Р Е
Ш Е Н
И Е № 260023
гр. Пловдив, 16.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
КАТЯ ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 312/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 10794/04.05.2020 г. от „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК …. против решение № 379/23.03.2020
г., постановено по г. д. № 2538/2017 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която
„Ю.Б.“ АД ***, ЕИК… е осъдена да заплати на С.М.С. ЕГН ********** сумата от 19 920.83
лева, която сума e платена без основание и представлява
разликата между уговорените и дължими по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № *** г., сключен между С.М.С. (Л*), К*Н* Л*, М* А* С* (починал
на 14.05.2011 г.) и И* П* С., от една страна и „Б* п* б*“ АД (сега „Ю.Б.” АД) и
действително заплатените 60 месечни анюитетни вноски за периода 28.10.2012 г. –
28.10.2017 г., от друга ведно със законната лихва върху сумата от 19 920.83
лева, считано от 13.10.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата
е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД.
Предявен от С.М.С.
ЕГН **********,*** против „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК**.
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от сумата от 25 001.40
лева, която сума e платена без основание и представлява
разликата между уговорените и дължими по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № *** г., сключен между С.М.С. (Л*), К*Н* Л*, М* А* С* (починал
на 14.05.2011 г.) и И* П* С., от една страна и „Б* п*б*“ АД (сега „Ю.Б.” АД) и действително
заплатените 60 месечни анюитетни вноски за периода 28.10.2012 г. – 28.10.2017 г.,
от друга ведно със законната лихва върху сумата от 19 920.83 лева, считано
от 13.10.2017 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът не
признава иска. Претендира разноски.
Не се спори, че има
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ** г. между С.М.С. (Л*),
К*Н*Л*, М* А* С* (починал на 14.05.2011 г.) и И* П* С., от една страна и „Б* п*
б*“ АД (сега „Ю.Б.” АД) и, че сумата по договора за кредит е
усвоена от кредитополучателите в пълен размер, като е преведена по открита в
банката сметка с титуляр С.С..
Не се спори, че към
този договор са сключени четири допълнителни споразумения.
На 14.04.2009 г. е подписано допълнително споразумение към договора за
кредит, с което страните са се съгласили да предоговорят съществуващите задължения.
Прието е, че задълженията са в размер на 83.91 лева –просрочена главница; 201.93
лева - просрочена лихва; 89 564.86 лева - редовна главница и 406.03 лева –
редовна лихва. Според т. ІV, с
подписване на споразумението кредитополучателят се съгласява сумата,
представляваща разлика между погасената сума по т. ІІІ и общия сбор на сумата
по т. І.1. и т. І.2., да бъда преоформена чрез натрупване към редовната
главница по т. І.3. Страните са уговорили 12-месечен период на облекчено
погасяване на дълга, през който дългът се погасява на равни месечни вноски
съгласно погасителен план.
На 10.08.2010 г. е сключено второ допълнително споразумение към договора,
като е уговорено, че общият дълг е в размер на 93 247.22 лева: 295.00 лева
- просрочена главница; 1 964.68 лева - просрочена лихва; 30.00 лева -
просрочени такси и 90 957.54 лева - редовна главница. Уговорен е в споразумението
12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от следващия
падеж, с размер на месечната вноска от 600.00 лева. През периода на облекчено
погасяване върху дълга се начислява лихва в размер на 7,72%. След изтичането на
този период върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер,
равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити
в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,08 пункта,
като погасяването на дълга е на равни месечни вноски съобразно погасителен план.
На 21.02.2011 г. е сключено допълнително споразумение, с което страните се
съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на общия
дълг. В т. 2 и 3 е уговорено, че върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, като върху общия размер
се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода
след изтичането на действащия към момента период на облекчено погасяване на
дълга.
На 02.03.2011 г. страните са подписали четвърто споразумение, в което са
констатирали, че, към тази дата, задълженията са, както следва: 103.61 лева - просрочена
главница; 2 365.36 лева - просрочена лихва; 61.00 лева - просрочени такси
и 93 327.56 лева - редовна главница. Уговорен е 6-месечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, през който дългът се
погасява на равни месечни вноски в размер на 290.00 лева с фиксирана годишна
лихва 3,66%. След изтичане на периода на облекчено погасяване дългът се
олихвява с БЛП плюс договорна лихвена надбавка от 0,38 пункта, като се погасява
на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част
от споразумението.
В исковата молба се
твърди, че клаузите на чл. 3, ал. 5, на чл. 6, ал. 3 и на чл. 12 от договора за
кредит са нищожни, тъй като са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП.
Няма спор, че ищецът
е потребител и се ползва от правата по ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като са изброени неизчерпателно хипотези на неравноправни
клаузи.
В клаузите на чл. 3,
ал. 5, на чл. 6, ал. 3 и на чл. 12 от договора за кредит се урежда размерът на
дължимата лихва и възможността за неговата промяна. Към момента на сключването
на договора, този размер е бил 6,7%.
В договора е
посочено, че размерът на лихвата се определя като Базов лихвен процент (БЛП) на
банката, валиден за съответния период, който не подлежи на договаряне, намален
с 0,3 %. Уговорено е, че размерът на вноските се променя автоматично с промяната
на БЛП.
В договора не е
разписано ясно, точно и разбираемо как се определя БЛП.
Ответникът прави
възражение, че определянето на БЛП става чрез методика, която може да бъде
прочетена във всеки клон на банката, поради което не е налице неяснота относно
начина на определяне на БЛП. Това възражение е неоснователно. По делото е представена
методология за определянето на БЛП (л. 236 от делото на ОС). Съгласно т. 5.1.,
БЛП се определя от Комитет по определяне на активите и пасивите, който е орган
на Банката. Съгласно т. 3.1. БЛП се определя като сбор от трансферната цена на
ресурса и буферна надбавка. Съгласно т. 3.2. трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които Банката прави
при привличане на паричен ресурс, в това число: пазарните лихвени мерители;
рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и
директните нелихвени разходи на Банката при привличане на непаричен ресурс –
минималните задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете и др.
Редакцията на текста
води до извод, че съществуват и други разходи, които Банката прави при привличането
на финансов ресурс, които не са изрично посочени.
При това положение не
може да се приеме, че е налице ясно и точно разписан механизъм за начина, по
който се формира БЛП, който да е разбираем за всеки потребител. Това води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. В случая търговецът сам определя основен параметър на договора,
по начин, който е недостъпен за потребителя и това води автоматично и
задължително до възникване на нови задължения за потребителя, които той няма
как да предоговаря. Няма и възможност да прекрати действието на договора по
тази причина.
Ответникът прави възражение, че договорът е индивидуално уговорен, поради
което не може да намери приложение защитата по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Това възражение
е неоснователно.
Съгласно чл. 146, ал.
2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Видно от текста на
договора, същият е сключен при наличието на преференциални условия. Но не е
уговорен индивидуално. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетел И* С..
Следователно
цитираните клаузи от договора за кредит са неравноправни, поради което са
нищожни и не са породили правно действие.
С допълнителните
споразумения е предоговорен размер на задълженията, като се стъпва на вече
променения БЛП за съответните периоди. След като, както вече посочено, са
нищожни клаузите на договора за кредит, с които е уреден въпроса за промяната
на БЛП, то и допълнителните споразумения в тази насока също са нищожни.
Следователно БЛП е
бил в размер на 6,7% за целия период.
Според изчисленията
на вещото лице, разликата между внесените вноски и дължимите такива е 19 920.83
лева.
Ето защо следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 19 920.23 лева.
До тези правни изводи
е достигна и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в
съответната част, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдено „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК ** да заплати
на С.М.С. ЕГН ********** сумата от 2 000.00 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 379/23.03.2020 г., постановено по г. д. № 2538/2017 г. по описа на ОС – Пловдив
в частта, с която „Ю.Б.“ АД ***, ЕИК ** е осъдена да заплати на С.М.С. ЕГН **********
сумата от 19 920.83 лева, която сума e
платена без основание и представлява разликата между уговорените и дължими по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № *** г., сключен между С.М.С. (Л*), К* Н*
Л*, М* А* С* (починал на 14.05.2011 г.) и И*П* С., от една страна и „Б* п* б*“
АД (сега „Ю.Б.” АД) и действително заплатените 60 месечни анюитетни вноски за
периода 28.10.2012 г. – 28.10.2017 г., от друга ведно със законната лихва върху
сумата от 19 920.83 лева, считано от 13.10.2017 г. (датата на завеждане на
исковата молба) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД ***,
ЕИК** да заплати на С.М.С., ЕГН **********,*** сумата от 2 000.00 (две хиляди)
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: