Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 511 / 18.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 444 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателят
П.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** е оспорил заповед № 74/22.01.2021г.
на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община
Несебър, с която му е наредено да премахне незаконен строеж, наименован
„Помещения в подпокривното пространство на жилищна сграда“, находящ се в ПИ с
идентификатор 51500.501.416 по КККР на гр. Несебър (УПИ V-148 кв.34 по плана на
гр.Несебър), представляващ промяна на покривните линии на покривната конструкция,
като от четирискатен е изграден двускатен покрив и в подпокривното пространство
са изградени две използваеми помещения, санитарен възел и тераса на кота 19,20
м от южната страна на жилищната сграда, с обща площ около 50 кв.м, в напълно
завършен вид, с изпълнени ВиК и ел.инсталации и да възстанови състоянието на
сградата, съгласно одобрените проекти.
В
жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като
издаден в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
административно-производствените правила, при недостатъчно задълбочено
изследване на фактическата обстановка от страна на проверяващите и в
несъответствие с целта на закона. Счита, че в случая се касае за строеж,
извършен при отклонение от одобрени инвестиционни проекти, а не за строеж,
извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж. Твърди, че процесния
строеж е търпим строеж по смисъла на ЗУТ. Сочи, че заповедта е издадена в
нарушение на изискването на чл.53 от АПК, доколкото не е изискано становище от
Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Жалбоподателят иска
съдът да отмени оспорената заповед.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв.Н. поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска да бъде отменен обжалваният
административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при
Община Несебър, чрез представител по пълномощие юрисконсулт П. оспорва жалбата.
Представя административната преписка. Претендира разноски. Представя писмени
бележки.
ФАКТИТЕ:
На 02.09.2016г. П.Л.Т.
е уведомен, че на 13.09.2016г. в 10.00 часа ще бъде извършена проверка на място
в имот с идентификатор 51500.501.414, с административен адрес: гр.Несебър, ул.
“Месембрия“ № 40 от служители от отдел „Контрол по строителството“ при Община
Несебър (л.45-46).
За извършената
проверка е съставен констативен протокол от 13.09.2016г., съгласно който при
изграждането на пристройката и преработката на гараж в магазин в УПИ V-148,
кв.34 по плана на гр.Несебър, според разрешение за строеж № 1/04.01.1994г. е
изградена тераса на абсолютна кота – 19.20 м от южната страна на сградата и са
променени покривните линии от покривната конструкция, изразяваща се в
изградените използваеми помещения в подпокривното пространство без одобрени
проекти (л.44).
На 26.09.2016г. П.Л.Т.
***:
- разрешение за
строеж № 1 от 01.04.1994г., с което се разрешава, съобразно одобрените проекти
на 23.11.1993г. от арх. М. за пристройка към жилищна сграда за п-л V-148, кв.34
по плана гр.Несебър да се извършат предвидените в проекта строително-монтажни
работи, по дадена строителна линия от Пенка Стайкова (л.39);
- писмо на
Министерство на културата, Национален институт за паметниците на културата №
3304/24.04.1992г., съгласно което НИПК съгласува виза за пристройка към жилищна
сграда в парцел с пл. № V-148, кв.34 от плана на гр.Несебър (л.40).
- писмо на Национален
институт за паметниците на културата № 1481/10.11.1993г., с което НИПК
съгласува проект за пристройка към съществуваща жилищна сграда и преустройство
на съществуващ гараж в двора в п. V-148, кв.34 по плана на гр.Несебър (л.41);
- скица и удостоверение
за регистрация на обект № ТО-161 от 09.06.2000г. за магазин с адрес:
гр.Несебър, ул.“Месамбрия“ № 40 (л.42-43).
На 02.12.2016г.
служители от Община Несебър извършили повторна проверка на строеж,
представляващ „Помещения в подпокривното пространство на жилищна сграда“,
находящ се в ПИ с идентификатор 51500.501.416 по КККР на гр.Несебър (УПИ V –
148, кв.34 по плана на гр.Несебър). При проверката е установено, че собственик,
възложител и извършител на строежа е П.Л.Т., съгласно нотариален акт №
25/09.03.1973г. (л.86). Установено е, че процесният строеж представлява промяна
на покривните линии от покривната конструкция, изразяваща се в изградените две
използваеми помещения и санитарен възел в подпокривното пространство на сградата
и тераса на кота (абсолютна), 19.20 м от южната страна на жилищната сграда, с
обща площ 50.00 кв.м. Посочено е, че строежът е напълно завършен, има ел.
инсталация и ВиК инсталации и към момента на проверката не се използва. Като
нарушена разпоредба се сочи чл.137, ал.3 от ЗУТ и чл.148, ал.1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ). За извършената проверка е съставен констативен
протокол №37/02.12.2016г. (л.17-18). Към протокола е приложена окомерна скица
на разположението на строежа в имота (л.20). Съставения констативен акт е
получен от Т. на 08.12.2016г. (л.22-23).
На 13.12.2016г. П.Т. е подал възражение против съставения
констативен акт, в което твърди, че месец октомври 1998г. е извършил строеж,
изразяващ се в промяна на покривните линии и създаване на подпокривни
помещения. Променил е покривните линии на северната и южната страна на покрива,
като над покрива на съществуващата тераса на втори жилищен етаж е направил
тераса (железен парапет), по размери както съществуващата тераса на втори
жилищен етаж. В този период е поставил и стъклена витрина на южната страна за
подход към терасата. Обособили са се подпокривни помещения и санитарен възел,
като в най- високата точка подпокривното пространство е 2.10 м и в обособените
помещения има ток и ВиК. Отделно от това твърди, че строежът е търпим съгласно
§ 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ (л.24-26). Към възражението са приложени: писмо
от заместник – началник на Дирекция национален строителен контрол до
председателя на регионална колегия – София към камара на Архитектите в България
относно запитване за правилно провеждане на процедурата по прилагане на § 127
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (л.27 – 31); разрешение за строеж № 1 от 01.04.1994г. (л.32);
писмо на Национален институт за паметниците на културата № 1481/10.11.1993г. (л.33)
и писмо на Министерство на културата, Национален институт за паметниците на
културата № 3304/24.04.1992г. (л.34).
На 20.12.2016г. е изготвен акт за резултатите от
обявяване на констативен акт № 37/02.12.2016г. (л.21).
Във връзка със съставения констативен акт №
37/02.12.2016г., на 11.02.2019г. специалисти „Контрол върху строителството“ в
Община Несебър извършили проверка на място на „Жилищна сграда“, находяща се в
имот УПИ V-148, кв.34 по плана на гр.Несебър, община Несебър, собственост на П.Л.Т.
и Р.В.Т., с административен адрес в гр.Несебър, ул.“Месамбрия“ № 40. При
проверката е констатирано, че строеж „Помещения в подпокривно пространство на
жилищна сграда“, находящ се в ПИ 51500.501.416 по КККР на гр.Несебър (УПИ
V-148, кв.34 по плана на гр.Несебър) е във фактическото състояние описано в
констативен акт № 37/02.12.2016г. и не е премахнат. За констатациите е съставен
констативен протокол от 11.02.2019г. (л.16).
Въз основа на
констативния акт, заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на
Община Несебър издал обжалваната заповед №
74/22.01.2021г., с която на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ наредил на
жалбоподателя П.Л.Т. да премахне изпълнения незаконен строеж. Административният
орган изцяло е възприел мотивите изложени в констативен акт № 37/02.12.2016г.
Заповедта е съобщена на адресата на 26.01.2021г. (л.15).
По делото са
представени: писмо на началника на отдел „Устройство на територията“ при Община
Несебър, в което е посочено, че за УПИ V-148 в кв.34 по плана на гр.Несебър, с
идентификатор 51500.501.416 по кадастралната карта на гр.Несебър, в отдел „УТ“
не е наличен проект ПУП, а за урегулирания поземлен имот е действащ
застроителния план на гр.Несебър (л.64), одобрен със заповед № 234/15.05.1981г.
(л.65). Посочено е още, че след извършена справка в предоставения им списък на
НКЦ на територията на „Старинен град Несебър“, не е констатирано вписване на
сградата, като единична недвижима културна ценност (л. 162 – 172); извадка от
КЗСП, кв.34 на гр.Несебър, съгласувано с писмо № 4666/14.04.1993г. (л.103-106);
обяснителна записка за пристройка към къща – Т. и преработка гараж в магазин
гр.Несебър кв.34 пл. № 148-V (л.145); проект за „Пристройка към къща – Т. и
преработка гараж в магазин гр.Несебър кв.34 пл. № 148-V (л.146-147); молба с вх. № 3304 от 25.03.1992г. от П.Т. до
директора на НИПК за съгласуване на скица виза квартал 34 парцел 148 (л.154);
писмо № 3304 от 24.04.1992г., с което НИПК съгласува виза за пристройка към
жилищна сграда в працел с пл. № V-148, кв.34 по плана на гр. Несебър (л.155);
служебна бележка, издадена от Община Несебър, с която е посочено, че видно от
одобрения със заповед № РД-02-14-833/28.04.2000г. кадастрален план на
гр.Несебър (стара част) в имот пл. № 148 (УПИ V-148 в кв.34) е отразена жилищна
сграда 2/3 мж, като същото следва да се счита за два/три етажна масивна жилищна
сграда. Пояснено е, че предвид силно наклонения терен, етажността е обозначена
като три етажа на сградата като цяло и два етажа на сградата спрямо кота 0,00,
т.е. в северната част (към улицата( сградата би следвало да е на два етажа, а в
южната част (към море) следва да е на три етажа (л.158); писмо с изх. №
0401-43/24.11.2015г. на Министерство на културата, Национален институт за
недвижимо културно наследство до кмета на Община Несебър, с приложени към
него режими за опазване на групова
недвижима културна ценност „Старинен град Несебър“ – археологически резерват и
историческо селище – архитектурно-строителна и урбанистична недвижима културна
ценност със световно и национално значение, съгласно заповед №
РД9Р-14/05.06.2015г. на министъра на културата (л.173 – 190).
Според заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза процесната двуетажна
жилищна сграда (сега с идентификаторр 51500.501.416.2 по КККР на гр.Несебър),
първоначално само с контур е заснета и нанесена в регулационния план на
гр.Несебър от 1965г., а със същия контур, но уточнени етажност (два етажа) и
конструкция (масивна) е заснета и нанесена в следващия регулационен план от
1981г. (без разрешената от 1994г. пристройка). В изготвения кадастрален план от
2000г. двуетажната жилищна сграда е заснета и нанесена заедно с разрешената
пристройка, като е отразено, че е между два и три етажа (заради таванското
използваемо подпокривно пространство). Вещото лице посочва, че понастоящем - в
кадастралната карта на гр.Несебър от 2006г. двуетажна жилищна сграда е заснета
и нанесена заедно с разрешената пристройка, като е отразено, че етажността й е
два етажа.
По отношение на
линиите на застрояване по действащия План за застрояване от 1981г. и съобразно
одобрения проект за пристрояване и надстрояване от 23.11.1993г., съответно с
издаденото разрешение за строеж №1/04.01.1994г., според вещото лице сега
установената жилищна сграда отговаря на предвижданията на този План за
застрояване. Констатирано е, че разстоянията до съседни имоти и съседни сгради
са по одобрения План за застрояване от 1981г., пристрояването е по издадена
скица и виза, съответно одобрен и съгласуват от НИПК архитектурен проект и на
място по отношение на конфигурацията в план отговарят - сградата е изпълнена
спрямо този проект. Според вещото лице за Стария Несебър не се прилагат
нормативните разстояния между сградите и до регулационните граници съобразно
тогава действащите разпоредби на ЗТСУ, съответно ППЗТСУ и тогавашната Наредба
№5 за ПНТСУ (вече отменени и трите), както не се прилагат и по сега действащите
Закон за устройство на територията и Наредба N27/2004 г. за ПНОВТУЗ.
Вещото лице е
констатирало изменения на покривната конструкция спрямо одобрения и съгласуван
с НИПК архитектурен проект от 23.11.1993г. При заснемане на място на
надзидовете на процесната жилищна сграда вещото лице е установило следните
височини на място: на пристройката от север, в трите й посоки (север, изток и
запад) - заснетата изпълнена височина е 0,82 м, така изпълнения надзид е
по-малък по височина от одобрения надзид по проекта от 1993г.; на двете страни
на основната сграда (от изток и от запад) - заснетата височина на надзида на
място 1,23 м - изпълнен е по-висок от одобрения надзид с проекта от 1993г. с 28
см; на южната фасада на таванското използваемо подпокривно пространство, в
сектора, където няма стреха над долния балкон от втория етаж - по-малкия фронт
на южната фасада от запад на изток е изпълнена трапецовиден вид фасада,
започваща с височина на надзида от 1,23 м и достигаща при началото на балкона
(от западната му страна) височина от 2,46 м, което спрямо одобрения проект от
1993г. височините на надзида са в повече с 28 см в най-западната част на южната
фасада до 1,51 м до най-високата точка преди балкона; на южната фасада на
таванското използваемо подпокривно пространство; в сектора на проектираната
стреха над долния балкон от втория етаж - по- големия фронт на южната фасада от
изток на запад е изпълнен балкон върху предвидената козирка за стреха
(начертания парапет), а по продължение на долния фасаден зид от втория етаж е
изпълнен трапецовиден вид фасада, започваща от изток с височина на надзида от
1,23 м и достигаща към средата на южната фасади при скосеното било на покрива
от 2,89 м, при което спрямо одобрения проект от 1993г. височините на надзида са
с 28 см по-високи в най-източната част на южната фасада до 1,44 м при
най-високата точка в средата на южната фасада.
Вещото лице заяви, че
изводите му относно покривната конструкция почиват на действащата сега нормативна
уредба, а измененията се констатират спрямо одобрения и съгласуван с НИПК
архитектурен проект проект от 23.11.1993г.
Вещото лице сочи, че
действащия устройствен план е застроителен и регулационен план (ЗРП) (сега с
наименования План за застрояване и регулация) на гр. Несебър, одобрен със заповед
№ 234/15.05.1981г. от председателя на ОНС Бургас и към момента на одобряване на
този ЗРП има заснети и отразени в плана за регулация (с кадастрално съдържание)
две сгради :
- процесната
двуетажна жилищна сграда, но без пристрояването, разрешено с разрешение за
строеж №1/04.01.1994г. и
- едноетажна сграда в
североизточния край на имота.
По време на
извършване на процесната реконструкция (към края на 1998 г.) не е действал друг
устройствен план, освен застроителен и регулационен план, одобрен със заповед №
234/15.05.1981г. на председателя на ОНС Бургас.
Експертът съобщава,
че при посещение в Община Несебър не му е дадена информация за наличие на
одобрени след 1998г. частични подробни и работни устройствени планове за
процесния имот - УПИ V-148 в квартал 34 по действащия план на гр.Несебър.
Вещото лице заяви, че
от жалбоподателя е представен одобрения на 23.11.1993г. и съгласуван с НИПК
архитектурен проект, по който е направен анализ за височините на надзидите по
него и от проверката на място.
При разпита в съдебно
заседание вещото лице заяви, че по одобреният проект от 1993г. и видно от
разреза, има два жилищна етажа и един избен етаж, като избения етаж, който е
със светла височина по проекта 2,8 м, от южна страна реално подът му
кореспондира с терена пред южната фасада и затова видимо, визуално, от юг се
явяват три етажа, отделно от които е процесното таванско използваемо
подпокривно пространство, тоест видимо от юг стават четири нива, а от север два
етажа и подпокривния жилищен етаж, само се виждат, тъй като избата е изцяло под
нивото на входа от северната страна на сградата. Вещото лице посочи, че
използваемото подпокривно пространство в момента на огледа е било оформено с
коридор, от южна страна, една голяма южна стая с балкон, коридор, с фасадно
оформление и голям прозорец на юг към морето. По коридора преди тази южна стая
има една стаичка с наклонен таван. Има и сервизно помещение – баня и тоалетна,
пак с наклонен таван, а в пристройката от север има таванско складово
помещение, което не е довършено, изцяло и е на груб строеж.
Според вещото лице
покривите на пристройката и на жилищната сграда са на различни нива, като по
проекта типът покрив е трискатен за пристройката и многоскатен по проект за
основната част на юг от пристройката, а е изпълнен трискатен, като двата
основни ската са от изток и от запад и има просичане на тези два ската с трети
скат от южна страна. По проект светли отвори няма, а реално има табакера, монтиран
един ветринен вратопрозорец, и от двете страни извън този вратопрозорец има два
шлица прозорци, по-тесни, които са изпълнени над проектирания надзид, който е
посочен на разреза.
Събрани са гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелят М. Д. Х. – съсед, живеещ близо до
къщата на П.Т.. Свидетелят заяви, че през лятото на 1998г. П.Т. е правил ремонт
на къщата, състоящ се от изграждане на пристройка и ремонт на покрива.
Обжалваната заповед е
съобщена на жалбоподателя чрез пощенски оператор на 26.01.2021г. (л.15).
Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 09.02.2021г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ - кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от заместник-кмет
„Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, упълномощен от
кмета на Община Несебър със заповед № 8/09.01.2020г. (л.13).
Въз
основа на тези доказателства следва да се направи извод, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.
Заповедта
е издадена в нужната писмена форма. Съдържа мотиви – фактически и правни
основания за издаването й. Издадена е след проверка, извършена на място от
служители на Община Несебър, след която е бил съставен констативен акт № 37/02.12.2016г.
(л.17). Констативният акт е съставен от компетентни служители, съобразно
изискването на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. Това са двама
служители от отдел „Контрол по строителство” при общината.
По
изложените съображения следва да се направи извод, че обжалваната заповед е
издадена при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата,
регламентирана за нейното издаване.
Обжалваната
заповед е издадена в съответствие с изискванията на материалния закон.
Съгласно
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, посочен като основание от административния орган за издаване
на оспорения акт, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
В
конкретния случай по делото се установи от събраните доказателства, че
процесният строеж е изпълнен без за него да има одобрен проект и издадено
разрешение за строеж. Твърденията за обратното, изложени от процесуалния
представител на жалбоподателя в писмените бележки, са необосновани.
Жалбоподателят се опитва да докаже, че строежът, наречен от административния
орган „помещения в подпокривното пространство на жилищна сграда“, е изпълнен в
съответствие с одобрен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж
№1/04.01.1994г. По делото обаче се установи, че този проект и разрешение за
строеж касаят пристройка към жилищна сграда и нова покривна конструкция по
конструктивен проект. В действителност, освен съответната пристройка, са
изпълнени и помещения с жилищно предназначение в подпокривното пространство,
тоест действителните строителни работи не се отнасят само за подмяна на
покривната конструкция. В проекта и в разрешението за строеж няма предвиждане,
което да касае повдигане на височината на сградата по начин, че подпокривното
пространство да се превърне в жилищни помещения. Отделно от това се установи,
че при реконструкцията на покрива не е следван проектът, изпълненият покрив е
трискатен (според в.л.), вместо четирискатен, както предвижда проектът.
Установи се още, че в подпокривното пространство са направени прозрачни отвори
– прозорци, които не са предвидени по проект, именно за да обслужат целта,
която не съществува в проекта, а именно да се изградят помещения, които да имат
жилищно предназначение. На практика под предлог, че се реконструира покривът, е
изграден нов жилищен етаж в подпокривното пространство. Така сградата,
погледната от южната фасада е станала четириетажна, а погледната от северната
фасада е триетажна. Същевременно според устройствения план предвиждането е за
двуетажна сграда от север и триетажна от юг (поради силно наклонения терен).
Обстоятелството, че в одобрения проект, въз основа на който е издадено
разрешението за строеж от 1994г., е предвидено подпокривно пространство не води
до извода, че това пространство следва да бъде жилищно. Подпокривното
пространство в мащабите и височините според предвижданията на проекта има за
цел изолация, а не да се превърне по предназначение в жилищна площ. За
превръщането му в жилищна площ са повдигнати височините на цялата сграда, което
е в противоречие с одобрения проект.
Освен
отсъствие на проект за процесното подпокривно жилищно пространство, няма
съгласуване на строителните намерения в Национален институт за недвижимо
културно наследство, тъй като не е спорно, че строежът се намира в границите на
архитектурно-исторически резерват „Старинен Несебър“ (Постановление на МС №174
– ДВ, бр.75/1991г.).
На
следващо място неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че строежът е
търпим. Жалбоподателят твърди, че процесният строеж е изпълнен през 1998г.
Същото се установява и от показанията на свидетеля М. Х., воден от
жалбоподателя. Според него ремонтът на къщата на П.Т., в т.ч. и процесният
строеж, се е осъществил лятото на 1998г. Този период от време се обхваща от
нормите на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, доколкото във втората алинея
периодът, за който се касае съответното нормативно предвиждане, започва на
08.04.1987г. и завършва на 30.06.1998г., а астрономическото лято започва в края
на юни. Същевременно в третата алинея периодът започва от 30.06.1998г. и
завършва с обнародването на ЗУТ на 02.01.2001г. Общото между двете норми е, че
изискват като една от кумулативните предпоставки за приложението им, наличието
на декларация от собствениците пред одобряващия орган, която в хипотезата на
ал.2 следва да бъде подадена до 31.12.1998г., а в хипотезата на ал.3 – в
шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, т.е. най-късно до 02.07.2001г. По
делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства
жалбоподателят, като собственик на имота и строежа, да е подал такава декларация.
Затова е изводът на административния орган, че строежът не отговаря на
изискванията на §16 от ПР на ЗУТ за търпимост е обоснован и правилен. Тук е
мястото да се посочи, че изводите на вещото лице, които се съдържат в
експертизата и на които страната се позовава за съответствието на строежа с
отменената Наредба № 5 за ПНТСУ, със ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 7/2004г. и ЗУТ са
правни изводи, които не са в компетентността на вещото лице. Затова в тези
части съдът не кредитира експертизата. В останалите части, в които с нея се
изясняват правно значими за спора факти, за които се изискват знания от сферата
на строителното инженерство, съдът няма основание да не даде вяра на заключението.
Обстоятелството,
че административният орган в мотивите на заповедта бланкетно е отхвърлил
приложението на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ е процесуално нарушение, което не е
съществено, доколкото основания за отричането на статута на търпимост за
процесния строеж се съдържат в писмените доказателства, съставляващи
административната преписка, от една страна, а от друга – наличието на подадена
декларация от страна на жалбоподателя, изискуема според §16, ал.2 и ал.3 от
ЗУТ, е положителен факт, чието доказване е в тежест на жалбоподателя, а той не
твърди и не представя такава декларация.
По
изложените съображения сезиращата жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
На
основание чл.143, ал.3 от АПК разноски следва да се присъдят в полза на
ответника. Такива са претендирани своевременно и се дължат от жалбоподателя в
размер на 180 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на П.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес *** против
заповед № 74/22.01.2021г. на заместник-кмет „Правно обслужване и общинска
собственост“ при Община Несебър.
ОСЪЖДА П.Л.Т., ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 (сто и осемдесет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: