Решение по дело №1273/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 62
Дата: 3 февруари 2022 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20217150701273
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62/3.2.2022г.

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, осми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесет и втора година в състав: 

                                                             СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия БАБАКОВ административно дело № 1273 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

             Образувано е по  жалба на ЕТ „Агро Атракт- К.Д.“ от с. Свобода общ. Стрелча против Заповед № 03-РД/3140 от 01.10.21 г. на  ИЗП. ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ за отказ на изплащане на финансова помощ в размер на 133 769,44 лв.  по заявка за плащане по договор № 13/311/01301 от 04.11.2021 г., приложена към писмо с вх. № 13/311/01301 от 03.05.2017 г.

             В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед решение, като нищожна, алтернативно като постановена при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

             В съдебно заседание, жалбоподателя не се представлява. Постъпило е становище, с което се поддържа жалбата и се претендират разноски.

             Ответникът –Изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, юрк. Тихомир Ламбрев оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

                  Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Жалбата е процесуално допустима: подадена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от заинтересована страна и в преклузивния законов срок за обжалване.

                  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

                  На 04.11.2014 г. между ЕТ „АГРО АТРАКТ - Кристина Митева“ и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен договор Ns 13/311/01301 за отпускане на финансова помощ за мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По силата на чл. 1.1 от Договора ДФЗ се е задължил да предостави на Ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 13/311/01301 от 31/05/2013 г/, определени в чл. 2.1. от Договора а сума в размер на 173 092, 50 лв.

                  На 21.01.2015 г. между ЕТ „АГРО АТРАКТ - Кристина Митева“  и Катя Кремчева Дилова, е сключен договор за прехвърляне на фирма, съгласно който отчуждителят прехвърля правото на собственост върху търговското си предприятие с фирма ЕТ „АГРО АТРАКТ - Кристина Митева“ като съвкупност от права, задължения и физически отношения, създадени при осъществяването на досегашната му търговска дейност. Съгласно чл. 8 от договора за прехвърляне името на фирмата се променя, като се добавя името на новия собственик, и става фирма ЕТ „АГРО АТРАКТ - К.Д.“.

                  На 12.02.2015г. с писмо вх. № 02 - 6500/1199 на ДФЗ новият собственик - ЕТ „АГРО АТРАКТ - К.Д.“. е уведомил административния орган за настъпилата промяна в собствеността на търговското предприятие бенефициент в хода на изпълнение на договор между търговеца и ДФЗ № 13/311 /01301 от 04.11.2014 г.

                  На 18.03.2015 г. ДФЗ е изпратил с писмо изх. № 02 - 6500/1199 ФДЗ до ЕТ „АГРО АТРАКТ - К.Д.“ документите, приложени в писмото, описано по- горе. с цел преценка допустимостта на настъпилата промяна и доколко дружеството правоприемник отговаря на изискването на чл. 13. ал.1 от Напедба № 30 от 11.08.2008 г„ което писмо обаче не е получено от ЕТ „АГРО АТРАКТ - К.Д.“.

                  С цел да се спазят задълженията по Договора и поради липсата на одобрение или отказ от ДФЗ за настъпилото правоприемство по Договора, на 12.05.2015г. ЕТ ..Агро Атракт- Кристина Митева“ закупува шест броя леки автомобили.

                  На 13.08.2015г. ЕТ „АГРО АТРАКТ- Кристина Митева“ е подала заявка за окончателно плащате на реално извършената инвестиция.

                  На 14.09.2015г. ДФЗ е изпратило Уведомително писмо № 432/311 с изх. № 01 - 6500/9139 до ЕТ „АГРО АТРАКТ- Кристина Митева“, с което е поискано представянето на допълнителни документи.

                  На 01.10.2015г, с писмо с вх. № 01 - 6500/9139 на ДФЗ,  ЕТ „АГРО АТРАКТ- Кристина Митева“, представило изисканите документи. На 16.10.2015 г. изпълнителният директор на ДФЗ е постановил отказ за  изплащането на финансова помощ по Договор № 13/311/01301 от 04.11.2014 г. на ЕТ „Агро Атракт- Кристина Митева“, с мотива че от страна на приобретателя не са представени изисканите с писмо от 18.03.2015 г. документи. В същия смисъл е и издаденото Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1228 от ДФЗ - Разплащателна агенция, дирекция „ОППМРСР” изх. № 01 - 6500/10551 от 20.10.2015 г„ адресирано до ЕТ „Агро-Атракт- Кристина Митева“,

                  На 04.12.2015 г. Катя Кремчева Дилова, действаща в качеството й на ЕТ „АГРО АТРАКТ - К.Д.“, е подала жалба срещу Уведомителното писмо за отхвърляне на плащания № 1228 по договор №13/311/01301 от 04.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземедлски дейности” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., адресирана до изпълнителния директор на ДФЗ, Разплащателна агенция.

                  На 04.01.2016 г. с писмо изх. № 01 - 6500/10551, ДФЗ уведомява ЕТ „АГРО АТРАКТ - К.Д.“, че не намира основания за отмяна на постановения отказ, а жалбата й е изпратена на министъра на земеделието и храните, като същата е оставена без уважение със Заповед № РД20-532 от 11.11.2016 г. на Десислава Танева- Министър на земеделието и храните, за което с писмо с изх. № 13- 8 от 15.11.2016 г. ЕТ Агро Атракт- К.Д., е уведомена.

                  На 03.05.2017г., Катя Кремчева Дилова е подала нова заявка от името на ЕТ „Агро Атракт - К.Д.“.

                  На 12.05.2017г. Държавен фонд „Земеделие“ e постановило отказ за плащане на финансова помощ по Договор № 13/311/01301 от 04.11.2014 г., обективиран в Уведомление с изх. № 02 - 6500/1199 от 12.05.2017 г. за потвърждаване на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1228 от ДФЗ - Разплащателна агенция, изх. № 01 - 6500/10551 от 20.10.2015 г.

                  По  жалба на Дилова пред Административен съд- София било образувано дело 6248/2017г. на 8-ми състав, по което било постановено Определение 1802 от 19.03.2017г., съгласно което отказът за плащане на финансова помощ по Договор № 13/311/01301 от 04.11.2014 г., обективиран в Уведомление с изх. № 02 - 6500/1199 от 12.05.2017 г. за потвърждаване на Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1228 от ДФЗ - Разплащателна агенция, изх. № 01 - 6500/10551 от 20.10.2015 г., е отменен, а преписката е изпратена на ДФЗ за ново произнасяне по молбата от 03.05.2017г.

                  В изпълнение на влязлото в сила Определение № 1802 от 19.03.2017г. по адм, дело 6248/2017г. на АССГ, Държавен Фонд „Земеделие“ е изпратено уведомително писмо изх. № 02-6500/1199#14/06.12.2018 г. до ЕТ „Агро Атракт- К.Д.“,  с което било отказано приемането на заявката за окончателно плащане и приложените към нея документи и доказателства.

                  С Определение № 9493 от 06.12.2019г. по адм. дело 6515/2019г. на 18-ти състав на АССГ, отказът за изплащане на финансова помощ, обективиран в писмо с изх. № 02-6500/1199#14/06.12.2018 г. на ДФЗ, бил обявен за нищожен, а преписката е изпратена на ДФЗ за ново произнасяне по същество по молбата от 03.05.2017г.

                  При тези обстоятелства била издадена атакуваната в настоящото производство Заповед № 03-РД/3140 от 01.10.21 г. на  ИЗП. ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ, с която било отказано изплащане на финансова помощ в размер на 133 769,44 лв.  по заявка за плащане по договор № 13/311/01301 от 04.11.2021 г., приложена към писмо с вх. № 13/311/01301 от 03.05.2017 г.

 

                  При така установеното от фактическа страна, което не е спорно и между страните, съдът прави следните правни изводи:

                 

                  Обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма – чл.59, ал.2 от АПК и от компетентен орган- изпълнителния директор на ДФЗ, който се явява разплащателна агенция по ПРСР 2007-2013 г. Настоящият съдебен състав не възприема съображенията в жалбата за нищожност на атакувания административен акт. Нищожността е най- тежкия порок, който се свързва с липса на компетентност на органа, издал акта или с липсата на форма, респективно с особено сериозни недостатъци на формата на акта, като например липсата на фактически или правни основания за издаването му. Такива не се констатират в оспорената заповед на Изп. Директор на ДФЗ- същата е в достатъчна степен мотивирана, посочени са както фактическите, така и правните основания за издаването й.

             Не е налице и нищожност съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.2 от АПК- издаването й в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. Двете определения на АССГ по адм. дело 6515/2019г. и по адм. дело 6248/2017г. констатират недостатъци във формата на предходни уведомителни писма или указват на административния орган да се произнесе по същество, съгласно приложените в писмото от 03.05.2017 г. документи. Следва да се приеме, че постановявайки оспорената заповед, с която на основание чл. 39 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба 30/11.08.2008 г. се отказва изплащането по заявка за плащане по договор № 13/311/01301 от 04.11.2021 г., приложена към писмо с вх. № 13/311/01301 от 03.05.2017 г., административният орган реално е изпълнил съдебните указания да се произнесе по съществото на спора.

             Ето защо следва да се приеме, че от формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.         При издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

                  Съдът намира заповедта на административния орган за постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

                  Съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. при кандидатстване за междинно или окончателно плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в областна дирекция на фонда по чл. 44 УПДФЗ по място на извършване на инвестицията и прилага декларация за минимална помощ по образец съгласно приложение № 7а и документи съгласно приложение № 8. Ползвателите, с които са сключени договори за отпускане на финансова помощ след 30.06.2014 г., не прилагат към заявката за плащане декларация съгласно приложение № 7а. Не може да бъде споделено виждането на административния орган, че подаването на заявката до  Заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, вместо до компетентната  областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив е основание за постановяването на отказ, тъй като по силата на чл. 31 ал.2 от АПК, съществува задължение за административния орган за препращане на материалите по компетентност до органа, който е компетентен да извърши съответните действия.

                  В случая обаче, органът е приел, че документите, които жалбоподателя е входирал със заявка за плащане по договор № 13/31101301 от 04.11.2014 г. са подадени след нормативно определения срок, което е мотивирало отказ за изплащане на финансовата помощ. Установява се по делото, че действително заявката за окончателно плащане е подадена на с вх. № 02 6500/03.05.2017/л.101/, в отговор на писмо, с което е подателят е уведомен, че не се съхранява относима към преписката обратна разписка. Така подадената заявка обаче се явява просрочена, съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., която предвижда, че заявката за окончателно плащане се подава след извършване на инвестицията, но не по- късно от 15.11.2015 г., а за договори, сключени преди 2015 г. В този смисъл, правилно е прието, че е налице нередовност на документите по смисъла на чл. 39 ал.1 т.1 от Наредбата, каквато нередовност безспорно е налице при неспазването на срока за подаването им, мотивирало издаването на процесната заповед.

                  Всъщност, ако жалбоподателят твърди, че процедурата в Наредбата е нарушена, като не му е дадена възможност да представи документи, в съответствие с критерии за допустимост във връзка с предходната заявка от 13.08.2015 г. Тъй като по тази заявка  е издадено уведомително писмо за отхвърляне на плащанията от 20.10.2015 г., потвърдено по административен ред, жалбоподателят е следвало да обжалва, включително по съдебен ред  административния акт, постановен по заявката от 13.08.2015 г. Именно в това производство е следвало да бъдат релевирани и възраженията, дали жалбоподателя е представил изисканите с писмо от 18.03.2015 г. документи, както и въобще дали са налице критериите за съвместимост, чието отричане е мотивирало предходния отказ. Настоящият съд не може да преценява тези възражения, тъй като е сезиран с жалба против заповед, постановена по последваща заявка от 03.05.2017 г.

                  Органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 71 от Регламент  № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. относно подпомагане на развитието на земеделските райони от ЕЗФРСР, съгласно която разходите са допустими за финансиране, ако съответната помощ, действително е платена от разплащателната агенция между 1 януари 2007 и 31.12.2015 г., поради което са изложени съображения, че дори и заявката да беше редовна, документите са представени след приключване на ПРСР 2007-2013. В тази връзка, в жалбата се твърди, че посочената норма е неприложима, тъй като същият регламент е отменен с Регламент № 1305/2013 на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г. Освен това се твърди, че съгласно чл. 31 т.5 /неправилно цитирана в жалбата като чл. 30 т.5/  от Регламент № 1305/2013 на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г., в допълнение към плащанията, предвидени в параграф 2, държавите членки могат да отпускат плащания по тази мярка в периода от 2014 г. до 2020 г. на бенефициери в области, които са отговаряли на условията за подпомагане съгласно член 36, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 през програмния период 2007—2013 г. За бенефициери от райони, които вече не отговарят на условията за подпомагане след новото райониране съгласно член 32, параграф 3, тези плащания намаляват прогресивно през период от най-много четири години. Този период е с начало датата, на която е приключило районирането в съответствие с член 32, параграф 3, и най-късно през 2019 г. Посочените плащания започват на равнище от не повече от 80 % от средното плащане, определено в програмата за програмния период 2007—2013 г. в съответствие с член 36, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, и приключват най-късно през 2020 г. на равнище от не повече от 20 %. Когато в резултат на прилагането на прогресивното намаляване равнището на плащанията достигне 25 EUR, държавата членка може да продължи плащанията на това равнище до изтичането на преходния период.

                  По отношение на тези възражения следва да се посочи, че макар и Регламент  № 1698/2005 да е отменен с Регламент 1305/2013 г., то по силата на чл. 88 пр.2 от последния Регламент, Регламент  № 1698/2005 продължава да се прилага по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени от Комисията преди 2014 г., каквато се явява ПРСР 2007-2013 г. Нормата на чл. 31 т.5 от Регламент 1305/2013 г. визира правна възможност, а не задължение на държавите членки да отпускат плащания  и то в случай, че бенефициентите отговарят на останалите изисквания в разпоредбата. Цитираната в жалбата разпоредба на чл. 38 т.3 от Регламент 1306/2013 от 17.12.2013   г. също е неприложима, тъй като тя касае автоматична отмяна на програмите за развитие на селските райони от Комисията, като сроковете за съдебно или административно обжалване спират да текат при положение, че комисията е уведомена от държавата членка до 31 януари на съответната година.

                  Възраженията, касаещи нарушения на чл. 37 и чл. 39 ал.1 т.1 от Наредбата също не могат да бъдат споделени, защото нередовността, мотивирала издаването на процесната заповед,  касае неспазване на срока за подаване на заявка, поради което обсъждането на документите по същество и излагане на доводи във връзка с тяхната редовност е безпредметно. Правилно органът се е позовал  и на разпоредбата на чл. 39 ал.1 т.2  от Наредбата, доколкото спазване на срока за подаване на окончателна заявка е едно от изискванията на Наредбата за отпускане на финансова помощ.

                  С оглед на всичко изложено съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен и жалбата срещу него подлежи на отхвърляне.

 

                  Водим от горното Административен съд Пазарджик, осми състав,

 

Р Е Ш И :

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Агро Атракт- К.Д.“ от с. Свобода общ. Стрелча против Заповед № 03-РД/3140 от 01.10.21 г. на  ИЗП. ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ за отказ на изплащане на финансова помощ в размер на 133 769,44 лв.  по заявка за плащане по договор № 13/311/01301 от 04.11.2021 г., приложена към писмо с вх. № 13/311/01301 от 03.05.2017 г.

 

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд на Република България.

                                                                          

 

СЪДИЯ: /п/