№ 2667
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
СъдебниНиколай А. Загоров
заседатели:Христина Михайлова Г.а
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
и прокурора С.Д.П.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от
общ характер № 20215330208273 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор С.П..
ПОДСЪДИМИЯТ Г.З.А. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. К.А., с
пълномощно от досъдебното производство, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Н.П.М. – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв. Д.Д., с
пълномощно по делото, редовно уведомена от предходното съдебно
заседание.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Н.И.Г. – нередовно призован, не се явява. Призовката до свидетеля е
върната в цялост с отбелязване, че същият не е намерен на известния по
делото адрес. Изискана е справка за регистрирани постоянен и настоящ адрес
на името на свидетеля Г..
Б.Й.Б. – редовно призован, не се явява.
Р. К. Т. – редовно призована, не се явява.
Н.А.А. – редовно призована, се явява лично.
1
И.З.А. – редовно призован, се явява лично.
М.А.Д. – непризована, се явява лично.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
П. Т. Т. – редовно призован, не се явява.
А.Я.Д. – редовно призована, не се явява.
М. П. П. – редовно призована, не се явява.
Съдът докладва постъпила молба от вещото лице д-р Т., с която
уведомява съда, че поради служебна ангажираност в Медицински
университет гр. Пловдив не може да се яви в днешното съдебно заседание.
Докладва се и уведомление от вещото лице Д., с което заявява, че
поради ползване на платен годишен отпуск не може да се яви в насроченото
днес съдебно заседание.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Ч.О. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ СЕ самоличността на свидетелите:
Н.А.А. – на ** г. б.,б.г., с основно образование, неомъжена, неработеща,
неосъждана, във фактическо съжителство с подсъдимия.
И.З.А. – на ** г., б.,б.г., без образование, неженен, работещ, осъждан (не
за лъжесвидетелстване), брат на подсъдимия.
М.А.Д. – на ** г., б.,б.г., без образование, неомъжена, неработеща,
осъждана (не за лъжесвидетелстване), без родство с подсъдимия.
СЪДЪТ разясни на свидетелите правата и задълженията им в процеса,
2
както и наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
На свидетелите И.З.А. и Н.А.А. се разясни и правото им по чл. 119 от
НПК.
СВИД. ИВ. А.: Не желая да давам показания.
СВИД. А.: Разбрах правата и задълженията си, разяснена ми е
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. Обещавам да казвам
истината.
СВИД. ДЕЧЕВА: Разбрах правата и задълженията си, разяснена ми е
наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. Обещавам да казвам
истината.
От залата се изведоха всички свидетели.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам отводи и искания.
АДВ. Д.: Също нямам отводи и искания.
Ч.О. М.: Нямам отводи и искания.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи. Имам доказателствено искане по
реда на съдебното следствие на основание чл. 275 от НПК моля да бъде
допуснат и призован като свидетел М.Т.. Същият е *** и се е обадил в 22:42
часа на 24.02.2021 г., за да поиска линейка и да докладва за припаднало лице
в безпомощно състояние. Същият се явява точно по средата между двата
конфликта по делото и смятам, че има отношение за разкриване на
обективната истина по делото. В тази връзка моля свидетелката Н.А., която
ще даде показания, да бъде разпитана след него.
ПРОКУРОР: Считам, че така направеното искане на защитата за
събиране на нови доказателства за неоснователно. Ако същият свидетел е бил
важен за разследването, считам, че същият щеше да бъде разпитан на
досъдебното производство. Самият защитник каза, че неговата роля е била
някъде между двата конфликта, което считам няма никакво отношение към
процесния случай, който е причина за настоящото дело. С оглед на това
считам, че не следва да се уважава така направеното от защитата искане.
Респективно, същото важи и за искането за изменение на хода на съдебното
следствие.
АДВ. Д.: Моля да оставите без уважение искането, направено от
защитника на подсъдимия, тъй като мисля, че то е неоснователно. Иска се
3
разпит на лице, за което се твърди, че е присъствало на мястото, където се е
случил конфликтът, но в съвсем друг период от време, тоест не времевият
отрязък, към който е причастен подсъдимият, и разпитът на такъв свидетел е
неотносим към настоящото дело.
Ч.О. М.: Придържам се към становището на адвоката си.
АДВ. А. (реплика): Обръщам внимание на съдебния състав, че съгласно
фактическата обстановка на изложеното в обвинителния акт след първия
конфликт обвиняемият се е бил прибрал в дома си и след това е разказал на
брат си какво се е случило и двамата, придружени от жените си са се върнали
в магазина. С този свидетел ще докажем, че фактическата обстановка е била
съвсем различна от това, което е изложено в обвинителния акт. Абсолютно
ни е необходим този свидетел.
ПОДС. А.: Съгласен съм с адвоката си. Нямам други искания.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че към настоящия процесуален момент делото е насрочено за
разглеждане по общия ред, след като страните не са постигнали съгласие за
сключване на споразумение съгласно взетите от тях становища в
разпоредителното заседание. По делото не е даван ход на съдебното
следствие, като съдът намира, че преди евентуално да се пристъпи към
следствени действия следва да бъде възобновено разпоредителното заседание,
доколкото съдът констатира, че обвинителният акт, с който е сезиран, не
отговаря на изискванията за редовност на чл. 246 от НПК. Съдът намира, че в
обвинителния акт липсват твърдения за надлежно описано изпълнително
деяние.
Спрямо подсъдимия Г.З.А. е повдигнато обвинение за престъпление с
правна квалификация по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, което предполага да
бъде извършено с активно поведение, конкретни действия от страна на дееца.
Описанието на тези действия, чрез които прокуратурата твърди да е
извършено престъплението, е от съществено значение, за да може
привлеченото към наказателна отговорност лице да се защитава адекватно в
процеса срещу едно ясно и конкретно обвинение.
Обвинителният акт е структуриран с разделяне на изложение по
фактите, с анализ на доказателствата, както и с правни изводи на прокурора,
който метод на изготвяне следва да бъде положително оценен. В изложението
4
по фактите следва да бъде описано и конкретното поведение, което се твърди
да е осъществено от подсъдимия и с което се приема той да е извършил
изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление. В случая в
твърденията по обвинителния акт се сочи, че пострадалият е видял
подсъдимия да държи в дясната си ръка нож, с който да е посегнал към тялото
му, а в следващия момент пострадалият да е усетил остра болка в лявата си
ръка. При това изложение никъде не се съдържа твърдение за конкретно
действие, което да е осъществено от подсъдимия и което да осигурява и
описва връзка между държането на нож от А. от една страна и изпитаната в
този момент болка от пострадалия М.. Такова примерно действие би могло да
бъде намушкване, наръгване или друго действие. В обвинителния акт, с който
съдът е сезиран, липсва твърдение както за такова действие, така и кое лице
го е осъществило.
Все в тази връзка съдът намира, че единствено от обстоятелствата, че
според твърденията в обвинителния акт подсъдимият се е намирал
непосредствено до пострадалия, че е държал нож, с който е посегнал и че
пострадалият е изпитал остра болка, не може да се направи категоричен и
ясен извод за това да се твърди и да е описано, че подсъдимият е извършил
някое от описаните по-горе действия или друго такова, което би
представлявало годна форма на изпълнителното деяние на престъплението.
Посягането не е равнозначно на удар, то по-скоро индикира на опит към
някакво действие. С думата „посегнал“ според настоящия състав не се описва,
а следователно и не се твърди нарушаване на телесната неприкосновеност на
пострадалия. Това поражда вътрешно противоречие и неяснота във волята в
обвинителния акт.
В случая установяването на евентуално годно изпълнително деяние би
изисквало да се прави предположение за това, че прокурорът от тези описани
обстоятелства твърди, че се е случило и нещо допълнително, което да трябва
да бъде установено за пръв път от съда, без да има повдигнато такова
обвинение от фактическа страна.
Съдът намира, че нередовността на обвинителния акт е ясно видима от
следния пример, в случай че подсъдимият беше поискал разглеждане на
делото по реда на особените правила на глава ХХVІІ от НПК, то тогава
съгласно описанието в обвинителния акт подсъдимият би признал
единствено, че е държал нож, че е седял близо до пострадалия, че е посегнал и
5
че пострадалият е усетил остра болка в лявата си ръка. Такава съвкупност от
факти категорично не е достатъчна, за да може да бъде описано едно
съставомерно деяние.
По тези съображения съдът намира, че правото на защита на
подсъдимия е ограничено, тъй като в случая не е ясно по обвинение за какво
свое действие той следва да се защитава, за да може и да се брани адекватно в
процеса. Препятстван е и съдебният контрол предвид липсата на годен
предмет на доказване.
Само за пълнота и прецизност следва да се отбележи, че доколкото,
както се посочи, в обвинителния акт е направено ясно разграничение на
факти, доказателства и правни изводи, то съдът намира, че изложението за
това какво травматично увреждане се твърди, че е претърпял пострадалият,
би следвало да се съдържа именно във фактическото описание, доколкото
престъплението, за което е повдигнато обвинение, е резулататно и в тази
връзка описанието на съставомерно деяние изисква не само осъществено
изпълнително деяние, но и настъпил съответен резултат в обективната
действителност. Същият би следвало да бъде описан при фактите. В случая
обаче същественото е, че такова изложение и такива твърдения се съдържат в
обвинителния акт, макар и систематично те да са привнесени в
доказателствения анализ. Само по себе си това не е съществено процесуално
нарушение, но доколкото делото се връща на друго основание, съдът
единствено за прецизност отбелязва това обстоятелство в мотивите си.
Констатираният недостатък при описанието на изпълнителното деяние
обаче според настоящия съдебен състав следва да бъде отнесен към
съществените процесуални нарушения съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Той създава затруднения пред подсъдимия да разбере по обвинение за какво
престъпление е предаден на съд. Посоченият недостатък може да бъде
отстранен и това налага да бъде прекратено единствено съдебното
производство, като делото бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив за
отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
6
ВЪЗОБНОВЯВА разпоредителното заседание по делото.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 8273/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на
допуснато съществено процесуално нарушение съгласно мотивната част на
определението на съда.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес по реда на глава ХХІІ от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА взетата марка за неотклонение „подписка“ спрямо
подсъдимия Г.З.А..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес по реда на глава ХХІІ от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15:02 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7