№ 13356
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110102740 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу М. Г. Г. с
ЕГН **********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 1336,58 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
считано от 29.04.2021г. до изплащане на вземането; лихва за забава в размер на 133,74 лева
за периода от 15.09.2018г. до 09.04.2021г. и сумата от 9,04 лева – дялово разпределение за
периода от 01.01.2020г. до 30.04.2020г. ведно със законна лихва считано от 29.04.2021г. до
изплащане на вземането, и 0,91 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 03.03.2020г. до 09.04.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.05.2021г. по ч.гр.д.№ 24542/2021г. по описа
на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на срока, за който се
отнасят.
Ответникът, чрез назначен от съда особен представител, е подал отговор на исковата
молба по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва дължимостта на сумите по исковете.
Оспорва ответникът да е потребител на ТЕ , както и че има налична облигационна връзка
между страните. Навежда възражение за изтекла за вземанията погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
1
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда Е.С.се извършва по системата за дялово разпределение
при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
От представения и приет по делото като писмено доказателство нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.11.2005г. на нотариус П.Т. се установява, че
ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент № ....., гр.С.. От това следва, че по
силата на закона между ответника - потребител и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – Е.С.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. За абоната е начислявана сума за ТЕ. Извършените
измервания в АС, начисления, дялово разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с
изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ. Дяловото разпределение е
изчислявано по формулата Наредба 16-344 от 06.04.2007г. През процесния период, ТЕ за
отопление на имот е определяна по реален отчет на показанията на 4 броя ИРРО монтирани
на 4 броя радиатори в имота, като за периода 05.2019г. – 04.2020г., ТЕ за отопление на имот
не е потребявана. ТЕ отдадена от сградна инсталация е изчислявана съобразно пълния
отопляем обем на имота, а ТЕ за БГВ – на основата на реален отчет на показанията на 1 брой
технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, а през периода 05.2019г. –
04.2020г. на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп за едно лице. Така, вещото
лице сочи, че общата сума се формира прогнозно за абоната, като общата сума е 1925,45
лева. Общо изравнителната сума за периода е 365,45 лева – за получаване от абоната.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност от 1591,12 лева (1925,45 – 365,45). Като се вземе предвид и сумата за
приспадане от корекция в цените за периода 07.2019г. – 03.2020г. (31,32 лв.), следва че
реално дължимата сума възлиза на 1559,80 лева, в която сума не са включени изравнявания,
2
корекции и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното
количеството потребена ТЕ в имота. Ищецът претендира по-малко, но с оглед принципа на
диспозитивното начало в процеса, искът за ТЕ се явява основателен до претендирания от
ищеца размер. Основателна е и претенцията за дялово разпределние в размер на 9,04 лева,
съобразно приетата по делото и напълно кредитирана от съда СТЕ.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно
чл. 33, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В конкретния случай, ответникът е бил в забава за плащане на
претендираната главница за ТЕ в размер на 1336,58 лева за периода от 15.09.2018г. до
09.04.2021г. и за дялово разпределение в размер на 9.04 лева за периода от 03.03.2020г. до
09.04.2021г., с оглед на което и дължи мораторна лихва. Размерът на обезщетението за
забава, изчислено по реда на чл.161 от ГПК върху претендираните вземания възлиза
съответно на 133,74 лева върху вземането за цена на ТЕ и 0,91 лв. върху вземането за дялово
разпределение.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответникът, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая заявлението по чл.410 ГПК – на 29.04.2021г. В тази връзка
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия, не е погасено по
давност за месечните вноски с падеж след 29.04.2018г., тоест при съблюдаване чл. 33 от
общите условия обхваща вземанията за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., които при
съобразяване и на изготвените изравнителни сметки за периода възлизат на 929,82 лева. Към
тях следва да се прибави и вземането за дялово разпределение в размер на 9,04 лева, с оглед
на което исковете следва да бъдат уважени в тези размери и за този период, като за
разликата над сумата от 929,82 лева до пълния предявен размер от 1336,58 лева и за периода
от 01.05.2017г. до 28.02.2018г. искът за цена на ТЕ следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
3
Върху уважения размер от иска за главница за ТЕ в размер на 929,82 лева, дължимата
мораторна лихва за претендирания период от 15.09.2018г. до 09.04.2021г. възлиза на 93,04
лева, до който размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 133,74 лева – да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 508,61 лева за
исковото производство от общо 729,61 лева (29,61 лв. - д. такса, 300 лв. – депозит за вещо
лице по СТЕ, 300 лв – за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение)
и общо 55,50 лв. за заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника не се следват разноски, доколкото не е доказано да е сторил
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, че М. Г. Г. с ЕГН
********** на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД дължи на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..... сумата от 929,82 лева, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.03.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законна лихва считано от 29.04.2021г. до изплащане на вземането; лихва за забава върху
главницата в размер на 93,04 лева начислена за периода от 15.09.2018г. до 09.04.2021г.;
сумата от 9,04 лева – дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2020г. ведно
със законна лихва считано от 29.04.2021г. до изплащане на вземането, и 0,91 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020г. до 09.04.2021г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
от 19.05.2021г. по ч.гр.д.№ 24542/2021г. по описа на СРС, 176 състав, като ОТХВЪРЛЯ
искът с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ за
сумата над 929,82 лева до пълния предявен размер от 1336,58 лева и за периода от
01.05.2017г. до 28.02.2018г. като погасен по давност, както и искът с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ за разликата над сумата от 93,04
лева до пълния предявен размер от 133,74 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., разноски в исковото производство в размер на общо
508,61 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 24542/2021г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 55,50 лева – съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4