Р E Ш Е Н И
Е
№
28.06.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар:
НИКОЛИНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско
дело № 1429 по описа на съда за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал.2 СК от М.М.И., като майка и законен представител на малолетните деца К.С.Д.
и П.С.Д., срещу С.С.Д..
В исковата молба се твърди, че М.М.И. и С.С.Д.
живели на съпружески начала от средата на 2007г., като от
съвместното им съжителство имали родени две деца - К.С.Д., родена на ***г. и П.С.Д., родена на ***г. – малолетни понастоящем.
Страните прекратили съжителството си и с
утвърдена от съда спогодба от 22.03.2017г. по гр.д. № 5800
от 2016г. по описа на Старозагорския районен съд ответникът бил
осъден да заплаща на детето си К.С.Д. ежемесечна издръжка в размер на
130 лева, а на
детето си П.С.Д. ежемесечна издръжка в размер на
120
лева. Оттогава изминала
една година,
през която година минималната работна заплата, която била отправен критерий за размера на издръжката, се повишила
отново от началото на 2018г. М.М.И. твърди, че издръжката, която ответникът заплащал
на двете деца била под минималния размер за П. и към абсолютния
законов минимум за К.. И двете деца били пораснали през тази една година, като П. била записана в предучилищна подготовка
в ДГ „Загоре 11”
и през есента щяла да бъде в първи клас, а К. била записана в трети клас и посещавала
редовни занятия в СУ „Иван Вазов”- Стара Загора. Ищцата твърди, че заедно с децата живеела в село Загоре и всяка сутрин децата трябвало да
пътуват до гр.Стара Загора, тъй като детската градина била в
кв. АПК, а училището - в кв. Орбита. П. пътувала
безплатно, но за К. се плащало всеки ден по 3 лева за пътни. Само пътните на К. за един месец били 60 лева или половината от издръжката, която досега бил осъден да плаща
ответникът. Оттам нататък обядът за К. струвал между 30 и 50 лева на
месец. Понякога майката
давала по един лев на детето, ако имала пари, за да си купи закуска следобед, но не можела да си позволи повече от това.
Детето било целодневно на училище и това било така, защото
нямало кой да го гледа. Само за ходенето на
училище ищцата
твърди, че плащала повече пари отколкото бил
осъден за издръжка ответникът. Оттам нататък оставали
храната, дрехите, обувките, ток, вода, училищни пособия - сумите били непосилни за ищцата и тази издръжка била вече нереална, както бил
постановил и законодателят. За П. ищцата плащала 50 лева ежемесечна такса за детска градина. Септември месец тя навършвала
седем години и вече нямало да може да пътува безплатно. Понякога ищцата плащала отделно суми за посещение на театри на П. - веднъж или два пъти
месечно. Нейните нужди също нараствали. Всяка сутрин майка й купувала закуска. Най-малко един лев й давала, за да не стои гладна.
Първото й хранене в градината било в осем и половина, а тя ставала в
шест сутринта
и нямало как детето да стои гладно до
осем и половина. Нейната издръжка била под законовия минимум.
Парите за дрехи, храна, консумативи, обувки, ежеждневни непредвидени разходи не
стигали. Нямало
как М.М.И. да гледа тези деца,
ако баща им не плащал нужната издръжка. За
да можело тези деца да се отглеждат нормално, и бащата трябвало да плаща адекватна издръжка. М.М.И. твърди още, че
последно получаваното от нея
брутно възнаграждение било под минималното. От септември месец миналата
година досега тя
била получила общо брутно възнаграждение в размер на 2460 лв.
или по около 400 лева на месец. Счита, че децата могат да
се отглеждат адекватно, ако бащата заплаща издръжка,
съобразена с икономическото положение в момента.
М.М.И. сочи, че ответникът имал възможност да заплаща тази издръжка. Той бил млад и трудоспособен. Работел и получавал
трудово възнаграждение. Предоставянето на достатъчно средства за пълноценното
израстване на децата, щяло да бъде изцяло в техен интерес, с оглед осигуряване
по най-добър начин на интересите им и задоволяване на техните потребности.
Искането до съда е да
постанови решение, с което да бъде увеличен размерът на присъдените издръжки по
гр.д.№5800/2016 г. на РС – Стара Загора, като ответникът С.С.Д. бъде осъден да заплаща на детето П.С.Д. ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева, а на детето К.С.Д. – ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в съда до
настъпване на основания за тяхното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното им
изплащане, като издръжките се заплащат по банков път или
чрез пощенски запис до 10-то число на месеца, за който се дължи.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът С.С.Д. е подал писмен отговор, с който взема становище, че
предявеният иск е допустим, но неоснователно завишен. Излага съображения за
недостатъчност на доходите си за заплащане на исканите издръжки. Предложението
на ответника е да заплаща издръжка в
размер на по 150 лева за двете си дъщери.
В съдебно заседание, М.М.И., като майка и законен
представител на малолетните деца К.С.Д. и П.С.Д., редовно призована, не се
явява. Депозира становище, с моли да бъде определена издръжка съобразно нуждите
на децата.
В съдебно заседание, ответникът С.С.Д., чрез
процесуалния си представител, заявява невъзможност за заплащане на по –висока
издръжка от 150 лева за всяко от децата.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
редовно призовани, не изпраща представител, депозират социален доклад, в който се
взема становище, че в интерес на децата е да бъде определена издръжка, която да
позволи адекватно задоволяване на потребностите им, като се отчита, че децата
са в период на интензивен растеж.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от влязлото в законна сила на 22.03.2017г.
съдебно решение по гр.д. № 5800 /2016г. по описа на
Старозагорския районен съд, ответникът е осъден да заплаща на детето си К.С.Д. ежемесечна издръжка в размер на
130 лева, а на детето си П.С.Д. ежемесечна
издръжка в размер на 120 лева. От материалите по приложеното гр.д. 5800/2016г. се
установява, че към момента, когато е определена тази издръжка на децата,
майката е била със средномесечен брутен трудов доход около 800 лева, а бащата –
около 450 лева.
От удостоверение, издадено от „Круна Индъстри“ ЕООД се
установява, че М.М.И. за периода от м.09.2017г. до м.12.2017г. вкл. е получила
брутен трудов доход от 1582.42 лева, а видно от удостоверение, издадено от
„Кодкий Текнолоджис“ ООД същата е получила за м. януари и февруари 2018 г. брутен
трудов доход от 878.35 лева или това прави средно месечно около 400 лева.
От трудов договор 67/14.03.2018г. се установява, че С.Д.
е назначен на длъжност монтажник срещу основно трудово възнаграждение от 650
лева.
Видно от служебна бележка № 38/26.03.2018 г., издадена от Детска градина „Загоре“,
гр. Стара Загора, детето П. е в 4 група
в същата детска градина, а видно от служебна бележка № 656/26.03.2018 г., издадена от СУ „Иван Вазов“, гр.
Стара Загора детето К. е записана и посещава III Д клас за учебната 2017/2018г.
От данните, съдържащи се в изготвения социален доклад,
се установява, че майката заедно с децата
живеят в с. Загоре, като всеки ден пътували до гр. Стара Загора, където
били детската градина и училището, което посещавали П. и К.. Посочено е, че
пътните разходи за К. възлизали на 1,50 лева на ден или около 30 лева месечно,
а таксата за училищен стол 1.70 лева дневно. П. пътувала безплатно, а
държавната такса за детската ясла била 50 лева. Описани са и други разходи в
социалния доклад по думите на майката. Отразено е, че бащата не се е явил на
уговорената със социалния работник среща и събеседване с него не е било проведено.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата,
която в момента е 510 лева, т.е. минимално дължимата от родителя издръжка е 127,50
лева.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е
изменението да е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи безспорно, че присъдените на
децата издръжки са: 130 лева за К. и 120 лева за П. и че оттогава до сега е
изминал период повече от 1 година. Поотделната и съвкупната преценка на тези
факти налага извода за трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при
които е определена първоначалната издръжка на децата - увеличение на нуждите на
търсещите издръжка съотнесени към променените икономически условия на живот в
страната за изтеклия период от време, през който се е увеличил и размера на
минималната работна заплата. Отделно от това, съдът констатира и промяна в
доходите на родителите – майката е с двойно по – нисък доход то този, който е
получавала към момента първоначалното определяне на издръжките, а бащата е с
увеличен трудов доход. Следователно са налице предпоставките за увеличение на
същата.
Затова съдът като отчете възрастта на детето К. (на 10
год.), неговите нужди (от дрехи, обувки, храна, ток, вода, пътни разходи за
пътуванията до гр. Стара Загора, където детето учи (30 лева), за училищни помагала и ноторно
известните им цени), възможностите на неговите родители (бащата е с по – висок
доход от майката, основната му заплата е с повече от 200 лева по - висока от тази на майката), кой от тях
полага непосредствените грижи за детето (майката - т. 7 от ППВС № 5/1970 г.),
нормативната уредба за размера на дължимата издръжка и обичайно присъжданата
такава в аналогични случаи, приема, че нужната цялостна издръжка на детето е 300
лева, от които бащата следва да заплаща на дъщеря си издръжка от 180 лева.
Остатъкът от 120 лева за издръжката следва да бъде поет от майката, като се има
предвид непосредствените грижи, които тя полага за детето.
Като отчете възрастта на детето П. (на 6 год.),
неговите нужди (от дрехи, обувки, храна, ток, вода и ноторно известните им цени,
както и общо известния факт за размера на държавната такса от 50 лева за детска
градина в гр. Стара Загора и това, че на детето предстои започване на училище
през м. септември 2018г.), възможностите на неговите родители (бащата е с по –
висок доход от майката, основната му заплата е с повече от 200 лева по - висока
от тази на майката), кой от тях полага непосредствените грижи за детето
(майката - т. 7 от ППВС № 5/1970 г.), нормативната уредба за размера на дължимата
издръжка и обичайно присъжданата такава в аналогични случаи, приема, че нужната
цялостна издръжка на детето е 260 лева, от които бащата следва да заплаща на
дъщеря си издръжка от 160 лева. Остатъкът от 100 лева за издръжката следва да
бъде поет от майката, като се има предвид непосредствените грижи, които тя
полага за детето.
Определянето на по – висок размер на издръжките би
било несъобразено с възможностите на бащата – 650 лева е основната му месечна
заплата. Определяне на издръжки в по – нисък размер пък няма да бъде в интерес
на децата, предвид техните нужди и предвид предвидената от законодателя
минимално дължима от родителя издръжка в размер на 127,50 лева. Децата са във
възраст на интензивен растеж, което увеличава нуждите им от издръка. Родителите
дължат издръжка на непълнолетните си деца, дори да са нетрудоспособни и да не
могат да се издържат от имуществото си.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за увеличаване
на издръжката на детето К. следва да бъде уважен в размер на 180 лева, като
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, над този размер до пълния
претендиран от 250 лева, а предявеният иск за увеличаване на издръжката на
детето П. следва да бъде уважен в размер на 160 лева, като следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, над този размер до пълния претендиран от 200
лева.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, държавна
такса върху увеличените размери на издръжките, която възлиза на 129,60 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ размерите на присъдените издръжки по гр.д. № 5800/2016г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, КАТО:
ОСЪЖДА С.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** Загора, да заплаща на малолетното си дете К.С.Д., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, по следната нейна
банкова сметка ***: ***ки запис до 10 – число на текущия месец, за който е
дължима, ежемесечна издръжка в размер
на 180 лева /вместо досега
определената от 130 лева/, считано от 27.03.2018г. г. до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА С.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** Загора, да
заплаща на малолетното си
дете П.С.Д., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.И., ЕГН **********,
с адрес ***, по следната нейна банкова сметка ***: ***ки запис до
10 – число на текущия месец, за който е дължима, ежемесечна издръжка
в размер на 160 лева /вместо
досега определената от 120 лева/, считано от 27.03.2018
г. до
настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** Загора, да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата от 129,60 лева, представляваща дължима държавна такса по
делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 28.06.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: