№ 12183
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110129873 по описа за 2022 година
Ищецът „С. е предявил против К. Д. Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл. 203 от
Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
9223,53 лева, представляваща главница за извършени ВиК услуги, доставени в имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „З. в периода от 14.11.2017г. до 23.07.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 30.12.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 440,50 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2018г. до 22.08.2021г.
Ищецът твърди, че между страните съществуват трайно установени договорни
отношения по повод предоставянето и ползването на ВиК услуги за процесния имот, чийто
собственик е ответникът, като същите са регламентирани от Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребители на ВиК оператор „С.. В релевантния период предоставял на
ответника ВиК услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода относно
визирания недвижим имот, която абонатът не заплатил в уговорените с ОУ срокове, поради
което претендира посочената по-горе сума по главница и лихва за забава.
По заявление на ищеца съдът издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу
която е постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземанията му срещу ответника.
Претендира присъждането за съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендирано адвокатско възнаграждение над предвидения минимум.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Д. Д. е подал отговор на ИМ, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договорни отношения
между страните, касаещи доставка на ВиК услуги, както и липса на доказателства относно
качеството на потребител на ответника. Прави възражение за изтекла давност. Оспорва ОУ,
на които се позовава ищеца, и твърдението ответникът да е обвързан от тях. Моли исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
1
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о и
чл. 203 от Закон за водите:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о и
чл. 203 от Закон за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, като собственик или
ползвател на процесния апартамент, в който са доставяни и съответно са потребени
твърдените количества вода в претендираната стойност; че е извършван ежемесечен отчет
на общия водомер и съответните тримесечни отчети на индивидуалния водомер в процесния
имот; изпълнение на собствените си задължения по този договор – извършване на услугата,
начален момент на изискуемостта на вземането, стойността на услугата за посочения период
и издадени за нея фактури; извършване на действия, с които е спряна или прекъсната
давността по отношение на претендираните вземания.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да установи плащане на
задължението си в срок или друг способ за погасяването му, в т. ч. останалите си
правоизключващи възражения.
Ищецът представя като доказателство справка от имотния регистър посредством
отдалечен достъп по данни на физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на К. Д. Д. в Служба по вписванията – С. за периода от 01.01.1998
г. до 05.08.2021 г. (л.5-гръб – л.7 по делото). Видно от справката върху процесния имот с
адрес: гр. С., ж.к. З. на 30.03.2018 г. е наложена възбрана, която е вдигната на 16.09.2019 г.
Видно от справката, на 28.07.2020 г. е учредена договорна ипотека върху процесния имот за
обезпечаване на задълженията на К. Д. и Р. Д.а и в полза на „Б., като на 21.01.2004 г.
ипотеката е заличена. Отново на 02.04.2004 г. е учредена договорна ипотека върху
процесния имот за обезпечаване на задълженията на К. Д. и Р. Д.а и в полза на „Б., като на
25.08.2006 г. ипотеката е заличена.
Като доказателство е представена в заверен препис и от документ, озаглавен
Контролен лист (л.8-лице по делото), в който е като титуляр на обект с адрес: гр. С., ж.к.
„Захарна фабрика“, бл. 31, вх. Б, ет. 2, ап. 9 е посочен К. Д. Д. и е дадено предписание за
клиента „в срок от 90 дни клиента да тества или подмени и пломбира водомер №1“, като
документът е подписан от Р. В. Д.а.
По делото са назначени и две експертизи – съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза процесният недвижим
имот се намира във водоснабдена 4-етажна тухлена жилищна сграда, находяща се в гр. С.,
ж.к. „З., като вещото лице посочва, че и до процесния имот е доставяна вода, в имота е
имало монтиран водомер с фабр. №006564, тип „Беласица“. Посочва се, че за процесния
период, с изключение на 13.11.2020г., е отказван достъп на проверител до измервателни
устройства или не е осигуряван такъв. Посочва се, че за периода 14.11.2017 г. – 13.11.2020 г.
са изчислени за индивидуални нужди 86 куб.м., както и 105 куб.м. за общи нужди, на
13.11.2020г. проверител е извършил реален отчет на водомера, като показанията на
водомера са 4545 куб.м., въз основа на което е направено изравняване и са начислени за
фактуриране 3739 куб.м. отчет по водомер, като са извадени 186 куб.м. – водни количества
за индивидуални нужди за периода 11.02.2015 г. до 13.11.2020 г. и са добавени 14 куб.м. за
общи нужди за периода 11.02.2015 г. – 13.11.2020 г.; за периода 14.11.2020 г. до 12.02.2021 г.
са изчислени 162 куб.м. за индивидуални нужди, като същевременно са изчислени и 13,8
куб.м. за общи нужди; за периода 13.03.2020 г. до 23.07.2021 г. са начислени на база 118
куб.м. за индивидуални нужди и 20,3 куб.м. за общи нужди. Въз основа на посоченото
2
вещото лице достига до извода, че за общи нужди за процесния период са начислени 3913
куб.м., а за общи нужди 139 куб.м. Вещото лице сочи, че не е установил разминаване между
реално отчетените ВиК услуги и начислените такива за периода от 14.11.2017г. до
23.07.2021г.
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза за процесния период
14.11.2017 г. до 23.07.2021 г. са издадени 41 броя фактури, в които са начислени задължения
в общ размер на 9223,53 лв. – за главница и 440,50 лв. – за мораторна лихва. Посочено е, че
част от задължението представлява старо салдо в размер на 87,69 лв., натрупано преди
14.11.2017г., като на 29.12.2020г. е извършена корекция на сумите за общи нужди в общ
размер на 133,58 лв. – сума за намаляване, от които 132,94 лв. – намаляване на главница и
0,64 лв. – намаляване на лихва, при което непогасения остатък е в общ размер на 9664,03
лв., от които незаплатена главница в размер на 9223,53 лв. и незаплатена лихва за забава в
размер на 440,50 лв., като въз основа на справка в счетоводните книги на ищцовото
дружество вещото лице достига до извода, че за процесния период няма извършени
плащания. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза в заключението си представя
и втори вариант, в който посочва, че при съобразяване на 3-годишната погасителна давност,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 30.12.2021г., непогасени по
давност са задълженията по фактури, издадени в периода от 30.12.2018г. до 23.07.2021г.
вкл., като 4240,91 лв. е сумата на незаплатена главница за периода, а 285,24 лв. – за
незаплатена лихва за забава върху всяка главница за периода от датата на изискуемост до
22.08.2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите - обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване на изискванията на този закон. Въз основа
на ЗРВКУ и в изпълнение и приложение на Закона от министъра на регионалното развитие
и благоустройството е приета Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. и доп., бр. 70 от 3.09.2019 г., в сила от
4.10.2019 г.).
Нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ предписва, че водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените
места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Съгласно чл.3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Терминът „потребители“ на ВиК услуги е обяснен легално в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
ЗРВКУ, където се уточнява, че това са юридически или физически лица собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост;
3
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Съгласно разписаното в чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата - получаването на услугите
ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Според
чл. 8, ал. 3 от Наредбата - общите условия влизат в сила в 1-седмичен срок от публикуването
им в централния ежедневник.
В случая от приетите по делото доказателства и в частност от заключението на
техническата експертиза се установява, че водоснабденият имот е жилище в сграда в режим
на етажна собственост. На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата - ищецът следва да
докаже, че ответникът има право на собственост или право на строеж или право на ползване
върху жилището.
Съдът намира, че предвид съдържанието си посочената електронна справка от
Агенцията по вписванията, представена в заверен препис на хартиен носител, не е годно
доказателство, което да установи правото на собственост или вещното право на ползване на
ответника върху процесния имот, тъй като в справката не фигурира нотариален акт за право
на собственост, респ. за учредяване на вещно право на ползване на ответника, а са налице
вписвания на възбрана и отбелязване и заличаване на ипотека, като и в двата случая
ответникът не е посочен като собственик на недвижимия имот, а като длъжник по
облигационното задължение, което е обезпечено чрез възбрана или чрез ипотека.
Представеният като доказателство документ, озаглавен Контролен лист (л.8 – лице по
делото), в който като титуляр на обект с адрес: гр. С., З. е посочен К. Д. Д., също не е годно
доказателство за собствеността на процесния имот. Посоченият документ е съставен от
служители на ищцовото дружество и по своята правна същност представлява частен
диспозитивен документ – в частта относно предписанието за смяна на пломбирани водомери
и частен удостоверителен документ – в частта относно показанията на водомерите и
собствеността на имота. Частният свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за
издателя си факти, няма доказателствена сила за тези обстоятелства. Това е така, защото
само признанието на неизгодни за издателя на такива документи факти съставлява
доказателство съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”.
С посочения контролен лист не може да се установи правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
Поради това ищецът не доказва, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот, поради което не се установи и валидно облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответника.
Поради това предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о и
чл. 203 от Закон за водите се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Неоснователността на главния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о и чл. 203 от Закон за водите води до неоснователност и акцесорния такъв за
обезщетение за забава, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника.
Ответникът не е стори разноски, като от страна на адв. К. Г. се претендира адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в хода на заповедното и исковото
производство.
4
В практиката на ВКС се приема (решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ІІ
ТО, решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. ІІ ТО, решение № 220/07.01.2013 г. по
т. д. № 1106/2011 г., II ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г. II ТО и др.), че
в случаите, когато се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА, достатъчно е в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено конкретното основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, само
при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата, без да е
необходимо страната да представя доказателства за наличието на някоя от тези хипотези. В
случая са представени договори за правна защита и съдействие в исковото и заповедното
производство, като във всеки договор е посочено, че защитата на ответника е поета от адв.
К. Г. безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.2 ЗАдв.
Съдът намира претенцията на ответника за адвокатско възнаграждение в размер на
минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. в
заповедното производство за неоснователна. Съгласно чл. 7, ал. 7 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението в исковото производство се дължи в
производства за издаване на заповед за изпълнение, а не и при защита срещу вече издадена
заповед за изпълнение, т.е. дължи се адвокатско възнаграждение съобразно предвиденото в
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. и с оглед защитавания интерес само на процесуалния
представител на заявителя, не и на процесуалния представител на длъжника в заповедното
производство. Доколкото защитата срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
изчерпана само в подаването на възражение по образец срещу заповедта за изпълнение, не е
оправдано заплащане и съответно – присъждане на адвокатско възнаграждение на
представителя на длъжника в това производство в претендираните размери. Законът
изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради
което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била
напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно с възражението по чл. 414 ГПК не се извършва
същинска защита срещу заявеното от молителя материално право, поради което и сторените
разноски по повод извършване на посоченото процесуално действие на длъжника в
заповедното не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален
интерес.
В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, изразена в Определение
№45/23.01.2019 по дело №3074/2018 на ВКС, ТК, I т.о., Определение №102/14.03.2022 по
дело №2481/2021 на ВКС, ТК, I т.о., Определение №153/24.03.2017 по дело №601/2017 на
ВКС, I т.о. Според практиката на ВКС в случая приложение следва да намери разпоредбата
на §1 от ДР на Наредба №1/2004 г., а именно – че за непредвидените в Наредбата случаи
възнаграждението се определя по аналогия, в случая – по аналогия на чл.6, т.5, предл.
последно от Наредбата – а именно – подаването на „други молби“, като възнаграждението се
определи в размер на 50 лв. (съобразно приложимата към договора стара редакция).
Съдът намира, че на процесуалния представител на ответника в исковото производство
на основание чл.38 ЗАдв. се дължат 1266,40 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. "Ц., Б. „И.“ срещу К. Д. Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к.
„З., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о и чл.
203 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че К. Д. Д., с ЕГН ********** дължи на „С., ЕИК . сумата
от 9223,53 лева, представляваща главница за извършени ВиК услуги, доставени в имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „З. в периода от 14.11.2017г. до 23.07.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 30.12.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 440,50 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 25.06.2018г. до 22.08.2021г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц., Б. „И.“, ет.
2 и 3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. К. П. Г., с личен № ********** от
САК със служебен адрес: гр. С., бул. „В., сумата от 1266,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита в исковото производство пред СРС
и сумата от 50,00 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
защита в заповедното производство по ч.гр.д. №74375/2021г., СРС, 61. с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6