Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов гр. дело № 7110 по описа за 2012 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и
сл. ГПК /отм./.
С Решение от 08.11.2011
г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд, 27 състав, са
отхвърлени предявените от А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф.
и Т.К.Ф. ***, както следва:
- иск с правно
основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на
недвижим имот, представляващ част от 3470 кв.м. от УПИ VI – за
производство, складове и офиси, находящ се в квартал
16, местност „НПЗ – Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящите се в тази част постройки.
- иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от по 166,66 лева на всеки един от
ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., както и на сумата от по 125,00 лева на всеки
един от ищците М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., които суми представляват
обезщетение за лишаване от ползването на частта от 3470 кв.м. от УПИ VI – за производство,
складове и офиси, находящ се в квартал
16, местност „НПЗ – Искър-Юг“
по плана на гр. София,
заедно с находящите се в тази част
постройки за периода 01.11.1996 г. – 01.11.2001
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2004 г.
/датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите.
С Решение от
08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд,
27 състав, са отхвърлени и предявените от А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф.
К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. против О. ООД и С. ООД искове, както следва:
- иск с правно
основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на
недвижим имот, представляващ част от 2370 кв.м. от УПИ VII – 407 - за
производство, складове, магазини, офиси, обществено обслужване, трафопост и ПГ,
находящ се в квартал 16, местност „НПЗ – Искър-Юг“ по
плана на гр. София, заедно с находящата се в тази
част масивна сграда.
- иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от по 166,66 лева на всеки един от
ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., както и на сумата от по 125,00 лева на всеки
един от ищците М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., които суми представляват
обезщетение за лишаване от ползването на частта от 2370 кв.м. от УПИ VII – 407
- за производство, складове, магазини, офиси, обществено обслужване, трафопост
и ПГ, находящ се в квартал 16, местност „НПЗ –
Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящата
се в тази част масивна сграда за периода 01.11.1996 г. – 01.11.2001 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2004 г. /датата на
предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумите.
С Решение от
08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд,
27 състав, са отхвърлени и предявените от А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф.
К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. против Х. АД искове, както следва:
- иск с правно
основание чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на
недвижим имот, представляващ част от 2900 кв.м. от УПИ VIII – 407 - за производство, складове и
офиси, находящ се в квартал 16, местност „НПЗ –
Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящата
се в тази част масивна сграда.
- иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от по 166,66 лева на всеки един от
ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., както и на сумата от по 125,00 лева на всеки
един от ищците М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., които суми представляват
обезщетение за лишаване от ползването на частта от 2900 кв.м. от УПИ VIII – 407
- за производство, складове и офиси, находящ се в
квартал 16, местност „НПЗ – Искър-Юг“ по плана на гр. София, заедно с находящата се в тази част масивна сграда за периода
01.11.1996 г. – 01.11.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.11.2004 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до
окончателното изплащане на сумите.
С решението и на
основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З.,
И.Л.Ф. и Т.К.Ф. са осъдени да заплатят на С. ООД сумата от 600 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
С решението и на
основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З.,
И.Л.Ф. и Т.К.Ф. са осъдени да заплатят на Х. АД сумата от 1000 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението е
постановено при участието на Държавата, представлявана от Министъра на
финансите, като трето лице – помагач на страната на ответника Х. АД.
Срещу решение от
08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен съд,
27 състав е подадена въззивна жалба от А.Ч.Ф., С.Т.Ф.,
В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф., чрез пълномощникът им адвокат К.И.,
в която са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното първоинстанционно решение.
В жалбата се
поддържа, че по отношение на частта от 1406 кв.м., отредени за държавна чорапена фабрика и отчуждени по Закона за благоустройството,
не са налице данни за проведена валидна отчуждителна
процедура, респективно, че е налице хипотезата на неправомерно отнемане, което
води до реституция ex lege
по
силата на ЗОСОИ.
По отношение на
частта от 2900 кв.м., попадащи при ответника Х. АД се поддържа, че изводът на първоинстанционния съд, че частта не съществува във вида, в
който е отчуждена не може да се сподели. В тази връзка се сочи, че имотът
съществува реално, тъй като е незает, с изключение на малка част от него.
Поддържа се, че
от страна на районния съд не са изложени мотиви по всички изложени ищците
основания и съображения за основателност на исковете.
Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
Насрещните
страни по жалбата Столична община, С. ООД и Х. АД са депозирали писмени
възражения.
Във възражението
на Столична община се навеждат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че видно от приобщената по
делото преписка № 509/1948 г. е имало отчуждаване на процесния
имот. Сочи се, че имота на наследниците на И.Ф.И. е отчужден като придаваем към парцел IV, кв.
11, местност София – Гара Искър. В тази връзка се счита, че ЗВСОНИ е
неприложим. На следващо място се поддържа, че не е доказано в хода на първоинстанционното производство, по какъв начин е
възстановен процесния имот, както и началната дата на
възстановяването на имота. Поддържа се още, че след като има данни за наличието
на отчуждителна преписка и е установено, че
отчуждаване е извършено по реда на Закона за благоустройството, то
отчуждаването няма как да е невалидно, тъй като по реда на горепосочения закон,
отчуждаването е ставало по силата на самата регулация.
Моли се за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Във възражението
на С. ООД се навеждат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. В тази връзка се сочи, че от събраните по
делото доказателства се налага извод за неприложимост на разпоредбите на ЗВСОНИ
в конкретния случай, поради което предявените искове са неоснователни. Излагат
се твърдения, че дружеството С. ООД не владее никаква част от процесния имот.
Моли се жалбата
да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
Във възражението
на Х. АД се навеждат съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че изложените в жалбата
твърдения и доводи са изцяло неоснователни. Сочи се, че развитите в жалбата
тези са изградени върху превратно тълкуване на фактите и закона, в опит да се
обоснове неправилност на атакуваното решение. Поддържа се, че по делото са
събрани доказателства, които предпоставят
приложението на § 6, ал. 1 от ЗППДОП /отм./.
Моли се за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
От страна на Х.
АД е депозирана частна жалба срещу първоинстанционното
решение от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, в частта му за разноските, присъдени на Х. АД. В частната
жалба се излагат съображения, че първоинстанционният
съд необосновано и в нарушение на закона е намалил до 1000 лева претендираните от Х. АД разноски за адвокатско възнаграждение,
без да съобрази присъдения размер с разпоредбите на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 и § 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че районният съд
неправилно и без да излага мотиви е приложил разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ГПК
/отм./, независимо че фактическата обстановка по делото е усложнена. Сочи се,
че от страна на Х. АД са положени значителни усилия по издирването и
представянето на доказателства за пет групи обстоятелства, всяко от които заедно
или поотделно предпоставя приложението на § 6, ал. 1
от ЗППДОП /отм./. Поддържа се, че дължимото минимално адвокатско възнаграждение
се равнява на сумата от 5238,40 лева, както и че съгласно чл. 64, ал. 4 ГПК
/отм./ присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер
на възнагражденията, посочени в наредбата, който в конкретния случай се твърди,
че е 15 715,20 лева.
Предвид горното
се поддържа, че претендираното от Х. АД адвокатско
възнаграждение в размер на 10 000 лева е под установения нормативен
минимум и съдът не е имал законово основание да намали поради прекомерност претендираните разноски до 1000 лева. Моли се за отмяна на
решение от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. по описа на СРС,
ГО, 29 състав, в частта му за разноските и за присъждане в полза на Х. АД, претендираните от последния разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева.
От страна на
ищците в производството, чрез адв. И. е постъпил отговор
на частната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на същата.
Моли се, частната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, намира за установено от фактическа страна
следното:
В исковата молба
се твърди, че ищците са съсобственици по наследство и реституция на недвижим
имот, представляващ поземлен имот /бивши три съседни ниви, находящи
се в землището на с. Бусманци, местности „Смолницата“
и „Селище“/ № 49, за който по регулационен план от 1959 г. е отреден парцел I, от квартал 21, местност „Гара Искър“, целият с
площ от 7900,00 кв.м., представляващ съгласно кадастралния план от 1947 г. имот
с планоснимачен № 3 по кадастралния план на гр.
София, кадастрален лист 556, местност „Гара Искър“, кв. 11, а съгласно
регулационния план от 1947 г. – имоти с планоснимачни
номера 275 и 276, при съседи по нотариални актове – братя Й., Й. К., братя М.,
братя Л., братя Г., фабрика „Искър“, М.П., Ц.В., а към настоящия момент – от
две страни път и от две страни промишлени терени и сгради. Поддържа се, че
мястото е съставлявало имоти с номера 275 и 276 по стария кадастрален план на
гр. София, както и че имотът е бил собственост на наследотеля
на ищците И.Ф.И., бивш жител ***, починал на 16.04.1946 г.
Сочи се, че процесното място /бивши имоти 275 и 276/ представлява УПИ I, кв. 21 по регулационния план на местност „Гара
Искър – I част“, одобрен със Заповед № 380/07.10.1959 г.
Твърди се, че
през 1947 г. имотът е неправомерно отнет от страна на държавата, като през
годините се е ползвал от различни организации, а към датата на депозиране на
исковата молба се държи от ответниците. Поддържа се,
че собствеността върху имота е възстановена на ищците по реституция, по силата
на закона, като квотите им в съсобствеността се определят по правилата на
наследяването.
Поддържа се, че
към настоящия момент процесният имот, представлява
УПИ – III – за безвредни дейности, кв. 16, местност „НПЗ –
Искър – Юг“, по плана на гр. София и УПИ I-47
– за производство, складове и офиси от кв. 18, местност „НПЗ – Искър – Юг“.
Предвид
изложените по-горе доводи и твърдения ищците претендират да бъдат уважени
претенциите им с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответниците,
както следва:
- по отношение на ответниците „О.“ ООД и „С.“ ООД да бъдат признати за
собственици и да бъдат осъдени горепосочените ответници
да им предадат владението върху следния недвижим имот, представляващ част от
УПИ VII – 407 – за производство, складове, магазини,
офиси и обществено обслужване, трафопост и ПГ, кв. 16, местност „НПЗ – Искър –
Юг“, с площ на претендираната част от 2370 кв. м., ведно
с намиращата се в тази част масивна сграда.
- по отношение на
ответника „Х.“ АД да бъдат
признати за собственици и да бъде осъден горепосоченият ответник да им предаде
владението върху следния недвижим имот, представляващ част от УПИ VIII-47 – за производство, складове и офиси в
кв. 16, с площ от 2900 кв.м., ведно с намиращата се в тази част масивна сграда.
- по отношение на
ответника Столична община да бъдат признати за собственици и да бъде осъден
горепосоченият ответник да им предаде владението върху следния недвижим имот,
представляващ част от УПИ VI – за
производство, складове и офиси в кв. 16, местност „НПЗ – Искър
– Юг“ с площ от 3470 кв.м., ведно с
намиращата се в тази част постройки.
В разглеждания
случай не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява,
че ищците са наследници на И.Ф.И., бивш жител ***, починал на 16.04.1946 г.,
което обстоятелство не се оспорва и от ответниците.
От представения
от ищците нотариален акт № 83, том I от 03.05.1939
г. по делото се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт, наследодателят
на ищците И.Ф.И. е придобил в собственост половината от нива, находяща се в землището на с. Бусманци, Новоселска околия,
в местността „Смолницата“, цялата по нотариален акт
три декара, а само продаваемата част декар и половина, а в действително цялата
с площ от 2875 кв. м., а продаваемата част 1437 кв.м., при съседи И. Т., братя Б.,
братя Л. Т.и Й. И.К..
От
представения от ищците нотариален акт № 109, том I от 25.05.1939 г. по делото
се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в горепосочения нотариален акт, наследодателят на ищците И.Ф.И. е придобил в
собственост 864 кв.м. от нива, находяща се в
землището на село Бусманци, Бусманска община,
Новоселска околия, местност „Селище“, цялата с площ от 3,6 декара, при съседи
на целия имот: от изток фабрика „Искър“, от запад М.Т., от север Ф.М.и от юг Ц.В..
От
представения от ищците нотариален акт № 160, том I от 26.07.1940 г. по делото
се установява, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в горепосочения нотариален акт, наследодателят на ищците И.Ф.И. е придобил в
собственост нива, находяща се в землището на с.
Бусманци, Новоселска околия, местност „Морулево-Смолницата“
с площ от 7 декара, при съседи: братя Т., Й. К., братя М. и В.П..
Представен е протокол на
Столичен Народен съвет,отдел „Градоустройство“,от който се установява, че по
заявление вх. № 17307/24.09.1948г. на Държавна чорапена
фабрика „Братя М.“, оценителна комисия, предвидена в чл. 139 от Закона за
благоустройството е определила цени на частни и общински места и сгради в
квартал № 11, парцел IV, в местността София - Гара Искър,като в същият протокол
е посочено,че място в парцел IV от квартал 11 по плана на София - Гара Искър, което
по регулация се отчуждава от имота на наследниците на И.Ф.И. и се придава към
горепосоченият парцел при оценка 5,00 лева на кв.м.
Представена е и
скица към протокола по регулационна преписка № 509/1948 г., в която е посочено,
че към УПИ № 11 по плана на гр. София - Гара
Искър /дворищна регулация утвърдена със заповед № 14389/10.11.1947г./ се
придават от имот пл. № 275- 6 кв.м., а от имот пл. № 276 - 1400 кв.м.
Представена е и сметка по регулация от която е видно, че за
придадените по регулация частни имоти на И.Ф.И. е определена сумата в общ
размер на 7030 лева, за придадените 1406 кв.м. от имоти № 275 и 276, която сума
е следвало да бъде внесена на касата на Столичен Народен съвет от Държавна чорапена фабрика „Братя М.“.
Видно от Постановление от
05.07.2004 г. на СГС,ТК,VI-2 състав по
т.д. № 16/1995 г. на СГС със същото по постъпила молба от синдика на
„Българска кожухарска индустрия“ ЕАД и документи за извършена продажба чрез
търг с явно наддаване е възложен в
собственост на „О.“ ООД и „С.“ ООД недвижим имот, представляващ поземлен имот №
50, попадащ в УПИ I и УПИ III от
кв.16 и УПИ I от кв.18, местност НПЗ“Искър-Юг“ и улична регулация по плана на гр.
София, с площ 18 960 кв.м. при подробно посочени граници,ведно с построените в
имота сгради:административна сграда на 2 етажа със застроена площ 557.50 кв.м.
и РЗП 1 115 кв.м.,битова-столова със ЗП 635.50 кв.м.,РЗП 635.50
кв.м.,административна сграда на 2 етажа със ЗП 537 кв.м.,РЗП 1 074
кв.м.,производствено-котелно със ЗП 310 кв.м.,РЗП 310 кв.м.,склад със ЗП 731
кв.м.,РЗП 731 кв.м.,склад със ЗП 205 кв.м. РЗП 205 кв.м.,склад кухня сас ЗП 162.50 кв.м.,РЗП 162.50 кв.м.,гараж със ЗП 210
кв.м.,РЗП 210 кв.м.,портиерна-павилион“Бреза“ със ЗП
20 кв.м.,РЗП 20 кв.м.,пералня със ЗП 112.50 кв.м.,РЗП 112.50 кв.м.,склад със ЗП 266 кв.м. ,РЗП 266кв.м.,склад със ЗП
384 кв.м.,РЗП 384 кв.м.,трафопост със ЗП 30 кв.м.,РЗП 30 кв.м. и комин с
височина 60 м.
Във връзка с горепосочените
данни и молба уточнение от ищците от 07.04.2009 г. като частни правоприемници на „Българска
кожухарска индустрия“ ЕАД са конституирани като ответници
„О.“ ООД и „С.“ ООД.
От представеният договор за доброволна делба
на недвижим имот от 30.06.2009 г.,вписан
във вх.рег. на Службата по вписвания № 28642, том VII, № 085/2009г. се
установява,че е извършена делба на описания по-горе имот възложен в
съсобственост на „О.“ ООД и „С.“ ООД,като съгласно Решение № 24 по Протокол №
32/10.12.2011г. на СОС,Заповед № 74/18.01.2006г. и Заповед №
РД-09-50-797/09.07.2007г. от гореописаният имот са образувани самостоятелни
имоти-подробно описани,които са били предмет на извършената доброволна делба.
По делото е изискана
регулационна преписка № 509/1948г.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпит на свидетели. Разпитан свидетелят В.Т.К., заявява,че
от Т.И.Ф., наследодател на ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф. и В.Т.К. знае, че спорния
между страните имот попада в имот на Х. АД. Ходил е на място воден от Т.Ф.,който
му е показал очертанията на имота,като свидетеля е видял,че в същият влиза и
друга масивна сграда, както и други постройки, които се намират в дясно от оградата на Х. АД.
Разпитан свидетелят Н.И.Ч., заявява че познава ищцата В.Т.К., от която знае,че
има по наследство имот на Гара Искър. Заявява още, че е ходил на място със
съпруга на ищцата К.,където е видял ,че в мястото има поликлиника, както и
други постройки- бараки. Първият път когато е посетил мястото е било около
1997-1999г. Последният път когато е ходил е било около 2000 г., като бараките
вече са били съборени и са останали само фундаменти.
По делото са
представени писмо на „Х.“ АД до СО вх. № ТИ-92-00-70/14.05.2010 г.,писмо на ДИП
„Асен Златаров“ до СГНС ,вх.№
А1-18-23/21.03.1966г.,писмо на Комитета по химия и металургия №
НХ-3871/18.03.1966г.,писмо на ДИП „А. З.“ до СГНС ,вх.№ А1-18-23/01.04.1966г.,
писмо на „Българска кожарска индустрия“ ЕАД изх.№ 567/31.03.1966 г., Генплан и вертикална планировка на обект ДИП “Асен Златаров“, гара Искър с дата 02.04.1966 г.,озеленяване на
обект ДИП „Асен Златаров“ от 02.04.1966 г.,ситуация
на питеен водопровод,производствен водопровод и площадков
канал на обект ДИП „Асен Златаров“, Гара Искър с дата
12.04.1966 г., ситуация“Водопровод и канал“ на обект ДИП „ Асен Златаров“, гара Искър с дата 12.04.1966 г., външно
ел.снабдяване и изместване на ел.провод 20 кв.м. на обект ДИП „Асен Златаров“
с дата 12.04.1966 г. Горните съставляват част от строителните книжа,отнасящи се
до реализирано от бившето ДИП „ Асен Златаров“
строителство.
От заключението на вещите лица по изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство по делото
съдебно-техническа експертиза се установява,че съгласно приложената
регулационна преписка № 509 от 1948 г. от имоти с планоснимачни
номера 275 и 276, собственост на И.Ф.И. са отнети съответно 1400 кв.м. и 6
кв.м. и са придадени към парцел IV от квартал 11 по регулационният план одобрен
със заповед 14368 и 14369 от 10.11.1947 г. Установява се още, че нивата на
наследниците на И.Ф.И. с планоснимачни номера 275 и 276 в кв.11 по плана на Гара
Искър е била с площ около 8,7 декара, както и че съгласно разписния лист към
регулационния план от 1947 г. съседи на имоти планоснимачни
номера 275 и 276 от север са А. и П. М. М., от юг братя Т., а от изток към
улицата имот с планоснимачен № 276 е записан на В. Л.
– един от продавачите по нотариален акт № 109 от 25.05.1939 г., представен по
делото.
Вещите лица са
изготвили комбинирана скица, на която е нанесен спорният имот, съгласно
действащият кадастрален и регулационен план от 2001 г.,изменен със заповед №
РД-09-50-797 от 09.07.2007 г. Същите са посочили, че частта от процесният имот ,която попада в УПИ VIII-47 за
производствени складове и офиси на „Х.“ АД е с площ от около 2 900 кв.м. и на
комбинираната скица е означена по контури АЛМНОЙКА/защтрихован
в синьо/. От тази площ около 1050 кв.м. са заети от монолитна двуетажна
сграда-химическа лаборатория.
Съгласно заключението частта
от процесният имот, която попада в УПИ VII-407 за
производство,складове,офиси,магазини,обществено обслужване,ТП и ПГ на „О.“ ООД
и „С.“ ООД е с площ от около 2400 кв.м. и е означена по контура ЛБВПРСПЛ/защрихован
в жълто/. От тази площ около 340 кв.м. са заети от монолитна едноетажна сграда.
Също съгласно заключението
частта от процесният имот, която попада в ПИ с пл.№
49/УПИ VI-49,335/ е с площ от около 3 400 кв.м. и е означена по контура
ЖЗНМСРПТУФДЕЖ/защрихован зелено/. Изброените в плановете сгради в този терен са
разрушени към момента.
От
заключението на вещите лица по приетата от първоинстанционния
съд съдебно-техническа експертиза се установява още, че към датата на изготвяне
на експертизата върху спорния имот попадат три сгради, както следва:
в
УПИ VIII-47 за производство, складове и офиси на Х.
АД попада масивна двуетажна стопанска сграда с монолитна стоманобенотова
конструкция и застроена площ от около 650 кв.м. и височина на сградата от около
9 метра. Заедно с прилежащия терен, тази сграда заема около 1050 кв.м. от процесния имот. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че сградата е построена 1970 г. по одобрени проекти
от 1966 г., както и че съгласно проектната документация, сградата е била
предназначена за цех за сребърен нитрат. Установява се още, че в в УПИ VIII-47 за производство, складове и офиси на Х. АД
попада и полумасивна едноетажна жилищна сграда от
сглобяеми елементи с площ от около 24 кв.м. и височина около 3 м., че заедно с
прилежащия терен тази сграда заема около 48 кв.м. от процесния
имот, както и че сградата е построена през 1970 г. и не фигурира в проектната
документация от 1966 г.
в
УПИ VII – 407 за производство, складове, офиси,
магазини, обществено обслужване, ТП и ПГ на О. ООД и С. ООД попада масивна
едноетажна сграда със застроена площ от около 200 кв. м., както и че заедно с
прилежащия терен тази сграда заема около 340 кв.м. от процесния
имот.
В
хода на производството пред въззивната инстанция са
допуснати, изготвени и приети допълнителна единична съдебно-техническа
експертиза, тройна съдебно-техническа експертиза и нова тройна
съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението
на вещото лице по изготвената и приета в хода на въззивното
производство допълнителна единична съдебно-техническа експертиза процесните имоти са с планоснимачни
№ 275 и № 276 по кадастралния план на гр. София, местност „Гара Искър“ към 1947
г. От заключението се установява, че съгласно регулационен план, одобрен със
Заповед № 380/07.10.1959 г., процесните имоти попадат
в кв. 21, частично в парцел отреден за кожухарска фабрика и в парцел за
химическа фабрика, както и че след приемането на действащия към момента
регулационен план процесните имоти попадат частично в
УПИ VII – 407, VI, V и VIII в кв. 16,
отредени за производство, складове и офиси. От заключението по допълнителната
единична съдебно-техническа експертиза се установява още, че в процесните имоти са били изградени дванадесет на брой
сгради, че за сграда № 2 има налични строителни книжа, като същата представлява
двуетажна сграда с предназначение „цех за сребърен нитрат“, която към настоящия
момент се намира в УПИ VIII-47 на квартал 16,
както и че по действащия към момента регулационен план сграда № 12 попада в УПИ
VII-407 в
кв. 16, а останалите сгради в УПИ VI – „за производство, складове и офиси“.
Съгласно
становището на вещото лице по допълнителната единична съдебно-техническа
експертиза в процесните имоти няма свободни от
застрояване площи, които да се обособят в самостоятелни УПИ. В тази връзка се
посочва, че по всички регулационни планове от 1947 г. до настоящия момент, процесните имоти, попадат в парцели, предвидени за
промишлено строителство, както и че след като има построени сгради в имотите,
то цялата територия на отделните парцели се счита застроена с изпълнено
комплексно мероприятие.
В проведеното по
настоящото дело открито съдебно заседание на 24.02.2014 г. вещото лице по допълнителната
единична съдебно-техническа експертиза поддържа, че когато в един промишлен
парцел е построена сграда във връзка с предназначението на този парцел, то
целият парцел се счита застроен и не може да се обособи свободна от застрояване
част от промишлен парцел.
Съгласно
заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза,
изслушана пред въззивната съдебна инстанция в процесните имоти има пространства, в които няма сграда, но
тези пространства не могат да бъдат определяни като свободни и от тях да се
образуват самостоятелни ПИ или УПИ. В тази връзка се посочва, че съгласно
Наредба № 7 ПНУТ, глава пета, в различните територии производствени зони се
предвиждат площи за нуждите на промишлените
предприятия, освен за производствени предприятия и тяхното разширение и
реконструиране, така и за открити складови площи за суровини и готова
продукция, за паркинги за транспорт и товароподемна механизация, за паркинги за
лични автомобили на персонала, за площи за обслужващи и административни сгради,
контролно-пропусквателни пунктове и др., поради което
не може да се приеме, че пространства, в които в момента няма сгради са
свободни. Съгласно заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа
експертиза от пространствата в процесните имоти, в които
няма сгради не могат да се образуват самостоятелни ПИ или УПИ, поради
изискването на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти да имат
задължително лице /изход/ към улица, към път или по изключение към алея в парк.
Към допуснатата,
изслушана и приета нова тройна съдебно-техническа
експертиза, вещите лица са изготвили графичен
документ, чрез който да се покаже разположението на процесните
имоти /пл. № № 275 и 276 по РП от 1947 г./ спрямо нанесените имоти и сгради в
кадастралната карта. Съгласно заключението и приложените към него графични
документи:
- частта по букви
А-Б-Н-О-П-М-А с площ около 2550 кв.м., попада в ПИ с идентификатор
07106.1433.407, собственост на „О.“ ООД и „С.“ ООД, като в тази част на претендирания имот се намира и сграда с идентификатор
07106.1433.407.9 – масивна, едноетажна, със застроена площ 208 кв.м.
- частта по букви
Б-В-Р-Д-Е-Ж-З-С-П-О-Н-Б с площ около 2895 кв.м., попада в ПИ с идентификатор
07106.1433.49, записан в КР на Столична община – район Искър, като в тази част
няма сгради.
- частта по букви
М-П-С-К-Л-М с площ около 2977 кв.м. попада в ПИ с идентификатор 07106.1433.605,
записан в КР на „Х.“ ЕАД, като в тази част се намират сгради с идентификатори
07106.1433.605.1 – масивна двуетажна, със застроен площ 668 кв.м. и
07106.1433.605.4 – полумасивна, едноетажна, със
застроена площ 23 кв.м.
Съгласно
заключението на вещите лица по допуснатата нова тройна съдебно-техническа
експертиза между имот пл. № 275 и улицата от изток е разположен имот № 274 с
площ около 1150 кв.м., който не е част от имотите, описани в документите за
собственост на наследодателя на ищците.
Съгласно
заключението на вещите лица по допуснатата нова тройна съдебно-техническа
експертиза в процесните имоти има три свободни от
застрояване части, обединени по букви Ф-Б-В-Р-Д-Е-Ж-З-С-П-Ч-Ц-Х-М-Т-У-Ф /от
графичните документи приложени към заключението/ с площ от 5341 кв. м., които
могат да се обособят, по становище на вещите лица, като самостоятелен поземлен
имот. В тази връзка се посочва от вещите лица, че образуването на нови
поземлени имоти не е свързано с изискване да имат достъп до улица, като
урегулиране на новосъздадения ПИ и осигуряване на лице на улица се постига чрез
изменение на действащия ПУП на основание § 5, т. 24 от ДР на ЗУТ и § 2, ал. 9 от
ПЗР на ЗУЗСО.
При така установеното от фактическа страна въззивния съд намира от правна страна следното:
Предявени са
активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС,
във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ с предмет - спорните
имоти. Чрез този петиторен иск ищците искат от съда
със сила на пресъдено нещо да установи спрямо
владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие
от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищците и въз основа на
това установяване да се осъди ответника, който я владее или държи, без да има
основание за това, да предаде фактическата власт на собственика. Следователно,
фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт,
включва три юридически факта - две положителни и една отрицателна материална
предпоставка. По силата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), във вр.
с § 2, ал. 2 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са
титуляри на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат, а за да бъде отхвърлен
осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят,
че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно
или облигаторно основание. Това доказване следва да
бъде пълно и главно.
Тъй като по чл.
2, ал. 2 ЗВСОНИ (в сила от 22.11.1997 г.) възстановяване правото на собственост
върху отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред
недвижими вещи настъпва по право, за установяване материалната легитимация на
ищците следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната
действителност са се осъществили всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на правото им да бъде реституиран процесния
имот, а именно - 1. имотът да е отнет без законово основание или да е отчужден
не по установения законов ред от държавата, от общините или от народните съвети
в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.; 2. при влизането на закона в сила
имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на
техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и
да съществува реално до размерите, в които са отчуждени; 3. имотът да е бил
отнет от ищците или от техен праводател - чл. 3, ал.
1 ЗВСОНИ и бившите собственици да не са били обезщетени чрез изплащане на
паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Първата
предпоставка е недвижимият имот да е бил собственост на лицето, което
претендира правото на възстановяване, респ. на негов праводател.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ правото на възстановяване се установява от факта
на отнемане на имота, като оборимо се презумира, че лицето от което имотът е отнет, е негов
собственик. В разглеждания случай по делото не се спори, а и са ангажирани
достатъчно доказателства, сочещи на извод, че процесните
имоти /бивши ниви/ са били собственост на наследодателя на ищците – И.Ф.И.,
респ. ищците се явяват наследници на същия.
Установено е и
наличието на следващата предпоставка - отнемането на имота в случаите, визирани
в чл. 2 ЗВСОНИ. От представените по делото регулационна преписка № 509/1948 г.
и скица към протокола по регулационната преписка се установява, че към УПИ № 11
по плана на гр. София - Гара Искър /дворищна регулация утвърдена със заповед №
14389/10.11.1947г./ се придават от имот пл. № 275- 6 кв.м., а от имот пл. № 276
- 1400 кв.м., собственост на наследниците на И.Ф.И. /наследодател на ищците/.
Установява се от събраните по делото доказателства, че с регулационен план,
одобрен със заповед № 380/07.10.1959, процесните
имоти попадат в кв. 21, частично отреден за кожухарска фабрика и частично за
химическа фабрика. Установява се още, че частта от процесните
имот, попадаща в сегашния УПИ VII-407 е представлявала
част от дълготрайните материални активи на държавно дружество „Българска
кожухарска индустрия“ ЕАД, че в тази част на имота през 1961 г. е построена
монолитна едноетажна сграда, както и че имота е бил отразен в баланса на
дружеството и е включен в масата на несъстоятелността на същото, респективно е
част от имуществото, осребрено за удовлетворяване кредиторите в производството
по несъстоятелност.
По делото се
установява, видно от гореизложените мотиви, че ищците са наследници на собственик
на процесните имоти. Независимо от това основанията
за реституция на които се позовават ищците изискват, за да настъпи
реституционния ефект, имуществото да съществува реално в размерите, в които е
отчуждено. Съдът намира, че тази предпоставка за настъпване на реституцията не
е установена по делото. Според практиката на ВКС при всеки конкретен случай
следва да се преценява индивидуално дали имуществото/ имотът съществува реално
до размера в който е отчужден, като при тази преценка следва да се съобразява
целта за постигането на която е създаден реституционния закон- да се възстанови
собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на
собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или
предназначение. Следователно за настъпването на реституцията е необходимо
одържавеното имущество да съществува като обект на правото на собственост и
извършените промени в имуществото, свързани с предназначението му или вида, са
без правно значение за действието на реституцията. Когато обаче имуществото /
имотът е променен след одържавяването в степен такава, че да не представлява
вече същия обект на право на собственост, то е налице пречка за
възстановяването на правото върху одържавения или отнетия имот в полза на
бившите собственици. В този смисъл, ако върху одържавения имот е извършено
застрояване съобразно дадените указания с т. А.2. от ТР № 1/1995 г. следва да
се съобразят разпоредбите на ЗС, определящи отношението между постройката и
земята, върху която тя е изградена и при застрояване на имота изградената
постройка придобива главно значение, а теренът- несамостоятелно и обслужващо.
Той не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот,
независим от сградата върху него. Изводът съобразно ТР № 1/1995 г. е, че в този
случай имотът съществувал преди застрояването, вече реално не е същият и ако
одържавеният имот към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ е застроен, следва да
се приеме, че възстановяване на собственост не настъпва. В случаите на частично
застрояване на отчужден имот, ако останалата незастроена част може да се
обособи самостоятелен имот, респективно при имот в регулация - да е достатъчна
съобразно ЗТСУ за образуване на самостоятелен дворищнорегулационен
парцел така отделната част отговаря на законното изискване имотът да съществува
реално до размерите, в които е бил отчужден. Следователно в този случай се
възстановява собствеността върху останалата незастроена част от имота.
По делото се
установява, че процесните имоти са били застроени в
периода след одържавяването им, като първоначално са се ползвали като
кожухарска фабрика, а впоследствие в същите е изградена химическа фабрика за
сребърен нитрат. От заключенията на приетите по делото съдебно-технически
експертизи, изготвени в хода на въззивното
производство /приетата на 29.04.2013 г. СТЕ, приетата на 24.02.2014 г.
тричленна СТЕ, както и приетата от въззивния съд на
24.02.2014 г. допълнителна СТЕ / се установява, че процесните имоти са изцяло
застроени, използваеми, не съществуват в размерите на отчуждаването и от тях не
може да се обособи част, която да отговаря на изискванията за самостоятелен
поземлен имот- УПИ. Не може да се обоснове извод за наличие на възможност да
бъде обособен самостоятелен обект от имота. В действителност съгласно
заключението на приетата във въззивното производство
нова тричленна съдебно-техническа експертиза вещите лица са приели, че е
възможно обособяването на парцел с площ, достатъчна за образуване на
самостоятелен парцел, която част не е застроена. По становище на съда обаче
тази част представлява единно цяло с останалата част от промишлената база и с
оглед естеството ѝ отделянето на такава част от имота би довело до
невъзможност останалата част да обслужва обществените потребности, за които
имотът е отреден.
По отношение на
спорния въпрос за законността на извършеното строителство върху процесния имот - съдът счита, че обстоятелството дали
извършеното строителство е законно или не е релевантно към спора. Това е така,
защото съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ когато върху одържавената, отчуждената
или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени
без законно основание или след 25.02.1992 г., собствеността върху земята се
възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респ.
извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от ЗС. Съгласно дадените
указания по тълкуването на тази разпоредба с ТР № 6/2006 г. на ОСГК следва да
се приеме, че същата се отнася само до имоти, отнети без законово основание или
отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините или от
народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989
г. Разпоредбата е приложима по отношение на имотите, визирани като подлежащи на
реституция по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. В тази връзка следва да се има
предвид, че по делото са предствени доказателства, от
които се установява, че сграда с идентификатор 07106.1433.605.1 е построена във
връзка с реконструкция на ДИП „Асен Златаров“ – Гара
Искър на основание Позволителен билет № 304/12.05.1966 г., издаден от СГНС –
Управление „Архитектура и благоустройство“ за строеж на цех за сребърен нитрат.
В тази връзка се представени съгласувани проекти за обект „Реконструкция на ДИП
„Асен Златаров“, Генплан и
вертикална планировка, озеленяване, питеен водопровод, производствен водопровод
и площадков канал, външни В и К връзки и външно ел.
захранване на сграда за пълначно на етер. От горното се установява по делото,
че извършеното върху процесните имоти строителство
след одържавяването им е извършено законно и въз основа на издадени за целта
разрешителни документи.
Като
заключение от всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че доколкото
наличието на предпоставките за възстановяване на правото на собственост по чл.
2, ал. 2 ЗВСОНИ се преценява към датата на влизане в сила на закона /в случая 22.11.1997
г./, и предвид установеното по делото обстоятелство, че към този момент процесните имоти са били изцяло застроени, използваеми и променени
след одържавяването им в степен такава, че не представляват вече същия обект на
право на собственост, то по отношение на същите е налице пречка за
възстановяването на правото в полза на наследниците на бившия собственик.
Като допълнение
следва да бъде посочено, че дори и претендираното от
ищците имущество да съществуваше реално в размерите, в които е отчуждено, то от
събраните по делото доказателства се установява, че процесните
имоти са изцяло застроени, използваеми и от тях не може да се обособи част,
която да отговаря на изискванията за самостоятелен поземлен имот- УПИ.
Действително съгласно заключението на вещите лица по допуснатата нова тройна
съдебно-техническа експертиза пред въззивната
инстанция в процесните имоти има три свободни от
застрояване части с обща площ от 5341 кв. м., които могат да се обособят, по
становище на вещите лица, като самостоятелен поземлен имот. От друга страна
обаче се налага извод, че така посочените три свободни от застрояване части с
обща площ от 5341 кв. м. не покриват минималните изисквания за лице, необходими
за урегулиран поземлен имот, установени в чл. 19 ЗУТ. Съгласно разясненията,
дадени в т. 1 от ТР № 6/2006 г., ако в резултат на благоустройствени изменения
отнетият без основание имот се е трансформирал, той ще подлежи на реституция
само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за
устройство на територията.
Предвид всичко
гореизложено съдът приема извод, че процесните имоти,
одържавени от наследодателя на ищците не подлежат на реституция. Същите не
съществуват реално в размера, в които е отчужден. Имотът е застроен, няма самостоятелен
характер и представлява обслужващ терен към мероприятието, което е осъществено
върху него. Имотът е обслужващ по отношение на сградите, които към 1997 г.
съществуват, застроени върху него. Поради липсата на тази предпоставка за
реституция на имота следва да се приеме, че по делото не се установява
съвкупната наличност на фактите, пораждащи реституцията на правата на ищците по
реда на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ. Ищците не доказват да са придобили и да са
носители на право на собственост върху процесните
имоти, което прави исковите претенции по чл. 108 от ЗС неоснователни, поради
липса на активна материалноправна легитимация.
Предвид
неоснователността на претенциите по чл. 108 ЗС, неоснователни се явяват и
исковете за заплащане от страна на ответниците на
обезщетение за лишаване от ползването на процесните
недвижими имоти, както правилно е приел и първоинстанционния
съд.
Частната жалба
срещу решение от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. по описа
на СРС, ГО, 29 състав, в частта му за разноските, присъдени на Х. АД е подадена
в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С решение от
08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав и на основание чл. 64, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК
/отм./, първоинстанционният съд е осъдил ищците да
заплатят на „Х.“ АД сумата от 1000 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство. За
да постанови горното, районният съд е приел, че действителната правна и
фактическа сложност на делото не отговаря на претендираното
от Х. АД адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева, като е счел
същото за прекомерно и е уважил искането за присъждане на разноски до размера
от 1000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Съгласно разпоредбата
на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ при прекомерност
на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Настоящият
съдебен състав споделя становището на първоинстанционния
съд, че претендираното от ответника Х. АД адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство в
размер на 10 000 лева е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на
дружеството действия в производството. От друга страна цитираната разпоредба на
чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ дава възможност на решаващия съд при извършена
преценка за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат,
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ приложима към настоящия казус
за защита по граждански дела с интерес над 10 000 лева, възнаграждението е
в размер на 530 лева + 2 % за горницата над 10 000 лева. Видно от
техническата експертиза на л. 53 от първоинстанционното
производство средната пазарна цена на процесните
недвижими имоти е в размер на 150 200 лева, като защитения от ответника Х.
АД интерес в първоинстанционното производство е за
1/3 от посочения размер. Следователно минималния размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо в полза на ответника Х. АД, съобразно изхода на първоинстанционното производство е 1331,33 лева, която сума
по аргумент от чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ минималната, която районният съд е
могъл да присъди, дори и при преценка за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника Х. АД. Предвид гореизложено и като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото и осъщественото от
процесуалния представител на ответника Х. АД активно процесуално поведение в
хода на производството, настоящият съдебен състав намира, че решение от
08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав,
следва да бъде изменено в частта му за разноските, присъдени на Х. АД, като
ищците А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К., М.Л.Ф., Х.Л.Ф. К.– З., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. бъдат
осъдени да заплатят в полза на Х. АД сумата от още 1500 лева, представляващи
разноски в първоинстанционното производство.
На осн. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ право на разноски за
настоящото производство имат ответниците по жалбата.
Ответникът по жалбата Столична община претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание
чл. 64, ал. 5 ГПК /отм./ в негова полза следва да бъде присъдено такова в
размер на 200 лева.
Ответникът по жалбата
Х. АД претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000
лева и депозит за вещо лице в размер на 150 лева. Същият е представил
доказателства за извършени разноски в претендираните
размери. По отношение на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
настоящият съдебен състав преценявайки действителната правна и фактическа
сложност на делото в настоящата съдебна инстанция намира, че същият е прекомерен и в полза на ответника Х.
АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното
производство в по-нисък от претендирания размер, а
именно 2500 лева. В полза на Х. АД следва да се присъдят и сторените от
последния разноски за депозит за вещо лице в размер на 150 лева.
Ответникът по жалбата
С. ООД претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Същият е представил доказателства за извършени разноски в претендирания
размер, който от своя страна е по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален
размер, поради което и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ в полза на С. ООД
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен
съд, 27 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от А.Ч.Ф., С.Т.Ф., В.Т.К.,
М.Л.Ф., Х.Л.Ф., И.Л.Ф. и Т.К.Ф. ***, О. ООД, С. ООД и Х. АД искове с правно
основание чл. 108 ЗС и искове в правно основание чл. 59 ЗЗД.
ИЗМЕНЯ
Решение
от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10399/2004 г. на Софийски районен
съд, 27 състав, в частта му за разноските, присъдени на Х. АД,
като:
ОСЪЖДА
А.Ч.Ф.,
ЕГН **********, С.Т.Ф., ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, М.Л.Ф., ЕГН **********,
Х.Л.Ф., ЕГН **********, И.Л.Ф., ЕГН**********
и Т.К.Ф., ЕГН ********** да заплатят на Х. АД, ЕИК ********* на основание чл.
64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата от още 1500 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА
А.Ч.Ф.,
ЕГН **********, С.Т.Ф., ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, М.Л.Ф., ЕГН **********,
Х.Л.Ф., ЕГН **********, И.Л.Ф., ЕГН**********
и Т.К.Ф., ЕГН ********** *** основание чл. 64, ал. 5 ГПК /отм./ сумата от 200
лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА
А.Ч.Ф.,
ЕГН **********, С.Т.Ф., ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, М.Л.Ф., ЕГН **********,
Х.Л.Ф., ЕГН **********, И.Л.Ф., ЕГН**********
и Т.К.Ф., ЕГН ********** да заплатят на С. ООД, ЕИК ********* на основание чл.
64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата от 800 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА
А.Ч.Ф.,
ЕГН **********, С.Т.Ф., ЕГН **********, В.Т.К., ЕГН **********, М.Л.Ф., ЕГН **********,
Х.Л.Ф., ЕГН **********, И.Л.Ф., ЕГН**********
и Т.К.Ф., ЕГН ********** да заплатят на Х. АД, ЕИК ********** на основание чл.
64, ал. 2 ГПК /отм./ сумата от 2500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.