Р Е Ш Е Н И Е
№
…………/20.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 19462
по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Д.Д.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.
Т.П. от САК срещу З.Д.Ж.и З. ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***-****положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 405 КЗ за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в
размер на 560 лева /петстотин и
шестдесет лева/, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП настъпило на 04.12.2018г.
застрахователно събитие с лек автомобил марка Тойота Авенсис
с ДК № ****, на паркинг около Спортна зала в гр. Варна, ведно със законна лихва
върху нея считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: между него и ответника възникнало застрахователно
правоотношение, обективирано в застрахователна полица
№ BG ****, със срок на валидност
31.07.2018г.-30.07.2019г.. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост
на ищеца, марка Тойота Авенсис с ДК № ****,
застрахован със застраховка „Каско”. На 04.12.2018г.
паркирал автомобила в гр. Варна, на паркинга на Спортна зала. При предприемане
на маневра, за да излезе от паркинга, настъпили увреждания в областта на
предния спойлер и предна броня, поради съприкосновение с бордюра, както и на задна
броня, поради удар в дърво, намиращо се зад автомобила. Своевременно уведомил
застрахователя за настъпилото събитие, като ответникът извършил оглед на МПС и
съставил Опис по щета № ****. Ответникът
отказал изплащане на обезщетение с мотив, че договорът е прекратен на
16.11.2018г. поради неплащане на втора вноска. Твърди, че е заплатил по б. път
втората вноска на 08.11.2018г.. Твърди, че за отстраняване на щетите била
необходима сумата в размер на 560 лв.. Ето защо има правен интерес да
претендира обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази
връзка за постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по
сключен застрахователен договор „Каско”, обективиран в полица № BG
****/17.07.2018г.,
със срок на валидност 31.07.2018г.-30.07.2019г.. Твърди, че застрахователният
договор е прекратен преди настъпване на ПТП.
Ищецът следвало да заплати премията в общ размер от 472.06 лева на разсрочено плащане, като втората вноска в
размер на 118.02 лева била с падеж 31.10.2018г.. Вноската не била заплатена на
падежа, като плащане не е извършено и в 15-дневния срок, след изтичане на който
договорът се счита автоматично прекратен на осн. чл.
368, ал.3 изр. второ КЗ, считано от 16.11.2018г.. Твърди, че С. ООД е с отнет
лиценз от 11.01.2018г., поради което не са налице договорни отношения за
посредническа дейност Признава, че на 09.11.2018г. е постъпила в счетоводството
на ответника сумата от 448.23 лева от потребител Д.Х., но навежда доводи, че се
е противопоставил на действията му. Оспорва наведените в исковата молба
фактически твърдения досежно механизма на настъпване
на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между
описания механизъм и всички твърдяни за настъпили
вреди по МПС. В този смисъл счита
предявения иск за неоснователен и моли за постановяване
на решение, с което същият бъде
отхвърлен.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
405 КЗ.
В полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 19987/2019г.
по описа на СРС, за
сумата предмет на настоящия иск.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от З.Д.Ж.и З. за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че по отношение на
лек автомобил марка Тойота Авенсис с ДК № **** на 17.07.2018г. е сключен договор за застраховка „Каско” при ответника, обективиран в полица № BG ****, че ответникът е образувал претенция по щета № ****, че на 09.11.2018г. в счетоводството
на ответника е постъпила сумата 448.23 от потребител Д.Х..
От Застрахователна полица № ****от дата 17.07.2018г. е видно, че
МПС е застраховано при застрахователна премия 472.06 лева, платима на четири
равни вноски от по 118.02 лева с падежи 17.07.2018г.; 31.10.2018г.; 31.01.2019г.
и 30.04.2019г..
Не е спорно, че първата вноска е платена.
Не е спорно, че ищецът е собственик на
автомобила. Това се установява и от Свидетелство за регистрация на МПС част І.
Ищецът е уведомил застрахователя
за настъпилите щети по автомобила с Уведомление за настъпило застрахователно
събитие, като ответникът е съставил
Опис-заключение за
вреди по щета N: ****
за причинени
увреждания по автомобила – предна броня; преден спойлер и задна броня.
Ответникът е отказал изплащане на обезщетение
с мотив, че застрахователният договор е прекратен на 16.11.2018г., поради
неплащане на втора вноска с изтекъл 15-дневен гратисен
период.
От Отчет за сключени полици от дата
09.11.2018г., подписан от представител на ответника и Кредитен превод от
08.11.2018г. се установява, че „С.“ ООД
е превело на ответника сумата от 448.23 лева, от които 118.02 лева по
застрахователен договор ****.
Представена е двустранно подписана от
ответника и „С.“ ООД Фактура № ****/08.11.2018г. за сумата 161.37 лева с
посочено основание хонорар по договор от 2016-равняване.
Представена е Сметка № ****/31.10.2018г.,
издадена от ответника за заплатена втора вноска от ищеца в размер на 118.02
лева с падеж 31.10.2018г., подписана от застрахователя.
Със Заявление изх. № 179/13.11.2018г. „С.“
ООД е поискало от ответника да издаде сметка за получените застрахователни
премии по полици каско, които са преведени по б. ред
от специалната сметка, по чл.306 КЗ.
С Решение № 54-ЗБ/11.01.2018г. от Комисия за
финансов надзор, „С.“ ООД е заличено от регистъра на застрахователните брокери.
От заключението по допуснатата САТЕ се
установява, че събитието
се е състояло на 04.12.2018 г. в гр. Варна, на паркинг Спортна
зала -
Варна. Участник в събитието: лек автомобил „Тойота Авенсис",
с peг. N: ****,
собственост на Д.Д.П.. За
събитието е уведомен е застрахователят и след оглед на негов представител е
съставен Опис - заключение по щета на МПС N: ****. Вещото лице приема
уврежданията, установени при оглед от представител на застрахователя, описани в
Опис -
заключение по щета на МПС N****и видими на предоставения снимков материал и
при извършения оглед на автомобила на 11.08.2020 г., а именно: Предна броня - боядисване, Преден
спойлер -
матиране, Задна броня - боядисване. Общата
стойност на увредените детайли, материалите и труда за възстановяване на
автомобила, е в размер на 762.30 лв.
Уврежданията, които са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя, видими на предоставения
снимков материал и при извършения оглед на автомобила на 11.08.2020 г., са в предна и
задна част на автомобила в зоните на удара и са вследствие на деформация и
изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието
и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното събитие и настъпилите вреди за лек
автомобил „Тойота Авенсис", с peг. N: ****
и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Процесните увреждания е възможно да бъдат получени или при
еднократно движение на заден ход на автомобила с много ниска скорост и волан
насочен надясно или последователно движение напред и назад на автомобила (не е
задължително в този ред) с промяна на посоката на движение на автомобила с
волана, което отговаря на описаният
механизъм на произшествието в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съдът приема, че не са налице предпоставките за
прекратяване на застрахователния договор, сочени от ответника.
От събраните доказателства се установи, че ищецът е
заплатил втората вноска от застрахователната премия на падежа - 31.10.2018г.,
което плащане е признато от ответника, видно от Отчет за сключени полици от дата
09.11.2018г., подписан от представител на ответника; Кредитен превод от
08.11.2018г. и Сметка № ****/31.10.2018г., издадена и подписана от ответника.
Съгласно чл.
368, ал.2, т.3 КЗ, при неплащането на разсрочена вноска от
застрахователната премия, застрахователят може да прекрати договора. Ответникът
е могъл правомерно да упражни това свое право след изтичането на определен срок
от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от
15 дни /ал.4/. Съобразно чл. 337, ал.3
КЗ когато застрахователна премия или дължима вноска по нея е
заплатена до изтичането на 15-дневния срок по чл. 368, ал. 3 и 4,
застрахователят не може да прекрати застрахователния договор. В този случай се
прилага чл. 294, ал. 6 КЗ.
В заключение съдът счете, че не са налице визираните в
КЗ предпоставки за прекратяване на застрахователния договор и страните са били
обвързани от него към датата на застрахователното събитие.
Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможност за поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се
отрече с оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на автомобила
не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова амортизирани и
овехтели части.
В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение №155/05.12.2016г. по
т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият
в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В.
по допуснатата от съда САТЕ, от което се установи, че получените увреждания
могат да настъпят по описания начин /при извършване на маневра/. Необходимата
стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 762.30 лв.
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца претендираната
сума от 560 лева, необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно
средство. Предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху
нея считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Относно
разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
Изходът на
спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по
искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в
доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По отношение на сумата
от 300 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение е
направено възражение за прекомерност от ответната страна, което съдът счете
за неоснователно при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и
минималния размер в съответствие с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така размерът на
разноските, които следва да бъдат възложени на ответника възлиза на 475 лева
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 405 КЗ в отношенията между Д.Д.П., ЕГН
**********, адрес: ***, от една страна и ответника З.Д.Ж.и З. ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***-****** 1, от друга, че В ПОЛЗА НА Д.Д.П., ЕГН ********** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
19987/2019г. на
СРС в общ размер
от 560 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляващи застрахователно
обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП
настъпило на 04.12.2018г. застрахователно събитие с лек автомобил марка Тойота Авенсис с ДК № ****, на паркинг около Спортна зала в гр.
Варна, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на
заявлението – 05.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.и З. ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***-****ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата 325 лева /триста двадесет и
пет лева/, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№
19987/2019г. на
СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.и З. ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***-****ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: