№ 4942
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110117341 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу Г. Г. Д. и С. В. Г. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата в
размер на по 454,30 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 2“, бл. 206, вх. 4, ап. 62, аб. № 123392, ведно със законната лихва от 31.03.2022 г.
до окончателното изплащане, сумата в размер на по 87,07 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 14.09.2019 г. до 15.02.2022 г., сумата в размер на по 13,74 лева - цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на по 3,04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. до 15.02.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците Г. Х В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. Г. Д., с
който оспорва предявените искове, като сочи, че претендираните от ищеца суми са
неправилно изчислени. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че
процесния топлоснабден имот е прехвърлен на трети лица. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника С. В. Г. не е постъпил отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в
процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява при дължимото от ищеца главно и пълно доказване ответниците да са
притежавали право на собственост върху процесния имот, респ. вещно право на ползване,
съответно да са се намирали в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на
топлинна енергия през исковия период. Нещо повече – събраните по делото доказателства
сочат, че собственик на процесния имот през исковия период е лице, което не е страна по
делото. От неоспорените и представени от ответника Г. Д. нотариални актове, се установява,
че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130 от 15.01.1988 г., том I, дело №
87/1988 г. Г. Х В. е дарил на внука си ВИД 5/8 ид. ч. от процесния имот, като е запазил
правото си на ползване върху целия имот. Установява се също, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 181 от 13.05.1988 г. ответникът Г. Г. Д. е дарила на сина си
ВИД собствените си 3/8 ид.ч. от процесния имот. При това положение и доколкото по
делото не се твърди и не са ангажирани други доказателства относно правото на собственост
върху имота, се налага извод, че трето за спора лице – Веселин Драгоев е придобил правото
на собственост върху процесния имот през 1988 г. За извод в този смисъл сочи и
постъпилото по делото писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“ заедно с
приложена данъчна декларация, съгласно които имотът е бил деклариран пред данъчната
служба като собствен на ВИД, ИВД и ВВД. От друга страна от представените по делото акт
за смърт и удостоверение за наследници № РМЛ22-ТД26-748/2022 г. се налага извод, че
правото на ползване в полза на Г. Х В. е погасено преди исковия период, тъй като видно от
същите, лицето е починало на 10.09.1992 г. Ето защо с оглед така установените
обстоятелства и липсата на други ангажирани се налага извод, че по делото не се установява
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните. При това
положение ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на
доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия между него и ответниците, като исковете за главници за потребена
топлинна енергия бъдат отхвърлени изцяло.
При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни
се явяват и претенциите на ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за мораторна лихва, поради което същите
също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
направените по делото разноски. В случая такива са претендирани от ответника Г. Д. за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като с оглед представените
2
надлежни доказателства за уговорено и заплатено такова, искането на ответника следва да
бъде уважено.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Г. Г. Д., с ЕГН ********** и С. В. Г., с ЕГН
********** и двете с гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 313, вх. 1, ет. 8, ап. 60, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищеца сумата в размер на по 454,30 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 206, вх. 4, ап. 62, аб. №
123392, ведно със законната лихва от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане, сумата в
размер на по 87,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 14.09.2019 г. до
15.02.2022 г., сумата в размер на по 13,74 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на по 3,04 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 31.01.2019 г. до 15.02.2022 г.
ОСЪЖДА Т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
№23Б, да заплати на Г. Г. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 313,
вх. 1, ет. 8, ап. 60, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Т.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3