№ 21708
гр. ***, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110104857 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на ****, срещу Д. А. Д. и М. Х.
Д..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на
интернет страницата на дружеството. При тези твърдения моли съда да
признае за установено, че ответниците дължат разделно /всеки един по ½ част/
следните суми: сумата от 1 171.01 лева – главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в **** в периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 09.11.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането; сумата от 191.68 лева
– мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 19.10.2022г.; сумата от 16,45
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 09.11.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането; - сумата от 3.52 лева –
мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 19.10.2022г.
1
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за
ползвана топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания
период, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендира
разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответниците, чрез назначения по делото особен
представител, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани
като в тази връзка са релевирани следните възражения: не е налице валидно
облигационно правоотношение между страните; оспорена е доставката на
топлинна енергия и размера й.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от **** срещу Д. А. Д. и М. Х. Д., с които се
претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците дължат разделно /всеки
един по ½ част/ следните суми: сумата от 1 171.01 лева – главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в **** в
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
09.11.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането;
сумата от 191.68 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
19.10.2022г.; сумата от 16,45 лева – главница за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от
09.11.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до изплащане на вземането;
- сумата от 3.52 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до
19.10.2022г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
От представените по делото доказателствата се установява, че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
2
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от **** (сега
***). Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е
възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от
облигационно правоотношение с **** при публично известни общи условия
(Решение № **** по гр.д. ***, ІІІ г.о. на ВКС).
От представените по делото писмени доказателства, а именно –
Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № ****, дело №
****, съставен на 03.11.2004 г., се установява, че ответниците притежават
правото на собственост върху процесния имот - ателие ****, находящ се в гр.
***, ул. ****.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответниците Д. А. Д. и М. Х. Д., дължат заплащане на
стойността на ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от
значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно
чл. 162 ГПК.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
в производството по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, се установява че за процесния
период в имота на ответниците, има монтиран апартаментен топломер,
собственост на абоната, съобразно който е извършено дяловото разпределение
на ТЕ в сградата.
Видно от заключението на СТЕ, за двата отчетни периода – отоплителен
сезон 19/20 г. и 20/21 г., в процесния имот не е осигурен достъп за отчет, за
което са съставени констативни протоколи от 31.05.2020 г. и от 23.05.2021 г.
Поради това, за отчетните периоди има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база
2 бр. потребители на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на
денонощие за един потребител. Броят на потребителите на топла вода, а така
също и отопляемата кубатура на процесния имот се установяват от
представената по делото декларация от 03.08.2005 г., подписана от отв. Д. Д.
(л. 30 от делото),както и от списък на потребителите на топлинна енергия в
сградата (л. 18 от делото).
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е
определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота – 101 куб.м., в
съответствие с формулата приложена в Наредба № **** г., и съгласно
представен акт/списък за разпределение на кубатурата в сградата - списък на
потребителите на топлинна енергия в сградата (л. 18 от делото), подписан от
отв. Д. Д.
3
За процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общи части на
сградата.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е констатирало, че за
процесния период изчисленията извършени от *** по делото *** са в
съответствие с действащата Наредба № **** г.
Заключенията на СТЕ и ССчЕ, изцяло си кореспондират и изводите на
вещите лица напълно съответстват помежду си. За процесните отоплителни
сезони, а именно – м.05.2019 г.-м.04.2020 г. и м.05.2020 г.-м.04.2021 г., т.е. за
целия процесен исков период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ищецът е
начислил и съответно фактурирал прогнозни задължения за процесния имот
в общ размер на сумата от 2342,02 лв. – цена, дължима за ТЕ, от която ТЕ за
сградна инсталация в размер на сумата от 170,84 лв. и ТЕ за имот – 882,04 лв.
Прогнозните изчисления за БГВ за процесния период са за сумата от 1 289,14
лв.
В изпълнение на дейността по топлинно счетоводство, *** е изготвило
за процесния период изравнителни сметки за стойността на използваната
топлинна енергия по действителен разход, съгласно, които е налице сума за
доплащане в общ размер на 291,26 лв., от която 67,87 лв. - за доплащане за
отоплителен сезон 2019/2020 г. и 223,39 лв. за доплащане за сезон 2020/2021
г.). От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма
извършени плащания, като в общите фактури, издадени на 31,07.2020 г. е
извършено служебно прихващане на суми чрез възстановяване на сумата в
размер на 93,40 лв., поради промяна на цената за периода м.07.2019 г. –
м.03.2020 г.
Предвид горното съдът намира за доказано по делото, че дължимата
сума за реално доставена през процесния период ТЕ отопление на имот –
882,04 лв., ТЕ отдадена за сградна инсталация – 170,84 лв. и за БГВ – 1289,14
лв., възлиза на сумата в общ размер на 2 342,02 лв., поради което исковете
срещу ответниците – при разделна отговорност от по ½ са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № *** от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай по делото са представени писмени доказателства –
Договор № ****., декларация и протокол за проведено ОС на ЕС за избор на
***., от които се установява, че етажните собственици на сградата към която
принадлежи и процесния имот, са избрали *** *** за извършване на услуга
по топлинно счетоводство срещу възнаграждение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
4
топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че ***
е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по
възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на такси за дялово разпределение. Стойността на дължимата сума
за такси за дялово разпределение съгласно неоспореното заключение на ССчЕ
за целия процесен период е в общ размер на сумата от 32,90 лв., поради което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от 27.06.2016
г.), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
размерът на законната лихва върху дължимите суми от общите фактури и
дебитните известия, считано от датата на изпадане на абоната в забава до
19.10.2022 г. е на стойност от 383,37 лв.
Задължението за заплащане на услугата дялово разпределение е
възникнало като срочно съгласно раздел ІХ от Общите условия и
представения Договор № Д№ ****., а доколкото ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане в горепосочения размер, то акцесорната
претенция се явява установена в своето основание. Нейният размер е
установен от заключението по съдебно-счетоводната експертиза – 7,05 лв.,
поради което искът следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищца. Ищецът е направил разноски в исковото
5
производство в общ размер на сумата от 1388 лв., от която 55,31 лв. – платена
д.т., 400 лв. – депозит за СТЕ, 400 лв. – депозит за ССчЕ, 50 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК
и 482,99 лв. – депозит за възнаграждение за особен представител. В
производството по ч.гр.д. № **** на СРС, 87 състав, направените разноски са
в размер на 52,66 лв., от които 27,66 лв. – д.т. и 50 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на делото, същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 422, ал.1, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Д. А. Д. с ЕГН **********
и М. Х. Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес: **** дължат на ****, всеки
от тях следните суми (по ½ част от общото задължение към ищеца), а
именно: сумата от 1 171,01 лева (хиляда сто седемдесети един лева и 1
стотинка) – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в **** в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва считано от 09.11.2022 г. /датата на депозиране на заявлението/ до
изплащане на вземането; сумата от 191,68 лева (сто деветдесет и един лева и
68 стотинки) – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 19.10.2022 г.;
сумата от 16,45 лева (шестнадесет лева и 45 стотинки) – главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва, считано от 09.11.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
изплащане на вземането; и сумата от 3,52 лева (три лева и 52 стотинки) –
мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 19.10.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.01.2023 г. по ч.гр.д. №
**** по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. Д. с ЕГН ********** и
М. Х. Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес: **** да заплатят на ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. *****, сумата в общ
размер от 1 388 лв. (хиляда триста осемдесет и осем лева) - разноски за
настоящото исково производство и сумата от 52,66 лв. (петдесет и два лева и
66 стотинки) - разноски за производството по ч.гр.д. № **** на СРС, 87
състав.
Решението е поставено при участието на ***, ЕИК ********* – трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6