният иск за присъждане на издръжка за минало време е изцяло недопусним и
неоснователен. Твърди се , че ответникът е изплащал редовно издръжката на двете
деца, така както се били споразумели с
ищцата Д.Х. при допуснатия развод по взаимно съгласие по гр.дело №2069/2016г.
по описа на PC Пазарджик, постановен със съдебно решение от 12.09.2016г.
Поддържа се , че от постановяване на съдебното решение за развод - 12.09.2016г.
до датата на подаване на исковата молба- 01.02.2018г. са изминали само 16
месеца и това е твърде кратък период,
през който няма никаква промяна нито в потребностите на децата, нито в моите
възможности за даване на издръжка.
Поддържа , че искът
за присъждане на издръжка за минал период от 01.02.2017г. до 01.02.2018г. е
напълно необоснован и недоказан и представлява злоупотреба с право от страна на
Д.Х.. Началният период на иска за издръжка за минало време е само 4 месеца,
след постановяване на решението за развод, с което е определена дължимата
издръжка, т.е с претенцията на издръжка за минал период се търси ревизия на
сключеното от тях споразумение за развод по взаимно съгласие, което е
недопустимо.
По същество се
поддържа , че изложените в исковата молба факти са непълни и изопачени.
Ответникът действително работел в „Марица Олио" АД гр.Пазарджик, като
чистият му доход е до 600 лева, видно от приложената по делото служебна
бележка. Трудовото възнаграждение, което получавал не позволява да заплаща на
децата си издръжка по-висока от минималния размер, тъй като от доходите , които
получавал трябва да му остават средства
и за собствената му издръжка, за отопление, храна и облекло, а също се стреми да разширява режима на лични отношения с
децата си и когато са при него се стреми да не им липсва нищо и да им осигурява
всичко необходимо.Освен това ответникът имал и потребителски кредит в „ Уникредит
Булбанк“ АД, изтеглен на 01.02.2017г.,
като месечната погасителна вноска по него е в размер на 139.78 лв. Наред с това
той имал заболяване диабет и месечните
разходи свързани с лечението и проследяване на заболяването са в размер на
около 50 лева.
През 2017г. ответникът
продал свои наследствени земи в
землището на с.Ивайло, общ.Пазарджик и с получената сума и ползвания кредит
извършил ремонт на наследственото си жилище-апартамент, в което живее, тъй като
същото не отговаряло на съвременните изисквания за живот.Моли съда да вземе
предвид обстоятелството, че причината за
техния развод с ищцата е установената от
нея извънбрачна връзка с техен общ
семеен приятел Алберт Маринов. През месец май 2016г. след като ответникът разкрил тази връзка, ищцата напуснала семейното им жилище и се изнесла на квартира с
децата. Един месец по-късно му се обадила
и казала , че иска да се разведат по взаимно съгласие. Ответникът се съгласил
да подпише изготвените от нейния адвокат
документи и да се разведат по взаимно съгласие, като всичко това направил в
името на децата, искал да им спести дълги съдебни процеси.
Ответникът твърди ,
че бил силно привързан към децата. До
раздялата им през месец май 2016г., той основно се грижел за тях, особено за
по-малкия им син М., той го водел и вземал от училище, водел го на
извънкласните му занимания-пеене и плуване. Като преди това правел същото и за
дъщеря им К., която вече била по-голяма
и самостоятелна. До раздялата им той заплащал и таксите на децата за посещаването
на школата по танци при Младежки дом гр.Пазарджик-по 15 лева всеки месец,
школата по пеене на сина им М. при Читалище Христо Ботев гр.Пазарджик.
С оглед всичко
изложено се моли съда да уважи частично предявения иск за увеличаване на
издръжката на децата К.М.Г. и Ма реел М.Г., като определи на всяко едно от тях
издръжка в размер на 128 лева, равняващи се на 1/4 от минималната работна заплата
за страната, ДЪЛЖИМА считано от датата на подаване на исковата молба. Сочат се
доказателства и се претендират съдебно-деловодни разноски.
Съдът счита, че на
този етап от процеса следва да се произнесе по някои предварителни въпроси ,
касаещи редовност на извършени процесуални действия и допустимост на
предявените искови претенции. На първо място съдът констатира , че към датата
на днешното закрито съдебно заседание детето К.М.Г. е навършили 14-годишна
възраст, поради което следва да извършва всички процесуални действия – лично и
със съгласието на своята майка , включително и да упълномощи надлежно своят
процесуален представител, във връзка с което следва да се укаже на ищцовата
страна на основание чл. 101 ал.1 ГПК , че следва да представи в съдебно
заседание надлежно пълномощно за процесуално представителство подписано лично
от детето К. – със съгласието на нейната майка . Наред с това на основание чл.
130 ГПК съдът счита, че следва да се произнесе и по допустимостта на заявените искови
претенции с правно основание чл. 149 СК –
за присъждане на издръжка за минало
време – една година назад от датата на подаване на исковата молба. Съдът приема
тези искови претенции са процесуално недопустими, независимо , че изменението
на обстоятелствата може да е настъпило преди датата на подаване на исковата
молба в съда. Това е така , защото за времето
до предявяване на иска , нуждаещите се, са получавали издръжка въз основа на влязло в сила съдебно
решение и пререшаването на този въпрос не
се допуска поради формираната СПН / в този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика още от Постановление № 5 / 1970 г. на Пленума
на ВС - т.21 /. Поради това тези искови
претенции следва да бъдат оставени без разглеждане , а производството по
отношение на тях следва да бъде частично прекратено.
Съдът указва на
ищцовата страна , че носи тежестта за доказване на твърдените от нея факти, на
които основава претенциите си, а именно – следва да представи доказателства
относно нуждите на децата да получават издръжка в претендирания размер,
както и на възможностите на ответника да заплаща издръжка в този размер, а
ответникът носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата
обосноваващи неговите възражения.
На основание чл. 312 ал.1 т.3 ГПК съдът приканва
страните към спогодба и им указва за възможността за уреждане на спора чрез
медиация.
УКАЗВА на ищцовата страна
на основание чл. 101 ал.1 ГПК , че следва да представи в съдебно заседание
надлежно пълномощно за процесуално представителство подписано лично от детето К.
– със съгласието на неговата майка.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустими обективно и субективно съединените искови претенции с правно
основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време – една година
назад преди подаване на исковата молба в съда – като процесуално недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПРИЕМА
представените към исковата молба и към
отговора на ответника писмени
доказателства.
ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани по двама свидетели при довеждане от страните.
НА ОСНАВАНИЕ чл. 176 ал.1 ГПК задължава ищцата да се яви лично в
съдебно заседание за да отговори на въпросите поставени в доказателствената
част на писмения отговор .
НА ОСНОВАНИЕ чл. 190 ал.1 ГПК задължава
ответника да представи доказателства за
доходите си , които получава от трудови и/ или други отношения.
ПРИЕМА изготвения на основание чл. 15 ал.6 ЗЗД социален доклад.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 15 ал.1 ЗЗДт да се призове за
лично явява и изслушване детето К.М.Г., като в тази връзка се пише писмо до ДПС
гр. Пазарджик за изпращане на представител в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 23.05.2018 г. от 11,15 ч.,
за която дата и час да се призоват страните и детето К. с изпращане на писмо до
ДСП , свидетелите при довеждане.
На страните да се
връчи препис от настоящото разпореждане, а на ищцата и препис от писмения
отговор на ответника и представените към него писмени доказателства , като им указва в едноседмичен срок да вземат
становище във връзка с дадените указания и с доклада.При неизпълнение на
указанията на основание чл. 313 ГПК страните губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Определението за
частично прекратяване на производството по настоящото дело подлижи на обжалване
с частна жалба пред ПзОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: