Р Е Ш Е
Н И Е № 856
гр.Пловдив,
04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 1456/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Г. Б. Б.,
чрез представителя му адв.Л.Д. *** против Постановление изх. № 56536/11.06.2019г. по изпълнително
дело № 20178240404100, съставено от ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824, район на
действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника Г. Б. Б. ЕГН ********** и е
отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148290400294 на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че извършените изпълнителни
действия на ЧСИ са невалидни, защото макар и упълномощен по реда на чл.18 ал.1
от ЗЧСИ ЧСИ Величко Апастолов е нямал право да предприема изпълнителни действия
без искане на взискателя за това, защото това суспендира разпоредбата на чл.433
ал.1 т.8 от ГПК и е в противоречие с логиката на чл.2 ал.1 и чл.19 ал.1 от ЗЧСИ,
като в тази насока се сочат Определение №86/08.03.2011г. по ч.гр.д. № 56/2011г.
на ВКС ІІІ г.о. и Определение №56/14.02.2011г. по ч.гр.д. № 14/2011г. на ВКС ІІ
г.о. Твърди се че ЧСИ не може да извършва валидни изпълнителнидействия, ако не
му е внесена авансовата такса за това по Тарифата към ЗЧСИ. Сочи се че
изпълнителните действия на ЧСИ са невалидни и защото не е уточнен размера на
дълга, което е императивно задължение на ЧСИ и не е уточнено дали част от дълга
не е погасен например поради изтекла давност.
Въззиваемият взискател «ЕВН
Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано
от ЧСИ Величко Апастолов рег. №827 по молба на взискателя «ЕВН Топлофикация»
ЕАД, гр.Пловдив по представен изпълнителен лист от 06.01.2010г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение №9701/04.12.2009г. по ч.гр.д. № 16220/2009г. по
описа на ПРС, с което на длъжника Г.Б.
е разпоредено да плати на взискателя 1 333,69 лева за неплатена топлинна
енергия и сумата от 207,65 лв. обезщетение за забавата, ведно със законната
лихва върху главницата от 01.12.2009г. до пълното плащане и разноските по
делото. Впоследствие делата на ЧСИ Величко Апастолов рег. №827 са били предадени на ЧСИ Константин
Павлов рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив, съгласно заповеди от 2017г. на
Министъра на правосъдието и на председателя на ОС Пловдив. Така че изпълнително
дело № 20108270400025 на ЧСИ Величко Апастолов рег. №827 е преобразувано в изпълнително
дело № 20178240404100, съставено от ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824.
По тези изпълнителни дела в
периода 2010-07.06.2012г. безспорно е извършвано изпълнение на задълженията, в
това число и чрез доброволни плащания от длъжника. Делото е било спряно от ЧСИ
на 07.06.2012г. и възобновено на 25.06.2015г., като в този период съгласно
чл.61 от ГПК се спира теченето на всички срокове, в това число и срока за
перемпцията. На 28.09.2016г. /л.132/ взискателят «ЕВН Топлофикация» ЕАД,
гр.Пловдив е поискала справка за имуществото на длъжника и ако се установи
такова да се насочи изпълнението върху тези имоти. На 08.02.2017г. /л.167/ взискателят «ЕВН Топлофикация» ЕАД,
гр.Пловдив е поискал изпълнение върху движими вещи на длъжника находящи се на два
негови адреса в гр.Пловдив и събиране на информация за негови банкови сметки и сейфове
в Регистъра на БНБ и насочване на изпълнение мърху тях ако се изнамерят такива.
Аналогична молба взискателят
«ЕВН
Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив е направил и на 09.11.2018г. /л.184/. Като на
19.04.2019г. е наложен запор на банкова сметка ***. Ето защо по това изпълнително дело липсва
двугодишен период, в който било да е липсвало искане на взискателя за
извършване на изпълнителни действия, било да не са извършвани такива действия.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателят Б., че извършените изпълнителни действия на ЧСИ са невалидни,
защото макар и упълномощен по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ ЧСИ Величко Апастолов
е нямал право да предприема изпълнителни действия без искане на взискателя за
това, защото това суспендира разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е в
противоречие с логиката на чл.2 ал.1 и чл.19 ал.1 от ЗЧСИ, като в тази насока
се сочат Определение №86/08.03.2011г. по ч.гр.д. № 56/2011г. на ВКС ІІІ г.о. и
Определение №56/14.02.2011г. по ч.гр.д. № 14/2011г. на ВКС ІІ г.о. Лишени са от
връзка с настоящия казус тези доводи, защото в казуса имаме искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия по това изпълнително дело,
поради което е ирелевантно дали такива са извършени от СИ, за преценка на
настъпването на перемпцията. Следва да се има предвид, че текста на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
е ясен - единственото условие за настъпване на прекратяването на изпълнителното
дело е непоискването от взискателя на извършването на изпълнителни действия в
двугодишен срок. Видно от мотивите по т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС
№2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. редовната молба за изпълнение /тази която
съдържа посочен изпълнителен способ, който се иска да се приложи от съдия
изпълнителя/ прекъсва давността и теченето на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Като от това изискване ВКС сочи едно изключение – освен при наличието на
възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Което е обяснимо, защото както е и в настоящия казус
при молба да се проучи наличието у длъжника на банкови сметки и касети и
искането, ако се намерят такива то същите да се запорират от ЧСИ, при липса на
пълномощно по чл.18 от ЗЧСИ ако се намерят такива сметки и касети ще трябва
нова молба от взискателя да се насочи изпълнението срещу тях, а при налично
такова пълномощно ЧСИ и без молба може да наложи запори върху тях. Тоест
упълномощаването на ЧСИ да определя сам способа за изпълнение го упълномощава и
да го реализира на практика без да е необходима специална молба на взискателя
за всяко едно изпълнително действие. Посочените от жалбоподателя определения на
ВКС не сочат обратното както се твърди, а само сочат, че ЧСИ не може да обжалва
отказа на съдия по вписванията да впише определено искане по чл.577 от ГПК,
което с нищо не променя горния извод на съда.
Неоснователно е и виждането на
жалбоподателя че ЧСИ не може да извършва валидни изпълнителни действия, ако не му е
внесена авансовата такса за това по Тарифата към ЗЧСИ и не е уточнен размера на
дълга. Изрично такава възможност на СИ
се дава от нормата на чл.79 ал.2 от ГПК, а размера на дълга е ясно
уточнен в принудително изпълнявания изпълнителен лист издаден от съда. Няма
законово задължение на СИ, преди всяко изпълнително действие да дава справка за
точния размер на дълга, ако в него има променливи величини – лихви. Това се
уточнява при плащането на дълга или разпределението на постъпилата сума, ако
постъплението от изпълнението не е достатъчно да погаси цялото вземане.
Всякакви възражения за недължимост на дълга се установяват по реда на чл.439 от ГПК по съдебен ред.
Ето защо в казуса срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е правилен
и законосъобразен. Поради което следва да се остави без уважение жалбата на
дължника срещу постановлението, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело. Водим от горното
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението Г. Б.Б., чрез представителяму адв.Л.Д. *** против Постановление изх. № 56536/11.06.2019г. по изпълнително дело № 20178240404100, съставено от ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника Г. Б.Б. ЕГН ********** и е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148290400294 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.