Р Е Ш Е Н
И Е
1139/31.7.2020г.
гр.Варна, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на втори юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1904 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Й.Н.К. *** срещу Наказателно постановление № 442а-91/23.04.2020г. на началник
сектор ОП в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева, на основание чл.30,
ал.3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Жалбоподателят изразява
становище за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление като
постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и при наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила. Счита наказателното
постановление също и за необосновано и неправилно. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Асен
Димов, който поддържа жалбата. Привежда допълнителни аргументи за наличие на
съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на акта.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени
бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на
евентуално претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят
притежавал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег.№В 9706 РМ. На 01.08.2019г.
около 17,20ч. същият паркирал автомобила в КК Шкорпиловци, с.Шкорпиловци, обл.Варна, на морски плаж „Шкорпиловци – Юг“ пред оградата на комплекс
„Панорама“. На същата дата
от длъжностни лица от Дирекция „Управление на морските плажове“ към
Министерството на туризма, съвместно със служители на Министерството на
вътрешните работи, била извършвана проверка за осъществяване на текущ контрол
на морските плажове в района на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“. В хода на
проверката било установено наличието на множество паркирани превозни средства –автомобили
и каравани в границите на сивите дюни на морския плаж, пред оградата на
комплекс „Панорама“, сред които и управляваното от жалбоподателя МПС. Констатациите
на проверяващите били обективирани в протокол, подписан
от всички участващи в проверката, който бил изпратен от Министерство на туризма
в ОД на МВР – Варна и бил предоставен на св. Ц.М. ***. Свидетелят установил, че
процесният лек автомобил е собственост на
жалбоподателя К.. На 17.09.2019г. били снети сведения от жалбоподателя по повод
случая, в които същият потвърдил, че е
собственик на автомобила и че на процесната дата
лично го е паркирал до заведение „Панорама“ в к.к.Шкорпиловци.
Във връзка с тези констатации на 19.09.2019 год. св.М. съставил акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е
паркирал лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“ с рег.№В 9706 РМ в границите на сиви дюни на морски плаж „Шкорпиловци-Юг“. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя; впоследствие бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 23.04.2020г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Ц.П.М., както и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за
съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите
показания.
В съдебно заседание по делото от процесуалния представител на жалбоподателя
са представени фотоснимки. Последните не са изготвени по реда на НПК и не
представляват веществени доказателствени средства по
смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика по принцип приема, че
случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по
чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла
на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи
от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по
н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). В случая обаче съдът намира представените
фотоснимки за неотносими към предмета на доказване,
тъй като свидетелят М. заявява, че не разпознава заснетото място и счита, че
това не е мястото на нарушението. При това положение не може да се счете, че фотоснимките
представляват предмети, върху които има следи от нарушението и същите не следва
да бъдат обсъждани при формирането на фактическите изводи на съда.
С особено съществено значение за
изясняването на фактическата обстановка са приобщените копия на протокол за
извършена проверка и сведение, продиктувано от жалбоподателя, ценени от съда в
качеството им на писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.17б, ал.1
от ЗУЧК установява
забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж. Понятието „морски плаж“ е
дефинирано в чл. 6,
ал. 2 от ЗУЧК като територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита
с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания
в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процес и на взаимодействие на морето със
сушата. Към територията на морския плаж се
включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху
морския плаж. Същевременно
съгласно § 1, т.4 от ЗУЧК
"Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване
на пясъци в резултат от взаимодействието
на море, суша и вятър. Основните
видове дюни са зараждащи се
подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност
(сиви дюни) и облесени дюни. В продиктуваното от жалбоподателя сведение същият не
е отрекъл, че е паркирал автомобила си в к.к.“Шкорпиловци“,
до заведение „Панорама“. От своя страна проверяващите са установили, че процесният автомобил е паркиран на сивите дюни на морския
плаж и са отразили констатациите си в съставения протокол от извършена
проверка. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил върху неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/, а същите по силата на чл.6, ал.2, изр.2 от ЗУЧК
представляват част от територията на морския плаж, съдът приема за безспорно
установено, че К. действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК, за което
е ангажирана
административно-наказателната му
отговорност.
Независимо от изложеното, при
извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до отмяната на атакуваното наказателно постановление. Съдът констатира,
че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на нарушителя, като
последният изобщо не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН. В този
смисъл изрично са показанията на св.М. (л.21). Според императивната разпоредба
на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя.
Изключение е предвидено във втората алинея
на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. От
показанията на свидетеля се установява, че причината за съставянето на акта в
отсъствие на жалбоподателя не е била невъзможността същият да бъде намерен, а
затруднения от практическо естество, свързани със служебен ангажимент на актосъставителя. При това положение съдът намира, че е
налице нарушение на процесуалните правила, което е особено съществено, тъй като
жалбоподателят не е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, а такъв е бил
съставен незаконосъобразно в негово отсъствие. В практиката на съдилищата
последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на
АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това.
Описаният порок е довел до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и
обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление на посоченото
основание.
На следващо място, съдът намира, че
при издаването на наказателното постановление не е спазен и срокът по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, според който
образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая актът е съставен на
19.09.2019г., при което посоченият шестмесечен срок е изтекъл на 19.03.2020г. Наказателното
постановление е издадено на 23.04.2020г.- повече от месец след изтичането на
срока за това. Констатираното
обстоятелство също се явява съществено нарушение на процесуалните правила и
представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на
делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Й.К. следва
да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство.
В случая възнаграждението е над минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от
09.07.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на подписване
на договора за правна помощ
и плащане на възнаграждението.
Предвид обстоятелството, че производството по делото е протекло
в едно съдебно заседание, като същевременно случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, съдът
намира, че следва да се присъди
възнаграждение в по-нисък размер, а
именно-200
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 442а-91/23.04.2020г. на началник
сектор ОП в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Й.Н.К. ***, с ЕГН:**********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева, на
основание 30, ал.3 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Й.Н.К. ***, с
ЕГН:********** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: