№ 22
гр. Бургас, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500464 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.
№17002/15.11.22г. на БОС от С. Д. П. с ЕГН: **********, с адрес: ****,
действаща чрез пълномощника си адв.Милена Ч. – Т. със съдебен адрес:
*****, против решение № 1030/31.10.22г. по гр.д.№ 20222100100632/2022г.
на БОС, с което е отхвърлен предявеният против „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“ **** представлявано от изпълнителния
директор Ю.Б.Ц., със съдебен адрес: **** – адв.К. К., иск с правно
основание чл.439 ГПК за установяване недължимост на сумите по
изпълнително дело № 20077080400212 по описа на ЧСИ Т.К., преобразувано в
изпълнително дело № 20198040400524 по описа на ЧСИ Д.Н., с per.№ 804 на
КЧСИ с район на действие БОС, тъй като вземанията по изпълнителния лист
са погасени на основание чл.739 от ТЗ. Заявява, че решението е неправилно,
несъобразено с трайно установената и задължителна за съдилищата практика
на Върховния касационен съд, както и със закона. Излага подробни
аргументи и моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът й бъде
изцяло уважен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемото дружество „С.Г.ГРУП“ ЕАД, представлявано от адв. К.
К., с адрес на кантората: ****, оспорва жалбата. Счита постановеното
решение за правилно. Моли за потвърждаването му. Моли за присъждане на
разноски.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Пред БОС е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от С. Д. П.,
чрез адв. М.Ч.-Т., против „С.Г.ГРУП“ ЕАД, гр.София. Твърди се, че след
проведено заповедно производство против нея, на 15.09.2007г. в полза на
праводател на въззиваемото дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 152/2007г. НРС. На основание изпълнителния титул против нея е
образувано изпълнително дело под № 20077080400212/2007г. на ЧСИ
Т.Колев, рег.№ 708 на КЧСИ, с район на действие – района на БОС,
впоследствие прекратено пред посочения ЧСИ и образувано под №
20198040400524/2019г. на ЧСИ Д.Н., рег.№ 804 на КЧСИ, с район на действие
– района на БОС. Заявява, че в хода на принудителното изпълнение на
задължението й към въззиваемия е станала съдружник в събирателно
дружество. Против същото дружество е открито производство по
несъстоятелност. На основание чл.632, ал.1 ТЗ производството по
несъстоятелността е спряно, а с решение № 324/12.08.2019г. по гр.д.№
261/2018г. е прекратено. Като се позовава на правните последици на това
производство, поддържа, че след като личните кредитори на неограничено
отговорните съдружници, един от които е и тя, не са предявили вземанията
си, те се считат за погасени. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от
13.07.2020г. на ВКС по тълк.д. № 2/2018г., ОСТК. При изложеното, моли съда
да приеме за установено по отношение на въззиваемия, че в полза на
„С.Г.ГРУП“ ЕАД, гр.София не съществува вземане по изпълнителен лист от
15.09.2007г. по ч.гр.д.№ 152/2007г. НРС. Ангажира доказателства. Моли за
присъждане на разноски.
Искът е оспорен в надлежно депозирания и в срок отговор срещу
исковата молба по реда на чл.131 ГПК. Поддържа се становище за неговата
неоснователност, като основен аргумент е неприложимост на цитираното
тълкувателно решение. Твърди се, че макар и тълкувателното дело да е
образувано през 2018г., самият съдебен акт е от 2020г. Позовава се на чл.14
ЗНА и залегналия в закона основен принцип на правото, че нормативните
актове имат действие за в бъдеще и само по изрично предвидено изключение
имат обратно действие. На следващо място твърди, че въззивницата никога не
е била съдружник в събирателно дружество, което реално да развива
търговска дейност. Заявява, че същото това дружество е регистрирано и след
това обявено в несъстоятелност единствено, за да се ползва законовата
последица на чл.739 ТЗ. Твърди злоупотреба с право и на всички така
изложени основания моли за отхвърляне на иска. Също ангажира
доказателства.
Видно от приложените в кориците на делото копия от изпълнителен
лист по ч.гр.д.№152/2007г. НРС и писмени доказателства по цитираните по-
горе изпълнителни дела, срещу въззивницата е висящо изпълнително
производство за принудително удовлетворяване на вземането на въззиваемото
2
дружество – цесионер по договор за цесия, неоспорен в производството и
надлежно обявен на Ст.П..
Също така не се спори, че за да гарантира връщането на получени от
праводател на въззиваемия суми – от „Алфа банк“ – клон България КЧТ,
праводател на „Юробанк България“ АД, последният - цедент на въззиваемия,
Ст.П. е учредила върху свой имот договорна ипотека- стр.78 – 80 по гр.д.
№632/2022г. БОС.
От ангажираните и неоспорвани писмени доказателства, както и от
становищата на страните, които също не се оспорват, се установява
безпротиворечиво, че на 19.01.2018г. в Търговския регистър е вписано
учредяването на събирателно дружество „Юлиянова, П. и Сие“, в което
неограничано отговорен съдружник е въззивницата.
Също така не се спори, че с решение № 268/04.07.2018г. по дело за
несъстоятелност № 261/2018г. по описа на БОС, е удовлетворена молбата на
СД „Юлианова, П. и Сие“ за откриване на производство по несъстоятелност,
обявена е свръхзадълженост на дружеството с начална дата 31.05.2018г. и е
постановено прекратяване на дейността му. С цитираното решение
производството по несъстоятелност е спряно, а впоследствие – прекратено с
решение № 324/12.08.2019г. по описа на БОС и дружеството е заличено.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК: „Длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание“. Прочитът на разпоредбата
води до несъмнения извод, че предмет на обсъждане по делото следва да бъде
материализираното в изпълнителното основание вземане, т.е. това, което
ответникът по един осъдителен иск е осъден да заплати на своя кредитор и за
което е издаден изпълнителен лист. В производството по чл.439 ГПК
длъжникът може да въвежда само правозащитни и правопогасяващи
възражения, които не са преклудирани, т.е. нови и нововъзникнали, след
постановяване на осъдителното решение и посредством тях да отрече правото
на взискателя си да се удовлетворява от имуществото му.
Основният спор по настоящото дело се свежда до това дали е
приложима разпоредбата на чл.739 ТЗ в конкретния случай, понеже
останалите въведени в отговора против исковата молба основания за
отхвърляне на иска не са обосновани, доколкото тълкувателните решения
разясняват приложението на закона, следователно се прилагат и по вече
възникнали правоотношения, а не само по отношение на породените, след
публикуване на тълкувателното решение.
За да възприеме крайните си изводи по основателността на иска,
Апелативен съд Бургас съобрази следното:
Действително, с цитираното Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г.
на ВКС по тълк.д. № 2/2018г., ОСТК, т.1 е разяснено, че „Когато
производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от
ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се
3
погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на
длъжника“.
Видно е, че погасяването на вземанията в посочените хипотези е
безусловно и не е обвързано от изпълнение на каквито и да е допълнителни
изисквания. Като правило цитираното тълкувателно решение е задължително
за съдилищата, понеже представлява част от върховния надзор за точно и
еднакво прилагане на закона и законосъобразността на съдебните актове.
Наред с горното, обаче, следва да се вземе предвид, че по своето
същество правните норми представляват правила за поведение на
участниците в гражданския оборот и са насочени към законосъобразното
развитие на отношенията между тях. Те установяват правата и задълженията
на своите адресати и регулират спазването на определено поведение и
скрепената със защитата на държавата възможност да се изисква съответно
насрещно поведение. Най-обобщено, правните норми се създават и прилагат,
за да обезпечат въведения от законодателя порядък в правоотношенията
между правните субекти, като се очаква тези правни субекти да упражняват
добросъвестно законово гарантираните им права и да изискват това от
останалите участници във възникналите правоотношения. Създадените
правила за поведение са насочени към правовото развитие на установилите се
отношения в граждански оборот. Горният принцип е залегнал в Част първа
„Общи правила“, Глава първа „Основни положения“ на Гражданско-
процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.3 ГПК гласи: „Участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от
отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни
да изнасят пред съда само истината.“
В контекста на цитирания текст следва да се изложат и преценят
фактите по настоящото дело и те, описани съвсем накратко, се свеждат до
следното: При наличието на необслужвано задължение и висящо
изпълнително производство, считано от 2007г., ползвайки се от последиците
на разпоредбата на чл.739 ТЗ, въззивницата и още едно лице са учредили
събирателно дружество. Това се е случило през м.януари, 2018г., като по
депозирана от съдружниците молба, Бургаският окръжен съд е открил
производство по несъстоятелност, обявил е свръхзадълженост на дружеството
и е постановил прекратяване на дейността му.
Видно е, че дружеството е просъществувало като участник в
гражданския оборот за период от около 4 месеца, след което са прекратени
правомощията на органите му и дейността му. Поради липса на достатъчно
имущество и невнасяне на разноските по чл.629б ТЗ, производството по
несъстоятелност е било спряно и с решение № 324/12.08.2019г. по дело за
несъстоятелност № 261/2018г. БОС производството по несъстоятелност е
прекратено и е постановено заличаване на дружеството.
4
От всичко описано съдът стига до извод, че дружеството е създадено не
с цел започване, създаване и развитие на трайни търговски взаимоотношения,
понеже горното изисква доста по-дълъг срок от установения 4-месечен, в
който то е могло да извършва дейност, а е създадено единствено с цел да
удовлетвори предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.739 ТЗ,
при трайно установената съдебна практика на върховната инстанция.
В подкрепа на горното съдът констатира, че по делото липсват каквито
и да е доказателства регистрираното от въззивницата и третото лице
събирателно дружество да има дори и една търговска сделка. Налага се
заключение за регистриране на събирателно дружество с цел формалното му
съществуване, в рамките на няколко месеца, за да се счетат за погасени
всички вземания към неограничено отговорните съдружници в него, след
провеждане на производството по несъстоятелност.
Настоящият състав приема, че упражнените от П. права са на основание
съществуващи и действащи законови норми, но не сочат добросъвестност и
съставляват злоупотреба с права по смисъла на Решение № 189 от
20.06.2014г. на ВКС по гр.д.№ 5193/2013г., IV г. о., ГК, затова правните
последици на извършеното не следва да бъдат зачетени - Решение № 50006 от
15.02.2023г. на ВКС по гр.д. № 788/2022г., II г. о., ГК.
При така изложеното се налага заключение за правилност на
постановеното и обжалвано решение на БОС. Доказателства за извършени от
въззиваемото дружество разноски в тази инстанция липсват, затова няма да
бъдат присъждани.
Водим от изложеното Бургаският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1030/31.10.22г. по гр.д.№
20222100100632/2022г. на БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5