Решение по дело №5088/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3264
Дата: 26 август 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110205088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3264
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110205088 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-028144/21.02.2022 г., издадено от Д.Д. - началник сектор към отдел
„ПП” при СДВР, на Т. Д. М., с ЕГН **********,
за това, че на 12.10.2021 г., около 06:40 часа, в гр. София, по бул. Цариградско шосе,
управлява товарен автомобил „МАН ТГС” с рег. № СВ **** АК, регистриран на фирма
„Грома Холд“ ЕООД – клон София, с посока на движение от бул. Александър Малинов към
Орлов мост като навлиза и се движи след пътен знак „В-4“, разположен в началото на 4-ти
километър, като актът бил съставен по преписка № 513р-88724/12.10.2021 г., с което
нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП, му
е наложена глоба в размер на 30 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Т. Д. М., който в подадената жалба моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в писмени бележки,
депозирани за с. з., се изтъкват множество процесуални нарушения при издаването на
АУАН и НП. По същество се твърди, че описаното в НП не отговаряло на реалната
фактическа обстановка. На посочената в НП дата жалбоподателят участвал с автомобила си
в национален протест, заедно с много други товарни автомобили. Всички те били спрени в
началото на бул. Цариградско шосе, където полицейски служители снели данните на
автомобилите и водачите им, след което били ескортирани с полицейски автомобили до
центъра на столицата за провеждането на протеста. Действията на контролните органи по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на участниците в протеста не
отчитало липсата на виновно поведение и конституционното право на протест. Излагат се и
1
аргументи за маловажност на случая, като се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 041249 от 02.12.2021 г., актосъставителят
Д.И. е вписал в него двама свидетели – Л.А. и Н.Л., които не са свидетели очевидци или по
установяване на нарушението, а само свидетели по съставяне на акта. Последното
обстоятелство изрично е потвърдено от двамата в с. з., като св. А. уточнява, че
актосъставителят И. също не е свидетел по установяване на нарушението, тъй като написал
АУАН по разпореждане на началниците си и по преписка, предоставена му.
При тези констатирани в рамките на съдебното следствие безспорни факти,
определено следва извода, че нито един от трите подписали АУАН лица не е свидетел по
установяване на нарушението, а такива безспорно са били налице, доколкото, видно и от
приобщената по преписката докладна записка рег. № 513р-88724/15.10.2021 г., множество
полицейски служители са ескортирали участници с механизирана техника по бул.
Цариградско шосе на 12.10.2021 г. за участието им в национален протест. Налице е и доклад
от АП 331 от 12.10.2021 г. за проверени лица, в който фигурира товарния автомобил и
жалбоподателя като негов водач. Тоест налице са били свидетели по установяване на
нарушението, които актосъставителят е бил длъжен да подсигури при съставянето на АУАН,
но не го е сторил, без да си били налице обективни трудности за това или невъзможност по
призоваване на тези служители. В този смисъл ползването на свидетели само по съставяне
на АУАН е в нарушение на предпоставките за ползване на тези свидетели в чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, както и в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, задължаващ АУАН да се състави
именно в присъствието на свидетели по установяване на нарушението. Подходът на
актосъставителя реално е накърнил правото на защита, тъй като е поставил нарушителя в
невъзможност да разбере доказателствата в подкрепа на вмененото му нарушение.
На второ място, отново в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя, без въобще същият да е бил поканен за съставяне на АУАН.
Последното е видно от писмото от 29.12.2021 г. до ОДМВР-Пловдив с искане процесният
АУАН да бъде връчен на Т.М., както и от отбелязването в АУАН, че същият му е връчен на
11.01.2022 г. Съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя е изключение, възможно
единствено в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Подобно изключение в
случая не е налице и със съставянето на АУАН в отсъствие на жалбоподателя, без да са
налице законовите предпоставки за това, е нарушено правото му на защита, включително да
направи възражения на място в акта.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и НП
2
осезателно са накърнили правото на защита и правилата за водене на административно-
наказателно производство, които в своята съвкупност са напълно достатъчно процесуално
основание за отмяна на НП.
Последното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
закон, но по същество съдът следва да добави два допълнителни аргумента за отмяна на
атакуваното НП. На първо място, доколкото актосъставителят и свидетелите по акта не са
очевидци, нито свидетели по установяване на нарушението, същите (свидетелите А. и Л.) не
успяха да възпроизведат в с. з. каквито и да е факти, свързани с твърдяното нарушение. В
този смисъл фактическата обстановка се явява недоказана.
На второ място, приложените и коментирани по-горе писмени доказателства водят до
извода, че жалбоподателят с товарния си автомобил е бил един от участниците в
национален протест и допускането му на бул. Цариградско шосе и придвижването му по
пътния участък до Орлов мост се е осъществявало не само с разрешението, но под
указанията и ескорта на полицейски служители. Сам по себе си този факт, и без да се
обсъжда конституционно признатото право на протест, сочи на липса на виновно поведение
от страна на жалбоподателя.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по
аргумент на действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложените договор за правна защита и съдействие и
списък със разноски, на адв. Баков от АК-Пловдив е заплатен хонорар в размер на 150 лева
за изготвяне на жалба и писмено становище, който хонорар отговаря на стандартите в
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в полза на Т. Д. М.
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева,
платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-028144/21.02.2022 г., издадено от Д.Д. - началник сектор
към отдел „ПП” при СДВР, на Т. Д. М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на Т. Д. М. сумата
от 150 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3