РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Петрич, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20211230200904 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Е. Ц., с ЕГН **********, от гр. П., кв. „ П. " № * срещу Наказателно
постановление № 21-0314-000839 от 26.07.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Благоевград, РУ
Петрич, с което за нарушение по чл.98 ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено
при липсата на извършено нарушение и се моли за неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят, се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен защитник.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена
административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за
неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания санкционен акт.
Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Петричкият районен съд
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 15.07.2021 г. около 19:00 часа свидетелят М.С. бил изпратен от оперативния дежурен при РУ
Петрич на адрес ул. "М. С." в гр. П. за съставяне на фиш на неправилно паркиран лек автомобил.
Свидетелят С. посетил адреса и възприел паркиран пред жилищна кооперация срещу гараж или
вход лек автомобил ФОЛКСФАГЕН ПОЛО С РЕГ. № Е4384КХ, който създавал пречки за
излизане на леки автомобили, било тясно. Бил съставен фиш за неправилно паркиране № GT
776139.
Жалбоподателката оспорила фиша, поради което на 16.07.2021 г. й бил съставен АУАН АА729669/
16.07.2021 г., с който актосъставителят С.М. преценил, че жалбоподателката Ц. на 15.07.2021 г.
около 19:05 часа в ГР.П. на УЛ.М. С. като водач на лек автомобил - ФОЛКСВАГЕН ПОЛО с per №
Е4384КХ, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства В ГР. П. НА УЛ."М. С." ПАРКИРА
СОБСТВЕНИЯ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ ФОЛКСФАГЕН ПОЛО С РЕГ. № Е4384КХ, КАТО
1
СЪЗДАВА ПРЕЧКА И ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО. Липсва
квалификация от страна на актосъставителя на констатираното нарушение.
В АУАН жалбоподателката вписала възражения, че автомобилът не е спрян на улицата, на която е
съставен фиш и там няма знак за забранено паркиране и престой.
На 26.07.2021 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на
нарушението и субсумирането му под нормата на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, е издадено НП, с което на
основание чл.183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 20 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св. С.М., М.С., К.М., К. Ц.,
обясненията на жалбоподателката, от приложеното по делото удостоверение за факти и
обстоятелства по ЗУТ, както и от останалите приложени по делото писмени материали. От
доказателствената маса по категоричен начин се установява датата на която е прието, че е
извършено нарушението, обстоятелствата при които същото е възприето, че е извършено и
съответно обстоятелствата около констатирането му и съставянето на АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и
срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като
такава следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо
от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство обаче, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 40, ал. 3 ЗДвП, "При липса на свидетели,
присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да
се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като
това изрично се отбелязва в него. " Нарушението е установено от служителя М.С., който съставил
Фиш серия GT № 776139, на основание чл. 186, ал. 3 ЗДвП, но последният бил оспорен от Ц. на
основание чл. 186, ал. 2 ЗДвП, поради което бил съставен процесният АУАН. В този смисъл,
налице е бил свидетел на установяване на нарушението – М.С., като от представената
административнонаказателна преписка, включително – от събраните в хода на съдебното
следствие, доказателствени материали, не се установява невъзможност С. да присъства при
съставянето на АУАН № 729669/16.07.2021 г. Следва да бъде отбелязано, че съобразно чл. 40, ал. 4
ЗДвП, "Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се
състави и в отсъствие на свидетели. " Така цитираното нормативно изключение, в случая не е
приложимо, тъй като нарушението не е установено въз основа на официални документи, а е
съставено при съобразяване на фактите и обстоятелствата, отразени във Фиш серия GT № 776139 .
Ето защо, алтернативно, АУАН е следвало да бъде съставен в присъствие на М.С. /свидетел на
установяване на административното нарушение/, т. е. при условията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, а в
случай, че М.С. не е било възможно да присъства по определени причини, за които следва да се
представят и надлежни доказателства – АУАН да бъде съставен при условията на чл. 40, ал. 3
ЗАНН, т. е. - в присъствието на двама свидетели, като това бъде изрично отбелязано. Не е спазен
обаче нито реда на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, нито – този на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, а е извършена
своеобразна амалгама между двете процесуални възможности, като АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел – К.М., който е единствено свидетел по съставяне на АУАН. По
този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 ЗАНН са императивни по своя характер, въвеждат
формални изисквания за законосъобразността на АУАН и са призвани да гарантират правната
сигурност.
Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия
орган е допуснато и друго съществено нарушение на процесуални правила. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая
2
административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по неясно обвинение, доколкото в описателната част на АУАН и на НП се посочва,
че нарушението се състои в това, че жалбоподателят е паркирал, създавайки пречка и опасност за
останалите участници в движението, без да се посочи по какъв начин паркирането е създало
пречка или опасност, а е недопустимо едва в съдебна зала да се изяснява, че паркирането е било
пред вход или гараж на кооперация и е пречело за излизането на други автомобили.
На следващо място на въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази разпоредба е предвидена забрана
за престой и паркиране в няколко алтернативни хипотези. Според разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство: 1) създава
опасност или 2) е пречка за движението, или 3) закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал. Анализът на нормата сочи на три възможни форми на изпълнителното деяние на
нарушението. Ето защо в АУАН, с който се поставя началото на административнанаказателното
производство фактите следва да бъдат описани коректно и в достатъчна степен да описват
белезите на изпълнителното деяние.
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в хода на проведеното срещу въззивника
административно – наказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
касаещо описанието на нарушението, дадено както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление. За да гарантират в пълна степен правото на нарушителя на защита, както
актосъставителя, така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат
конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе
до конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече - законосъобразното
издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието на
нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като нарушена законова забрана
обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява няколко забрани за водачите. Наличието на такива
алтернативни хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от една
страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за нарушено. И доколкото
подобно нарушение на материалния закон би било отстранимо посредством обстоятелствената
част на наказателното постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата
акта да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението.
На следващо място съдът намира, че неправилно е посочена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1
ЗДВП, тъй като съгласно нормата на чл. 98, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, се забранява паркирането
пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно
да влизат или да излизат пътни превозни средства. А следващата точка 2 от същата алинея
забранява паркирането на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на
жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Т.е. ако действително
автомобилът на Ц. е пречил да излизат автомобили, като е бил паркиран пред входа на
кооперацията или гаражите, то е следвало отговорността й да бъде ангажирана по коректната
разпоредба на закона.
Прави впечатление и че в АУАН липсва посочване на цифровото или текстово съдържание на
нарушената според актосъставителя норма, като в графа „като виновно е нарушил“ – „посочват се
законовите разпоредби, които са нарушени“ липсва каквото и да отбелязване.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът възприе, че от доказателствено
обезпечената фактология не се установява да е осъществен от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.98, ал.1, т.1 ЗдвП. Съгласно цитираната разпоредба „Престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал“ В конкретния
случай процесният лек автомобил е собственост на жалбоподателката. Същата е санкционирана с
два фиша за неправилно паркиране през 2019 г., глобите по които са заплатени. Установява се и
това, че жалбоподателката живее в кв. „П.“.
В хода на административно-наказателното производство авторството на нарушението не е било
оспорено по никакъв начин. Въз. Ц. не е попълнила декларация по чл. 188 от ЗДП, в която да е
посочила друго лице, извършило нарушението. Напротив, в депозираните срещу фиша и акта
възражения, изрично е посочено, че въззивницата счита, че като "е поставено уведомление на
личния ми лек автомобил … колата ми е паркирана на ул. „П. *“ …колата ми по никакъв начин не
3
пречи" и т. н.
Обстоятелството, заявено в обясненията на жалбоподателката за това, че причина да й бъде
съставен фиш е сигнал, подаден от неин съсед – полицейски служител, поради което е действано
тенденциозно, не отговаря на установената фактология. Това, че и други съседи, включително
полицейският служител – съсед са паркирали по същия начин пред кооперацията в която живеят,
но не са им писани фишове не може да снеме отговорността от жалбоподателката, тъй като право
на административно-наказващият орган е да реши срещу кои лица и за какви нарушения да се
състави фиш или ауан и несъставянето срещу други нарушители, не освобождава процесния
нарушител от отговорност.
В случая трябва да се прецени дали на 15.07.2021 г. жалбоподателката е паркирала автомобила си
на ул. „М. с.“ неправилно, така че да създава пречки и опасност за останалите участници в
движението.
Установи се, че жалбоподателката и съпругът й живеят в кооперация, която се намира на
нереализирана улица, успоредна на ул. „М. с.“. Посочването на ул. М. с. като място на извършване
на нарушението, въпреки че се касае за съседна улица е несъществено нарушение, доколкото се
установява, че конкретното място на нарушение е част от нереализирана улица с незаконна стена,
свалена по-ниско и лишаваща собствениците от нормален достъп до имотите им, откъдето започва
и черен път – пътека.
Настоящият състав счита, че АНО, който носи доказателствената тежест в процеса не е ангажирал
доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Мястото, на което е бил установен автомобилът
от св. М.С., не е безспорно доказано, че е създавал пречки за останалите участници в движението –
не се установява да е заемал част от активната лента за движение, да е закривал пътни знаци, да е
пречил на видимостта, да е възпрепятствал извършването на маневри и т. н. Доколкото е посочено
и кумулативно, че е създавал опасност за останалите участници, такава изобщо не се и твърди в
конкретика. Установи се от справката в РУ, че не е вписан сигнал за конкретното неправилно
паркиране, т.е. неясно остана и на кого е пречил автомобилът на Ц..
При това положение съдът счита, че изводите на АНО са останали недоказани, а от там недоказано
е останало и вмененото нарушение, поради което и издаденото НП следва да се отмени изцяло.
Предвид изложеното, въз основа на което настоящият състав на съда приема, че не са налице
признаците от състава на нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП и неправилно жалбоподателят е
наказан за нарушение, което не може да му бъде вменено във вина, съдът счита, че НП като
неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0314-000839 от 26.07.2021 г. на ВПД Началник РУ
към ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което за нарушение по чл.98 ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя Д. Е. Ц. с ЕГН **********, от гр. П., кв.
„П. " № * е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4