Р Е Ш Е Н И Е №
от 17.06.2016 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – град Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в публично съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря П. П., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3799/2015г., по описа на Районен
съд - град Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от А.Р.М., чрез процесуалния му представител
адв. Хр. К. - ВТАК, срещу
"Фавабул" ООД - град Велико Търново иск с
правно основание чл. 215 от Кодекса на труда. В исковата молба са развити
съображения, че с Трудов договор №
60 от 14.09.2011 година е назначен на длъжността "шофьор на товарен
автомобил" в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 380.00 лв. Твърди, че е извършвал международни превози до и от
Република Румъния при единична езда с товарен автомобил "Мерцедес Акторс" с рег. № ВТ0455ВР и ремарке № ВТ8440ЕВ.
Посочва, че никога не са му били заплащани командировъчни пари. Твърди, че след
всеки курс подписва отчет за пробег в километри и гориво, което е изразходвано
по време на работата, а на гърба на отчета - в графата за командировъчните
пари, които е следвало да получи, е отчитал предоставената му сума за такса на
Дунав мост, паркинг такси и други разходи, свързани с придвижването на
автомобила и товара му. Посочва, че до прекратяване на трудовото му
правоотношение фактически е прекарал около 272 дни в чужбина, за които му се
дължат по 35 щатски долара на ден, съгласно чл. 6 от НСКШСЧМАПТП или общо сумата от 9 520 щатски долара. Отправя искане до
съда ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер
на 22 050.00 лева /двадесет и две хиляди и петдесет лева/, представляваща
дължими на основание чл. 215 КТ командировъчни за периода от 14.09.2011 година
до 07.07.2014 година, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени направените от него
в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Процесуалният представител на ответника по делото, развива съображения,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв
същият следва да бъда отхвърлен. Признава, че между страните е съществувало
трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 60 от 14.09.2011 година и че ответникът като шофьор на товарен
автомобил е изпълнявал курсове до и от Р Румъния, както и че със Заповед № 75 от 04.07.2014 година
трудовото му правоотношение е прекратено. Твърди, че ищецът е получавал редовно дължимото му възнаграждение по
трудов договор и отделно командировъчни
/дневни/ пари за времето, през което е осъществявал превоз извън
страната в размери и условия за отпускане, определени в Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ и приложение № 2 към нея, която
наредба е приложима в случая по делото, а не цитираната от процесуалният
представител на ищеца по делото. Посочва, че в дружеството не се съставят
приходни и разходни касови ордери, а видът на документите, реквизитите и какво
отразяват същите са регламентирани в Правилника за документооборота, утвърден
от управителя. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството
разноски в производството.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по
делото Трудов
договор № 60 от 14.09.2011 година и Заповед
№ 75 от 04.07.2014 година /л. 6 и 7/ се установява, че между страните по делото
е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е
заемал длъжността "шофьор",
което е прекратено, считано от 07.07.2014 година. Не е спорно между страните и че
ищецът като водач на товарен автомобил "Мерцедес Акторс"
с ДКН № ВТ 0455 ВР и ремарке ВТ 8440 ЕВ, собственост на ответното дружество, е
извършвал международен превоз на стоки и товари от Република България до
Република Румъния при единична езда. Обстоятелства, които се установяват и от
приложените по делото оригинали на
заповеди за командировка, пътни листи, отчети и други документи, свързани с
всяко едно от пътуванията, съдържащи се в приложените към делото 3 броя папки с
твърди корици.
По делото са представени и Счетоводна политика на "Фавабул" ООД за 2012 година, 2013 година и за 2014
година, ведно с Правилник за документооборота на дружеството за всяка една от
годините /л. 51 - 119/ .
В
съдебно заседание на 11.05.2016 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят *** заявява, че е работил в ответното дружество от 20 август 2012 година до 5 февруари
2015 година като шофьор международен транспорт България – Румъния, Румъния -
България и вътрешни линии. Посочва, че преди тръгване всеки шофьор е попълвал
два отчета – малък и голям, като сумите, които са получавали били предназначени
за служебни пари, за такси по границата, Дунав мост, от българска и от румънска
страна, за паркинги в Румъния и България, за закупуване на винетка, ако някоя
изтече и служебните пари. Освен служебни пари, при връщане от курс и
представяне на малък отчет и голям отчет с описани разходи за извършените
служебни пари, на всеки шофьор му се давали и 10% от навлото на курса и това
били всичките пари, които шофьорите са получавали. Посочва, че в големия отчет
на челната страница се попълвали дестинациите, данни за изминатите километри,
разход на горивото. По-надолу следвала разходната част, който всеки шофьор е
изразходвал - пари за такси за мостове, паркинги и ремонти, ако нещо се е
наложило, а след това се посочвали дните, пребивавани извън България и дните,
полагащи се за командировъчни. Заявява, че като е попълнена сумата, че парите
са дадени, това не означава, че са получени. Посочва, че по-надолу в отчета се
посочвали получени пари, изразходвани пари и суми за отчитане. В графата
"за евро" всеки шофьор бил задължен да попълва, че е получил
командировъчните, полагащите се за курса и в графа "изразходвани" да
ги изважда от общата сума. Посочва, че всичките пари, които всеки е получавал
са били процент от навлото, което в началото било 10%, а после паднало на 7-8%. Заявява, че заплата
не са получавали. Пускала се ведомост и всеки се подписвал на нея. Посочва, че
никога никой не е получавал пари за командировъчни.
Свидетелят *** посочва, че работи
и до момента в ответното дружество от 2008 година
като спедитор, като длъжността му се изразява в организиране на транспорт,
комуникация с клиенти, организиране на доставки, адреси и също изготвяне на
заповедите за командировки, раздаване на пари за командировъчни и разходи в
чужбина, пътни такси, за суми свързани с транспортната дейност. Заявява, че
получаваните от шофьорите пари преди тръгване за всеки курс, които са посочени
и в отчетите включват техните командировъчни за седмицата в чужбина, разходи за
транспортната дейност, такса мост - отиване и връщане, винетки, паркинги, като
винаги са им давани малко повече, за да имат за някакви непредвидени разходи.
Командировъчните пари са на база командировъчната заповед въз основа на
курсовете през седмицата. Заявява, че като се върнат шофьорите, на база на
техните документи и на командировките, те си ги вземат, т.е. те ги имат и
отчитат останалите. Ако са им дадени повече пари, шофьорите ги връщат. Посочва,
че той е давал парите и на него са се отчитали. Отделно от командировъчните,
шофьорите получават заплати по трудов договор, но не може да каже каква сума. Заявява,
че обикновено авансите се дават в събота, защото събота и неделя шофьорите
почиват и им е по-удобно - за авансите по отчетите те се подписват на "получил"
като предварително взета сума. Посочва, че съгласно счетоводния правилник се
изготвят командировъчните. Откакто е започнал във фирмата тези отчети се
ползват, а и до ден-днешен, като никой от шофьорите досега не е казвал и не е
коментирал нищо. Посочва, че той не се подписва на "предал" за сумата
в отчетите.
Свидетелят
*** посочва, че работи като "международен шофьор" във "Фавабул" от март 1999 година, както и че получава
командировъчни по 54 евро за след граница. Заявява, че командировъчните ги
получава в събота, като отчита стария курс и получава командировките за новия. Посочва, че преди да тръгнат
получават пари, които включват разходите по курса плюс командировъчните, както
и че при отчитането в разходените пари са включени разходите по курса и
командировъчните, по дните които са били и каквото остане го връщат. Парите
предварително им ги давал спедиторът, а разходите са описани отпред и се сумират.
Заявява, че когато ги връщат, връщат и бележките за разходите, и разликата я
отчитат. Посочва, че командировъчните им се заплащат в евро, откакто е влязло,
а по-рано в марки, долари. Ако евентуално спедиторът не е на работа, идвало
момиче от офиса и то им давало парите, като са им ги изплащали всяка събота.
Командировъчните винаги са им изплащани преди курса на ръка, защото трябва да
си напазаруват, може да има хора да искат на хотел да отидат.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 34 - 38/ се установява, че размерът на
полагащите се на А.Р.М. командировъчни
пари, съгласно НСКШСЧМАПТП за периода от 14.09.2011 година до 07.07.2014 година
за командировките му в чужбина за 350 дни, е 12 250.00 щатски долара или 22
050.00 лева, а изчислени по реда на НСКСЧ - 9 450.00 евро или 18 482.59 лева. Вещото лице е
посочило, че за исковия период на ищеца са заплатени суми за командировъчни
общо в размер на 15 507.00 евро или 30 329.06 лева. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че е работило въз основа на отчетите, командировките и
утвърдените авансови отчети, като счетоводните записвания кореспондират с тези
суми. Посочва, че в дружеството няма издавани приходни и разходни касови
ордери. Има правилник за документооборота и е определен този начин на отчитане.
Няма издавани РКО. Прието е в правилника за документооборота, отчитането на
авансово дадените средства и разходваните командировъчни пари да се опишат в
отчет, който съпровожда всяка една командировка и сумите по отчета са включени
в разходни сметки – разходни сметки в лева и валута, като изплатени средства на
шофьорите и материално отговорните лица. Този отчет се приема счетоводно за
изплатена сума.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Уважаването на предявения по
делото иск с правно основание чл. 215 КТ предпоставя ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните, във връзка с което е осъществявал международен превоз, броя на фактически прекараните дни в
чужбина през заявения с исковата молба период, както и размера на претенцията
си. При установяването на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите командировъчни пари.
Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването
на трудовото правоотношение между страните не е спорно между тях, а се
установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал
длъжността "шофьор" за посочения в исковата молба период. От
представените по делото заповеди за командироване се установява, че за периода
от 14.09.2011 година до 07.07.2014 година А.М. е бил командирован от
работодателя да осъществява международни превози на товари по направление Република
България - Република Румъния и видно от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че има 350 фактически прекарани дни зад граница.
Няма спор, че превозите са извършвани от работника с товарен автомобил
"Мерцедес Актрос" с ДКН № ВТ 0455 ВР и
ремарке ВТ 8440 ЕВ, собственост на ответното дружество. Последното видно от справка
в ТР осъществява стопанска дейност свързана с международен и вътрешен
транспорт, както и спедиция.
При това положение
за работодателя е възникнало задължение за заплащане на командировъчни пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване, работникът или
служителят има право на дневни и квартирни пари, при условия и в размери
определени от Министерския съвет. В случая, доколкото се касае за международен
сухоземен превоз на товари, следва да намери приложение НСКШСЧМАПТП. В този
смисъл е налице задължителна практика по чл. 290 ГПК - Решение № 32 от
05.03.2010 година по гр. д. № 3592/2018г. на I г.о. на ВКС; Решение № 350/13.07.2010г.
по гр.д. № 130/2009г. на III г.о. на ВКС и Решение № 153/15.07.2013г. по гр. д.
№ 495/2012г. на III г.о. на ВКС. Според § 1 от заключителните разпоредби на
посочената наредба, същата се прилага за всички стопански организации, които
имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози. Нещо
повече, съгласно § 3 от същата наредба, за всички въпроси, които не се уреждат
от нея, се прилагат постановките на НСКСЧ, приета с ПМС № 40/02.07.1987г.,
което прави НСКШСЧМАПТП специална по отношение на НСКСЧ. От установените по
делото факти следва, че ответното дружество - работодател отговаря на
изискванията на § 1 от НСКШСЧМАПТП и доколкото същата се явява специален
нормативен акт спрямо общия, осъществяваната от ищеца дейност като водач на
товарен автомобил, извършващ международен превоз на товари, се регулира от
нейните разпоредби. Следователно дължимите на работника командировъчни пари
следва да се определят по чл. 8, вр. чл. 6 на
НСКШСЧМАПТП. Съгласно чл. 6 от тази наредба на командированите лица се заплащат
дневни пари за фактическите дни, прекарани в чужбина - от датата на изходна до
датата на входна българска граница, а съгласно чл. 8 те са в размер на 35
щатски долара на ден при единична езда или тяхната равностойност в друга
конвертируема валута. Предвид изложеното и доколкото през исковия период ищецът
е бил командирован и има 350 дни фактически престой извън страната, съгласно
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на същия следва да се
изплатят командировъчни пари общо в размер на 12 250.00 щатски долара.
Спорът между
страните по делото е единствено дали ответното дружество е заплатило на ищеца
посочените командировъчни пари. Установяването на факта на изплащането им
следва да бъде пълно и пряко и е в тежест на ответника. В тази връзка по
аргумент от разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението
на произтичащото от трудовото правоотношение парично задължение за изплащане на
дължимо трудово възнаграждение, респективно - командировъчни пари, се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в
разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника,
стига те да са годни да установят получаването им.
Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение, респективно - командировъчни пари, е удостоверено чрез подпис
във ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което
работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не
възникват и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за
банков превод или разписката. В този смисъл е и постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 89 от 29.03.2013 година по
гр.д. № 558 от 2012 година на IV г.о. на ВКС.
Следва
да се има предвид, че съдържанието на разписката не е законодателно
уредено. Константна е практиката на съдилищата, че разписката е нарочно
съставен документ и за да се ползва същата с доказателствена сила за
погасяването на дълга, то в същата следва да са посочени фактите, релевантни за
точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и
размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на
плащане. Непълнотата в съдържанието й обаче не променя характера на документа
като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява
факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера
на платената сума. В този смисъл е и Решение № 190 от 23.01.2014 година по гр.
д. № т.д. № 483 от 2012 година на I т.о. на ВКС.
В случая по делото
ответното дружество се позовава на приложените по делото отчети, попълвани от ищеца за всеки един от осъществените
в чужбина превози, като посочва, че същият саморъчно е отбелязвал дните престой
в чужбина и дължимите за тях суми, след което е полагал подпис "за
получил". От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и
допълненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание става ясно, че именно
тези отчети са осчетоводени и въз основа на тях са правени счетоводните
записвания, съгласно които на работника са изплатени суми за командировка общо
13 507.00 евро. Ищецът изрично е оспорил експертните заключения в частта им, че
е получил горната сума като командировъчни пари. Същият обаче не оспорва, че
приложените по делото отчети са подписани от него.
Настоящият съдебен
състав приема, че процесните отчети доказват получаването на посочените в тях
командировъчни средства. Същите изхождат от ищеца по делото. Тези отчети са
попълвани от ищеца и съдържат информация за изминатия пробег, относно
командировъчните и относно получени за пътни и дневни разходи по релация.
Посочени са средствата, изразходени за различни разходи свързани с транспорта -
за всяка валута отделно. В следващата графа е попълнена информация за
командировъчните - дните и дължимата сума. Последната графа е за "получени
за пътни и дневни разходи по релация". При анализиране на реда за валутата
"евро" и след отчитане на върнатата сума е видно, че освен направените
разходи по транспорта, получената сума включва и посочените по-горе суми за
командировъчни. Следва изявление "Горепосочените суми получих за пътни и
дневни разходи. Известно ми е, че при употреба за лични нужди възстановявам
сумата в двоен размер", след което "Получил" и подпис. Няма спор
по делото, че този подпис е именно на ищеца. По
тази причина отчетите представляват частни свидетелстващи документи и се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените с
подписа неизгодни факти, а именно извършеното плащане на командировъчни пари.
От друга страна,
дори да се приеме, че процесните отчети не представляват нарочни документи,
удостоверяващи плащане на посочените в тях суми, то същите имат характер
най-малкото на случаен документ, който наред с всички останали доказателства по
делото водят именно до този извод. В показанията си свидетелите **** изрично
посочват, че в графата за получени пари шофьорите са включени командировъчните
пари и разходите за транспортна дейност. В тази насока дори свидетелят ***
посочва "В графата “за евро” всеки шофьор беше задължен да попълва, че е
получил командировъчните, полагащите се за курса и в графа „изразходвани” да ги
изважда от общата сума.; Не означава, че като е попълнена сумата, че парите са
дадени и получени.", а след посочване на тези суми следва изявление и
подпис на ищеца по делото, че ги е получил за пътни и дневни разходи. Ето защо настоящият
съдебен състав кредитира заключението на вещото лице относно сумата, получена
от ищеца по делото за командировъчните пари, доколкото същото е изчислило тази
сума на база на приложените по делото отчети. Т.е. на ищеца по дело му е
изплатена цялата претендирана сума, дължима за командировъчни.
Мотивиран от всичко изложено по-горе
съдът намира, че предявеният по делото иск за сумата в размер на 22 050.00 лева,
представляваща дължими на основание чл. 215 КТ командировъчни за периода от
14.09.2011 година до 07.07.2014 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане се явява неоснователен, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото
претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна, като
по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дружество следа да заплати на "Фавабул" ООД - град Велико Търново направените от
дружеството разноски по делото в размер на 1 044.00 лева.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Р.М.
***, с ЕГН ********** срещу "ФАВАБУЛ"
ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Филип
Тотю" № 2, ЕИК ********* иск за сумата в размер
на 22 050.00 лева /двадесет и две хиляди и петдесет лева/, представляваща
дължими на основание чл. 215 КТ командировъчни за периода от 14.09.2011 година
до 07.07.2014 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Р.М. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ФАВАБУЛ" ООД, със седалище и адрес на
управление град Велико Търново, ул. "Филип Тотю"
№ 2, ЕИК ********* СУМАТА в размер на 1
044.00 лв. /хиляда четиридесет и четири лева/, представляваща направени от
дружеството разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: