№ 46064
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110132535 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*******“ ЕООД, чрез адв.
Л. Т., срещу „******************“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 229
КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8139,56
лева, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „*****************“ на
автомобилистите за заплатени от ищеца, в качеството му на работодател, суми по гр. д. №
9954 по описа за 2016 г. на CPC, II ГО, 69-ти състав и по в. гр. д. № 3470 по описа за 2022 г.
на СГС, II-Б въззивен състав за обезщетение по чл. 200 КТ за причинените на увредения
работник М.Б.Ц. имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
02.07.2014 г. по вина на застрахован при ответника водач, за законната лихва, както и за
сторените от ищеца съдебни разноски в хода на двете производства.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2014 г. при пътнотранспортно произшествие
пострадал служител на ищцовото дружество – М.Б.Ц., който пътувал в лек автомобил с рег.
№ **************, управляван от неговия колега М.Ю.. Към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача била застрахована при ответното дружество по задължителна
застраховка „*****************“ на автомобилистите със застрахователна полица №
****************, със срок на застрахователното покритие от 30.08.2013 г. до 29.08.2014 г.
Злополуката била призната за трудова с Разпореждане № ***************** г. на
длъжностно лице при **********************. В тази връзка пострадалият работник
предявил срещу работодателя си искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, по които било
образувано гр. д. № 9954 по описа за 2016 г. на CPC, II ГО, 69-ти състав, а след обжалване на
постановеното по него решение – в. гр. д. № 3470 по описа за 2022 г. на СГС, II-Б въззивен
състав. След влизане в сила на решението на въззивната инстанция, между ищцовото
дружество и увредения работник било сключено споразумение, с което било извършено
прихващане на насрещните вземания, присъдени с решението. Разликата в размер на
5732,61 лева била заплатена от работодателя в полза на М.Ц. по банков път на 19.12.2022 г.
Освен посочената сума работодателят направил съдебни разноски пред двете инстанции в
1
общ размер на 2406,95 лева. Така общият размер на направените от работодателя разходи
във връзка с процесното ПТП възлизал на 8139,56 лева. Ответникът „******************“
АД и виновният водач участвали в двете съдебни производства като трети лица помагачи на
страната на работодателя. С уведомление изх. № 40026/08.12.2022 г. работодателят поискал
от застрахователя да му възстанови направените разноски в производството по предявените
от пострадалия М.Ц. искове. С писмо с вх. № **************** г. ответникът отказал да
плати претендираните суми поради това, че не бил уведомен за претенциите на увреденото
лице от страна на застрахования в срока по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), както и че била изтекла
погасителната давност по чл. 197 КЗ (отм.). Оспорва доводите на застрахователя като
неоснователни. Твърди, че ответното дружество било информирано за настъпилото ПТП и за
подадената от увреденото лице искова молба, било е привлечено като трето лице – помагач в
производството, с което получило възможност да защити интересите си. А погасителната
давност не можела да започне да тече преди да е възникнало самото субективно материално
право, доколкото разпоредбата на чл. 229 КЗ (отм.) предвиждала, че застрахованото лице
може да търси плащане от застрахователя само след като удовлетвори пострадалия. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„******************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата чрез адв. Я. А-К.. Процесуалният представител оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че на
21.11.2017 г. бил уведомен за отправената от увреденото лице претенция към работодателя.
Оспорва и твърденията на ищеца за наличие на виновно и противоправно поведение на
водача М.Ю. при настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираното вземане на основание чл. 197 КЗ (отм.).
Цитираната разпоредбата била специална по отношение на чл. 114 ЗЗД и уреждала изрично,
че погасителната давност за права по договори за застраховка „*****************“
започвала да тече от датата на застрахователното събитие – в случая от 02.07.2014 г. При
условията на евентуалност оспорва претенцията и по размер. Твърди, че застрахователят не
дължал обезщетение за лихви и разноски, доколкото не бил надлежно уведомен съгласно чл.
224, ал. 1 КЗ (отм.). В случай че искът бъде приет от съда за основателен, то
застрахователното обезщетение следвало да бъде намалено до сумата от 3550,85 лева,
представляваща сбор от заплатените от ищеца в полза на увредения обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че ищецът нямал право да получи
заплатените от него адвокатски възнаграждения и държавни такси в двете производства, тъй
като работодателят вече бил компенсиран от увреденото лице за тези разноски, а и същите
били направени за защита на неговия интерес във връзка със собствената му обективна
отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
2
Не се спори между страните, че на 02.07.2014 г. е настъпило ПТП, при което пострадал
служител на ищеца – М.Б.Ц., който бил пътник в лек автомобил с рег. № **************; че
процесният инцидент бил признат за трудова злополука с влязло в сила Разпореждане №
17037/09.07.2014 г. на длъжностно лице при **********************; че по време на
настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна
застраховка „*****************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по
отношение лек автомобил с рег. № **************; че в производствата по гр. д. № 9954 по
описа за 2016 г. на CPC, II ГО, 69-ти състав и по в. гр. д. № 3470 по описа за 2022 г. на СГС,
II-Б въззивен състав застрахователят бил конституиран като трето лице помагач на страната
на работодателя, както и че след извършено прихващане на насрещните вземания,
присъдени с влязлото в сила решение, разликата в размер на 5732,61 лева била заплатена от
работодателя в полза на пострадалия М.Ц. по банков път на 19.12.2022 г. Тези обстоятелства
не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди;
2. настъпване на събитие, което представлява покрит риск по договора за задължителна
застраховка „*****************” на автомобилистите;
3. че непосредствено след получаване на исковата молба от пострадалия е уведомил
ответника за настъпилото ПТП и за предявените срещу него искове;
4. обстоятелството, че в производствата пред СРС и СГС по предявените от увреденото
лице срещу него искове по чл. 200 КТ е сторил твърдените разноски за адвокатско
възнаграждение, държавни такси и депозити за вещи лица, както и техния размер;
5. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ИЩЕЦА най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
3
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 229 КЗ (отм.) за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8139,56 лева, представляваща
обезщетение по задължителна застраховка „*****************“ на автомобилистите за
заплатени от ищеца, в качеството му на работодател, суми по гр. д. № 9954 по описа за 2016
г. на CPC, II ГО, 69-ти състав и по в. гр. д. № 3470 по описа за 2022 г. на СГС, II-Б въззивен
състав за обезщетение по чл. 200 КТ за причинените на увредения работник М.Б.Ц.
имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.07.2014 г. по вина
на застрахован при ответника водач, за законната лихва, както и за сторените от ищеца
съдебни разноски в хода на двете производства.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че на 02.07.2014 г. е настъпило ПТП, при което пострадал
служител на ищеца – М.Б.Ц., който бил пътник в лек автомобил с рег. № **************; че
процесният инцидент бил признат за трудова злополука с влязло в сила Разпореждане №
17037/09.07.2014 г. на длъжностно лице при **********************; че по време на
настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна
застраховка „*****************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по
отношение лек автомобил с рег. № **************; че в производствата по гр. д. № 9954 по
описа за 2016 г. на CPC, II ГО, 69-ти състав и по в. гр. д. № 3470 по описа за 2022 г. на СГС,
II-Б въззивен състав застрахователят бил конституиран като трето лице помагач на страната
на работодателя, както и че след извършено прихващане на насрещните вземания,
присъдени с влязлото в сила решение, разликата в размер на 5732,61 лева била заплатена от
работодателя в полза на пострадалия М.Ц. по банков път на 19.12.2022 г. Посочените
обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие, а именно – деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди;
2. настъпване на събитие, което представлява покрит риск по договора за задължителна
застраховка „*****************” на автомобилистите;
3. че непосредствено след получаване на исковата молба от пострадалия е уведомил
ответника за настъпилото ПТП и за предявените срещу него искове;
4. обстоятелството, че в производствата пред СРС и СГС по предявените от увреденото
лице срещу него искове по чл. 200 КТ е сторил твърдените разноски за адвокатско
възнаграждение, държавни такси и депозити за вещи лица, както и техния размер;
5. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираното вземане,
4
както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 04.12.2024 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5