№ 89
гр. Червен бряг, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря М. Ц. Тодорова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20204440200292 по описа за 2020 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от И. В. В. с ЕГН **********, адрес:
........... подадена по реда на чл. 59 ЗАНН, против Наказателно постановление № 20-0374-
000681/2020 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ – Червен бряг, към ОДМВР – Плевен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 1, т.5, предл.1 и 2 и чл.185 от ЗДвП са и
наложени две административни наказания – ГЛОБА в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет
лева/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение
на чл.190, ал.3 от с.з., за това, че на 22.07.2020 г. в 08:00 ч., в гр. Червен бряг, на
кръстовището на ул. “Г.С.Раковски“ и ул. “Екзарх Йосиф“, управлява МПС лек автомобил –
............, като на кръстовище не пропуска правилно движещия се, приближаващ я от лявата
страна по път с предимство лек автомобил, с рег № ЕН1831КР и не е изпълнила
задължението си да заплати ел.фиш. Изразява становище, че не е извършила първото и
вменено нарушение на ЗДвП, а по отношение на второто – още същия ден е заплатила
дължимата по ел. фиш глоба, за което са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН. Счита, че има съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона, тъй
като органите не са съобразили обстоятелството, че именно другия участник с
неправомерното си поведение е станал причина и осъществил ПТП, предприемайки
забранена маневра на място непосредствено преди мост и при действие на пътна маркировка
забраняваща това. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
1
Жалбоподателката – редовно призована в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц. А..
Навежда подпобни доводи за допуснати процесуални нарушения при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Позовава се на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира
становище по същата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното наказателно постановление е
получено на 24.09.2020 г. Жалбата е подадена на 30.09.2020 г., видно от поставения печат
върху нея, т.е. в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимираното лице,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. По делото
са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и
поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено
следното:
На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 22.07.2020 г. в 08:00 ч., в гр. Червен бряг, на кръстовището на ул. “Г.С.Раковски“
и ул. “Екзарх Йосиф“, управлява МПС лек автомобил – ............, като на кръстовище не
пропуска правилно движещия се, приближаващ я от лявата страна по път с предимство лек
автомобил, с рег № ЕН1831КР и не е изпълнила задължението си да заплати ел.фиш,
представляващи нарушения на чл.6, т.1 и чл. 190, ал.3 от ЗДвП. Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно
постановление № 20-0374-000681/2020 от 17.08.2020 г. на Началника на РУ – Червен бряг,
към ОДМВР – Плевен.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори и между страните, че
на процесната дата, жалбоподателката е управлявала МПС в посочения пътен участък. Така
описаната фактология съответства на общото задължение на водачите по чл. 6, т.1 от ЗДвП
да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират движението по
пътищата, независимо от светлинни сигнали, знаци, маркировка и правила, поради което и
наказващият орган е следвало в случай, че желае да конкретизира коя именно норма от
ЗДвП е нарушена, макар, както се каза да е била достатъчна посочената от актосъставителя
такава в АУАН, да съобрази текстовото с цифровото описание на нарушението. Но при така
съществуващото в наказателното постановление описание на нарушението е налице
несъответствие между отразеното текстово поведение на водача и посочената като
нарушена цифрово разпоредба от ЗДвП. Това несъответствие се явява съществено,
2
доколкото засяга правото на санкционираното лице да разбере кое именно негово поведение
бива наказано и въз основа на кой закон. Поради това и тъй като несъответствието е
допуснато в наказателното постановление
Посоченото представлява нарушение на процесуалните правила по констатиране на
нарушението и съставянето на АУАН, обосновало издаването на атакуваното наказателно
постановление.
Съдът счита, че изначално актосъставителят е приел и описал фактическа обстановка в
АУАН напълно неподкрепена от установенте обстоятелства дадените от водача сведения,
след което същата обстановка е изцяло пресъздадена и в процесното НП.
На първо място актосъставителят е приел, че жалбоподателката е управлявала МПС, като
на кръстовище не пропуска правилно движещия се, приближаващ я от лявата страна по път
с предимство лек автомобил, с рег № ЕН 1831 КР, като е квалифицирал деянието и именно
по чл.6, т.1 от ЗДвП, в която норма са описани 5 хипотези. С други думи, видно от събрания
доказателствен материал по делото – свидетелските показания на разпитаните свидетели и
писмените доказателства, съдът намира, че в случая, жалбоподателката не е извършил
вмененото му нарушение.
Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно
този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателката административно нарушение. Фактическата обстановка в акта за
установяване на административно нарушение (респективно в наказателното постановление)
се основава единствено върху твърденията на контролните органи по КАТ, а не са издирени
и разпитани свидетели на нарушението. При съставяне на акта не са разпитани свидетели –
очевидци според императивните изисквания на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Не е изяснена фактическата обстановка. Актът е съставен от неочевидец и свидетелят по
акта също не е очевидец, като само въз основа на тези данни е недопустимо ангажирането на
административната отговорност на единия участник в ПТП-то.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира
допуснато съществено процесуално нарушение още при съставяне на АУАН.
Законодателят е предвидил четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване
на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече
елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.
Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата,
възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали
възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели,
присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две
3
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а
именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като
нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Видно от
изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН до участието на свидетели от третата група се
прибягва само ако липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. В конкретния
случай АУАН е съставен в присъствието на свидетели от третата група, въпреки че водачът
на другия лек автомобил, както и множество др. лица са били на мястото на съставяне на
АУАН и не са посочени каквито и да било причини за невъзможността акта да се състави в
тяхно присъствие, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, което води до
отмяна на НП и като незаконосъобразно.
Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на
цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не
само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението,
обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в
производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от
ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на
фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Като
установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването
на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя
индивидуализа-цията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на
административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно
постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество. При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с
материалноправните норми и установените процесуални правила и като такова следва да
4
бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 20-0374-000681/2020 от 17.08.2020 г. на
Началника на РУ – Червен бряг, към ОДМВР – Плевен, с което на И. В. В. с ЕГН
**********, адрес: ........... на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал. 1, т.5, предл.1 и 2 и
чл.185 от ЗДвП са и наложени две административни наказания – ГЛОБА в размер на 150.00
лв. /сто и петдесет лева/ за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20 /двадесет/
лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от с.з., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5