Решение по дело №2050/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.73, ал.1 и 4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), вр. чл. 27, ал.2 и 3 и ал.5 и 6 от ЗУСЕФСУ, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена жалба от Община Варна представлявана от Кмета на общината, чрез процесуален представител главен юрисконсулт С.М. срещу Решение №РД-02-36-972 от 22 август 2023 година на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ за налагане на финансова корекция в размер на 5% от безвъзмездната финансова помощ по сключен договор №Д22000217ВН/BG16RFOP001-1.002-0006-C01-S-09/24.02.2022г. и допълнително споразумение №Д22000217ВН_046ВН/13.06.2023г. с изпълнител ДЗЗД „ТПМЦ-Варна 2020“ на стойност 5 588 041.85 лв. с ДДС, за нарушението по т.1.1 от решението, т.е. финансовата корекция е в размер на 279 402.09 лева с ДДС.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушаване на материалния закон и се моли за отмяната му. Жалбоподателят релевира, че Община Варна в качеството си на възложител е разработила всеки един от трите подпоказатели, включени в методиката за оценка, съобразявайки се с практиката на ВАС, като не е оставила място за интерпретация от страна на участниците в обществената поръчка, нито възможност за предложение, което последните сами да преценяват дали да направят или не. Сочи, че липсва правната квалификация на извършено нарушение по смисъла на чл. 70 от ЗОП, като простото въвеждане на твърдение за нарушен принцип за възлагането не може да се приеме за коректно. Релевира, че не е налице и нарушение на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, тъй като нито в закона, нито в правилника за неговото прилагане, законодателят е дефинирал като съдържание на забраната за оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията установяване на припокривания в отделните части от първия показател за оценка и твърдение за понятия, които са идентични, но които не съответстват на фактите. Сочи, че субективността като качество на всяка методика е безспорно, но същественото е методиката да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 5 и 7 от ЗОП, за да се гарантира спазването на принципите по чл. 2, ал. 1 от ЗОП, какъвто е настоящия случай. Сочи, че изборът на критерият „икономически най-изгодна оферта", който е в оперативна самостоятелност на възложителя е предшестван от преценката на възложителя, че за него не е най-важно постигането на най-ниска цена при публичното офериране, а залага на състезанието на идеи и наличието на качество и точност при изпълнението, едновременно с постигането на пазарно оправдана цена. Определяйки методиката за оценка на офертите на участниците, възложителят е спазил всички необходими изисквания на закона, а действията на комисията, определена да приложи съответната методика, разглеждайки и оценявайки техническите предложения (две на брой), са били напълно законосъобразни и в съответствие с одобрената от възложителя методика. Релевира, че възложителят е формулирал както показателите, така и относителната им тежест и в методиката за оценка на офертите, максимално точно и ясно с конкретни цифри, и словом е разписан подробно начинът на оценка на техническото предложение по всеки един от основните подпоказатели на първия показател за оценка, спазвайки напълно разпоредбата на ЗОП. Изтъква, че възложителят посредством разработената методика, се е стремил да подбере подпоказателите на този показател, в посока към преценка качествата на техническите предложения на участниците за изпълнение предмета на поръчката, с цел след сключване на договор с класирания на първо място участник. С включването на конкретните подпоказатели (и съответстващите на тях предложения от офертата на изпълнителя) в методиката възложителят се е стремил те да станат неразделна част от договора и да подлежат на контрол, с което е изпълнил законовото изискване на чл. 70 от ЗОП, методиката да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател и неговата тежест в комплексната оценка. Посочва конкретни решения на ВАС в подкрепа на становището си. На посочените основания претендира отмяна на оспореното Решение. В открито съдебно заседание и представена писмена защита, проц. представител на жалбоподателя изразява становище, че поддържа изложеното в жалбата, като заявява, че не претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж 2014-2020“, чрез проц. представител гл. юрисконсулт С.Д в приложено писмено становище вх.д. 12899/13.09.2023г. към административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че Решението е издадено от оправомощено лице в рамките на делегираната му компетентност, при достатъчно посочване на фактическите и правните мотиви за определяне на финансовата корекция, както и в изискваната от закона писмена форма, като от формална страна съдържа както фактически, така и правни основания в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи, че при определяне на финансовата корекция по основание и размер са спазени и административно-производствените правила. Излага, че оспореното решение е издадено и в съответствие с материално-правните разпоредби, доколкото обществената поръчка съдържа незаконосъобразна методика, предвид описаните критерии в обществената поръчка, които създават предпоставки комисията да приложи субективно методиката за оценка, тъй като заложените в методиката изисквания са неясни и в зависимост от тяхното интерпретиране, тъй като в едни случаи би могло да се отчете, че са налични, а в други, че липсват и съответно да не се присъдят точки. Сочи, че утвърдената методика не залага критерии за оценяване на самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а цели оценка на пълнотата и начина на изложение на информацията в документите, което е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП. Твърди, че във всички случаи, когато възложителят не предвижда оценяване на конкретни параметри, свързани с предмета на поръчката, а на описание и брой мерки, методи, подход и др., възложителят определя неправомерни показатели за оценяване. Сочи и, че предвидената методика за оценка на офертите е аритметично неправилна. Намира и, че оспореното Решение е издадено в съответствие с целта на закона, доколкото предвижда коригиране на последиците от едно неправомерно действие, което цели възстановяване на незаконосъобразни средства от ЕФСУ. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на насрещното юрисконсултско респ. адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.168 от АПК, прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената форма и при спазване на процесуалните правила и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

С Решение №РД-02-36-972 от 22 август 2023 година на Ръководителя на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020, на Община Варна на основание чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ, както и чл. 143, параграф 2 и чл. 2, параграф 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, е определена финансова корекция в размер на 5% от безвъзмездната финансова помощ по сключен договор №Д22000217ВН/BG16RFOP001-1.002-0006-C01-S-09/24.02.2022г. и допълнително споразумение №Д22000217ВН_046ВН/13.06.2023г. с изпълнител ДЗЗД „ТПМЦ-Варна 2020“ на стойност 5 588 041.85 лв. с ДДС.

За да издаде оспореното решение, ръководителя на УО на ОПРР е съобразил следното:

По Договор за предоставяне на БФП №ВG16RFOP001-1.002-0006-С01 „Ремонт, реконструкция и модернизация на сграда филиал ТМПЦ - Варна“ е регистриран сигнал за нередност № 2229 във връзка с установени нарушения при процедура за възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура с предмет: „Строителство на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация на сграда „Филиал на Театрално-музикален продуцентски център-Варна“ по проект ВG16RFOP001-1.002-0006 „Ремонт, реконструкция и модернизация на сграда филиал ТМПЦ - Варна“.

Установена е нередност на бенефициента - Община Варна, по т. 11 „Използване на: критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, буква „б“ случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. (в сила от 31.03.2017 г.), за нарушението по чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ от ЗОП и на чл. 33, ал. 1, изречение 2 от ППЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП - за нарушението по т. 1.1 от Раздел I. Фактическа обстановка, т. 1. Описание на нарушенията от процесното решение.

Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод и по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, приета с Постановление № 57 на Министерски съвет от 28 март 2017 г., тъй като с оглед естеството на нарушенията не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушенията върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.

Финансовата корекция е в размер на 279 402,09 лв. с ДДС, представляваща 5 % от безвъзмездната финансова помощ по договор № Д22000217ВН/ВG16RFOР001-1.002-0006- С01-S-09 от 24.02.2022 г. с изпълнител ДЗЗД „ТМПЦ-Варна 2020“ на стойност 4 049 305,69 лв. без ДДС и Допълнително споразумение № Д22000217ВН_046ВН/13.06.2023 г. и следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане.

Неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договора с изпълнителя в размер на 5 588 041,85 лв. с ДДС и следва да бъде преизчислен върху реално отчетени и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнител, финансиран със средства от ЕСИФ.

Община Варна е уведомена с писмо изх. № 99-00-6-409/27.07.2023г., изпратено чрез ИСУН, относно сигнала за нередност, първоначалното становище на УО на ОПРР и предприетите мерки, както и за правото му да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция.

В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ бенефициентът е депозирал чрез системата ИСУН 2020 възражение с рег. № РД19008376ВН_203ВН/08.08.2023 г., по основателността и размера на първоначално определената финансова корекция, обективирана в писмо с изх. № 99-00-6-409/27.07.2023г., като е изразил становище, че твърдените нарушения не са налице.

Ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020г. в оспореното Решение е посочил, че не приема възраженията за основателни, както и не установява нови факти и обстоятелства, които не са взети предвид при констатиране на нарушенията по ЗОП. Посочил е, че подаденият сигнал е конкретно, ясно и изчерпателно обоснован, като е извел и извод, че обществената поръчка съдържа незаконосъобразна методика. Съгласно чл.70, ал.7 от ЗОП начинът за определяне на оценката по всеки показател в методиката трябва да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, както и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите. Методиката трябва да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Така описаните критерии създават предпоставки комисията да приложи субективно методиката за оценка, тъй като посочените изисквания, заложени в методиката, са неясни и в зависимост от тяхното интерпретиране, в едни случаи би могло да се отчете, че са налични, а в други, че липсват и съответно да не се присъдят точки. Утвърдената от Община Варна методика не залага критерии за оценяване на самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а цели оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите, което е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП. Съгласно одитната практиката на ИА ОСЕС, незаконосъобразна методика за оценка е налице „когато се оценява система за организация и управление на човешките ресурси чрез наличието на определени от възложителя надграждащи обстоятелства, всяко от които носи допълнителни точки. Подобни обстоятелства са: дефиниране необходимия човешки ресурс за всяка от дейностите от спецификацията; за изпълнението на всяка от дейностите е показано разпределението на експертите (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна „задача“, дефинирани са необходимите ресурси за нейното изпълнение – материали, техническо оборудване, документи и др. За всяка операция е посочено разпределение на строителните лица, време за изпълнение, технически ресурси и задължения на отговорните лица; предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти“. Във всички случаи, когато възложителят не предвижда оценяване на конкретни параметри, свързани с предмета на поръчката, а на описание и брой мерки, методи, подход и др., възложителят определя неправомерни показатели за оценяване. Присъждане на точки в зависимост от наличието или липсата на определен брой обстоятелства, без да се оценява предложеното ниво за изпълнение на поръчката, не позволява да се извърши обективно сравнение и оценка на техническите предложения. Решаващият орган е посочил и обстоятелството, че предвидената методика за оценка на офертите е аритметично неправилна.

Формулирането на незаконосъобразна методика за оценка по същността си представлява обстоятелство, което необосновано ограничава участието на лицата в процедурата, т.е. способства за разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници в процедурата за възлагане на обществена поръчка и оказва влияние върху прозрачността при провеждане на процедурата - не е налице достатъчно информация при какви предложения колко точки ще бъдат присъдени. УО на ОПРР приема за нарушени националните разпоредби на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ от ЗОП и на чл. 33, ал. 1, изречение 2 от ППЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП.

Поради горното Ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020г. приема, че нарушението представлява „нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета и има вероятност да се породи задължение за възстановяване изцяло или частично на получената сума след прилагане на финансова корекция /чл. 143 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. на Европейския парламент и на Съвета и Общите условия на договора за предоставяне на БФП/.

Направен е извод, че обстоятелството дали нарушението е възпрепятствало необосновано участието на други лица в процедурата, както и финансовото отражение, което е задължително при налагането на финансови корекции съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се презумира и не следва да бъде предмет на отделно доказване.

Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод и по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, приета с Постановление № 57 на Министерски съвет от 28 март 2017 г., тъй като с оглед естеството на нарушенията не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушенията върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.

Видно от приложената разпечатка от ИСУН, оспорваното решение е било изпратено от УО на Община Варна на 22.08.2023 г. и е било отворено от адресата на същата дата. С оглед на това и доколкото жалбата срещу него е подадена на 04.09.2023 г., съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения преклузивен срок.

Жалбата изхожда от адресата на решението - легитимирано лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Оспореното Решение има за свой предмет налагане на финансова корекция по повод отпусната безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 г.“ Член 73 от ЗУСЕФСУ предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В конкретния случай проектът е одобрен от МРРБ. Според предписанието на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице.

Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /обн. в ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г./, министърът на МРРБ, организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 – 2013 г. и на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. Изрично в разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ е разписано, че правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Със Заповед №РД-02-14-642/15.06.2023г. подписалият оспореното Решение зам. министър на регионалното развитие и благоустройството е надлежно овластен от министъра с правото да издава всички актове свързани с процедурите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по реда определен в ЗУСЕФСУ.

Следователно, атакуваното решение изхожда от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен.

Оспореният административен акт е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него подробно са посочени изложение на фактическите и правните основания, обосноваващи взетото решение. Налице са подробни мотиви въз основа на които е наложена финансовата корекция.

Няма допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановеното решение, а и такива не се релевират.

В съдебното производство не са събирани нови доказателства. Страните нямат спор по фактите. Спорът е относно правилното приложение на материалния закон и се свежда до следното: допусната ли е нередност от Община Варна в качеството й на възложител по открита процедура по чл. 18, ал.1 т. 1 от ЗОП с предмет: „Строителство на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация на сграда „Филиал на Театрално-музикален продуцентски център-Варна“ по проект BG16RFOP001-1.002-0006 „Ремонт, реконструкция и модернизация на сграда филиал ТМПЦ - Варна“, по съображения, че възложителят е формулирал незаконосъобразна методика за оценка в нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОП във връзка с чл. 70, ал.7, т. 2 и т. 3, б. „б“ от ЗОП и чл. 33, ал.1, изр. 2 от ППЗОП.

Не е спорно, че Община Варна е бенефициер на средства по ЕСИФ по проект №ВG16RFOP001-1.002-0006 „Ремонт, реконструкция и модернизация на сграда филиал ТМПЦ - Варна“, процедура BG16RFOP001-1.002 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Варна“, част от процедура BG16RFOP001-1.002-039 „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г., във връзка с което на 26.05.2020г. между бенефициента Община – Варна и управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството е сключен административен договор № РД-02-37-26 за предоставяне на БФП по ОПРР 2014-2020г. Безспорно е и, че с Решение №4392 от 21.10.2019 г. кметът на Община Варна е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Строителство на обект „ремонт, реконструкция и модернизация на сграда „Филиал на Театрално-музикален продуцентски център-Варна“ по проект №ВG16RFOP001-1.002-0006 „Ремонт, реконструкция и модернизация на сграда филиал ТМПЦ - Варна“.

В обявлението за обществена поръчка в раздел VI.3 "Допълнителна информация“ в т. 2 като критерий за възлагане е посочено – оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената, както и на показатели, включващи качествени и екологични аспекти, свързани с предмета на поръчката.

Документацията по поръчката е публично достъпна на адрес: http://it.varna.bg:4481/ZopView.aspx?DosieID=1012.

Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗОП показателите за оценка не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. На последно място, в чл. 33, ал. 1, изречение второ от ППЗОП е предвидена забрана пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите да се използва като показател за оценка на офертите. При тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 и ал. 5 от ЗОП се установява, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на офертите да съдържа точни указания за оценяване, което създава гаранция, че участниците разполагат предварително с достатъчна информация относно параметрите и начина на оценяване, която информация им е необходима с цел представяне на оферта, която да получи най-добро класиране. Показателите следва да са с точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед на степента на съответствие, да са дадени точни указания за тяхното оценяване /в този смисъл в Решение № 12560 от 08.12.2021 г. по адм. д. № 7916/2021 на ВАС, докладчик В.А: „Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП задължава възложителя на обществена поръчка да изготви методиката за оценка и начина за оценка по всеки показател по начин, който да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, и да се осигури на участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗОП показателите за оценка не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. На последно място, в чл. 33, ал. 1, изречение второ ППЗОП е предвидена забрана пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите да се използва като показател за оценка на офертите. При тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 и ал. 5 ЗОП се установява, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на офертите да съдържа точни указания за оценяване, което създава гаранция, че участниците разполагат предварително с достатъчна информация относно параметрите и начина на оценяване, която информация им е необходима с цел представяне на оферта, която да получи най-добро класиране. Показателите следва да са с точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед на степента на съответствие, да са дадени точни указания за тяхното оценяване.“ /

Чл. 70, ал. 7, т. 3, б. "а" и "б" от ЗОП гарантира нормативна възможност за залагане в методиката за оценка както на качествени, така и на количествени показатели за оценка. Същата разпоредба обаче ясно посочва, че задължението на възложителя е да осигури на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, както за количествените, така и качествените показатели за оценка /съгласно Решение № 12386 от 03.12.2021 г. по адм. д. № 7352/2021 на ВАС, докладчик М.Г „Чл. 70, ал. 7, т. 3, б. "а" и "б" ЗОП гарантира нормативна възможност за залагане в методиката за оценка както на качествени, така и на количествени показатели за оценка. Същата разпоредба обаче ясно посочва, че задължението на възложителя е да осигури на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, както за количествените, така и качествените показатели за оценка.“/.

Във връзка с множеството практика, на която се позовава жалбоподателят следва да се посочи, че изискванията на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. „б“ от ЗОП винаги са за една точно определена методика за оценка, която нито е абстрактна, нито има универсално приложение, тъй като с оглед на чл. 70, ал. 5 от ЗОП показателите, включени в критериите за възлагане, трябва да бъдат свързани с предмета на поръчката. С оглед на това дори и идентични по съдържание методики могат да бъдат оценени по различен начин с оглед на различния предмет на обществените поръчки. При това законово изискване още по-малко аргумент за законосъобразност на една методика може да бъде законосъобразността на "сходна" методика. Относими към преценката за законосъобразност на акта са и мотивите на органа и правната квалификацията на твърдените нарушения, които дори при "идентични" методики за оценка, се различават, и обхвата на преценката за законосъобразност, дължима от съда, е различен.

Видно от процесната методика /л.3-15 от документация за участие в открита процедура по чл. 18, ал.1, т. 1 от ЗОП/ оспорващият е приел критерий за възлагане на поръчката оптималното съотношение качество/цена, като на първо място се класира участникът получил най-висока комплексна оценка на офертата. Комплексната оценка има максимална стойност 100 точки и се изчислява по формулата: КО=П1+П2, където:

• П1 „Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката” - с максимален брой точки 60, включващ следните подпоказатели:

- КТП1 „Предлаган подход за качествено изпълнение на строителството“ - с тристепенна скала за оценяване /5, 10 или 20 точки/

- КТП2 „Организация за изпълнение на строителството от предмета на настоящата поръчка“ - с тристепенна скала за оценяване /7, 15 или 20 точки/

- КТП3 „Мерки за опазване на околната среда“ - с двустепенна скала за оценяване /5 или 10 точки/.

• П2 „Ценово предложение за изпълнение на поръчката“ - с максимален брой точки 40.

Оценката по показател П1 се формира като сбор от точките по трите подпоказателя /П1 = КТП1+КТП2+КТП3/. За присъждане на точки по трите подпоказателя възложителят е въвел тристепенна/двустепенна система за оценяване:

КТП1- Предлаган подход за качествено изпълнение на строителството се оценява с 5 точки при наличие на предложение относно:

1. Подхода, избран от участника за изпълнение на предмета на настоящата поръчка. Установява се, че участникът задължително е направил анализ на техническата спецификация, инвестиционния проект и останалите приложения към спецификацията, за да избере предлагания подход;

2. Начин на изпълнение на всяка от основните дейности/СМР, предмет на обществената поръчка, а именно по следните части на одобрения инвестиционен проект: Конструктивна; Архитектура; Интериорен проект, част от Архитектурата; Акустика, част от Архитектурата; ВиК; ОВК; Вътрешни ел. инсталации; Енергийна ефективност; Машинно-конструктивна; ПБЗ; Пожарна и аварийна безопасност; Пожароизвестяване; ПУСО; Сценично осветление, Слаботокова инсталация – сцена; Технология (подобекти Кафе бар и кафе клуб) и ВОБД;

* За целите на настоящата методика и с цел окрупняване на предложенията, свързани с дейностите - основна дейност/CMP е еквивалентна с посочената съответна част на инвестиционния проект.

3. Последователността на изпълнение на тези основни дейности/CMP с цел качествено изпълнение на настоящата поръчка.

За присъждане на 10 точки, освен посочените по-горе елементи, е необходимо допълнително да е налице предложение относно:

4. Ресурсите (човешки; физически /техника, механизация и инструменти/ и финансови), избрани от участника, за да обезпечат изпълнението на строителството по конкретния договор с цел качествено изпълнение на предвидените СМР.

За присъждане на 20 точки, освен посочените по-горе елементи, е необходимо допълнително да е налице предложение относно:

5. Следните мерки (1. контрол на качеството по време на изпълнението на СМР от договора /задължително следва да се направи предложение свързано с осигуряване на контрол на качеството по време на изпълнението на следните СМР: а). дограмите за сградата, включително дървената дограма за реставриране, външната стъклена дограма, прозорците и стъклените витрини; б). осигуряване на акустиката в залата (акустични облицовки; стените на оркестрината, балкона, партера, стените по авансцената, първи, втори и трети пояси от страничните стени, подовете; камерната зала – акустични облицовки, репетиционна зала; декоративните тавани на фоайето, клуба на актьора и кафенетата – звукопоглъщащи; съоръженията ОВК и връзката им с осигуряване на акустиката); в). специфичните дейности във връзка с частта от инвестиционния проект – Машинно-конструктивна том 1 и том 2; г). пожароизвестителните дейноти и устройства; д). системните ОВК инсталации; е). вътрешната водопроводна мрежа, дренчерна инсталация, канализационни мрежи за атмосферни води и за битови води; ж). инсталациите за осветление, мълниезащитна инсталация, заземителна инсталация и осветление по охрана и безопасност, сценично осветление; з). изпълнението на топлоизолационните елементи; и). помещенията, свързани с кафе бар и кафе клуб и й). основните дейниости по част от инвестиционния проект – Конструктивна: реконструкция и обновяване на въртящата сцена, реконструкция на балкона и възстановяване на зрителните места, изграждане на нови кабини за тонотератор и светлинен оператор, реконструкция и обновяване на гримьорна и камерна зала, повдигане на нивото на шнурбодена, продължаване на галерията за обслужване, както и повдигане и подмяна на целия покрив над сцената и помощните зали/, включително предложение за осъществяване на вътрешен и външен контрол както и 2. контрол за качеството на материалите), които да осигурят постигане на изискуемото качество по време на изпълнението на СМР от конкретния договор за настоящата поръчка.

КТП2- Организация за изпълнение на строителството от предмета на настоящата поръчка се оценява със 7 точки, ако техническата оферта съдържа предложение относно:

1. Организацията на строителната площадка, както в периода на подготовката й и изграждане на временното строителство, така и в периода на същинското строителство, включително на доставките и складирането на материалите и строителните продукти, като същата е съобразена с предложението за изпълнение на основните дейности/СМР (посочени по-горе в настоящата методика) и гарантира осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и пожарна безопасност на настоящия обект на строителна интервенция и

2. Организацията на работата на инженерно-техническия (ръководен) състав на участника и на изпълнителския/ките екип/и (строителните работници), отговорни за строителството от предмета на настоящата поръчка и предложение относно начините за осъществяване на координация и за съгласуване на дейностите по между им.

За присъждане на 15 точки е необходимо, освен посочените по-горе елементи, допълнително да са налице и предложения относно:

3. За всяка от основните дейности/СМР (посочени по-горе в настоящата методика) е показано разпределението по експерти (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна задача* и са предложени конкретни начини за контрол на изпълнението на задачите, отчитането на резултатите и спазване на изискванията за качество на завършения обект на строителство.

* За целите на настоящата методика под „задача“ се разбира обособена част от основна дейност/CMP, която може да бъде самостоятелно възлагана на отделен експерт, отговорен за строителство от предмета на настоящата поръчка и чието изпълнение може да се проследи еднозначно, т.е. има ясно дефинирани начало и край и измерими резултати.

За присъждане на 20 точки е необходимо, освен посочените по-горе елементи, допълнително да са налице и посочените по-долу предложения:

4. За всяка от основните дейности/СМР (посочени по-горе в настоящата методика) са дефинирани необходимите ресурси за нейното изпълнение - материали, механизация, инженерно-технически (ръководен) състав и строителни работници (работни екипи/групи) и други и

5. Анализирани са основните обстоятелства (времеви (закъснения); природни и външни за участника), които могат да предизвикат затруднения в планираната организация на строителната площадка и са предложени приложими /относими към настоящия строеж/ и реалистични /изпълними/ (с оглед обекта на строителство, предложения подход и последователност на изпълнение на основните дейности/СМР) мерки за предотвратяване на тези затруднения и за преодоляването им в случай, че се проявят.

КТП3 - Мерки за опазване на околната среда се оценява с 5 точки, ако са предвидени мерки за опазване на околната среда по всеки един от посочените аспекти, идентифицирани от Възложителя (1. градска среда и 2. въздух), но едно и/или две от изброените предложения не е в сила:

- Предвидени са и дейности за мониторинг на отрицателно влияние на строителния процес върху посочените аспекти по време на изпълнението на строителството от предмета на настоящия договор или

- Предвидени са и дейности за контрол на изпълнението на предложените мерки.

Оценка 10 точки се присъжда, ако са предвидени мерки за опазване на околната среда по всеки един от посочените по-горе аспекти, идентифицирани от Възложителя. Установява се подробно предложение относно всички мерки в тази част от офертата на участника като са:

- Предвидени и дейности за мониторинг на отрицателно влияние на строителния процес върху посочените аспекти по време на изпълнението на строителството от предмета на настоящия договор както и

- Предвидени и дейности за контрол на изпълнението на предложените мерки.

Видно от горното изначално в предвидената методика за оценка на офертите е допусната аритметична неправилност, което определя приетата методика като непредвидима и неясна, доколкото участниците още преди подаване на офертата не са били наясно колко точки биха могли да получат при представянето на своята техническа оферта, както и да преценят какво точно да предложат, за да получат максимален брой точки по съответния показател. Възложителят е посочил, че комплексната оценка има максимална стойност 100 точки и се изчислява по формулата: КО = П1 + П2. Оценката по показател П1 „Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката“ има максимална стойност 60 точки, а по показател П2 „Ценово предложение за изпълнение на поръчката“ – 40 точки. Едновременно с това е разписано, че показател П1 се изчислява по формула: П1 = КТП1+КТП2+КТП3, където:

- КТП1 - „Предлаган подход за качествено изпълнение на строителството“ - до 20 точки

- КТП2 - „Организация за изпълнение на строителството от предмета на настоящата поръчка“ - до 20 точки

- КТП3 - „Мерки за опазване на околната среда“ - до 10 точки.

Видно от горното максималната стойност, която се получава по показател П1, се равнява на 50 точки, а максималната стойност на КО – на 90 точки.

В подкрепа на горното е и противоречието, което се констатира в Протокол №9 от 17.11.2021г. на комисията, която в таблицата на стр. 5 е посочила като максимален брой точки – 50, с колкото са оценени и техническите предложения на двамата допуснати участници. От така посочените критерии не става ясно за какво следва да се дадат липсващите 10 т. до максимално предвидените 60 т. при оценката на техническото предложение, което безспорно обуславя липса на възможност за обективна оценка от страна комисията и като резултат може да окаже разубеждаващ ефект върху потенциалните участници. Още повече, че показател П1 е с много висока тежест – 60% и би оказал съществено влияние при формиране на оценката и класирането на кандидатите. Горното несъответствие обективно е ограничило възможностите за участие на икономически оператори, които биха могли да представят и по-изгодни оферти, поради което не може да се изключи възможността и за по-добра оферта, която би позволила по-ефективно разходване на средствата по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

На следващо място съдът споделя изводите на УО, че с въведените подпоказатели КТП1, КТП2 и КТП3 се оценява пълнотата и начина на представяне на информацията в техническото предложение, а не неговите качества/предимства, което нарушава забраната на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП. По своята същност посочените оценъчни компоненти имат преди всичко описателен характер. С въведените елементи и начина на оценяването им възложителят изисква техническото предложение да съдържа определена информация/обем на описание без оглед на конкретни оферирани параметри и ниво на изпълнение на поръчката. С въведените подпоказатели се стимулира описание на последователност на изпълнение, разпределение на задачи и отговорности, организация, подходи, анализи, начини на изпълнение, мерки и начини за контрол и т.н., независимо от тяхната ефективност, т.е. оценява се количество на информацията, а не качество на изпълнението. За възложителя е важно наличието на изискуемата информация в техническото предложение, а не оферираното ниво на изпълнение на поръчката. Оценката и по трите подпоказателя е обвързана с подробност на описанието, а не с преценката какво качество на изпълнението се постига чрез направените предложения. Така например, по подпоказател КТП1 се присъждат максимален брой точки - 20 т., ако е налице предложение относно мерки за контрол на качеството по време на изпълнението на СМР и мерки за контрол на качеството на материалите (независимо от ефективността на мерките); по подказател КТП2 един от елементите за присъждане на максимален брой точки - 20 т. е наличие на предложение относно необходимите ресурси за изпълнение на всяка от основните дейности/СМР - материали, механизация, инженерно-технически (ръководен) състав и строителни работници (работни екипи/групи) и други (независимо от тяхната ефективност); по подказател КТП3 се присъждат точки, ако, освен мерки за опазване на околната среда, са предвидени и дейности за мониторинг на отрицателно влияние на строителния процес върху посочените от възложителя аспекти по време на изпълнението на строителството и/или са предвидени и дейности за контрол на изпълнението на предложените мерки (независимо от ефективността на мерките и на дейностите за мониторинг/контрол). Видно от горното оценява се самия факт на предлагането на механизми за контрол например, а не по какъв начин предложените гарантират качествено изпълнение. По този начин е невъзможно да се оцени изпълнението, което се предлага с оглед предмета на поръчката. Нарушението по посочената точка е осъществено пряко в противоречие със забраната да се оценява пълнотата и съдържанието на представяне на информацията. Посочените оценъчни компоненти имат преди всичко описателен характер. Възложителят има изискване за определена информация/обем на техническото предложение без възможност да се оцени нивото на изпълнение. Следователно като е заложил в методиката за оценка на предложенията изискването за оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в техническото предложение, то е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП тъй като не се оценява нивото на изпълнение, а се извършва оценяване на пълнотата на описаните дейности и начина на представяне на информацията в предложението на участника. По този начин се дава преимущество не на оценката на съществени характеристики на съответните подпоказатели, а само на начина на поднасяне на описанието им /в същия см. Решение № 9158 от 08.07.2020 г. по адм. д. № 733/2020 на ВАС, докладчик Х.К/.

В подкрепа на извода на УО, че показателите за оценка трябва да са ориентирани към резултата и да гарантират реална конкуренция, като оценката им не следва да е обвързана с подробността на описанието, са и мотивите, залегнали в протоколите на комисията. Напр. видно от приложение 1 към Протокол на комисията №3 от 23.06.2020г., комисията е мотивирала оценките на техническото предложение на участниците с наличието/липсата на изброените в методиката елементи и степента на тяхното описание – напр.: «Участника не е направил анализ на техническата спецификация, инвестиционния проект и останалите приложения към спецификацията»; «Участника е направил анализ на техническата спецификация, описал е предвидените с проекта дейности и е предложил подход за изпълнение на поръчката»; «Участникът е представил подход за изпълнение на поръчката, включващ: описание на нормативната уредба, която ще спазва при изпълнение на строителството»; «След това е описал подходите, които планира да приложи»; «Описал е и организацията, която ще приложи при неподходящи метеорологични условия»; «Участникът е описал последователността на изпълнение на основните дейности/CMP с цел качествено изпълнение на настоящата поръчка»; «Участникът е описал: основните цели, които стратегията за изпълнение на обекта, включваща: видимост на процесите, организация и отчетност, методи и техники, които ще приложи при изпълнение на поръчката, организация и мобилизация на използваните от участника ресурси, обвързани с конкретния подход на изпълнение»; «След това е описал: мерки за контрол на качеството по време на изпълнение на СМР по договора»; «Не се констатира текстове, с които участника да осигури опазване на околната среда на настоящия обект на строителна интервенция»; «Описал е и начините за осъществяване на координация и за съгласуване на дейностите в екипа»; «След това е предвидил мерки по осъществяване на вътрешен и външен контрол и в детайли е описал какви дейности и мерки ще предприеме за контрол на качеството на материалите, които да осигурят постигане на изискуемото качество по време на изпълнението на СМР»; «Участникът подробно е описал етапите на изпълнение»; «След това е описал начини за осъществяване на координация и съгласуване на дейностите по между им и други организационни аспекти, които са необходими за качественото и срочно изпълнение на съответно възложеното строителство»; «Участникът е направил описание на възможните замърсители»; «Направил е подробно предложение относно всички мерки в тази част от офертата на участника за посочения аспект» и др. Аналогичен подход е приложен и в приложение 1.1 към Протокол на комисията №6 от 16.03.2021г., приложение 1.2 към Протокол на комисията №7 от 21.06.2021г. и приложение 1.3 към Протокол на комисията №8 от 17.11.2021г.

На следващо място, прилагането на одобрената методика предполага субективизъм от страна на комисията, тъй като дадените указания не съдържат достатъчна конкретика/яснота, гарантиращи обективна оценка. Така например, за присъждане на максималните 20 точки по показател КТП2 е необходимо в техническото предложение да са анализирани основните обстоятелства /времеви (закъснения), природни и външни за участника/, които могат да предизвикат затруднения в планираната организация на строителната площадка, като никъде в ДУ възложителят не е дефинирал кои обстоятелства счита за основни с оглед предмета на поръчката. По показател КТП3 всеки участник следва да направи предложение относно мерки за опазване на околната среда, като едно от изискванията на възложителя за присъждане на максималните 10 точки е: «установява се подробно предложение относно всички мерки», а никъде в ДУ възложителят не е дефинирал кога ще приеме, че предложението е достатъчно подробно, за да се оцени с максималната оценка. Подобен подход дава на комисията неограничена свобода при тълкуването на категорията и води до неяснота относно това какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания за допустимост на офертата, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка на "надграждането" на офертата. Безспорно е, че всяка методика отразява субективното разбиране на възложителя за начина на изпълнение на предмета на поръчката, защото само и единствено възложителят е този, който първо, най-добре познава потребностите, които трябва да задоволи чрез съответната поръчка, и второ, е единственият, на когото това е възложено чрез закон – през бюджета и правомощията, които има да управлява съответните обществени отношения. Въпросът е методиката да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 5 и ал. 7 от ЗОП, за да се гарантира спазването на принципите по чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Освен това липсата на точни и конкретни указания в изискванията за присъждане на определен брой точки не дава възможност за обективна оценка основана на измерими критерии и обуславя възможност за субективизъм в процеса на оценяване. Когато оценяването не е съобразено с обективни критерии за сравнение и съпоставка на офертите това по предпоставка води до необоснован резултат, тъй като дава възможност за субективизъм при определяне на комплексната оценка на участниците, недостатък, който не може да бъде преодолян дори от изискването за експертност на състава на комисията /виж Решение № 7239 от 11.06.2020 г. по адм. д. №14559/2019 на ВАС, докладчик Стела Динчева/.

На следващо място правилен е и извода на УО, че одобрената методика създава предпоставки за неравно третиране и не гарантира обективно класиране на участниците. В методиката е посочено, че оценката по показател П1 «е основана на съпоставка на всички оценяеми оферти и при отчитане на техническите преимущества, водещи до повишаване качеството на крайния продукт при оптимален разход на средства и време». Подобен подход противоречи на заложените в ЗОП принципи за публичност, прозрачност и равнопоставеност, тъй като присъждането на точки е свързано не с предмета на поръчката, а с офертите на другите участници. По този показател възложителят си е послужил с условия, които не са обективно измерими. Оценяването става на базата на сравнение между получените предложения на всички участници, като участниците нямат достатъчна и пълна информация и не са поставени при равни условия - не знаят при какви свои предложения ще получат най-високата оценка. При изготвянето и подаването на офертата си никой от участниците няма възможност да знае какво ниво по този показател за оценка ще е достигнато от другите участници, поради което за него няма как да е налице яснота каква оценка ще получи неговата собствена оферта. В тези случаи сравнението между офертите се извършва от членовете на комисията за провеждане на процедурата без да са налице точни указания за това. Резултатите следва да се дефинират от възложителя, а не да се предлагат от участниците. Липсва конкретика по отношение на така заложените критерии за оценка по този показател. Липсата на предвидимост при оценяването и липсата на понятия, които да са обективно измерими и да служат като ориентир и база за желаещите да участват в процедурата, говорят за липсата на точни указания и достатъчно информация за определяне на оценката по разглеждания показател. В случая, обект на оценяване е не предварително известна характеристика на техническото предложение, а нещо, което е резултат от бъдещо сравнение и работа на комисията - след извършване на сравнение на офертите, след извършване на оценяването на всички оферти, тя може да даде собствена и то субективна преценка, какво тя е счела за „преимущество“ на дадена оферта. Още повече че и самите участници влагат в това собствена субективна представа. Подобни неясни и неопределени предварително предпоставки, описани в методиката, водят до субективно оценяване и неравно третиране на участници, тъй като дават възможност на комисията по собствено разбиране да влага съдържание в неопределените понятия, на които се базира по-високото оценяване.

Видно от горното правилен е крайния извод на УО, че утвърдената методика не залага критерии за оценяване на самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а цели оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите, което е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ППЗОП. Незаконосъобразна методика за оценка е налице „когато се оценява система за организация и управление на човешките ресурси чрез наличието на определени от възложителя надграждащи обстоятелства, всяко от които носи допълнителни точки. Подобни обстоятелства са: дефиниране необходимия човешки ресурс за всяка от дейностите от спецификацията; за изпълнението на всяка от дейностите е показано разпределението на експертите (кой какво ще изпълнява) на ниво отделна „задача“, дефинирани са необходимите ресурси за нейното изпълнение – материали, техническо оборудване, документи и др. За всяка операция е посочено разпределение на строителните лица, време за изпълнение, технически ресурси и задължения на отговорните лица; предложени са мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти“.

Във всички случаи, когато възложителят не предвижда оценяване на конкретни параметри, свързани с предмета на поръчката, а на описание и брой мерки, методи, подход и др., възложителят определя неправомерни показатели за оценяване. Присъждане на точки в зависимост от наличието или липсата на определен брой обстоятелства, без да се оценява предложеното ниво за изпълнение на поръчката, не позволява да се извърши обективно сравнение и оценка на техническите предложения.

Правилно установеното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 11 „Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, , критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите ли участниците”, буква „б“: „случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. В случая са налице всички елементи от фактическия й състав, а именно: - нарушението произтича от действието на бенефициента - Възложител; - нарушена е конкретна нормативна разпоредба на националното законодателство - чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, буква „б“ от ЗОП и на чл. 33, ал. 1, изречение 2 от ППЗОП; - нарушението има финансово отражение, под формата на нанесена вреда на средства от ЕСИФ - при неспазване принципите на чл. 2, ал. 1 от ЗОП възложителят е ограничил участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори, с което сериозно е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта. В случая нередността се обосновава с обективно нарушение на материалния закон, на настъпилата вреда.

Оспореното Решение е издадено и в съответствие с целта на закона по смисъла на чл. 4, ал. 2 от АПК. Финансовата корекция е предвидена мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Обстоятелството дали нарушението е възпрепятствало необосновано участието на други лица в процедурата, както и финансовото отражение, което е задължително при налагането на финансови корекции съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се презумира и не следва да бъде предмет на отделно доказване. В същия смисъл е и Решение 14 юли 2016 година на СЕС по Дело C-406/14; Wrocaw — Miasto na prawach powiatu, ECLI:EU:C:2016:562, в което в т. 44 СЕС извежда извод, че „същевременно от определението по член 2, точка 7 от този регламент следва, че нарушението на правото на Съюза представлява нередност по смисъла на посочената разпоредба само ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него. Следователно подобно нарушение трябва да се счита за нередност, доколкото само по себе си може да има отражение върху бюджета. За сметка на това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение (вж. по аналогия решение от 21 декември 2011 г. Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre, C-465/10, EU:C:2011:867, т. 47)“. Следователно по Структурните и Кохезионни фондове следва да се финансират единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на Съюза и че доколкото не може да се изключи възможността нарушенията да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то същите представляват нередност. За сметка на това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение.

С оглед гореизложеното наложената финансова корекция е мотивирана и обоснована, като в обжалваното решение са посочени достатъчно фактически и правни основания за определянето й. На изложеното, съдът намира, че оспорения акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на правния спор основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административния акт) направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, ал. 1, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ НЗПП, предвид правната и фактическа сложност на делото, възлиза на 360 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Община Варна, представлявана от Кмета, чрез главен юрисконсулт С.М. срещу Решение №РД-02-36-972 от 22 август 2023 година на заместник-министъра на МРРБ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.

Съдия: