№ 3731
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от К. Ст. Петров Гражданско дело №
20231100109770 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. И. К. против
Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в
размер на 30 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, последици от инцидент настъпил на 09.05.2023 г. в гр. София на ъгъла между
бул. Евлоги Г.ев и ул. Проф. Никола Михайлов, при който ищцата стъпила в необезопасена
дупка на тротоара и паднала, вследствие на неполагането на дължимата грижа от Столична
община за поддържане в изправност на общински участък от пътя, към който спадал
посоченият по-горе тротоар, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на инцидента – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 2 380 лв. – представляващи претърпени имуществени вреди от инцидента,
формирана от платената сума за изследване, както и за медицински изделия – бедрен пирон
с комплект винтове титан и средна превръзка, ведно със законната лихва върху
имуществените вреди от дата на завеждане на исковата молба – 29.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 09.05.2023 г. в гр. София на ъгъла между бул. Евлоги Г.ев и ул.
Проф. Никола Михайлов, стъпила в необезопасена дупка и паднала. Причина за инцидента
била липсата и лошия монтаж на бетонни павета. В резултат на това ищцата паднала.
Установила се фрактура пертрохантерика феморис син. Наложила се операция направена в
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, при която е поставена бедрен пирон и винтове. Поради
обездвижването Р. И. К. не можела да става от леглото и да се грижи сама за битови и
физиологични нужди. Възстановяването продължавало, като нямало ясни прогнози дали ще
се възстанови. Предвид инцидента ищцата претърпяла стрес, напрежение, тревоги.
Направени били и имуществени разходи по фактури от 10.05.2023 г., 15.05.2023 г. и
22.05.2023 г., издадени от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов. Пътният участък, на който се случил
инцидентът, бил публична общинска собственост. Противоправно поведение на служители
на общината довело до инцидента. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Моли на основание чл. 127, ал. 4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова
сметка с IBAN ****.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
1
ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав
на претенцията бил недоказан. На посочената локация били налични шахти на ЕРМ Запад
ЕАД и Виваком България ЕАД, които следвало да ги поддържат в изправност. Столична
община не била пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. За процесния участък
имало договор за абонамента поддръжка с „Т.Г.Х.“ АД. През 2023 г. били извършвани
ремонтни дейности на процесното място, а м. март 2023 г. при проверки след приключване
на зимния сезон не били констатирани дупки или пропадания около шахтите. Липсвала
причинно-следствена връзка между поведението на ответника, падането на ищцата и
съответно вредите, настъпили в последствие. Твърди допринасяне /съпричиняване/ от
страна на ищцата за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който не
проявил внимание при своето движение. Оспорва и размера на претенцията за
неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователна, а в
условията на евентуалност за намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски.
С определение от 20.02.2024 г. е конституирано на страната на ответника третото
лице-помагач „Т.Г.Х.“ АД. Третото лице-помагач ангажира становище. Липсвало нарушение
на договорните му отношения с ответника, поради което не следвало да носи отговорност за
настъпилия инцидент.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние, то правната
квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена
им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие
/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.
С определението от 20.02.2024 г. е отделено като безспорно и признато между
страните обстоятелствата, че бул. „Евлоги Г.ев“ и ул. „Проф. Никола Михайлов“ са част от
общинската улична мрежа и ответникът отговаря за поддръжката им.
Установява се по делото, че на 09.05.2023 г., вървейки по тротоара на бул. „Евлоги
Г.ев“, кракът на ищцата пропада в необезопасена дупка по тротоара /липса на бетонни
павета/ на бул. Евлоги Г.ев в гр. София на ъгъла между булеварда и ул. Проф. Никола
Михайлов. Горното се установява от показанията на свидетеля Д. Р. Р. /внук на ищцата/.
Свидетелят Р., който е очевидец на случилото се, заявява, че живее в гр. София на бул.
2
„Евлоги и Христо Г.еви“ № 59 заедно с баба му. На рождения му ден на 09.05.2023г. с баба
му тръгнали да излизат навън, за да отидат до кварталния магазин, свидетелят й помагал с
торбите. Изневиделица тя пропаднала в една дупка и паднала на лявата си страна. Това било
към 11ч. на обяд на 09.05.2023 г. Дупката била вляво от неговия вход, точно преди пряката с
ул. „проф. Никола Михайлов“. Дупката била на бул. „Евлоги и Христо Г.еви“, като
свидетелят я сочи на представения му снимков материал, приложен по делото. Съдът цени
показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото същите са логични,
непротиворечиви и съвпадат с останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло
същите. Вещото лице по СМЕ е посочило, че уврежданията на ищцата отговорят на
механизма на получаването им и е възможно да се получат по описания в исковата молба
начин. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва
противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба
обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента, поради което и
възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни. Не водят до
противен извод представените от третото лице-помагач констативни протоколи от
27.04.2023 г. и от 30.05.2023 г., които касаят отношенията между възложител и изпълнител
по договора за ремонт и поддръжка, а и според трето лице-помагач, предмет на
констативните протоколи е била поддръжката само на отводнителната система – РШ
/ревизионни шахти/ и УО /улични оттоци/. Касае се до частни свидетелстващи документи,
чиито съдържание следва да се цени съвкупно с оглед на всички доказателства по делото.
Следва да се посочи и, че представеното с отговора на исковата молба становище на ПИОЧР
район Средец /л. 39/, съдържа извънсъдебно признание на неизгоден факт от страна на
ответника, а именно в т. 4 е посочено, че пред адрес бил. „Евлоги и Христо Г.еви“ № 59 са
извършени ремонтни дейности, възложени от Столична община през април 2023 г., при
които са отстранени пропадания в настилката, включително около капаците на шахтите на
експлоатационните дружества, чрез наливане на бетонна смес. Писмото свидетелства за
наличието на неравности, като в същото е посочено, че ремонтните дейности са възложени
м. април 2023 г., но не е посочено кога точно са извършени ремонтните дейности и на коя
дата е приета работата от изпълнителя, поради което и съдът намира, че процесната
неравност не е била отстранена до 09.05.2023 г., в която насока са и свидетелските
показания на свидетеля Р.. Представеният снимков материал с отговора на исковата молба,
видно от писмо с рег. № от 02.11.2023 г. /л. 37/, е след извършен оглед на място през
м.11.2023 г., поради което и ирелевантен за спора.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са
със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение №
38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата
на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и
прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя
съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.
Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските
пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура.
Без значение за изхода на спора е кой е собственик на шахтата, находяща се
непосредствено до необезопасената дупка - ЕРМ Запад ЕАД или Виваком България ЕАД.
Инцидентът е настъпил поради липсата на тротоарни плочки, т. е. не се установява по
делото при условията на пълно и главно доказване шахтата, която се намира до
необезопасената дупка, да има отношение към инцидента. Освен това Столична община е
3
длъжна да осигури и поддържа както монтажа и доброто състояние на тротоарните плочки,
така и състоянието на шахтите на тротоара, които следва да са безопасни за преминаващите
пешеходци, включително около тях да няма дупки. Ответникът не оспорва, че е задължен
като собственик на общинските пътища и на улиците да осъществява поддръжка на
уличната мрежа в населеното място, като е без значение за възникване на отговорността му
дали е възложил поддръжката и ремонта на трето лице. При всички положение ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения иск. Поведението на
Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не
съобразено с вменените от закона задължения. Тротоарите са предвидени за обществено
ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за здравето на
гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за поддръжката на
процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с
доклада по делото. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на
вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява
противоправно поведение. По тези съображения, предявените искове са установени по
основание, независимо дали има основание за търсене на отговорност и от друг причинител
/по арг. чл. 16 ЗОС вр. чл. 53 ЗЗД/.
По делото се установява, че вследствие на инцидента Р. И. К. е получила счупване на
лявата бедрена кост в горния й край /фрактура пертрохантерика феморис синистра/. В тази
насока СМЕ, която се кредитира от съда и приложената по делото медицинска
документация.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение за установяването на твърдения правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно
установен принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от
23.12.2021 г. по т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС.
С отговора ответникът е въвел в процеса възражения по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – че
пострадалият е проявил поведение, с което е допринесъл пряко и непосредствено за
настъпване на твърдените вреди, тъй като не е положил дължимата грижа да прояви
внимание при своето движение.
Само по себе си обстоятелството, че инцидентът е настъпил близо до жилището на
4
ищеца в район, който му е познат, не означава наличие на съпричиняване. Освен това от
показанията на свидетеля не се установява, че ищцата е знаела за лошото състояние на
пътната настилка, а се установява единствено, че свидетелят е знаел за конкретната
неравност. Още повече, попадането на крака на ищеца при движение в липсващи тротоарни
плочи, за чиято поддръжка отговаря Столична община, не може да се приеме, като липса на
полагане на дължимата грижа от страна на ищцата. Липсват доказателства за наличие на
конкретно действие или бездействие от страна на ищцата, което да е допринесло за
настъпването на събитието. Не може да се приеме, че излизането на улицата и
придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е вменено в задължение на
ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на
пострадалата. За пешеходеца не съществува задължение, предвидено в нормативен акт,
постоянно да следи с погледа си пътната настилка, през която преминава. Като се изхожда
от предназначението на тротоара, а именно за движение на пешеходци по него, и, че в
случая не е имало поставена сигнализация за лошо състояние на настилката му, не може да
се приеме, че поведението на ищцата /независимо дали жилището й се намира в близост/,
която не е адресат на задължение да търси и избира други места за преминаване, да премине
по конкретен участък от тротоара, e съпричиняващо. Не може от самия факт на избор на
място за преминаване, от спъването й и от падането на тротоара, чиято настилка поради
неравности не е била във вид, осигуряващ нормално и безопасно придвижване по нея, да се
изведе заключение, че пешеходката не е положила дължима грижа за собственото си здраве.
Съдът намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, направеното от същия възражение за съпричиняване, неблагоприятните
последици от недоказването са в тежест на въвелия и ползващия се от възражението, поради
което възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.
Относно размера на неимуществените вреди:
Увреждането е причинило болки и страдания за ищеца. Причинена му е психическа и
емоционална травма. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице
морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този
принцип.
От приетата и кредитирана от съда СМЕ се установява, че в резултат на инцидента на
09.05.2023 г. ищцата е получила травма в областта на лява тазобедрена става. Първа помощ
е оказана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след направата на необходимите рентгенови и
кръвни изследвания е установено счупване на лявата бедрена кост в горния й край /фрактура
пертрохантерика феморис синистра/. След необходимата подготовка е проведено
оперативно лечение, изразяващо се с открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. След операцията ищцата ходила 6 месеца с
проходилка, след което с бастун. Ищцата имала болки в лява тазобедрена става, засилващи
се при движение. От външната страна на лявото бедро и лявото коляно постоянно било
изтръпнало. При личния преглед вещото лице е установило наличието на оперативен белег
по външната страна на ляво бедро в областта на тазобедрената става с надлъжен ход и
дължина 7 см. от входното отвърстие на пирона и под него наличие на втори белег с
надлъжен ход и дължина 2 см. от входното отвърстие на заключващите винтове. Ограничен
5
обем движение в лява тазобедрена става. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периодът на възстановяване, при такъв вид увреди е около 8-10 месеца. С оглед
многото придружаващи заболявания при ищцата, описани в приложената епикриза, можело
да се приеме, че възстановителния период при ищцата се е удължил. При прегледа извършен
на 15.05.2024 г., при ищцата се установил ограничен обем движение в лява тазобедрена
става, който с оглед тежестта на травмата, давността на травмата и влошеното здравословно
състояние на ищцата, може да се приеме, че ще остане за постоянно.
В с. з. на 06.06.2024 г. вещото лице конкретизира, че е ограничено движението в
ставата, за да се проникне до костта се срязват мускули и сухожилия, които след това не
възстановяват своята динамичност, своята функция и от там се получава това ограничение,
от увредата на околоставните структури. Вещото лице сочи, че много индивидуално е
възстановяването и затихването на болките с по-малък интензитет. Според
специализираната литература едно такова зарастване е в срок между 8 и 10 месеца.
Причината за това счупване е падането. Падане от собствен ръст с удар в увредената зона.
Това е типично счупване, с типичен механизъм. По отношение на прогнозите, това което е
установило вещото лице при прегледа е с постоянен характер, няма да има някакво
подобрение в обема на движение, защото вече има много промени в самата става, в
структурите около ставата. При прегледа не се установили медицински показания за
отстраняване на импланта, т.е. той можел да си остане.
Свидетелят Д. Р. заявява, че след като баба му паднала, извикали линейка, тя била
закарана в Пирогов, там се установило, че е със счупена тазобедрена лява става. Цял ден
седели там и се установило, че трябва да й се прави операция. Тя престояла около една
седмица в болницата, докато била там не можела да става, да се обслужва. Свидетелят й
носил всеки ден ядене и вода. Когато я изписали я боляло много, не можела да ходи много
дълго време. Някъде 7-8 месеца се движела с проходилка само, а тя по принцип била жената,
която вършила цялата домакинска работа и винаги се била оправяла сама. След инцидента
това спряло да се случва. В момента свидетелят вършил нейните домакински задължения.
Сега ищцата не можела да излиза самостоятелно да пазарува. Страхувала да не се случи
отново това нещо, много трудно й било движението навън.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
- към датата на настъпване на инцидента ищцата е на 83 години;
- интензитетът на увреждането – обстоятелството, че е налице счупване увеличава
интензитът на болката;
- периодът на възстановяване с възможност на левия долей крайник е около 10
/десет/ месеца;
- преживеният стрес, силните болки, претърпяната операция, необходимостта от
помощ в битов аспект след инцидента, ползването на помощни средства за период повече от
6 месеца, вкл. и към момента при прегледа от вещото лице ищцата е завила, че ползва
бастун, когато излиза навън /в която насока и показанията на свидетеля Д. Р.;
- обстоятелството, че липсва пълно възстановяване към настоящия момент налице е
ограничение в обема на движението на ставата, продължава да използва помощни средства,
наличието на оперативни белези, както и неблагоприятните прогнози на вещото лице за
възстановяване на ограничението в обема на движението на ставата.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че за периода на
възстановяването над обичайния от 8-10 месеца, както и за неблагоприятните прогнози
за възстановяване, значение има възрастта на ищцата и заболяването остеопоР., поради
което и обусловеността на възстановителния процес и от обективното физиологично
състояние на ищцата следва да се вземе предвид от съда.
6
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им
към размера на неимуществените вреди към м. май 2023 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да
съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
обстановка, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. Обществено-
икономическите условия се отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания и
техния интензитет. От статистическа гледна точка /публикуваните данни в интернет
страницата на НСИ/ в последните години /включително и към 2023 г./ се наблюдават
тенденции относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството,
както и тенденции за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане
на покупателната способност. Тези критерии следва да бъдат съобразени от съда, като израз
на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на обезщетението
по чл. 52 ЗЗД.
По изложените съображения и при отчитане на обичайния период за възстановяване
при подобни травми, съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде в размер от 27 300 лева. Подобен размер на обезщетението,
съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и
обстоятелства по делото. Предвид всичко изложено искът за неимуществени вреди ще се
уважи за сумата в размер на 27 300 лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента
/09.05.2023 г./ до окончателното изплащане. За разликата до пълния размер претенцията за
неимуществени вреди следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
По делото са представени като писмени доказателства – фактура № ********** от
10.05.2023 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов за документирано изследване на
допълнителен носител – CD, като към фактурата е представен и фискален бон от 10.05.2023
г. Фактура № ********** от 15.05.2023 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов за закупуване
на проксимален бедрен пирон с винтове на обща стойност 2340 лв., като към фактурата е
представен и фискален бон от 15.05.2023 г. за заплащане на сумата. Представена е и фактура
№ ********** от 22.05.2023 г. с издател УМБАЛСМ Н. И. Пирогов за закупуване на средна
превръзка на стойност 25 лв., като към фактурата е представен и фискален бон от 22.05.2023
г. за заплащане на сумата.
Ответникът не е оспорил заплащането на сумата, както и наличието на причинно-
следствена връзка между направените разходи и увреждането на ищеца. Обстоятелството,
че разходите са направени именно във връзка с инцидента и полученото счупване на лявата
тазобедрена става, се установява по безспорен начин по производството. Вещото лице по
СМЕ сочи в отговор на въпроси № 7 и 8 от заключението, че направените разходи са били
необходимо за лечението и са във връзка с получените при процесния инцидент
травматични увреждания. От представените по делото медицински документи се
установява, че проксимален бедрен пирон с винтове е бил поставени при операцията.
Следователно се установява направата на парични разходи от ищеца в размер на:
общо 2380 лв. Така заплатена сума от ищеца в общ размер на 2380 лв. се явява претърпяна
вреда /загуба/ във връзка с инцидента, за което отговорност по чл. 49 ЗЗД носи ответникът.
Искът за имуществени вреди ще се уважи в пълния размер от 2380 лв. Съобразно
диспозитивното начало ще се присъди законна лихва от дата на завеждане на исковата молба
– 29.08.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
7
Ищецът е представил доказателства и списък по чл. 80 ГПК за направата на разноски
в общ размер на 1 725.20 лв. – заплатена ДТ, заплатен депозит за свидетел и СМЕ. По
съразмерност сумата от 1581.35 лв. ще се възложи в тежест на ответника.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА, в
договора за правна защита и съдействие изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – л. 128.
Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с § 2а от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение е 3888.48 лв. с ДДС/който размер служи
единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да е
обвързващ за съда/. В съдебно заседание на 06.06.2024 г. процесуалният представител на
ответника след запознаване със списъка по чл. 80 ГПК, вкл. претендираното възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА, изрично е заявил, че не възразява да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер. По съразмерност на адв. Г. Б. Х. се дължи сумата от
3 564.24 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл.
23, т. 2 НЗПП, от които по съразмерност на ответника ще се присъди сумата от 16.68 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****,
вследствие на инцидент настъпил на 09.05.2023 г. след стъпване и падане в необезопасена
дупка по тротоара на бул. Евлоги Г.ев в гр. София на ъгъла между булеварда и ул. Проф.
Никола Михайлов, който инцидент е предизвикан от бездействието - неполагането на
дължимата грижа на Столична община за вещи общинска собственост, в нарушение на
задълженията за почистването на прилежащите към платното за движение тротоари, при
който инцидент Р. И. К. е получила счупване на лявата бедрена кост в горния й край
/фрактура пертрохантерика феморис синистра/, следните суми:
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 27 300
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на претърпения инцидент на 09.05.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на настъпване на инцидента – 09.05.2023 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния
претендиран размер от 30 000 лв.;
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 2380 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби сбор от платените
разходи за документирано изследване на допълнителен носител – CD, закупуване на
проксимален бедрен пирон с винтове и закупуване на средна превръзка, за което са издадени
от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД фактури: № ********** от 10.05.2023 г., № **********
от 15.05.2023 г. и № ********** от 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1581.35 лв. – разноски по делото
8
по съразмерност.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на адвокат Г. Б. Х. от АК - София, личен номер ****, със
служебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 3 564.24 лв. -
адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Р. И. К..
ОСЪЖДА Р. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на
Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 16.68 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ответника Столична община – „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. ****.
Ищцата е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN **** в банка
Обединена българска банка АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9