№ 9980
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:............
като разгледа докладваното от ............ Частно гражданско дело №
20231110171415 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Образувано е по заявление на ............ срещу И. С. А. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор
потребителски кредит от 20.05.2022г.
В заявлението се претендира срещу длъжникът да се издаде заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 264,44 лв. - възнаграждение за услуга .......... 415,56 лв. -
възнаграждение за услуга ............“, както и 430 лв. неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупени допълнителни услуги „...........“ и ............“.
Така уговорените възнаграждения не отговарят на изискванията на специалния
закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“
от представените Общи условия на ............ към договор за потребителски кредит /ОУ/ се
установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 –
клиентът закупил допълнителна услуга „...........“ получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга „...........“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга
............“ получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги свързани със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит и услуги,
свързани с неговото изпълнение. С оглед обстоятелството, че /както е разгледано по-долу/
Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 необходимост
1
от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не
възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на
вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното
правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезиса
на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от
съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него
допълнителна услуга. Другата уговорена услуга „...........“ е свързана с отношенията между
страните по сключването на договора и отпускането на кредита, поради което също попада в
обхвата на посочената забрана, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с
договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита. Същевременно в договора
за потребителски кредит и общите условия към него не се съдържа клауза, изясняваща
характера на дължимата насрещна престация при заплащане на услугата - неясен остава
въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният
срок за разглеждане на документите и какъв – приоритетният, респективно какво
преимущество получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
На следващо място клаузите, уреждащи вземането за допълнителна услуга ............“,
са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Видно от Общите условия на кредитора .........., съставляващи неразделна част от
договора за потребителски кредит, съгласно клаузата на чл. 15 „Допълнителни услуги“ са
описани условията, при които потребителят може да се възползва от допълнителни услуги.
В чл. 15.2.1 от ОУ е посочено, че по искане на клиента кредиторът отлага плащането на
погасителна вноска, след платена първа вноска по договора. Посочени са причините, поради
които клиента може да поиска отлагането на определения брой погасителни вноски:
Дългосрочна неработоспособност на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в
домакинството му, като под дългосрочна се разбира неработоспособност, започнала най-
рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от три седмици /т.е. при
неработоспособност продължила по-малко от три седмици клиентът няма право да поиска
отлагането на заплащането на погасителна вноска/; прекратен трудов договор на клиента
или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; неплатен отпуск на
клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест, за ползването на предварително заплатената
от потребителя на услуга ............“, изразяваща се в отлагане на заплащането на три
погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази, преди клиентът да
има възможността да се възползва от насрещната договорна престация на кредитора. В
подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора
собственоръчно заверено копие от изброените документи: - лекарско заключение, показващо
времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по
труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг
документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за
намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и
удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети. В
чл.15.2.1.1 от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните документи,
доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от клиента към
кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска.
Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на подаване на
заявлението.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в чл.
15.2.2. от ОУ, съгласно който кредиторът намалява размера на поискания от клиента брой
погасителни вноски съобразно посочените в клаузата условия и при изпълнение на чл.
15.2.1 буква „а“ и чл. 15.2.1 буква „б“, изложени по-горе.
2
Самото предоставяне на услугата ............“ в двете нейни разновидности – отлагане на
вноски и намаляване на техния размер, не следва пряко от заявлението на клиента, а
изисква сключване на допълнително писмено споразумение между страните /анекс към
договора за кредит/ – чл. 15.2.1.2 и чл. 15.2.2.3 от ОУ.
От изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услуги, които кредиторът може по своя преценка да не предостави, ако
не са спазени правилата, установени едностранно от кредитора в неговите общи условия.
Дори когато тези условия са изпълнени от страна на потребителя, предоставянето на
съответната предварително заплатена услуга не следва от волята на потребителя да се
ползва от нея, а изисква сключване на допълнително споразумение между страните за
изменение на договора, т.е. е необходимо допълнително писмено волеизявление на
кредитора в тази насока.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава, поставено в зависимост от изпълнение на всички
определени едностранно от кредитора условия и при необходимост от получаване на
допълнително съгласие от кредитора чрез сключване на анекс към договора. В тази насока
са и нормите на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП, определящи като неравноправни клаузи,
които поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, което
зависи единствено от неговата воля, както и клаузите, които налагат на потребителят да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът на изпълни своите. Предвид на
изложеното съдът приема, че клаузата на чл. 15.2 от Общите условия с всички нейни
подточки представлява неравноправна клауза на основание чл.143 вр. чл.146 от ЗЗП.
Същите се явяват част от общи условия, поради коетоследва да се приеме за целите на
настоящото производство, че потребителят не е имал възможност да влияе на тяхното
съдържание.
Относно претендираното вземане за „такси за извънсъдебно събиране на вземането“
следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа в
договора за потребителски кредит. Единствено в чл. 17.4 „Заключителни разпоредби“ от
Общите условия се съдържа отбелязване, че „клиентът заплаща такси за извършени от
кредитора услуги по тарифа“. Липсват данни за ясно уточнение на съдържанието на таксите
за извънсъдебно събиране и техния размер във формуляр, съдържащ дължимата
преддоговорна информация, и в самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с
императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това
задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително установен
размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в
тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в
нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето защо цитираната клауза на чл. 17.4 от
ОУ е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за сумата от 264,44 лв., представляваща възнаграждение за услуга „...........“; сумата от 415,56
лв., представляваща възнаграждение за услуга ............“ и 430 лв. неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 52,32 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
371082/22.12.2023г. подадено от ............ ЕИК ......... срещу И. С. А. с ЕГН: **********, В
ЧАСТТА за сумата от 264,44 лв., представляваща възнаграждение за услуга „...........“;
сумата от 415,56 лв., представляваща възнаграждение за услуга ............“ и 430 лв. неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими по Договор
потребителски кредит от 20.05.2022г., както и в частта за разноските за разликата над сумата
от 52,32 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4