Решение по дело №88/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 75
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20224500500088
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Русе, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20224500500088 по описа за 2022 година
Производството е по чл.437 във вр. чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба на КР. КР. Б., управител на „Б. и Сие“ ЕООД с
ЕИК ********* срещу Постановление за присъждане на разноски №
15458/02.12.2021 г. на ЧСИ *** рег. № *** на КЧСИ по изпълнително дело №
2019***0400715, връчено на длъжника по електронна поща на 09.12.2021 г., с
което на длъжника са определени дължимите от него такси по
изпълнителното дело съгласно ТТРЗЧСИ. В жалбата са изложени твърдения
за недължимост на част от таксите с аргумента, че не са свързани с
принудителното изпълнение, не са били необходими за принудителното
реализиране на вземането и не са платени предварително от взискателя.
Претендират се направените разноски за производството.
Взискателите по изпълнителното дело Община Русе и ТД НАП Варна
офис Русе не вземат становище по основателността на жалбата.
В представените мотиви към обжалваното постановление съдебният
изпълнител излага становището си относно подадената жалба, като я счита за
недопустима и неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от длъжник по
изпълнителното дело срещу постановление на ЧСИ за присъждане на
разноските по изпълнението, представляващ обжалваем акт по силата на чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения двуседмичен срок от съобщението
за неговото издаване.
1
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата, Окръжният съд приема за
установено следното:
Изпълнителното производство по изпълнително дело №
2019***0400715 по описа на ЧСИ ВМ е образувано на 16.08.2019 г. по молба
на Община Русе въз основа на АУОПВ № СУД000725/21.03.2019 г. срещу
длъжника „Б. и Сие“ ЕООД.
По делото е извършено пълно проучване на имущественото състояние,
наложени са запори върху банковите сметки на дружеството в „ТБ
Инвестбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и запор върху притежаван
от длъжника лек автомобил. Едновременно с налагане на запорите, на „Б. и
Сие“ ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. №
21007/16.08.2019 г., връчена на 03.09.2019 г. Във връзка с получено
Удостоверение по чл. 191 от ДОПК вх. № 20811/19.08.2019 г. по делото е
присъединена Държавата чрез ТД на НАП Варна – офис Русе, за което на
Община Русе и на длъжника за изпратени уведомления. С разпореждане на
ЧСИ от 25.10.2019 г. е насрочен опис на движими вещи и МПС и е назначено
вещо лице, което да извърши експертна оценка на имуществото. На
11.11.2019 г. е извършен опис на 1 брой МПС и на 7 бр. движими вещи.
Насрочена е публична продан на движимите вещи, разгласена по предвидения
в ГПК ред. Публичната продан е спряна с разпореждане на ЧСИ от 20.12.2019
г. поради постъпила информация за извършена продажба на една от
описаните движими вещи от ЧСИ ИХ по изпълнително дело по негов опис.
Впоследствие с разпореждане на ЧСИ от 04.02.2021 г. е насрочен нов опис на
движими вещи и МПС. На 15.02.2021 г. по изпълнителното дело е постъпило
уведомление от взискателя Община Русе за частично погасяване на
задължението по АУОПВ чрез директно извънсъдебно заплащане на суми и
насроченият опис на движими вещи е отменен с разпореждане на ЧСИ. С
молба с вх. № 16716/04.08.2021 г. взискателят Община Русе е уведомил ЧСИ
за частично погасяване на задължението по АУОПВ чрез директно
заплащане на дължимата сума по банковата сметка на взискателя, като моли
след събирането на законната лихва и на всички такси и разноски
изпълнителното дело да бъде прекратено. С разпореждане от 20.10.2021 г. е
насрочен нов опис на движими вещи и МПС във връзка с дължимата по
делото законна лихва към община Русе, такси и разноски към ЧСИ и
вземането на ТД НАП Варна офис Русе. С молба с вх. № 24630/18.11.2021 г.
длъжникът е представил документи за извършени извънсъдебни плащания
към Община Русе. По молба на длъжника от 01.12.2021 г. ЧСИ ВМ е издал
обжалваното постановление, с което са определени дължимите по
изпълнителното дело разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
2
По отношение отговорността за разноски в изпълнителното
производство намира приложение общото правило, че длъжникът дължи да
възмезди кредитора си за вредите, пряка и непосредствена последица от
укоримото негово поведение. В мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение №
3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че
разноските се събират от длъжника в хода на производството по
принудителното изпълнение, което налага размерът им да бъде установен в
течение на самото производство. Необходимо е да бъде установено, че
внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство,
поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.
На осн. чл.81 от ЗЧСИ държавата и общината са освободени от заплащане на
авансови такси във връзка с принудително събиране на публични държавни и
общински вземания, каквито са задълженията по процесното изпълнително
дело. Същите се събират от длъжника.
Разноските по изпълнението са винаги за сметка на длъжника, освен в
изрично уредените в чл. 79, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК изключения. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати - съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради плащане на задължението от длъжника,
извършено преди образуване на изпълнителното производство. Последното
от своя страна започва с представяне на изпълнителния титул пред ЧСИ,
придружен с молба на заинтересованата страна да се пристъпи към
изпълнение (чл. 426 от ГПК). При така създадената правна уредба,
плащането, направено след образуване на изпълнителното производство, не
освобождава длъжника от отговорност за заплащане на разноски по
изпълнението.
Съгласно установената съдебна практика (Решение № 640/04.10.2010 г.
по гр.дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 241/09.03.2016 по
дело №6040/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.), длъжникът по изпълнителното
дело дължи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната
сума, след като плащането на задължението е извършено по висящо дело за
принудително изпълнение, независимо от начина, по който е събрана сумата –
платена директно на взискателя или по сметка на съдебен изпълнител.
Съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители при частично събиране на паричното вземане таксата по т.26 се
определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.
Следователно в тежест на длъжника следва да се определи пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху цялото задължение към взискателите
Община Русе и ТД НАП Варна офис Русе /присъединен по право взискател на
осн. чл.458 от ГПК/ по изпълнителното дело, като същата се дължи в размер,
съответстващ на действително събраната сума. Доколкото по делото липсват
данни за погасяване на задължението към държавата, на длъжника следва да
се определи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху задължението
от 70 432,12 лв. в размер на 4844,75 лв., както правилно е определена от ЧСИ,
3
като такава бъде удържана при събиране на суми в хода на изпълнителното
производство пропорционално на техния размер.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК длъжникът отговаря само за
разноските за приложените изпълнителни способи. Следователно длъжникът
не дължи разноски, които подготвят изпълнението на неприложени способи,
каквито в настоящия случай съставляват таксата за връчване на призовка от
05.02.2021 г. – 24 лв., таксата за връчване на ППИ от 22.10.2021 г. – 24 лв.,
такса за 2 бр. призовки за насрочен опис от 28.10.2019 г. – 48 лв., такса за
опис на движими вещи от 28.10.2019 г. – 60 лв., такса за вещо лице от
28.10.2019 г. – 100 лв., такса за разгласяване на публична продан 5 бр. от
28.10.2019 г. – 120 лв. Същите са свързани с нереализирана публична продан
на движими вещи.
Според мотивите по т. 5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК длъжникът не отговаря за онази част от
разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране
на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като
взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай
нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени
от взискателя. Следователно при извънсъдебно доброволно погасяване на
задължения по изпълнителното дело, след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, длъжникът носи отговорност за таксите за образуване на
изпълнителното производство, за проучване на имущественото състояние на
длъжника, за справки, за изпращане на покана за доброволно изпълнение, за
връчване на уведомления за присъединен взискател, за наложените запори
върху притежавани от него банкови сметки и МПС, както и за
пропорционалните такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Макар и да липсват данни за
събрани суми вследствие на наложените запори върху банковите сметки на
длъжника, целта на тези действия е да запазят съответните вземания в
патримониума на длъжника, за да могат да послужат за удовлетворяването на
взискателя, поради което свързаните със запорите такси са дължими.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК следва да бъде
разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно
производство разноски. В тази връзка на жалбоподателя следва да се признаят
претендираните разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, чието
извършване е доказано, съразмерно с уважената част в размер на 15 лв.
Ответната стана не е направила искане и не е представила доказателства за
направени съдебни разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран така, Окръжният съд

4
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за присъждане на разноски №
15458/02.12.2021 г. на ЧСИ *** рег. № *** на КЧСИ по изпълнително дело №
2019***0400715 в частта, с която са начислени обикновени такси по т.3 от
ТТРЗЧСИ за връчване на призовка от 05.02.2021 г. – 24 лв. с ДДС, по т.5 от
ТТРЗЧСИ за връчване на ППИ от 22.10.2021 г. – 24 лв. с ДДС, по т.5 от
ТТРЗЧСИ - 2 бр. за призовки за насрочен опис от 28.10.2019 г. – 48 лв. с ДДС,
по т.20 от ТТРЗЧСИ за опис на движими вещи от 28.10.2019 г. – 60 лв. с ДДС,
по т.31 от ТТРЗЧСИ за вещо лице от 28.10.2019 г. – 100 лв. с ДДС, по т.5
такса от ТТРЗЧСИ за разгласяване на публична продан 5 бр. от 28.10.2019 г. –
120 лв. с ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението за разноски в останалата част.
ОСЪЖДА Община Русе, БУЛСТАТ *********, представлявана от
кмета ПМ да заплати на „Б. и Сие“ ЕООД с ЕИК ********* сума в размер 15
лв. - разноски в съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5