Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
21.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
четвърти април две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
893 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал.1 от и чл.
49 вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М.Х.М. с ЕГН ********** *** твърди, че по силата на
Решение № 1313/18.09.2000 г. на ПК К. в качеството на наследник на Х.Н.Б., бивш
жител *** и договор за доброволна делба, вписан в Службата по вписвания гр. К.
вх. peг. № 1926/13.05.2015 г., акт № 190 том 2, е
собственик на ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ с площ от 1250 (хиляда двеста и
петдесет) кв.м, находяща се в землището на село Д., ЕКАТТЕ
24241, в местността „А.“, попадащ в отдел 274, подотдел 1 – сечище, съставляващ
имот № 377038 (триста седемдесет и седем хиляди осемдесет и осем) по картата на
възстановената собственост на землището на село Д., при граници: имот № 377039
- залесена територия на н-ци на В.Н.Б.; № 377040 -
залесена територия на н-ци на Р.С.У.; имот № 000487 -
горска ливада на ДГФ, имот № 000213 полски път на
Община К..
В имота имала 8 броя двадесет годишни
тополи. С протокол № 13V/06.01.2005 г. била въведена
във владение. В началото на месец април 2016г. нейни
познати я уведомили, и тя лично посетила имота, и установила, че представители
на ТП „Д.г.с.К.“ започнали да изсичат тополите.
Веднага реагирала и написала възражение до ръководството на ТП
„Д.Г.С.К.“. С писмо изх. № 584 от 20.06.2016 г. на Директора на ответното
предприятие била уведомена, че оспорват собствеността, тъй като имотът й
първоначално попадал в техен отдел и подотдел, като в следващ лесоустройствен
проект същия попадал в горска карта в друг отдел - „поляна“, и в крайна сметка
при възстановяване на имота нямало насаждения с характеристика на гора. При
повторна проверка с брат й установили, че са отсечени и извозени всичките 8 бр.
тополи, а имотът й бил изоран и корените изместени в страни от него. Стойността
на всяка от тополите била в размер на 100 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да признае за установено по отношение ТП „Д.Г..– К.“, че М.Х.М. е собственик на следния недвижим
имот: ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ с площ от 1250 (хиляда двеста и петдесет) кв.м,
находяща се в землището на село Д., ЕКАТТЕ 24241, в
местността „А.“, попадащ в отдел 274, подотдел 1 – сечище, съставляващ имот №
377038 (триста седемдесет и седем хиляди осемдесет и осем) по картата на
възстановената собственост на землището на село Д., при граници: имот № 377039
- залесена територия на н-ци на В.Н.Б.; № 377040 -
залесена територия на н-ци на Р.С.У.; имот № 000487 -
горска ливада на ДГФ, имот № 000213 полски път на
Община К.;
да осъди ТП
„Д.Г.С.– К.“ да й заплати сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща
стойността на унищожени от ответното предприятие 8 (осем) броя тополи, всяка с
цена 100 лева.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът „Д.Г.С.– К.“, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, законен
представител З.К.оспорва исковете като неоснователни.
Признава правото на собственост на ищцата,
установено с Решение № 1313/18.09.2000г. по преписка
с вх. № 636г/28.06.1999 г. на Поземлена комисия - К.,
съгласно което на наследниците на Х.Н.Б. се възстановява правото на собственост
на два имота в нови реални граници, в т.ч. и процесния
имот, и с договор за доброволна делба от 13.05.2015 г. (нотариално заверен), по
силата на който т.6 в дял на ищцата е разпределен имот № 377038, находящ се в
землището на с. Д., общ. К., местност „А.“, с площ на имота 1,250 дка. Заявява,
че ищцата установява правото си на собственост с представените документи.
Оспорва наличието на каквито и да било
насаждения в имота, както и твърдяното, че е извършвана сеч от страна на ТП „ДГС-К.“.
Твърди, че при извършена проверка в действащия
горскостопански план на ТП „ДГС
–К.“ (утвърден със Заповед № 197 от18.03.2015 г.)
било установено, че съгласно таксационното описание
имотът попада в подотдел 273 „В“ - горска територия заедно с други два имота,
всички собственост на физически лица. Към момента на възстановяването на процесния имот с Решение на ПК от 2000 г. и по действащия
към онзи момент лесоустройствен проект, имотът попадал в подотдел 274 „1“,
който отговарял на новия подотдел 273 „8“. В действащия лесоустройствен проект
през 2004 г. имотът попадал в подотдел 273 „10“. От 1994 г. до 2017 г., били
изработвани три горскостопански плана съгласно изискванията на Закона за
горите. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 от Закона за горите (в сила от
09.04.2011 г.) горскостопанските планове и програми определяли допустимия
размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на
управлението на горските територии за срок от 10 години. Съгласно чл.25, ал. 1
и ал.2 от Закона за горите (отм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011 г.), горите и земите
от горския фонд се устройвали, управлявали и ползвали по лесоустройствени
проекти, планове и програми. Лесоустройствените проекти, планове и програми се
съставяли по видове собственост, по ред и за период съгласно наредба за
устройство на горите и земите от горския фонд, и на ловностопанските
райони в Република България, издадена от министъра на земеделието и храните.
Срокът на действие на лесоустройствените проекти отново бил 10 години. Както в
отменения Закон за горите, така и в действащия било предвидено на всеки 10
години да бъдат актуализирани данните в горскостопанските карти, което
включвало промяна в собствеността на имотите или „преместването“ им. При
изготвянето на нови карти се променяли единствено номерата на отделите и
подотделите и се проверявало състоянието на насажденията. Както в
лесоустройственият проект от 1994 г. (актуален и през 2000 г.), така и в
действащият горскостопански план процесният имот бил
горска територия - частна собственост и от страна на горското стопанство не се
оспорва собствеността върху имота. По представената скица имотът попадал в
отдел 274 „1“, като причината за това била, че програмата в Общинска служба
„Земеделие“ К. все още не била съвместена с новия горскостопански план. Тъй
като се касаело единствено за разлика в номерацията, а не за промяна на имота
или местонахождението му, това обстоятелство не било от значение за ищцата. За
всичко изложено ищцата била уведомена с писмо изх. № 584/20.06.2016 г., след
като депозирала възражение в горското стопанство. Твърдението в исковата молба,
че имотът попада в отдел - държавна горска територия било невярно. Това че
имотът попада в отдел и подотдел в горскостопанския план не означавало, че
същият е държавна горска територия. Напротив, в писмото било обяснено, че имотът
е частна собственост, но не е с начин на трайно ползване „гора“. От проверката
в картите на горското стопанство и при проследяване на хронологията в се
установявало, че в имота никога не са съществували насаждения с
характеристиките на „гора“, както и че нямало никакви насаждения дори единични
дървета. По тази причина оспорва твърдението на ищцата, че в имота е имало
насаждения – 8 броя двадесетгодишни тополи. В представената скица № Ф03360 от 14.02.2016 г. било посочено, че имотът
представлява сечище и в същия не били описани съществуващи насаждения.
Представя таксационното описание от горскостопанския
план на ТП „ДГС-К.“, от
което било видно, че в подотдел 273 „8“ няма насаждения към 2014 г. и не са
предвидени сечи. Представя и таксационно описание на
подотдел 274 „1“ от действащия лесоустройствен проект през 1994 г. на ДГС - К., от което било видно, че още към онзи момент - на
възстановяване на собстевността – нямало насаждения в
имота. В графа „по насоки“ било посочено, че имотът е „след гола сеч“ и е предвидено
залесяване, но нямало данни такова да е било извършено от собствениците. В таксационното описание на лесоустройствения проект от 2004
г., в тогавашната номерация - подотдел 273 „10“ отново не било установено
наличието на насаждения. Към момента действащият лесоустройствен план на
горското стопанство, според който номерацията на имота била в подотдел 273 „8“,
отново нямало никакви насаждения. Видно било, че в таблицата, включена в
извадката от плана, в която следвало да е описан състава на насажденията, не
било описано нищо, тоест в подотдел 273 „8“ не се установявало наличието и на
единични дървета. Нямало доказателства в посока на твърдението на ищцата, че в
имота имало засадени 8 броя тополи, тъй като от 1994 г. досега нямало данни за
извършвано залесяване. От изложеното следвало, че в имот № 377038 нямало
доказателства за съществуващи насаждения от 1994 г. Ищцата не представяла
доказателства за наличие на 8 броя тополи в имота й. В Решение №1313/18.09.2000
г. на ПК — гр. К., в забележка било вписано: „За изсечени гори и осъществено
ползване на дървесина по реда на чл.9, ал.2 от ЗВСГЗГФ, собствениците ще се
обезщетяват допълнително с ПКБ“. Нямало доказателства
от страна на ТП „ДГС-К.“ да
е извършвана сеч в имот № 377038. В Раздел III „Провеждане на сечи в горите“ от
Закона за горите бил уреден реда и подзаконовите нормативни актове по реда, на
които се извършвала сеч. От страна на горските стопанства сеч се осъществявала
само след маркиране на насаждението, ако то е предвидено за сеч в съответния горскостопански
план и само в горски територии - държавна собственост. След маркиране на
насаждението за сеч се издавало позволително за сеч по реда на чл.108 от Закона
за горите. Не се извършвала сеч в гори - частна държавна собственост, освен ако
не са предоставени за управление с договор по реда на 108, ал.1, т.1 от ЗГ.
Нямало писмени документи, според които да е извършвана сеч в имот № 377038. Не
било ясно как ищцата стигала до извода, че са извършвани дейности по добив на
дървесина в имота й, след като в същия нямало насаждения и как е достигнала до
извода, че именно горското стопанство ги е извършило. По отношение на претендираната сума в размер на по 100 лева за 8 броя
тополи, нямало в исковата молба доказателства как е определена стойността им.
Не било ясно и как е определена възрастта на насажденията, след като по
писмените данни в горското стопанство от 1994 г. в процесния
имот нямало насаждения през последните 23 години.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори, и се установява от
представените Решение № 1313/18.09.2000 г. на ПК К. (понастоящем – Общинска
служба „Земеделие“ К.), договор за доброволна делба, вписан в Службата по
вписвания гр. К. вх. peг. № 1926/13.05.2015 г., акт №
190 том 2, скица № Ф03360 от 04.02.2016 г. протокол №
13V/06.01.2005 г., че ищцата е собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от Х.Н.Б., бивш жител ***, извършена
реституция по ЗВСВГЗГФ и доброволна делба.
Не се спори, че на 14.04.2016 г. ищцата е
подала възражение с вх. № 661 от същата дата до ответното предприятие във
връзка с твърдяна от нейна страна сеч в собствения й имот. Ответното
предприятие е изпратило отговор, с писмо изх. № 584 от 20.06.2016 г., в който е
посочено, че имотът на ищцата с номер 377038 попада в подотдел в горска карта №
273 „8“ и представлява голина – според легалната
дефиниция – незалесена горска площ, подлежаща на залесяване. Посочено е също,
че имотът на ищцата е попадал в отдел 274, подотдел „1“ по лесоустройствения
проект от 1994 г., и в горска карта отдел 273 „10“ – поляна, съгласно
лесоустройствен проект, изготвен през 2004 г. Посочено е в писмото, че отд. 273 „10“ е бил обособен от отделената, възстановена частна
собственост в бившия отдел 274 „1“. Посочено е, че според данните при
ответника, в това число при възстановяването му през 2000 г., върху имота не е
имало насаждения с характеристиките на гора.
По делото са представени извлечения от
лесоустройствените планове, в които може да се проследи в кои отдели и
подотдели е нестъпвала промяна през годините и къде е бил ситуиран
процесния имот спрямо различните лесоустройствени
планове. Липсват каквито и да било данни за промяна в границите на имота по КВС. Промяната в лесоустройствените планове не касае
границите на имота. В извадката от горскостопанския план, утвърден със заповед
№ 197 от 18.03.2015 г. и в лесоустройствения проект от 2004 г. собствеността на имотите, попадащи в
съответните отдели и подотдели на горския фонд е отразена като частна
собственост. Представени са и таксационни описания на
имотите, в които се сочи, че липсват трайни насаждения от вида топола в имота
на ищцата.
От заключението на комплексната експертиза
се установява следното: От момента на възстановяване на правото на собственост
през 2000 г. до настоящия момент границите и местоположението на процесния имот не са претърпели промени, установено чрез
съпоставка на скицата на имота, издадена при реституцията му и скицата,
издадена при предявяване на иска. Към 1994 година имот № 377038 м. „А.“ по КВС на с. Д. е попадал в отдел 274, подотдел 1 с площ 12 ха
(120 дка), съгласно действащия към този
момент съгласно действащия лесоустройствен проект (нататък ЛУП).
Подотделът е бил определен като сечище - след гола сеч, т.е. имало е култура от
топола, която е изсечена на голо и предстои залесяване. Към 2004 година е
изработен е нов ЛУП, при който процесния
имот № 377038 м. „А.“ съгласно КВС на с. Д. е отделен
в отдел 273, подотдел 10 с обща площ от 0.7ха (7.00
дка), като в тази площ освен площта на процесния имот
е включена и площта на имот № 377039 и имот № 377040, като не са обозначени
границите между тях. Теренът е определен като поляна - вид гори тополови. Към
2014 година е изработен е нов ЛУП. Същата площ
съгласно ЛУП от 2004 година със същите граници са
отделени в отдел 273, подотдел 8, с тази разлика, че по ЛУП
от 2014 г. са нанесени границите на имотите, вместващи се в подотдела - процесният 377038 и съседните му 377039 и З77040. При огледа на място границите, посочени от един от
наследниците, в чиято полза е била извършена реституцията, в които се твърди,
че са били въведени във владение през 2005 г.,се различават от границите,
определени с действащата КВС. Отклонението е
значително и посочените от наследника граници очертават имот югоизточно от процесния. При огледа на имот № 377038 вещите лица са
установили, че има растителност – къпина, 3 бр. сливи и мъждрян
(издънкови), 4 бр. тополи и 3 бр. пънове от изсечени
тополи на възраст от 18 години. Местоположението на изсечените тополи
(пъновете) е нанесено на скица – приложение 6 към заключението. Пазарната
стойност: на една топола е в размер на 209.33 лева, на три тополи - 628.00
лева, на осем тополи - 1674.64 лева.
От обясненията на вещото лице Г. в съдебно
заседание се установява, че в имота на ищцата няма залесяване, има сеч на три
тополи от края на 2017 г.През ноември и декември 2017 г. била извършвана чсеч в имот 040 – частна собственост. Същите марки били
поставени на отсечените три броя тополи в имота на ищцата.
От заключението на вещото лице К. се
установява, че процесния имот № 377038 м. „А.“,
представляващ залесена горска територия при действащ ЛУП
от 1994 година. Към онзи момент имотът попада в отдел/подотдел 274/1. През 2004
година е изработен е нов ЛУП, при който имот № 377038
м. „А.“ е на същото местоположение както е възстановен съгласно КВС на с. Д. и при действието на ЛУП
от 1994 година, но с тази разлика, че е отделен в отдел 273, подотдел 10 с обща
площ от 0.7 ха (7.00 дка). Съгласно приложените доказателства отнасящи се към
изработения ЛУП през 2004 година (л. 70) целият
подотдел е частна собственост. В подотдела се вместват следните имоти: имот №
377038 с площ от 1249 кв.м; имот № 377039 с площ от 1248 кв.м; имот № 377040 с
площ от 4293 кв. м. Общо 6790 кв.м, равняващи се приблизително на 7.00 дка т.е.
площта на подотдел 10 записана в ЛУП от 2004 година.
При огледа е установено, че няма материализирани граници между самите имоти за
да се установи отложените на място така както са реституирани и въведени във
владение съвпадат ли с тези съгласно действащата КВС
на с. Д. към настоящия момент. От направената справка в ОбС
-Земеделие гр. К. установено, че няма писмени доказателства за изместване на
имота от момента на реституцията през 2000 г., момента на извършването на въвода през 2005 г. и към настоящия момент, или
местоположението му е било винаги там, посочено на изображението от Г.
(Приложение 3). Сравнявайки двете скици - тази представляваща приложение 1 от
2000 г. и тази на лист 10 от делото от 2016 г., актуална към настоящия момент
се установява, че няма промяна в пространственото местоположение на процесния имот, от което следва, че няма промяна в КВС на с. Д. досежно както процесния, така и съседните нему имоти.
От показанията на св. Б., доведен от
ищцовата страна се установява, че е присъствал на въвода
във владение в процесния имот в качеството си на
наследник на Х.Б.. В имота при въвода във владение
имало тополи. В имота от 1.250 дка следвало да има около 50 тополи, тъй като по
норматив се изисквало на 1 дка площ да има около 40 тополи. Въводът
във владение бил извършен много преди делбата между наследниците и свидетелят
присъствал на него. При въвода присъствал и
представител на лесничейството в К., доколкото свидетелят помнел. Поставили и
колчета на бетонова подложка, но после някой ги премахнал. Свидетелят често
ходел да посещава имота, тъй като се извършвали кражби на тополи. Тъкмо
започнали да поотрастват, и откраднали 3-4 дървета. След делбата на
наследствените имоти, свидетелят започнал сеч в собствения си имот, по същото
време сеч била извършвана и от ДГС К.. През 2016 г. –
от месец април нататък, свидетелят забелязал, че служителите на подизпълнител на
ДГС навлизат в имота на сестра му и секат от тополите
на сестра му. Разговарял с багериста, но не срещнал разбиране. Били отсечени 11
броя тополи и оставени там, на място в имота. Свидетелят разговарял и с
представител на лесничейството на име И., който отрекъл дърветата на са отсечени
имота на ищцата. Според свидетеля никой не ги уведомил, че имотът има различно
местоположение от това, при което били въведени във владение, но сега при
огледа установил, че в действителност има промени. Старите граници били
изместени с 27-28 метра на запад, цялата площ била изместена на запад. След
сечта, извършена от подизпълнител на ДГС, отново
имало кражба на тополи – 3 броя отсякъл техен съсед.
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК:
Съдът намира, че ищцата не установи правния
си интерес от предявяване на установителен иск за
собственост срещу ответника и производството в тази част следва да се прекрати.
Безспорно, ищцата е собственик на процесния имот по
силата на извършена реституция и доброволна делба. Липсват данни ответникът да
оспорва правото й на собственост по какъвто и да било начин. В писмото, на
което ищцата се позовава ясно е посочено, че промяната в ЛУП
през 2004 г. е променила номера на отдела и подотдела на горската територия, з
да бъде отделена частната собственост. Задължение на ответника, съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал.1 и ал.4 от Закона за горите (в сила от 09.04.2011г.) е да изработи горскостопански планове, които
обхващат всички горски територии – държавни, общински и частни като изключенията са изрично
посочени в закона - териториите, предоставени за нуждите на националната
сигурност и отбраната. В този смисъл, промените в лесоустройствените планове и
горскостопанските планове, както и промяната в номерацията на отдели и
подотдели, по никакъв начин не се отразява на правото на собственост върху гори
и земи от горския фонд, когато то е установено с реституционно решение – в
случая и с извършената доброволна делба. В процеса не се установи ответникът да
е оспорвал собствеността по какъвто и да е начин. При това положение липсва за
ищцата правен интерес да установи спрямо ответника правото си на собственост и
производството ще следва да се прекрати.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Предявен е иск срещу с правно основание чл.
45 и чл. 49 от ЗЗД, като се твърди, че служители на ответното дружество с противоправните си действия – незаконна сеч – са отсекли
осем броя тополи в имота на ищцата и с това са й причинили имуществени вреди в
размер на тяхната стойност. Съгласно член 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Уредената в чл.49 от ЗЗД отговорност е на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни
длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността
е гаранционно – обезпечителна - възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Съдът намира исковата претенция за неоснователна. За да се уважи такъв иск, е
необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, и да е налице
причинна връзка между деянието и вредата. Отделно от това е необходимо деянието
да е извършено от работници или служители на ответника при или по повод
изпълнение на възложена работа. В конкретния случай в тежест на ищцата е да
установи всички обективни елементи на деликта. В
процеса не са ангажирани доказателства служители на ищеца противоправно
да са отсекли осем броя тополи в имота на ищцата. действително, през 2016 г. ДТС К. е извършвало сеч в близост до този имот, но вещите
лица при огледа са установили, че имотът не е бил залесяван след 1994 г. – след
гола сеч, че от имота са отсечени само три броя тополи и то в края на 2017 г.,
когато в съседен частен имот е извършвана сеч. В показанията си свидетелят Б.
не установи по категоричен начин осем броя тополи да са отсечени от имота на
сестра му. Същият подробно разясни как имотите били изместени спрямо въвода във владение, но реални действия на служителите на
ответното предприятие, състоящи се в сеч на осем броя тополи през месец април
не е установено. В подкрепа на това са както писмените доказателства – таксационни описания за състоянието на имота, така и
обясненията на вещите лица, дадени в открито заседание, които са извършили
оглед на място. При липса на доказан от обективна страна елемент на състава на делкикта - деяние – действие, изразяващо се в противоправна сеч, осъществено през месец април 2016 г.,
искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли без съдът да изследва
налице ли са останалите предпоставки.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса и на основание
чл. 78, ал.3 и ал.4 от следва да се осъди ищцата
да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт. На
основание чл. 78, ал.8 вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя за възнаграждение на юрисконсулт
в размер на 150 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото САМО в частта, по иска с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, предявен от М.Х.М. с
ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на „Д.Г.С.–
К.“, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***,
законен представител З.К., че М.Х.М. е собственик на следния недвижим имот:
ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ с площ от 1250 (хиляда двеста и петдесет) кв.м,
находяща се в землището на село Д., ЕКАТТЕ 24241, в
местността „А.“, попадащ в отдел 274, подотдел 1 – сечище, съставляващ имот №
377038 (триста седемдесет и седем хиляди осемдесет и осем) по картата на
възстановената собственост на землището на село Д., при граници: имот № 377039
- залесена територия на н-ци на В.Н.Б.; № 377040 -
залесена територия на н-ци на Р.С.У.; имот № 000487 -
горска ливада на ДГФ, имот № 000213 полски път на
Община К., поради недопустимост на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, предявен от М.Х.М. с ЕГН ********** *** за осъждането на „Д.Г.С.–
К.“, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***,
законен представител З.К., да й заплати сумата от 800 (осемстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
стойността на унищожени от служители на ответното предприятие 8 (осем) броя
тополи, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Х.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Д.Г.С.– К.“, ЕИК ****със седалище и адрес
на управление ***, законен представител З.К.разноски по делото в размер на 150
(сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните, в частта, с която
производството се прекратява, имаща характер на определение, може да се обжалва
пред Окръжен съд П., с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.