РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501703 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 211, представлявана от
управителя на ЕС – Мартин Чолаков, подадена чрез пълномощник адв.Станимир Стоичков,
против решение № 260172/12.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 157/2019 г. по описа на РС-
Поморие, с което е постановено следното:
ОСЪЖДА Ф. Г. Б., гражданин на Р. Ф., роден на *** г., със съдебен адрес гр.Варна,
ул.“Драган Цанков“ № 4, офис 1 – чрез адв.П.Панайотов, да заплати на Етажната
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис
І” № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков, сума в размер 55.20 лв. – вноска
във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и сумата 6.23 лв. – обезщетение за
забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., за периода
от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 55.20 лв., считано от предявяване на иска – 11.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на главницата от 55.20
лв., до претендирания размер от 393.67 лв., както и за разликата над уважения размер на
лихвата от 5.75 лв., до претендирания размер от 61.12 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс
1
Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул.“Княз Борис І” № 211, представлявана от управителя
Мартин Чолаков, за осъждане на Ф. Г. Б., гражданин на Р. Ф., роден на *** г., да заплати на
ищеца сумата от 1771.51 лв. – годишна такса за управление и поддръжка на общите части
на ЕС за 2016 г.; 373.98 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска; 984.17 лв. – годишна такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г.; 152.81 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата (горепосочената такса за 2017 г.) за
периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една
от горепосочените главници за периода от 11.02.2019 г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане
С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителните
му части, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен извода на
съда, че не следвало да се прилага, като противоправно, решението на ОС на ЕС от
12.11.2014 г. за определяне размера на разходите за управление и поддръжка за 2016 г. и
2017 г. Според въззивника, този извод на съда е формиран при неправилно приложение на
материалния закон и на практиката на ВКС, по-конкретно Решение № 313/07.04.2019 г. по
гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС; ІV г.о., като се твърди, че в случая не е налице нито една от
хипотезите в цитираното решение на ВКС, предпоставящи невъзможността да бъде
прилагано решение на ЕС, когато е отменено последващо нейно решение; не били налице и
последващи решения по същите въпроси, отменени като материално незаконосъобразни. На
следващо място се сочи, че актовете на Общото събрание по чл.51, ал.1 ЗУЕС от 2014 г.
нито са предмет на съдебното производство, нито са предмет на косвен съдебен контрол,
като в тази връзка е цитирано Решение № 39/19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/20212г. на ВКС, І
г.о. Въззивникът счита за неправилен и извода на съда, че поради липса на действащо за
периода решение на ОС на ЕС следвало да бъдат отхвърлени исканията за присъждане на
разходи за управление и поддръжка като недължими, за което в жалбата се излагат
подробни съображения и се цитира практика на ВКС относно приложението на чл.162 ГПК,
даваща право при основателност на иска съдът да определи неговия размер по своя
преценка или с помощта на вещо лице. В тази връзка въззивникът се позовава и на решение
№ 313/07.04.2020 г. по гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС, ІV г.о., по което дело ВКС след като е
приел, че не е установен размера на предявените права, не е отхвърлил исканията за
присъждане на разходи за управление и поддръжка, а е отменил решението и е върнал
делото за извършване на нови съдопроизводствени действия съгласно императивните
изисквания на закона. Моли отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
уважаване изцяло на предявените искове. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ф. Г. Б. ,
подаден чрез пълномощник адв.П.Панайотов. В отговора са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения за неправилно
приложение на материалния закон, като се твърди, че казусът по настоящото дело е
идентичен с разгледания спор по гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС, ІV г.о., за което се навеждат
2
доводи и аргументи, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават
исковите претенции, няма действие за процесния период, тъй като таксата за 2017г. е била
определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което е било отменено по
съдебен ред, като взетото по-рано решение от 2014 г. не се прилага автоматично за
процесния период, тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в
закона, нито е възприето с решение на ОС. В отговора въззиваемата страна излага доводи за
неоснователност и на възраженията на въззивника по приложението на чл.162 ГПК, като се
сочи, че в случая ищецът нито твърди да са извършвани разходи от ЕС, нито са представяни
такива доказателства или направени искания, поради което се счита, че страната, която не е
ангажирала доказателства в своя ползва следва да понесе последиците, изразяващи се в
отхвърляне на претенцията й. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението на ПРС в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна
собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, гр.Поморие, против Ф. Г. Б., за
заплащане на следните суми – 905.76 евро, равняващи се на 1771.51 лв. – годишна такса за
управление и поддръжка на общите части за 2016 г.; 191.21 евро, равняващи се на 373.98 лв.
– законна лихва върху сумата от 905.76 евро, за периода от 01.01.2017 г. до подаване на
исковата молба; 503.20 евро, равняващи се на 984.17 лв. – годишна такса за поддръжка и
управление на общите части за 2017 г.; 78.13 евро, равняващи се на 152.81 лв. – законна
лихва върху сумата от 503.20 евро, за периода от 21.07.2017 г. до подаване на исковата
молба; 201.28 евро, равняващи се на 393.67 лв. – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ на
общите части на комплекса за 2017 г.; 31.25 евро, равняващи се на 61.12 лв. – законна лихва
върху сумата от 198.64 евро, за периода от 21.07.2017 до подаване на исковата молба; ведно
със законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът Ф.Б. е собственик на
недвижим имот в Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ –
Апартамент *, в бл.*, на шесто мансардно ниво, на кота +14,00, с площ от 79.83 кв.м. и 20.81
кв.м. общи части, или общо 100.64 кв.м. Твърди се, че с решение на ОС на ЕС от 12.11.2014
г. собствениците на самостоятелни обекти са избрали Общо събрание за форма на
управление на Етажната собственост, а с решение по т.2 от дневния ред е бил определен
размера на годишната такса за поддръжка и управление на общите части на комплекса от 9
евро/кв.м. Твърди се също, че на 29.06.2017 г. е проведено следващото ОС на ЕС, на което с
решение по т.6 от дневния ред е определен размера на годишната такса за поддръжка и
3
управление на общите части за 2017 г. от 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 е определен
размера на годишната вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ от 2 евро/кв.м. Ответникът
дължал за притежаваните от него обекти годишна такса за управление и поддръжка за 2016
г. и 2017 г., както и годишна вноска за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на исковите
суми. Твърди се, че задълженията на ответника са станали изискуеми, като същият
многократно е бил канен – устно и по електронна поща да изпълни задълженията си, но и до
момента сумите не са изплатени, поради което същият дължи и мораторна лихва за забава
върху тях в посочените в исковата молба размери. Предвид това, претенцията до съда е за
осъждане на ответника да заплати на ищцовата ЕС посочените суми, ведно с дължимата
мораторна лихва за посочените периоди и законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В депозирания писмен отговор ответникът А. В. е оспорил исковата претенция като
недопустима и неоснователна със следните възражения – не съществува ЕС на сграда
„Феста Апартмънтс Поморие“; решенията на ОС на ЕС от 29.06.2017 г. са отменени от съда
с решение по в.гр.д.№ 100/2019 г. на БОС и исковете за заплащане на суми, основани на тези
решения на ОС са недопустими и неоснователни; ищовата ЕС не е извършвала поддръжка и
управление на общите части за твърдените периоди; таксите за управление за определени в
нарушение на императивните норми на ЗУЕС, а самият размер е неопределен; с решението
на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 г., като за
2016 г. и 2017 г. няма определена такса и тази за 2015 г. не може автоматично да се приложи
за следващите години; ответникът не дължи заплащането на такса за поддръжка, тъй като не
е живял повече от 30 дни през 2016 и 2017г. в апартамента си. С отговора е направено и
възражение за погасяване по давност на вземанията за 2016 г., тъй като са предявени след
изтичане на 3-годишен давностен срок от момента на възникването им.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните за
установяване на твърденията и възраженията им.
С постановеното по делото решение, за да отхвърли претенцията за заплащане на
претендираните такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС,
първоинстанционният съд е приел, че в случаите, когато в производството по чл.40 ЗУЕС
решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в
противоречие със закона, ЕС не може да прилага занапред това решение, нито предходно
такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от
съда, като проведе ново ОС, на което съответните решения бъдат преразгледани и
съобразени с разпоредбите на специалния закон. В този смисъл, съдът е приел, че решението
на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават ищцовите претенции няма действие за
процесните 2016 г. и 2017г., тъй като таксата е била определена с последващо решение на
ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след
отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 2014 г. не се прилага автоматично за
2017 г. Предвид това, ПРС е приел, че таксите за поддръжка и управление за 2016 г. и 2017
г. са недължими, поради липса на действащо за процесния период решение на ОС на ЕС,
поради което е отхвърлил като неоснователен иска за тяхното заплащане, както и
акцесорната претенция за заплащане на лихви върху тези вземания. Що се касае до исковете
за претендираните такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ съдът е приел, че този фонд е
4
създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, като при липса
на взето решение от ОС за 2017 г. следва за размера на дължимите вноски за попълване на
фонда да намери приложение норма на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС, която да замести липсващата
воля на етажните собственици, а именно 1% от МРЗ за 2017 г. Предвид това и с оглед
размера на МРЗ за 2017 г. от 460 лв., съдът е изчислил дължимата от ответника минимална
вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за процесната 2017 г. в размер 4.60 лв. месечно, а за
годината – 55.20 лв., поради което в тази част е уважил иска, като го е отхвърлил в
останалата част. Частично е уважен и иска за лихва за забава, като с оглед основателността
на иска до размера на 55.20 лв., съдът е изчислил, че дължимата лихва върху тази сума за
периода от 01.01.2018 г. до подаване на исковата молба възлиза на 6.23 лв., поради което
претенцията е уважена в този размер, а за разликата до претендираната лихва е отхвърлена
като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и
допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона,
БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя окончателните правни изводи
на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част. Фактическата обстановка по делото не се оспорва от
страните и същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, поради
което БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и затова не е
необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от
въззивния съд. Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на
ПРС за неоснователност на иска по чл.38 ЗУЕС за заплащане на такси за поддръжка и
управление, поради липсата на взето решение на ОС на ЕС, както и за частична
основателност на иска за заплащане на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Тези
изводи на ПРС са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
същите за правилни и в съответствие със закона, поради което въззивният сът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те
стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Въз основа на безспорната по делото фактическа обстановка се установява, че
ответникът е собственик на горепосочения самостоятелен обект в процесната ЕС в комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“, както и, че на 12.11.2014 г. на проведеното ОС на ЕС по т.2
от дневния ред са взети решения, по силата на които е определена годишна такса за
поддръжка в комплекса за 2015 г. в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС и е създаден фонд
5
„Ремонт и обновление“, в който да се заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна
такса за поддръжка от 9 евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да
се заделят по 3 евро на кв.м. Безспорно е също, че с последващо решение на ОС на ЕС от
29.06.2017 г., взето по т.6 от дневния ред, е определена годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г. в размер 5 евро/кв.м. а с решение по т.7
от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2
евро/кв.м. В хода на първоинстанционното производство е установено, че с влязло в законна
сила решение № ІV-27/08.04.2019 г. по в.гр.д.№ 100/2019 г. по описа на БОС са отменени
всички решения на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., поради което ищецът е изменил основанието
на претенцията си, посочвайки, че основава вземанията си на предходното действащо
решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г.
Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.51
ЗУЕС начин. Следователно от компетентността на Общото събрание е да определи размера
на вноските, дължими авансово за посочения в решението период, а недоволните етажни
собственици могат да атакуват решенията на ОС на ЕС по реда и в срока, посочен в чл.40
ЗУЕС. По въпроса относно периода на действие на решение на ОС на ЕС, проведено на
12.11.2014 г., съдът съобрази Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д.№ 1332/2019 г. по описа
на ВКС, IV г.о., съгласно което решението на ОС на ЕС преустановява действието си в две
хипотези – при отмяната му по съдебен ред и при приемане на ново решение, по силата на
което предходното преустановява действието си. Касационният съд е приел, че когато
последващо решение на ОС на ЕС, бъде отменено в производство по чл.40 ЗУЕС, то ЕС не
може да прилага занапред нито това отменено решение, нито предходното такова с
идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда и да
проведе ново Общо събрание, на което съответните решения да бъдат преразгледани и
съобразени със закона.
С оглед даденото от ВКС разрешение на спорния въпрос, въззивният съд изцяло
споделя правните изводи на ПРС за неоснователност на исковете за присъждане на
претендираните такси за поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г., ведно с
претендираните към тях лихви за забава. В настоящия случай ищецът изрично е заявил, че
основава исковата си претенция за присъждане на таксите за управление и поддръжка на
взетото решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., тъй като последващото решение от
29.06.2017 г. е отменено от съда. Видно обаче от съдържанието на протокола от ОС на ЕС от
12.11.2014 г., определената с решението по т.2 годишна такса касае само 2015 г., поради
което същото няма действие за следващите две години – 2016 г. и 2017 г., както правилно е
приел и районния съд. В тази връзка следва да се съобрази, че в протокола от ОС на ЕС
липсват каквито и да е предложения и взети решения в друг смисъл, което недвусмислено
означава, че обективираната в него воля на етажните собственици е определените такси за
поддръжка и управление на общите части да касаят само календарната 2015 г., т.е. не се
6
отнасят за процесните 2016 г. и 2017 г. Следователно, тъй като с решението от 12.11.2014 г.
е определена такса за управление и поддръжка само за 2015 г., то такава не може да се
прилага по аналогия и за следващите години, в т.ч. и за процесните 2016 г. и 2017 г.,
доколкото липсва предвидена такава законова възможност. Това води недоказаност на
основанието на предявените искове за търсените суми за поддръжка и управление за 2016 г.
и за 2017 г., поради което правилно районният съд ги е отхвърлил като неоснователни, ведно
с акцесорните претенции за лихви за забава.
Настоящият състав не споделя съображенията на въззивника, че след като
решенията на проведеното ОС на ищцовата ЕС от 2017 г. са отменени на процесуално
основание, а не като материално незаконосъобразни, не са налице предпоставките, с които в
Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д.№ 1332/2019 г. на ВКС е свързано преустановяване
действието на решението на ОС на ЕС. Неоснователно е и твърдението, че дори да се
допусне, че процесното решение на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. не следва да се прилага за
2016 г. и 2017 г., исковата претенция за присъждане на разходи за управление и поддръжка
за този период не следвало да се отхвърля, тъй като следвало да се приложи чл.162 ГПК.
Разпоредбата на чл.162 ГПК предвижда, че когато искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или по
заключението на вещо лице. В настоящия случай, обаче, по делото няма представени
доказателства, нито са изложени твърдения за извършени от ищцовата ЕС дейности по
управление и поддръжка на общите части в процесния период 2016-2017 г., за да следва
съдът да определи стойността на тези дейности по реда на чл.162 ГПК. Ето защо и
доколкото исковете не са доказани на заявеното от ищеца основание, нормата на чл.162
ГПК се явява неприложима, в т.ч. и поради липсата каквито и да е данни, които да служат за
база на исканите изчисления.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че искът за заплащането на таксите за
поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г. е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от
районния съд, като изложените в този смисъл възражения от въззивника са изцяло
неоснователни. С оглед неоснователността на главния иск за такси, неоснователна е и
акцесорната претенция за лихви върху тях.
По отношение на иска за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновление“ и
съобразявайки даденото разрешение в т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, при решаване на делото съдът и без да е сезиран с оплаквания следва да
следи за правилното приложение на императивните правни норма, а приложимата в случая
норма на чл.50 ЗУЕС относно уредбата на фонд „Ремонт и обновление“ е именно от
императивен характер. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.2 т.1 ЗУЕС, средствата във фонд
„Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на ОС съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, но не по-малко от 1 % от минималната работна заплата за
страната. В случая, при влязло в сила решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“
и липса на валидно решение за определяне размера на годишната вноска към този фонд за
7
процесната 2017 г., но при определен от законодателя минимален размер на тази вноска,
въззивният съд напълно споделя извода на ПРС, че при основателност на иска, същият
следва да бъде уважен в размер на минимално предвидената от законодателя вноска в
размер на 1% от минималната работна заплата, който е известен за всеки период, съгласно
публикуваните ПМС за определяне на МРЗ за съответната година. В тази връзка, районният
съд правилно е изчислил дължимата вноска на база МРЗ за 2017 г. (460 лв.), като вноската
възлиза общо на 55.20 лв., до който размер претенцията се явява основателна, ведно със
законната лихва за забава. В останалата част, както правилно е приел районния съд липсва
основание за присъждане на сума над този законово определен размер, поради което
претенцията правилно е отхвърлена за разликата до претендираната сума като
неоснователен, ведно с лихвите за забава върху отхвърления размер главница.
С оглед изложените съображения, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане изцяло на изводите на двете инстанции, постановеното от ПРС решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните му части.
С оглед изхода на делото и исканията на двете страни за разноски, съдът намира, че
на въззивника такива не му се следват, предвид неоснователността на въззивната му жалба,
като същият следва да заплати на въззиваемия сумата от 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260118/09.06.2021 г., постановено по гр.д.№
212/2019 г. по описа на РС-Поморие, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие”, с
адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис І” № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков,
да заплати на Ф. Г. Б., гражданин на Р. Ф., роден на *** г., със съдебен адрес гр.Варна,
ул.“Драган Цанков“ № 4, офис 1 – чрез адв.П.Панайотов, сумата от 600 лв. – направени
разноски за платено адвокатско възнаграждение във въззивното производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8