Решение по дело №2157/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

                        

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 445

 

гр. Горна Оряховица, 31.10.2019 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА

 

при секретаря Стефка Колева и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Тонева гр.дело № 2157 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл.108 от ЗС. Евентуално съединен иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗС.

 

Ищецът „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., чрез пълномощника адвокат А.С.Ч. ***, със служебен адрес: град Велико Търново, ул. „България” № 6 А, твърди в исковата молба, че ищецът е сключил договор за наем със С.П.К., като с договора е отдаден под наем недвижим имот, находящ се в ***, а именно: помещение с площ от 15 кв.м., с предназначение търговски обект. Заявява, че договорът е сключен на 01.08.2013г., влязъл е в сила на 01.09.2013г., за срок от 2 години, който изтича на 01.09.2015г. Сочи, че в помещението ищецът е направих малък магазин, но на 26.08.2014г. С.П.К. и нейни помагачи са разбили търговското помещение, сменили са ключалката и са отнели възможността му за достъп до търговското помещение. Твърди, че към датата на разбиване на обекта - 26.08.2014г., договорът за наем не е бил развалян и той не е получавал съобщение/уведомление за разваляне на договора. Посочва, че на 27.08.2014г. получил нотариална покана, с която наемодателката заявява, че упражнява правото си по чл.9 от договора за разваляне същия. Заявява, че в чл.9 от договора е предвидено изрично едномесечно предизвестие. Счита, че договорът е в сила до 27.09.2014г. Твърди, че на 10.09.2014г. изпратил нотариална покана до С.П.К., с която я поканил, в седмодневен срок от получаването на поканата, да върне долуописаните вещи или да заплати левовата им равностойност. Твърди, че ищецът е направил в обекта следните подобрения: СТЪКЛЕНА ВИТРИНА 10 мм и СТЪКЛЕНА ВРАТА, на обща стойност 744.00 лв. – нямат срок на годност; ТЪРГОВСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ ОТ ПДЧ - 1 бр., състоящо се от два броя рафтове, всеки с височина един метър и осемдесет сантиметра и ширина два метра, на стойност по 1260 лв. за всеки брой рафтове, общо на стойност 2520 лева. Заявява, че в магазина са останали посочените вещи. Твърди, че ищецът е собственик на тези вещи, които са останали в търговския обект и от тогава са във владение на ответника. Заявява, че до настоящия момент ответникът нито е върнал вещите, нито е заплатил тяхната равностойност.  На основание чл.108 от ЗС претендира връщането на процесните вещи. Заявява, че за ищеца ще възникне правото за заплащане на левовата равностойност на търговско обзавеждане, стъклена витрина и стъклена врата към момента на завеждане на исковата молба – 10.02.2016г., на основание обезщетение за вреди от претърпяна загуба вследствие невъзможността на ответника за предоставяне на годни за ползване движими вещи.

Моли съда да осъди С.П.К. да върне описаните вещи, евентуално да заплати на ищеца сумата от 3264 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и направените разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника си – адвокат А.С.Ч. ***, ищецът поддържа предявения иск. Счита, че иска относно предаването на вещите не може да бъде уважен. Излага съображения. Моли сумата, която трябва да бъде присъдена, да е към момента на завеждане на исковата молба. Намира насрещното искане за погасено по давност.

Ответникът С.П.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат А.Д.П. ***, със служебен адрес: гр.Пловдив, ул. „Хан Кубрат” № 1, Делови център Пловдив, ет.2, офис 201, не оспорва, че между страните на 13.08.2013 г. е бил сключен договор за наем, по силата на който ответницата е отдала под наем на ищцовото дружество собственото си помещение - търговски обект с площ от 15 кв.м. в ***. Посочва, че предвид обстоятелствата, че „АБВ 2007 - Е.Д.“ ЕООД като наемател е престанало да изпълнява задължението си по т. 2 и т. 3 от договора - не е заплащало дължимия месечен наем за периодите април, май, юни, юли и август (до 26-то число) на 2014 г.- общо в размер на 1 400,00 лв., както и не е заплащало дължимите суми за ползваната ел. енергия - по Фактура **********/21.07.2014 г. на стойност 111,31 лв., по Фактура **********/08.08.2014 г. на стойност 1,73 лв. (двете общо на стойност 113 лв., като впоследствие била установена още една неплатена Фактура **********/28.08.2014 г. на стойност 19,00 лв.), след многократни покани и проведен на 26.08.2014 г. телефонен разговор между сина на ответницата – П.Б. и Е.Д. - управителят на дружеството - наемател, който си е работил на обекта в гр. Лясковец и отказвал да дойде в гр. Горна Оряховица за да си уреди отношенията, С.К. била принудена да влезе във владение на собствения си имот, за което и изпратила Нотариална покана до дружеството - наемател, с което прекратила договора за наем. За извършеното на 26.08.2014 г. влизане в помещението от страна на К., сина й – П.Б. и А.П. бил съставен протокол на място. С помощта на професионален ключар вратата била отворена, патронът - подменен. В помещението били открити единствено четири празни шкафа - рафтове за излагане на стоки от ПДЧ. Сочи, че същите се съхраняват от П.Б. за негова сметка през последните 4 години. При установяване на идентичност от страна на ищцовото дружество на намереното с посоченото     „търговско обзавеждане”, предмет на претенцията в настоящото производство, същите ще бъдат предадени доброволно. Моли да се има предвид, че с поведението си ответницата не е дала повод за тази искова претенция, като по отношение произнасянето по разноските в тази част следва да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК.

По отношение на претенцията за връщане, евентуално заплащане равностойността на стъклената витрина посочва, че от една страна, стъклената врата на търговския обект е била поставена по силата на т. 5 от сключения договор за наем, според която, наемателят има право да извърши ремонт и подобрения в обекта за своя сметка, тоест наемодателят не дължи нито връщане на витрината, нито нейната равностойност. На следващо място сочи, че поставената стъклена витрина, безспорно представлява трайно закрепено подобрение, което по силата на т. 13 от договора преминава безвъзмездно в патримониума на наемодателя. В случай, че горните две хипотези не бъдат споделени от съда и бъде прието, че стъклената витрина действително подлежи на връщане, счита, че ищецът в замяна ще следва да възстанови предходното положение и да възстанови съществуващото преди това остъклени е и врата.

Алтернативно: В случай, че съдът не уважи направените от страна на ответницата възражения по отношение основателността на предявените искове и счете, че същата дължи заплащане на сума в полза на ищцовото дружество, то прави възражение за прихващане с дължимите от страна на последното неплатени наемни вноски за периодите април, май, юни, юли и август (до 26-то число) на 2014 г. - общо в размер на 1 400,00 лв., както и 132,00 лв. задължение за консумирана ел. енергия по Фактура **********/21.07.2014 г. на стойност 111,31 лв., Фактура **********/08.08.2014 г. на стойност 1,73 лв. и Фактура **********/28.08.2014 г. на стойност 19,00 лв.) до размера на по-малкото задължение.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адвокат А.Д.П. ***, ответницата поддържа отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че същите са се намирали в договорни отношения, като по силата на приложения договор за наем от 01.08.2013г., ответницата С.П.К., в качеството си на наемодател, е отдала под наем на ищеца „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД гр. Лясковец, в качеството му на наемател, следния свой собствен недвижим имот, находящ се в ***, а именно: помещение с площ от 15 кв.м., представляващо търговски обект, срещу заплащане на месечна анемна цена в размер на 300 лв., платими на първо до десето число на текущия месец, като договорът е сключен за срок от 2 години, считано от 01.09.2013г. Съгласно чл.9 от договора за наем, страните са се уговорили, че в случай на виновно неизпълнение на задълженията по този договор изправната страна може едностранно да развали договора с едномесечно писмено предизвестие, писмено предизвестие, отправено до другата страна. В чл.10 от договора за наем, страните са се уговорили, че в случай, че една от двете страни реши да прекрати действието на договора предсрочно, без наличие на вина у която и да е от страните, то това може да стане с едномесечно писмено предизвестие, като за срока на предизвестието страните продължават да изпълняват задълженията си по договора.

С нотариална покана от 26.08.2014г., отправена от С.К. до г-н Е.П.Д. от гр. Лясковец, чрез нотариус Красимира Боева с рег. № 296 в НК, с район на действие ГОРС, ответницата е заявила че до посочената дата г-н Д. не е заплащал и й дължи месечен наем за горепосочения обект за м.април, май, юни, юли и август 2014г. в общ размер от 1400 лв., без приспадания за направеното от него подобрение, както и й дължи сумата от 113 лв. за неплатена, но ползвана от него ел.енергия в обекта, след което е заявила, че прекратява едностранно действието на договора на основания чл.9 от същия, поради виновно неизпълнение от наемателя, който да счита настоящата покана за писмено предизвестие по прекратяване на договора и наемното правоотношение.

Видно от приетия Протокол от 26.08.204г., на същата дата ответницата К., сина й – П.Б. и А.П. влезли в имота. С помощта на професионален ключар вратата била отворена, патронът - подменен. В помещението били открити единствено четири празни шкафа - рафтове за излагане на стоки от ПДЧ. Помещението  било опразнено, без наличие на стоки, пари или ценности. От тавана стърчал кабел на изтръгнато осветително тяло.

От приетото писмено доказателство – жалба от 08.09.2014г., регистрирана с вх.  № 1661/07.10.2014г. до ГОРП, се установява, че същата е депозирана от ищеца „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД гр. Лясковец, представлявано от Е.П.Д., чрез пълномощника му С.Г.Д., до Районна прокуратура гр. Горна Оряховица. В жалбата се излагат оплаквания, че на 27.08.2014г. ищецът е получил горепосочената нотариална покана, с която наемодателката С.К. заявява, че упражнява правото си по чл.9 от договора за разваляне на същия договор, в който обаче е предвидено едномесечно предизвестие, т.е. същият е в сила до 27.09.2014г., но въпреки това на 26.08.2014г. ответницата и нейни помагачи са разбили търговското помещение, като са сменили ключалката и са отнели на ищеца възможността му за достъп до търговския обект. В същата жалба, ищецът е поискал съдействие от ГОРП за образуване на наказателно производство, като е уведомил прокуратурата, че в търговския обект – малък магазин, са останали стоки и съоръжения, собственост на ищцовото дружество, както и направени от него в обекта подобрения, подробно описани по-горе.

Въз основа на горепосочената жалба вх. рег. № 1661/07.10.2014г., е образувана преписка № 1661/2014г. по описа на ГОРП, а впоследствие – досъдебно производство № 04/2015г. по описа на РУ МВР Г.Оряховица, приложено към настоящото дело в отделна папка, срещу неизвестен извършител – за престъпление по чл.206,ал.1 от НК. С Постановление на ГОРП от 19.03.2015г., наказателното производство по ДП № 4/2015г. е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, тъй като извършителят на деянието не е разкрит. С Постановление на ГОРП от 02.08.2018г.  наказателното производство е възобновено. С Постановление на ГОРП от 04.02.2019г. на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1 от НПК е прекратено ДП № 4/2015г.  /пр.пр. № 1661/2014г./ за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.   

От приетите писмени доказателства – нотариална покана от 10.09.2014г., 3 броя сметки фактури, констативен протокол акт № 494, том III, от 01.10.2014г., рег. № 11947/01.10.2014г., констативен протокол акт № 476, том III, от 17.09.2014г., рег. № 11332/17.09.2014г., се установява, че ищецът „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД гр. Лясковец, представлявано от Е.П.Д., чрез пълномощника му С.Г.Д., е отправил същата до С.П.К., чрез нотариус Красимира Боева с рег. № 296 на НК, като е изложил доводи, че на 26.08.2014г. ответницата и нейни помагачи са разбили търговското помещение, като са сменили ключалката и са отнели на ищеца възможността му за достъп до търговския обект, а в този обект са останали подробно описани стоки и вещи, вкл. СТЪКЛЕНА ВИТРИНА 10 мм и СТЪКЛЕНА ВРАТА, на обща стойност 744.00 лв. и ТЪРГОВСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ ОТ ПДЧ - 1 бр., на обща стойност 2520 лева. Със същата нотариална покана, ищецът е поканил ответницата в седмодневен срок от получаването й да му върне гореописаните стоки и съоръжения или да заплати левовата им равностойност, както и да заплати стойността на останалите в обекта подобрения. От цитираните писмени доказателства се установява, че връчването на нотариалната покана е извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл.50,ал.4 във вр. чл.47,ал.1 от ГПК на 17.09.2014г. в 14.00 часа, на адреса й в ***, осъществено на 17.09.2014г., като в двуседмичния срок лицето не се е явило да получи нотариалната покана в нотариалната кантора, съответно на 01.10.2014г.

Видно от протокол за разпит на Е.П.И. от 26.10.22018г., същият е разпитан в качеството на свидетел по ДП № 4/2015г. по описа на РУ – Горна Оряховица, като е заявил, че през 2014г. е затворил и заключил магазина и е заминал за Германия. Действително е спрял да плаща наема на П. и на С. и П. го търсил по телефона, за да му даде ключовете от помещението, то той му отказал, тъй като договорът им бил изтекъл и си мислел дали да се откаже от магазина или да го преотдаде под наем. Впоследствие разбрал, че П. и майка му са влезли в помещението, но установил, че те двамата не са му взели нищо от стоките, тъй като магазина е бил празен. Заявил още, че няма никакви претенции спрямо никого за нищо. Отчел като греша депозирането на жалба в прокуратура за престъпление и изразил съжаление. Настоял досъдебното производство да бъде прекратено поради липса на престъпление и правен интерес от негова страна.

Разпитана като свидетел по ДП № 4/2015г. по описа на РУ – Горна Оряховица, С.Г.Д. на 10.12.2018г. заявила, че жалбата до РП – Горна Оряховица от 07.10.2014г. изготвил адвокат, по нейните твърдения и с оглед предоставени от нея фактури за закупуване на стоки за магазина. Признава, че е положила лично подписа си като автор на жалбата и се отрича от лъжливото си свидетелстване, което е извършила в разпита си от 20.01.2015г., когато свидетелствала, че в наетото от сина й Е.П.И. помещение, след заминаването му са останали „редица стоки и инвентар”.

Видно от приложените по делото писмени доказателства – фактура № **********/05.09.2013г. и фактура № **********/29.08.2014г., на 05.09.2013г. ищецът е закупил стъклена витрина 10мм и врата стъклена на стойност 744 лв. с ДДС, а на 29.08.2014г. е закупил търговско обзавеждане от ПДЧ – 1 бр. на стойност 2520 лв. с ДДС.

От приетите Фактура **********/21.07.2014 г. на стойност 111,31 лв., Фактура **********/08.08.2014 г. на стойност 1,73 лв., Фактура **********/28.08.2014 г. на стойност 19,00 лв. се установява, че ЕТ „Папис” е платил на „Енерго – Про Продажби” АД посочените суми по клиентски номер: ********** за обект, находящ се в ***.

Видно от заключението на приетата СИЕ, средната стойност на стъклена витрина 10 мм и стъклена врата към датата на завеждане на ИМ – 10.02.2016г. е 509,00 лв., а към момента на изготвяне на експертизата действителната стойност е 140,00 лв.; средната стойност на търговско обзавеждане от ПДЧ – 1 бр., състоящо се от два броя рафтове, всеки с височина един метър и осемдесет сантиметра и ширина два метра към датата на завеждане на ИМ – 10.02.2016г. е 2070,00 лв., а към датата на изготвяне на експертизата действителната стойност е 569,00 лв. Заключението е изготвено след направен оглед на стъклена витрина 10 мм и стъклена врата, монтирана в търговско помещение – магазин за млечни продукти „Елена“ в ***, а по отношение на търговското обзавеждане – след направен оглед в присъствието на П.Г.Б. и С.К.Г. на мястото на съхранение – ***. Съдът кредитира като компетентно и обосновано заключението на СИЕ.

Видно от показанията на свидетеля С.Н., той правил вътрешен ремонт в процесния търговски обект, като шпакловка на стените, таван, външна стъклена витрина, стъклена врата, слагали алуминиева врата на тоалетна. Обектът бил магазин за цигари и алкохолни напитки. Свидетелят посочва, че по-късно от Е. разбрал, че магазина е разбит – разбита е витрината и са взети от там стоки. Свидетелят сочи, че той е монтирал стъклената витрина, която била по поръчка.

Видно от показанията на свидетеля В.В. /мебелист/, Е. имал магазин за захарни изделия и той е правил изцяло обзавеждането за него. Представлявало бар-плот, каса и стелажи за излагане на стоката. За около 2200 лв. били мебелите. Мебелите били от ПДЧ, с вътрешни стъкла, които светели. Между плоскостите и ПДЧ имало стъкла и лампички и целите страни светели. Видно от показанията на св. Василев, имало работно плотче за излагане на стоката, вътре било напълнено с мебели, за да се излага стока; сглобено е и специалист може да го разглоби, но друг има вероятност да го начупи. Свидетелят няма спомен кога е осчетоводено обзавеждането. Осчетоводявали, когато вземат парите, но всеки път е индивидуално. Не си спомня кога ищецът е платил обзавеждането, но му е издал документ за изработените мебели.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Николов и Василев по отношение на установяваните факти, които същите са възприели лично, както и доколкото показанията на двамата свидетели кореспондират помежду си и на приетите по делото писмени доказателства и СИЕ.

Видно от показанията на свидетеля П.Б./син на ответницата/, ищецът дълго време не е плащал наеми на майка му, която живеела в чужбина. Затова дошъл да го търси, обадил му се и го помолил да оправи отношенията с майка му – да даде някаква сума, или да даде ключ, за да влязат в имота. Е. отказал категорично и казал, че няма да даде нито ключ, нито пари. Уведомил го, че ще влязат в магазина. На 26.08.2014г. заедно с ключар и свидетеля А.П. влезли в магазина. Вътре имало само четири празни шкафа – рафтове за излагане на стоки. Б. съобщил на Е., че в магазина има шкафове, които ще прибере и ще ги съхранява докато си оправят отношенията. Е. му отвърнал да прави каквото иска. От тогава до сега съхраняват шкафовете, като част от тях са при А.П., а друга – в един апартамент. След това поставили метална щора на вратата на магазина, за да обезопасят помещението. Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., доколкото същите установяват факти и обстоятелства, непосредствено възприети от него в общуването му със законния представител на ищеца, с оглед непосредствените му впечатления за удостоверяваните от тях факти, както и доколкото показанията му съответстват с приетите писмени доказателства и заключението на СИЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

В производството по иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се държи или владее от ответника, и че владението на тази вещ от ответника е без правно основание.

От приетото в настоящото производство писмено доказателство - фактура № **********/05.09.2013г., от показанията на свидетеля С.Н. и от приетата СИЕ, се установява, че ищецът е закупил стъклена витрина 10 мм и стъклена врата. Стъклената врата е поставена на търговския обект по силата на т.5 от сключения между страните договор за наем от 01.08.2013г., според която наемателят има право за извърши ремонт и подобрения в обекта за своя сметка. Поставената стъклена витрина безспорно представлява трайно закрепено подобрение, което по силата на т.13 от договора за наем още към момента на монтирането му е преминало безвъзмездно в патримониума на наемодателя – ответник в настоящото производство. Поради това не се доказа ищецът да е придобил право на собственост върху стъклена витрина 10 мм и стъклена врата.

По отношение на търговско обзавеждане от ПДЧ – 1 бр. ищецът предвид резпределената доказателствена тежест не доказа, че е придобил правото на собственост. Нещо повече - беше оборено чрез представените писмени доказателства - Фактура № **********/29.08.2014г. и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля В.В.. Видно от самата фактура същата обективира продажба на „търговско обзавеждане от ПДЧ“, която доставка обаче се е осъществила три дни, след като действително съществуващото търговско обзавеждане в помещението на ответницата К., вече е било прибрано от П.Б., тоест липсва идентитет между обзавеждането, закупено на 29.08.2014г. и това. което е било завладяно от П.Б. още на 26.08.2014г. Още повече, от показанията на свидетеля В. се установи, че действителното търговско обзавеждане, което в момента се владее от Б. е било монтирано в магазина още в началото на наемното правоотношение, тоест към 01.08.2013г., което е близо година преди закупуването на второто обзавеждане на 29.08.2014г. Освен това, от показанията на св. В. се установява, че уговорката между него и ищцовото дружество е била собствеността върху монтираното търговско обзавеждане да премине в патримониума на ищеца при заплащане на стойността му. Тоест, дори и да се приеме, че става въпрос за едно и също обзавеждане, то към момента на разваляне на договора - 26.08.2014г. това търговско обзавеждане все още не е било собствено на „АБВ 2007 - Е.Д.“ ЕООД.

Поради това не се доказа ищецът да е собственик на вещите, предмет на иска и искът е неоснователен по отношение на установителната претенция.

Дори да се приеме, че намереното в търговския обект търговско обзавеждане от ПДЧ – 1 бр. е идентично с придобитото чрез покупко – продажда, за което е издадена Фактура № **********/29.08.2014г. и е собственост на ищцовото дружество, е недоказано, че ответницата С.К. го владее към момента на приключване на устните състезания по делото. Упражняването на фактическа власт върху вещта е абсолютна предпоставка за уважаване изцяло на иска по чл.108 от ЗС. От показанията на свидетеля П.Б. се установява, че на 26.08.2014г., когато са били принудени да отворят изоставеното помещение, са открили в него единствено четири празни шкафа - рафтове за излагане на стоки. Същите рафтове са били прибрани от П.Б. на съхранение, за което собственикът е бил уведомен в проведения телефонен разговор, с който предварително бил поканен да си уреди отношенията. Както вече беше посочено, съдът кредитира показанията на свидетеля Б., доколкото същите установяват факти и обстоятелства, непосредствено възприети от него в общуването му със законния представител на ищеца, с оглед непосредствените му впечатления за удостоверяваните от тях факти, както и съответстват с приетите писмени доказателства и заключението на СИЕ. Така от приетото по делото заключение на СИЕ се установява, че именно П.Б. е лицето, което е осигурило достъп на вещото лице К.М. до изследваните процесни вещи на адрес ***, което жилище се ползва от С.К.Г.. Освен това, в кориците на приобщеното ДП № 4/2015г. по описа на РУ МВР Г.Оряховица е налично и Постановление от 04.02.2019г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1 от НПК е прекратено ДП № 4/2015г.  /пр.пр. № 1661/2014г./ за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. От мотивите на същото се установява, че при разпит от 10.12.2018г. свидетелят С.Д. - майка на Д. (управител на ищцовото дружество), както и последният в разпит от 26.10.2018г., признават, че са дали лъжливи сведения и всъщност в помещението не са били останали „редица стоки и инвентар“. Също така е било признато от Д., че П.Б. се е обадил да иска среща за уреждане на отношенията. Д. към този момент още не бил решил какво ще прави с изоставеното помещение.

Изложеното обуславя извод, че претендираното „търговско обзавеждане от ПДЧ“ всъщност не се намира във владение на ответницата К., а след 26.08.2014г. се съхранява и се владее от св. П.Б., който от една страна е уведомил в проведения на същия ден разговор собственика на вещите за това обстоятелство, а от друга страна и до момента очаква управителят Д. да прояви воля и да си получи вещите, за съхранението на които Б. посочва да е извършвал разходи.

С оглед изхода по главния иск с правно основание чл.108 от ЗС, съдът следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД, който е неоснователен.

Съгласно чл.57, ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока, но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

За да бъде уважен иска по чл.57, ал.2 ЗЗД следва да бъде установено, че вещите са били във владение на ответника, че същите са унищожени от него, поради което същият отговаря спрямо собственика им в размер на тяхната стойност, което в настоящото производство не се доказа.

От събраните по делото доказателства се установява, че претендираните вещи нито са във владение на ответницата, нито са били унищожавани, похабявали и т.н. от нея, поради което предявените спрямо С.К. претенции подлежат на отхвърляне дори и само на това основание.

При този изход на делото и като съобрази, че с поведението си ответницата не е дала повод за завеждане на делото, на основание чл.78, ал.2 от ГПК следва да бъде уважено искането й ищецът да бъде осъден да й заплати направените разноски в общ размер на 870,35 лв. съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК /адвокатско възнаграждение по гр.дело № 2157/2018г. по описа на ГОРС в размер на 305,07 лв., ДТ за образуване на гр.дело № 2626/2018г. по описа на ВКС в размер на 65,28 лв. и адвокатско възнаграждение по гр.дело № 2626/2018г. по описа на ВКС в размер на 500,00 лв./.

Водим от горното, съдът                           

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., чрез пълномощника адвокат А.С.Ч. от ВТАК, против С.П.К., с ЕГН **********,***, за приемане на установено по отношение на С.П.К., с ЕГН **********,***, че „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., е СОБСТВЕНИК, на основание възмездни търговски сделки – покупко-продажби, на следните движими вещи, намирали се към датата 26.08.2014г. в търговски обект в ***, а именно: СТЪКЛЕНА ВИТРИНА 10 мм и СТЪКЛЕНА ВРАТА и ТЪРГОВСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ ОТ ПДЧ - 1 бр., състоящо се от два броя рафтове, всеки с височина 1,80 м и ширина 2 м, и се претендира ответницата С.П.К. ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА да отстъпи собствеността и да предаде владението на посочените движими вещи, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, предявен от „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., чрез пълномощника адвокат А.С.Ч. от ВТАК, против С.П.К., с ЕГН **********,***, за заплащане на СУМАТА от 3264 лв., представляваща действителната стойност към 11.02.2016г. на СТЪКЛЕНА ВИТРИНА 10 мм и СТЪКЛЕНА ВРАТА и ТЪРГОВСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ ОТ ПДЧ - 1 бр., състоящо се от два броя рафтове, всеки с височина 1,80 м и ширина 2 м, собственост на „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2016г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА „АБВ 2007 – Е.Д.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Лясковец, ул. „Петър Караминчев” № 44, представлявано от управителя Е.П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К., с ЕГН **********,***, СУМАТА от 870,35 лв. /осемстотин и седемдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение по гр.дело № 2157/2018г. по описа на ГОРС, за образуване на гр.дело № 2626/2018г. по описа на ВКС и адвокатско възнаграждение по гр.дело № 2626/2018г. по описа на ВКС.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……….. …………..