РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 14.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. НЕНОВА
в присъствието на секретаря М. Кузева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4952 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт М.-
П. твърди, че на 29.06.2018 г. между него в качеството на кредитор и А. Н. А. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица за сумата от 1 000 лв. и
дължими лихви, конкретно уговорени в договора по вид, размер и начин на
изчисляване. Кредитът е следвало да се издължава чрез разплащателната сметка на
кредитополучателя. Твърди, че кредитът е предсрочно изискуем, считано на
18.09.2019 г. На 19.03.2019 г. кредитополучателят е починал и е оставил за свои
наследници по закон ответниците М.Д.А. и Н.А.А., всеки от който има
наследствена квота от ½ част от наследството. Твърди, че на 20.03.2019
г. и 25.03.2019 г. от сметката на кредитополучателя са направени тегления на
АТМ, поради което счита, че ответниците са приели наследството с конклудентни
действия. Поради липса на плащания по кредита от страна на наследниците ищецът
се е сдобил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3709/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като против заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от длъжниците, предявява на иск за
установяване на вземанията по договора, както следва: главница в размер на
833,72 лв., редовна лихва за периода от 10.04.2019 г. до 19.09.2019 г. в размер
на 95,44 лв. и заемни такси в размер на 120 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.09.2019 г. до изплащане на вземането, дължими от всеки
от ответниците в размер на ½ от всяко вземане. Претендира заплащане на
разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответниците Н.А.А. и М.Д.А. чрез пълномощника си адвокат П. намират исковата
молба за допустима, но неоснователна и оспорват същата по основание и размер.
Сочат, че наследодателят им към момента на сключване на договора за издаване и
обслужване на кредитна карта и към момента на смъртта си е бил служител при
ищеца и е имал възможност да сключва договори за кредит при преференциални
лихвени условия. Признават обстоятелството, че между него и ищеца е бил сключен
процесният договор за издаване и обслужване на кредитна карта с кредитен лимит
от 1 000 лв. и срок, лихви и начин на погасяване, уговорени в договора и
общите условия към него. Оспорват обстоятелството издадената на основание
договора кредитна карта да е била фактическа получена от наследодателя им.
Твърдят, че на 09.05.2019 г. всеки от тях е направил отказ от наследство, за
което са им издадени удостоверения. Оспорват твърдението на ищеца, че договорът
за кредит е станал автоматично предсрочно изискуем на 18.09.2019 г., тъй като
ответниците не са уведомени за това по надлежния ред. Оспорват твърдението, че
са приели наследството с конклудентни действия, тъй като не са знаели дали
наследодателят им е получил кредитната карта, не са имали физически контакт с
нея, като и след смъртта му тя не е намерена, не знаят ПИН-кода й и никога не
са извършвали операции с нея. Оспорват твърдението, че са посетили офиса на
банката в Пазарджик, представили са удостоверение за наследници и са били
уведомени, че при неплащане ще се пристъпи към принудително събиране на
вземането. Отричат да са теглили от АТМ каквито и да е било суми с кредитната
карта, включително на посочените в исковата молба дати. Сочат и други извършени
плащания от сметката на наследодателя им след смъртта му, който отричат да са
извършени от тях. Позовават се на наличие на неравноправни клаузи в общите
условия. По изложените съображения молят за отхвърляне на иска.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните не спорят, а и се установява от писмените
доказателства по делото – договор, общи условия и погасителен план, че на
29.06.2018 г. банката-ищец и наследодателят на ответниците А. Н. А. са сключили
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, чийто предмет е предоставяне на револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява чрез кредитна карта, в
размер на 1 000 лв. с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 11,95% годишно или 0,03 % на ден, при ГПР в размер на 12,63
% и общо дължима сума в размер на 1 065,90 лв. Неразделна част от договора за
кредит са Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти
с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД, условията за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти Maxi Go на
„Банка ДСК“ ЕАД и погасителен план.
Не се спори, а и се установява от препис-извлечение от
акт за смърт № 0343 от 20.03.2019 г. и удостоверение за наследници с изх. №
УН-1431/28.05.2019 г., издадени от Община Пазарджик, че Александър Николаев А.
е починал на 19.03.2019 г. и е оставил за свои наследници по закон родителите
си М.Д.А. и Н.А.А..
На 09.05.2019 г. Н.А.А. и М.Д.А. в качеството им на
наследници по закон на починалия са заявили откази от оставеното от
наследодателя А. Н. А. наследство, които са вписани в книгата за отказ от
наследство на Районен съд – Пазарджик под № 59/2019 г. и № 60/2019 г. въз
основа на решения, постановени по ч.гр.д. № 1826/2019 г. и ч.гр.д. № 1827/2019
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Установява се от приетото по делото заключение на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза, че на 29.06.2018 г. е захранена
сметката на А. Н. А. със сумата от 1 000 лв. В периода от 14.08.2018 г. до
12.03.2019 г. по кредита са направени погасителни вноски в общ размер на 565
лв. Към 10.09.2019 г. сумата на непогасената главница е в размер на 833,72 лв.,
а неплатената редовна възнаградителна лихва в размер на 90,92 лв. След
19.03.2019 г. от разплащателната сметка са изтеглени суми от АТМ общо в размер
на 1 600 лв., както следва: на 20.03.2019 г. в 07,26 ч. сума в размер на
400 лв., на 25.03.2019 г. в 11,02 ч. сума в размер на 400 лв., на 25.03.2019 г.
в 13,49 ч. сума в размер на 400 лв. и на 25.03.2019 г. в 18,29 ч. сума в размер
на 400 лв. Лихвеният процент по договора за кредит е променян както следва:
през периода от 29.06.2018 г. до 09.09.2019 г. същият е бил в размер на 11,95
%, през периода от 10.09.2019 г. до 19.09.2019 г. – 21,90 % и от 20.09.2019 г.
– 10 %.
Фактът, че след смъртта на Александър Николаев А. са
извършвани тегления от банковата сметка, обслужваща кредитната му карта, се
установява и от приложеното по делото извлечение от банкова сметка *** ***.06.2018
г. до 12.06.2019 г.
Установява се от показанията на ищцовата свидетелка Б.
А. Б., че работи в „Банка ДСК“ ЕАД като „инспектор проблемни кредити на граждани“.
На 14.01.2019 г. ответникът Н.А.А. посетил банката и обяснил на свидетелката,
че синът му А. Н. А. е получил инсулт и състоянието му не позволява да бъде
обезпокояван. На същата дата ответникът заплатил една просрочена вноска по
потребителския кредит за текущо потребление, който бил отпуснат на сина му. На
14.06.2019 г. ответникът отново посетил банката и представил на свидетелката удостоверения
за отказ от наследство. Свидетелката направила справка за движението по
банковата сметка и установила, че след 19.03.2019 г. били правени тегления от
банкомат в общ размер на 1 600 лв. Уведомила ответника, че тези тегления
означават, че наследството е прието. Той нито отрекъл, нито потвърдил да е
правил тегленията, и заявил, че ще се консултира с адвокат. Свидетелката
предположила, че парите били изтеглени от родителите на починалия, тъй като той
не бил женен, живеел в едно домакинство с родителите си, те се грижили за него
след получения инсулт, а и едно от тегленията било от банкомат, намиращ се в
близост до дома им.
Установява се от показанията на свидетелката на
ответниците И. Н. Л., тяхна дъщеря, че на 01.01.2019 г. брат й А. Н. А. получил
инсулт. През месец януари баща й посетил „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като разбрал, че
синът му има кредит. Платил дължимата към момента сума от около 100-150 лв.,
които му предоставила свидетелката. Брат й живеел с родителите си. Нямал
приятелка и не живеел с някого на семейни начала. След като получил инсулт го
посещавали негови приятели. Разговарял и се движил много трудно.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема
следното от правна страна:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против
която са постъпили възражения от длъжниците, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет
на делото са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ за съществуване на вземания за
главница, договорна лихва и такси по договор за кредит.
Основателността на исковете предполага
съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне
на револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът по който се
осъществява чрез кредитна карта, по който ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя възможност да ползва кредитния лимит, в т.ч.
предоставянето на кредитополучателя на кредитна карта, чрез която може да полза
същия, настъпването на предсрочна изискуемост по договора, в т.ч. надлежното й
обявяване на длъжника, респ. неговите наследници, и приемането на наследството
от страна на ответниците с конклудентни действия, в т.ч. че ответниците са
извършили конкретни тегления на суми от АТМ с кредитната карта на наследодателя
им след неговата смърт.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение между банката-ищец и наследодателя на
ответниците по договор за кредит, предоставен под формата на кредитен лимит чрез
кредитна карта, не се оспорва от ответниците, а и се установява от приетите по
делото писмени доказателства – договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица, погасителен план и общи
условия, които са двустранно подписани, съдържат уговорки за всички съществени
елементи на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и
не са оспорени от ответниците. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави заемната
сума на кредитополучателя, което обстоятелство се установява от приетото по
делото експертно заключение, което съдът цени като компетентно, обективно и
обосновано изготвено.
Спорният
по делото въпрос с оглед наведените от ищеца твърдения, е приели ли са
ответниците с конклудентни действия наследството, оставено от наследодателя им,
преди вписване на отказа от наследство.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който
наследникът изявява волята си да го придобие. Съгласно изричната разпоредба на
чл. 49, ал. 1 от ЗН приемането на наследството може да стане с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, в който
случай приемането се вписва в особена за това книга. Приемане има и когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество – чл. 49, ал. 2 от ЗН. Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно
и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. За да се породят правните
последици, които законът свързва с приемането на наследството, конклудентните
действия трябва да са извършени от призован към наследяване наследник на
починалия и по естеството си да са такива, че да сочат на действителната воля
на наследника да приеме наследството.
Несъмнено тегленето на средства от
банковата сметка, обслужваща кредитната карта на наследодателя, представлява
разпоредително действие, сочещо на ясно изразена воля за приемане на
наследството. Тегленето на суми от банковата сметка на А. Н. А. след смъртта
му, а именно на 20.03.2019 г. и на 25.03.2019 г., е факт, който е безспорно
установен по делото, както с писмени доказателства – извлечение от банкова
сметка, ***. Въпреки това, макар да се касае за разпоредителни действия с
наследственото имущество, недвусмислено сочещи на воля за приемане на
наследството, по делото не бе установено при условията на пълно и главно
доказване, тези действия да са извършени именно от ответниците. За доказване на
това твърдение ищецът ангажира гласни доказателства – показанията на
свидетелката Б. От нейните показания, обаче, се установява единствено, че по
повод на представени от ответника Н.А.А. удостоверения за отказ от наследство,
е направила справка, при която е установила, че след смъртта на А. Н. А. от
банковата сметка, обслужваща кредитната му карта, са били изтеглени суми от по
400 лв. или сума в общ размер на 1 600 лв. С оглед обстоятелството, че А.
Н. А. не бил женен, бил прекарал инсулт и за него се грижили родителите му, свидетелката
предположила, че именно родителите му са изтеглели паричните средства. Това,
обаче, е само едно предположение на свидетелката. Тя няма преки впечатления от
самото извършване на тегленето, за да е категорична кой е изтеглил парите, нито
ответникът е признал пред нея, че той ги е изтеглил. Освен това, в показанията
на тази свидетелка не се съдържат конкретни сведения за това дали всички
тегления, които са извършени в различни дни и часове, са направени едновременно
от двамата ответници. Нито път се съдържат данни за това кое от тегленията конкретно
от кой от ответниците е извършено. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за успешното
провеждане на исковото производство, доколкото приемането на наследството е
личен акт, който не би могъл да бъде направен чрез другиго. За да се направи
извод за мълчаливо приемане на наследството, е необходимо да са установят с
категоричност такива действия на наследниците, от които да може да се направи
несъмнен извод, че те са изразили воля за приемане на наследството. С оглед събраните
по делото доказателства съдът намира, че това обстоятелство не бе категорично установено,
тъй като не се установи от страна на ответниците да са извършени такива
действия, от които да може да се направи извод, че са приели наследството с
конклудентни действия преди вписване на отказа от наследство. От друга страна
приетите по делото писмени доказателства – удостоверения за отказ от
наследство, сочат, че ответниците са се отказали от наследството по реда на чл.
52 от ЗН и отказите им са вписани в особената книга, водена от Районен съд –
Пазарджик. Отказите от наследство са валидно направени и са породили правни
последици, тъй като преди това наследниците не са приели наследството нито
изрично, нито мълчаливо. С отказа от наследство наследниците губят правата
върху имуществото на наследодателя, но се освобождават и от всички пасиви на
наследството, т.е. изключва се отговорността им за задълженията на техния наследодател.
Следователно в случая ответниците не са пасивно легитимирани да отговорят за
задълженията на починалия си син по договора за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
При тези
правни изводи исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, а на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да понесе отговорността за разноските,
сторени от ответниците в пълен размер.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК.., седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № .., представлявано от главния
изпълнителен директор В. М. С. и изпълнителния директор Д. Н. Н., против М.Д.А.,
ЕГН ********** и Н.А.А., ЕГН ********** ***, искове за признаване за
установено, че всеки от ответници дължи на ищеца по ½ от следните
задължения: главница в размер на 833,72 лв., редовна лихва за периода от
10.04.2019 г. до 19.09.2019 г. в размер на 95,44 лв. и заемни такси в размер на
120 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 18.09.2019 г. до
изплащане на вземането, дължими на основание договор от 29.06.2018 г. за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3709/2019
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК …, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „М.“ № .., представлявано от главния изпълнителен директор В. М. С.
и изпълнителния директор Д. Н. Н., да заплати на М.Д.А., ЕГН ********** и Н.А.А.,
ЕГН ********** ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: