Р Е Ш Е Н И Е
№331
гр.
Велико Търново, 13.12.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №41 по описа на Административния съд за
2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл.121, ал.1, т. 3 вр. чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител
/ЗДСл/, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът Т.Д.Т. ***, чрез ***Ц.Д.
от ВТАК, е предявил съединен с жалба иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл, като е
поискал да му се присъди обезщетение за цялото време, през което не е заемал
държавна служба, но не за повече от 6 месеца, в едно със законната лихва от
датата на прекратяването на правоотношението му до окончателното изплащане на
сумата. Първоначално в исковата молба /именувана жалба с оглед съединяването на
иска с обжалването на административен акт/, поправена с молба от 29.09.2023
година /лист 38 от делото/ се претендира ответникът по иска ДФ „Земеделие“ –
София да му заплати обезщетение в размер от 13080 лв. за периода от 16.11.2022
година до 16.05.2023 година. Сочи се в обстоятелствената част на тази молба, че
със заповед №800 от 16.11.2022 година на ИД на ДФ „Земеделие“, на основание
чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл, от 16.11.2022 година е прекратено
служебното правоотношение на ищцата с фонда. С решение №50/9.03.2023 година,
постановено по АД № 798/2022 година, което е влязло в сила, посочената заповед
е отменена. През периода от момента на
уволнението до 16.05.2023 година ищецът е останал без работа, като това е и
периодът посочен в разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл. Моли се съдът да
присъди посоченото обезщетение на ищеца в едно с лихва, считана от датата на
признаването на уволнението за незаконно до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното открито заседание на 04.12.2023 година ищецът, чрез представителя
си, изменя размера на претенцията си на основание чл.214, ал.1 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК, като претендира обезщетение от 12 900 лв. Претендират се
разноски по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Ответникът по иска, Държавен
фонд „Земеделие“ – София, чрез процесуалния си представител отрича
основателността на иска и моли той да се отхвърли като неоснователен.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за
основателност на изменения иск.
Между страните по делото не
се спори, че със заповед №800/16.11.2022 година на ИД на ДФ „Земеделие“ е
прекратено служебното му правоотношение, считано от16.11.2022година с оглед
връчването на тази заповед на настоящия ищец, като това е станало едновременно
с допускането му до работа чрез заповед №799 от същата дата във връзка с влязло
в сила решение №123/05.05.2022 година, постановено по АД №121/2022 година на
АСВТ.
Към онзи момент, видно от
представената извадка от поименното разписание на длъжностите и работните
заплати във фонда, ищецт е бил на позиция директор на Областната дирекция на ДФ
„Земеделие“ във Велико Търново, като е получавал индивидуално възнаграждение за
тази длъжност от 2180 лв.
Както съдът вече отбеляза,
заповедта е оспорена пред Административен съд – Велико Търново, като е
образувано АД №798 от 2022 г., по което е постановено решение с което тази заповед е отменена, като това
решение е оставено в сила с решение №8699 от 20.09.2023 година на ВС по АД №3485
от 2023 година.
От представените от ответника
доказателства се констатира, че според поименното разписание на длъжностите и
работните заплати на ДФ „Земеделие“, което е в сила от 20.09.2023 година, за
длъжността „директор“ на ОД на ДФ „Земеделие“ се изисква образователна степен
„магистър“, като тя се заема по служебно правоотношение, минималното изискване
е за V старши
ранг, кодът по НКПД е 1213-7008 и индивидуалната заплата за тази длъжност е от
2150 лв.
От представените от ТД на НАП
– Велико Търново данни се установява, че за ищеца не ас подадени декларации,
образец 7 / "Данни за възникване на задължение за внасяне на
здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход" / и образец 6
/“Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ”/ за периода от 16.11.2022
година до момента на представянето на доказателството от страна на дирекцията
/16.11.2023 година/.
За процесният период от време
лицето е било регистрирано в Дирекция “Бюро по труда“ –Велико Търново като
безработно лице.
Какви са изводите на съда?
Искът е предявен от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, пред задължения да го разгледа
съд и предвид отмяната на заповед №800/16.11.2022 година на ИД на ДФ
„Земеделие“, се явява допустим за разглеждане по същество в настоящото
производство. Исковата молба е подадена срещу ответник, които има надлежна
пасивна процесуална легитимация с оглед разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПЗП.
Разгледана по същество
исковата претенция се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 39 от ЗДСл, държавният служител има
право на обезщетение в предвидените от закона случаи, а чл. 121, ал. 1, т. 3 от
ЗДСл определя, че държавният служител има право да иска обезщетение за времето,
през което не е бил на държавна служба поради прекратяването на служебното
правоотношение.
В
настоящия случай безспорно се установи, че процесният индивидуален
административен акт, чийто адресат е ищецът – №800/16.11.2022 година на ИД на
ДФ „Земеделие“, с която е прекратено служебното правоотношение с ищеца, е
отменена с влязлото в сила съдебно решение №50/09.03.2023 година, постановено
по АД №798/2022 година по описа на АСВТ, като първата предпоставка за уважаване
на иска е налице.
Размерът
на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
В
случая няма спор, че ищецът се е явил на работа, поради което е приложима
хипотезата на нормата, според която размерът на обезщетението следва да се
определи въз основа на основната заплата за същата длъжност, определена към
момента на признаването на уволнението му за незаконно.
В
случая решението на съда, с което дисциплинарното уволнение и прекратяването на
служебното правоотношение са признати за незаконни, е влязло в сила на 20.09.2023
година с оглед датата на постановяването на решението на ВАС.
Видно
от представеното поименно разписание на длъжностите, което действа
към20.09.2023 година, за позицията на ищеца е предвидена основна заплата от 2150
лв.
Следователно,
размерът на обезщетението за посочените в нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл
месеца, е от 12 900 лева, в какъвто смисъл е и даденото в устна форма
заключение на ВЛ.
Върху
тази сума се следва и лихва, която следва да се изчисли от момента на влизането
в сила на съдебното решение, с което уволнението на ищеца е признато за
незаконно до момента на окончателното и изплащане.
Следва на процесуалния
представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с ал.2 от ЗА да
се присъдят разноски от 1561 лева с оглед разпоредбата на чл.8, ал.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - град София да заплати на Т.Д.Т. ***,
ЕГН **********, сумата от 12 900 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба,
поради незаконно прекратеното му служебно правоотношение в едно със законната
лихва върха посочената сума, считана от 20.09.2023 година до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - град София да заплати на ***К.Н.Д.
от ВТАК разноски от 1561 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: