Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 гр. СОФИЯ, 21.12.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА С.                                       

                 ЧЛЕНОВЕ:   1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ     

                                                                                          2. РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия С. гр. дело № 701 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

                                                 

            Производството  е по реда на чл. 240 от ГПК.

С неприсъствено решение № 196/13.07.2020 год. по гр. дело № 607/2019 год. по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК Свогенският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че е налице вземане от страна на З.Д.З. *** срещу Р.П.С. *** в размер на 4910,80 лв., представляваща главница по неформален договор за паричен заем, сключен на 29.01.2019 год. между ищеца и ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 год. до окончателното изплащане. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 550 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата 550 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 522/2019 год. по описа на СвРС.

Срещу така постановеното решение е подадена молба за отмяна от ответницата с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като не е била редовно уведомена за проведеното на 11.06.2020 год. открито съдебно заседание. Твърди и наличието на особени непредвидени обстоятелства, които са й попречили да се яви в първото съдебно заседание по делото, а именно – епидемичната обстановка в страната и родителските й ангажименти към двете й деца. Сочи също така, че по делото липсват твърдения и доказателства за вероятна основателност на предявения иск, поради което съдът е следвало да разгледа делото по общия ред.

Ответникът по молбата я оспорва.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищецът твърди, че на 29.01.2019 год. между него и ответницата бил сключен устен договор за паричен заем, по силата на който се задължил да й предостави общо сумата от 4910,80 лв. в период до 10.08.2019 год., а последната се задължила да върне цялата сума в срок до 20.08.2019 год.В периода от 29.01.2019 год. до 10.08.2019 год. ищецът превел на вноски сумата по кредита в уговорения размер. След получаването на последната вноска ответницата преустановила контакт с ищеца и до настоящия момент не  е погасила каквато и да било част от кредита. 

Срокът на договора е изтекъл на 20.08.2019 год., когато е била изискуема последната вноска по кредита, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 522/2019 год. по описа на СвРС – 30.08.2019 год., задължението е било изискуемо в пълен размер.

Препис от исковата молба е получен от ответницата на 09.10.2019 год. чрез нейния баща – П. Д., като връчването е по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК. В срока за отговор не е постъпил такъв от ответницата и с определение от 18.11.2019 год. съдът е насрочил делото в о.с.з. на 10.12.2019 год., като е уважил направените от ищеца доказателствени искания: приел е представените с исковата молба писмени доказателства и е допуснал един свидетел на ищеца при довеждане. Ответницата е получила лично призовката за откритото съдебно заседание, ведно с препис от определението на съда, на 19.11.2019 год. По молба на ищеца от 27.11.2019 год. съдът е отменил датата на откритото съдебно заседание. С определение от 27.01.2020 год. съдът е допълнил проекто-доклада по делото, като е разпределил доказателствената тежест между страните и е насрочил делото в открито съдебно заседание на 19.03.2020 год. С определението ответницата е предупредена, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, по искане на ищеца съдът може да постанови неприсъствено решение срещу нея. Тези указания до ответницата се съдържат и във връчената й на 19.11.2019 год. призовка. Ответницата е получила лично призовката, ведно с определението на съда, на 31.01.2020 год. Поради въведеното в България извънредно положение и в изпълнение на заповед № РД-09/56 от 16.03.2020 год. на председателя на РС-Своге и на решение на Съдийската колегия на ВСС по Протокол № 9 от 15.03.2020 год. датата на насроченото открито съдебно заседание е отменена. С разпореждане от 08.05.2020 год. делото е насрочено за 11.06.2020 год., за когато съдът е разпоредил да се призоват страните, при възможност – по телефона. На л. 63 по делото е приложен списък на лицата за призоваване по гр.д. № 607/2019 год. на СвРС, като в графа „забележка“ на същия е посочено, че ответницата Р.С.  е „Ув. по телефона, **********“ на 11.05.2020 год.

В проведеното открито съдебно заседание 11.06.2020 год. ответницата не се е явила и не е изпратила представител, като не е подала и молба делото да се гледа в нейно отсъствие и не е направила доказателствени искания. В същото съдебно заседание ищецът чрез пълномощника му адв. Н. е поискал постановяването на неприсъствено решение, на основание чл. 238 от ГПК. Съдът е обявил, че ще се произнесе  с решение в едномесечен срок. На 13.07.2020 год. съдът е постановил неприсъственото решение.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства. Тази преценка на съда не подлежи на обжалване пред по-горната инстанция чрез частна жалба или по реда на въззивното обжалване. В случай, че първоинстанционният съд  прецени искането за основателно, той постановява решение, което не  мотивира по същество и което е окончателно, като защитата срещу него може да се осъществи само по пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.

Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството по извънинстанционен контрол пред въззивния съд са изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1-3 от ГПК хипотези.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ответницата не е подала в срок писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, въпреки редовното връчване на препис от нея на 09.10.2019 год. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК, ведно с определението от 27.01.2020 год., с което са й указани последиците от неявяването в първото съдебно заседание, т.е. не е налице основание за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ГПК. Настоящият състав обаче намира, че по делото е налице основание за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК, тъй като ответницата не е била надлежно уведомена за датата на  първото съдебно заседание по делото. Призоваването по принцип се извършва чрез връчване на призовка. Съгласно чл. 42, ал. 3 от ГПК, в бързи случаи /напр. ако остават няколко дни до заседанието и страната живее в друго населено място/, когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. Тъй като при връчване по телефон адресатът не полага подпис върху разписката, връчителят следва да удостовери  съобщил ли е за призоваването, кому е съобщил, час на съобщаването и всички обстоятелства, вкл. изявленията на адресата по повод на съобщаването. За да е редовно призоваването по телефона, следва деловодителят да е отбелязал на списъка на лицата за призоваване датата  и часа на проведения телефонен разговор, трите имена и качеството на лицето, с което е проведен разговора /същото следва да е от категорията лица, чрез които може да се призове страната съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК/, поетото задължение от това лице да уведоми страната, трите имена имена и качеството на служителя, подпис /чл. 44, ал. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от ГПК и по арг. чл. 74, ал. 3 от ПАС/. В случая тези изисквания не са спазени: липсва отбелязване с подпис на служител на съда на датата и часа на проведения телефонен разговор и на имената на лицето, което е уведомено по телефона. Във възражението срещу заповедта по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №  522/2019 год. на СвРС /л. 45/ ответницата е посочила своя телефонен номер - **********, който е идентичен и с телефона, посочен за връзка с „Е.Е.“ ООД, видно от доказателствата за извършени преводи, изпратени от ищеца до Р.С. /л. 70 и 72 по гр.д. № 607/19 год./. Телефонен номер **********, посочен в списъка на лицата за призоваване, на който съдът е приел, че лицето е редовно уведомено, не фигурира в нито един документ по делото, в молба от страната или в др. справка, вкл. служебно направена от съда или предоставена на връчителя от някое от лицата по чл. 46, ал. 2 от ГПК. Наред с това, както беше посочено по-горе, съобщаването по телефона следва да става само по изключение, съгласно чл. 42, ал. 3 от ГПК – в бързи случаи и невъзможност страната да бъде надлежно уведомена чрез призовка. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд /Решение № 407  от 23.12.2011 г. по гр. д. № 1138/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др./ - призоваването по телефон е допустимо само  в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната трябва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие – насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси. Видно от съдебните книжа и доказателствата по делото, ответницата живее в същото населено място, където е седалището на районния съд и до датата на първото съдебно заседание в рамките на няколко дни е получавала лично или чрез домашните си съобщенията и книжата но делото, като с разпореждането на съда от 08.05.2020 год. делото е насрочено за след един месец, т.е. не е било налице основание за прилагане на изключението по посочената разпоредба.

Надлежното уведомяване за първото съдебно заседание е от особено значение и предвид настъпването на редица преклузии за ответника – в това заседание съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна и след  обявяване на доклада по чл. 146 от ГПК на страните ответникът може да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, както  и да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания и др. По тези съображения настоящият състав намира, че в случая е налице основанието за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК - ненадлежно уведомяване за първото по делото открито съдебно заседание.

Това налага въззивният съд да отмени неприсъственото решение и да върне делото за ново разглеждане по общия ред.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 196/13.07.2020 год. по гр. дело № 607/2019 год. на Свогенския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС-Своге за разглеждане по общия ред на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от З.Д.З. *** срещу Р.П.С. ***.

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:   1.           

 

2.