№ 610
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100527 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Р. СТ., с ЕГН: **********, чрез
процесуалния й представител – адв. А.А., срещу „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът
НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2874.88 лева – главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2001 г. до 30.09.2003 г.,
начислена за имот с адрес: ***** /абонатен № **********/ и сумата от 40.14
лева – остатък обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
30.04.2001 г. до 05.12.2003 г. /общо 2915.02 лева/, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.12.2003 г. по ч.гр.д. № 6999/2003 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 3439/2004 г.
по описа на ДСИ към СИС на Пернишкия РС, образувано по молба на
ответника, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е титуляр на партида №
********** при ответното дружество относно имот с адрес: *****. В тази
връзка на същата били начислени задължения в общ размер от 3415.02 лева –
от които 2874.88 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.03.2001 г. до 30.09.2003 г., 496.43 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 30.04.2001 г. до 05.12.2003 г. и 43.71 лева
разноски. В тази връзка срещу ищцата било проведено ч.гр.д. № 6999/2003 г.
по описа на Пернишкия РС, в хода на което бил издаден изпълнителен лист за
посочените суми от 23.12.2003 г.
1
На следващо място се твърди, че по молба от 2004 г. от ответника като
взискател срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 3439/2004 г. по
описа на ДСИ към СИС на Пернишкия РС. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 23.12.2003 г. по ч.гр.д. № 6999/2003 г. по описа на РС
Перник, за процесните суми. Посочва се, че по изпълнителното дело е
извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като в
периода от 09.05.2005 г. до 16.01.2006 г. от длъжника е събрана сумата от
общо 500 лева. Съгласно отбелязване на гърба на изпълнителния лист
последното валидно изпълнително действие с дата 16.01.2006 г. Отбелязано е
и постановление за прекратяване на изпълнителното дело на дата 10.12.2008 г
– на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В исковата молба се поддържа, че въпреки изминалия период от време
ответното дружество продължавало да води сумите като неплатени като
отказвало да отпише същите от счетоводството си. От своя страна
изпълнителното дело било прекратено преди повече о 10 години и вероятно
унищожено.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело не
били предприети други валидни дейстия по принудително изпълнение.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил три години, доколкото се касаело за периодични плащания по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС №
3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази
връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. При формулиране на
исковата претенция е съобразена по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД събраната
сума от 500 лева.
С исковата молба е представен изпълнителен лист.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор. В същия исковите претенции изрично се
признават изцяло. Признава се, че е образувано изпълнително дело №
3439/2004 г. по описа на ДСИ към СИС на Пернишкия РС, както и че същото
е перемирано. Поддържа се, че действително след това дружеството не е
предприемало никакви изпълнителни действия. Поради това ответникът
счита, че с поведението си не е станал повод за образуване на делото. В тази
връзка се иска при определяне на разноските да се приложи чл. 78, ал. 2 от
ГПК. Евентуално се прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от ищцата.
В съдебно заседание, проведено на 16.05.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете. Излага
подробни доводи, че ответното дружество с поведението си е станало
причина за образуване на делото, поради което се възразява срещу
приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител изразява становище
2
като поддържа писмения отговор.
Страните правят искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесните вземания
представляват, както следва: сумата от 2874.88 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2001 г. до 30.09.2003 г., начислена за
имот с адрес: ***** /абонатен № **********/ и сумата от 40.14 лева – остатък
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.04.2001 г. до
05.12.2003 г. Липсва спор и че за сумите е образувано ч.гр.д. № 6999/2003 г.
по описа на Пернишкия РС като в хода на същото е издаден изпълнителен
лист от 23.12.2003 г. в полза на ответника като на дружеството са присъдени
следните суми: 2874.88 лева – главница за неплатена топлинна енергия за
имот с адрес: ***** за периода от 01.03.2001 г. до 30.09.2003 г., 496.43 лева –
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.04.2001 г. до
05.12.2003 г. и 43.71 лева разноски. В тази връзка не е спорно наличието на
облигационно отношение.
Страните не спорят, че за събиране на сумите срещу ищцата е
образувано изп.д. № 3439/2004 г. по описа на ДСИ към СИС на Пернишкия
РС. Липсва спор, че в хода на същото от ищцата е събрана сумата от общо
500 лева. Ответникът не оспорва и че изпълнителното дело е прекратено по
закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК на 10.12.2008 г.
На следващо място страните не спорят и относно размера на процесните
суми и начина на формирането им. Липсва спор и относно обстоятелството,
че по изпълнителното дело от ищцата са събрани 500 лева като ответникът не
оспорва приложението на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД спрямо сумите по
изпълнителния лист при изчисляване на процесните задължения.
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищеца като
признава, че е изтекъл петгодишен период между прекратяване на
изпълнителното дело и подаване на исковата молба, в който не са
предприемани никакви действия срещу ищеца.
В подадения отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответника, надлежно упълномощен, е направил признание на иска, като е
посочил и че ответната страна не е дала повод за образуване на делото.
От своя страна в проведеното по делото открито съдебно заседание
страните правят нарочно искане за постановяване на решение при признание
на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
3
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на Р. Р. СТ., с ЕГН: ********** срещу „Топлофикация Перник“ АД
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника: сумата от
2874.88 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.03.2001 г. до 30.09.2003 г., начислена за имот с адрес: ***** /абонатен №
**********/ и сумата от 40.14 лева – остатък обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 30.04.2001 г. до 05.12.2003 г. /общо
2915.02 лева/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.12.2003 г. по
ч.гр.д. № 6999/2003 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на
изпълнително дело № 3439/2004 г. по описа на ДСИ към СИС на Пернишкия
РС, образувано по молба на ответника, поради погасяване на сумите по
давност.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни като именно
отговорността за разноски е основният спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски, доколкото ответникът бил
станал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав намира претенцията за разноски на ищеца
за основателна. Действително ответникът не оспорва исковата претенция като
изрично заявява, че същата е основателна. Ответникът обаче е станал повод и
за образуване на настоящото исково дело. Този извод следва от
обстоятелството, че ответникът е образувал със своя молба изп.д. №
3439/2004 г. по описа на ДСИ към СИС на Пернишкия РС. Освен това в хода
на същото ответникът е имал активно поведение – в резултат на което от
ищцата са събрани суми. Поради това и доколкото притежава и изпълнителен
титул ответникът е станал повод за образуване на настоящото дело.
Ищецът претендира разноски в размер на 440 лева за адвокатски
хонорар, 116.60 лева държавна такса и 2.07 лева такса за превод, които
разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и
съдействие и платежни нареждания. От ответното дружество обаче е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Същото предвид цената на иска и неговата фактическа и правна
сложност е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
цена на иска до 5000 лева адвокатското възнаграждение е размер на 434 лева –
съобразно настоящите искове. Поради това и на разноските за адвокат на
надвишават минималния размер с едва около 6 лева, което не е прекомерно. В
тази връзка и сумата от 558.67 лева следва да се присъди на ищцата изцяло.
4
Неоснователна е претенцията за разноски на ответника, предвид изхода
на делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Р. СТ., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 2874.88 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2001 г. до 30.09.2003 г.,
начислена за имот с адрес: ***** /абонатен № **********/ и сумата от 40.14
лева – остатък обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
30.04.2001 г. до 05.12.2003 г. /общо 2915.02 лева/, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.12.2003 г. по ч.гр.д. № 6999/2003 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 3439/2004 г.
по описа на ДСИ към СИС на Пернишкия РС, образувано по молба на
ответника, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р. Р. СТ., с ЕГН:
********** и адрес: ***** сумата от общо 558.67 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5