Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
01.11.2019 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесет и първи октомври |
|
Година
|
2019 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
276 |
по
описа за |
2019 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 06- 001210/01.08.2019 год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда” гр., с което на нарушителя “Г.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление с.Л.Д., община М., представлявано от Управителя Ж.С.Г.е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И
ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на
труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
“Г.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л.Д., община М., представлявано от Управителя Ж.С.Г., е обжалвала в срок Наказателно постановление
№ 06-001210/01.08.2019
год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда” гр.С.,
Жалбоподателката
редовно призована не се явява, а се представлява от адв. С.Г. от ВАК. Последната
взема становище да бъде отменено Наказателното постановление като
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че няма извършено нарушение по чл.61 ал.1
от КТ, тъй като няма прикриване на трудови правоотношения. Акцентува се, че в
конкретния случай пострадалото лице не е било наето да извършва рязане на
дървета, което означава престиране на труд, а е отишъл на работа като общ
работник и на него му е плащано на резултат, а именно колко дърва е натоварил и
разтоварил. Подчертава се, че се касае за договор за изработка за натоварване
на определено предварително отрязано количество дървета. При това положение
няма основание да се търси отговорност на дружеството, затова, че последното не
е сключило трудов договор с пострадалия.
Ответникът
се представлява от ст.юрисконсулт М.К.. Последната взема становище да бъде
потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се
визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и
процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. Посочва се, че
нарушението е подробно описано и квалификацията е правилно опредЕ.. По делото е
приложена Писмена защита ,която ще бъде обект на анализ в по-долните абзаци.
Производството
по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна. Тук е мястото да
се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено на
жалбоподателката на 08.08.2019 г., а жалбата е депозирана пред ответника на
14.0.2019 г. и безспорно е в срок.
Акт № 06-001210/19.07.2019
год. е съставен на жалбоподателката Ж.С.Г., в качеството й на Управител на “Г.” ЕООД
с.Л.Д., община М., затова че
при извършена проверка на 09.07.2019 г.
към 13.30 часа в с., община М., във връзка със станал смъртен инцидент с
лицето И.Т.Ц., е установено, че работодателят “Г.” ЕООД с.Л.Д.,
община М., с издадено
Позволително за сеч № 0472882 от 03.01.2019 г. от Горско стопанство гр.М., е
допуснал починалото лице И.Т.Ц. с ЕГН **********, с адрес: ***, да извършва
рязане на дървета в местността „К.” , намираща се в землището на с.О.К., община
М., без да има сключен трудов договор, преди постъпването му на работа.
Нарушението е извършено на 09.07.2019 г. в с.О.К., община М.. С
посочения акт е прието, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.61
ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на така съставения акт е
издадено и атакуваното Наказателно постановление.
По делото
са събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
а именно: НП №
06-001210/01.08.2019 г., АУАН № 06-001210/19.07.2019 г., Разписка от 08.08.2019
г., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
09.07.2019 г., Обяснение от В.Р.Т., Позволително за сеч № 0472882/03.01.2019
г., Протокол за освидетелстване на сечище № 0444886/18.12.2018 г., Разрешително
за достъп на физически лица до държавни горски територии, в които се провежда
добив на дървесина от 03.01.2019 г., Договор за добив на дървесина №
81/21.12.2017 г., Анекс към договор № 81/21.12.2017 г. за добив на дървесина за
местни търговци от обект № 181005, Анекс към Договор № 81/21.12.2017 г. за
добив на дървесина от държавни горски територии на ТП ДГС гр.М. – преходен
обект № 181005, отдели 297 „Х,П”, Информационна табела на обект в горските
територии държавна собственост ДГС М., отдел 297, подотдел „п”, обект № 181005,
Обяснение от Ж.С.Г., писмо под изх.№ 1979/18.07.2019 г. на Ц.Ц.– следовател в
СО в ОП гр., Протокол № 1923192 за извършена проверка на 09.07., 10.07. и
19.07.2019 г., копие от Книга за проведен периодичен инструктаж и Декларация на
В.Р.Т. от 09.07.2019 г., Жалба до Административен съд гр.В. против
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
09.07.2019 г., издадено от главен инспектор Т.И., призовка по Адм.дело №
568/2019 г. по описа на Административен съд гр.В. и 2 броя Свидетелства за
правоспособност на лицата М.М.М. и Г.В.Г. за работа с моторни триони и
храсторези, Трудов договор № 21/05.10.2016 г. и извадка от Регистър на
уведомления за Трудови договори от 09.07.2019 г. Съответно са разпитани
свидетелите Т.И., П.Т., В., В.Т., Л.М., И.П., В.М., Г.Г., М.М. и Г.Г.
Съдебният състав намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно работодателя, в лицето на „Г.” ЕООД е допуснал
починалото лице И.Т.да извършва рязане на дървета в местността „К.”, без да има
сключен трудов договор преди постъпването му на работа. Работодателят е проявил
бездействие, като е допуснал пострадалия да работи на сечището в местността „К.”,
за което на „Г.” ЕООД е издадено Позволително за сеч с № 0472882 от 03.01.2019
г. от Горско стопанство гр.М., без същият да е имал сключен трудов договор
преди постъпването му на работа. От събраните по делото доказателства се
установява, че с автомобили, собственост на работодателя, работниците се
извозват от селата, където живеят до с.О.К. и от там с два камиона до мястото
на сечището, а именно с.О.К., местността „К.”. На 09.07.2019 г. на сечището са
работели, режейки дървета свидетелят В.Т. и починалият И.Ц.. В друга група са
били свидетелите Л.М., И.П. и В.М.. Така формираните групи доказват конкретните
действия, които са извършвали работниците на мястото, а те сочат изпълнение на
една трудова функция, съответно рязане на дърва с установено място, а именно
сечището в с.О.К., местността „К.” и фиксирано работно време от 09.00 часа до
17.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение с опредЕ. периодичност, а именно 40 лева на ден. В тази насока са
показанията на свидетелите по делото Т.И., П.Т., В. П., както и на В.Т..
Свидетелите И., Т. и П. са категорични в своите показания като служители към
Дирекция „Инспекция по труда” гр.В., че непосредствено от намиращите се в
сечището работници са установили, че всеки ден се извършва сеч в това сечище,
като фирмата докарва определени хора всеки ден със собствен превоз. Камионите
са на фирмата и на 09.07.2019 г. починалото лице е докарано сутринта да
извършва сеч с моторна резачка. От страна на процесуалния представител на
жалбоподателя бяха оспорени събраните по следственото дело гласни доказателства
и това доведе до непосредствено провеждане на съдебно следствие, от което
отново бяха събрани категорични доказателства за допуснато нарушение от страна
на работодателя, обхващащо състава на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ. От
показанията на свидетеля Т.И., който е и актосъставител по делото, се
установява по категоричен начин, че действително свидетеля В.Т. е неграмотен и
че Обяснението, находящо се на л.12 от делото в неговата текстова част е изпълнено
от свидетеля И.. Обяснението е дадено от свидетеля В.Т. в присъствието на
следовател и на разследващ орган от РУ гр.М., като свидетелят непосредствено е
бил запознат със съдържанието на обяснението и е положил лично подписа си. Лично
подписа си свидетеля Т. е положил и в Декларация от 09.07.2019 г., издадена във
връзка с чл.402 ал.1 т.3 и чл.402 ал.2 от Кодекса на труда. От така посочените
гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че пострадалото лице е
спазвало опредЕ. трудова дисциплина, тъй като работодателя е създал предварително
организация под негово ръководство и контрол, а именно договаряне с
работниците, числеността на работниците за следващия ден, тъй като работят по
групи, както и начина на извозването им до сечището. Безспорно е установено от
разпита на всички свидетели по делото, в лицето на Т., М., П. и М., че първо с
микробус от населените места, където живеят същите се извозват и след това с
два камиона до сечището, тъй като до там не може да се стигне без специализиран
транспорт, тъй като местността е пресечена, труднодостъпна и се работи с
моторни резачки. Предоставянето на моторните резачки е ставало от работодателя
и с тях се е извършвало рязането на дърва. Никой от разпитаните по делото
свидетели не установи чия собственост са резачките, които са намерили на
местопроизшествието, т.е. никой от работниците не е имал собствена резачка.
Безспорно бе установено от доказателствата по делото, че в края на работния ден
е плащано за заработеното и за тази дейност е отговарял синът на управителката,
като това по безспорен начин доказва престиране на труд с всички негови
елементи на трудов договор, като е налице спазване на трудовата дисциплина и
йерархическата подчиненост. Естеството на самия работен процес е извършване на
сечене на дърва, съгласно издаденото позволително за сеч на дружеството. Наети
са няколко лица за рязане на дърва в „Г.” ЕООД и всички тези лица са били без
трудови договори. Безспорно те са извършвали трудова дейност за благото на
работодателя и през работно време такова, каквото е за всички лица по трудов
договор. Безспорно пострадалото лице е било в координационни отношения, заедно
с другите работници на дружеството и е изпълнявало своите задължения. Безспорно
се установява, че лицата, които са били на обекта са били организирани
съвместно и технологично в трудовия процес, което е видно и от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Работата се е извършвала на място, което е
използвано от жалбоподателя за извършване на сеч на дърва в рамките на
позволителното за сеч. Ето защо, безспорно се касае за прикрито трудово
правоотношение и затова е издадено и Наказателното постановление с визирана
нарушена разпоредба на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Това, че пострадалото
лице е било работник на дружеството се доказва и от показанията на работещите
на обекта. Прави впечатление, че от издаденото разрешително за достъп на
физическите лица, които се допускат до горските територии, в които се провежда
добив на дървесина за землището на с.О.К. са лицата И.И., Г.Г., М.М.и Т.М.. От
посочените лица само свидетеля Г.Г. е назначен в дружеството, извършващо сеч на
посочената територия, но съгласно представения по делото трудов договор неговото
работно място е Дърводелски цех в с.Л.Д. и на практика няма как това лице само
да добива дървесина на сечището, при положение, че е наето за работник в Дърводелския
цех, в каквато насока бяха защитните показания, в лицето на свидетелят Г.Т.. Тези
факти по делото водят до извода, че дружеството-работодател възлага работа на
лица, с които не сключва трудови договори. По делото от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя бяха представени доказателства, че
Постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда
на чл.405а ал.1 от КТ се оспорва пред Административен съд гр.В. и поради тази
причина не следва да бъде прието, че е налице извършено нарушение по чл.61 ал.1
от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че за ангажиране на
административнонаказателната отговорност за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1
ал.2 от КТ не се предпоставя от производството по чл.405а от КТ. Двете
производства се развиват независимо едно от друго, като са различни както по
характер, а именно административно и административнонаказателно, така и
преследват различни цели. Целта на производството по чл.405а от КТ е да
обезпечи трудовите и всички произтичащи от тях права на лицата, престирали
работна сила, но без сключен писмен трудов договор и в този смисъл не е
насочено срещу работодателя, несключил писмен трудов договор. Обявяването на
съществуването на трудово правоотношение по реда на чл.405а ал.1 и ал.2 от КТ
не е процесуална предпоставка за санкциониране на работодателя на основание
чл.414 ал.3 от КТ. Безспорно административнонаказателното производство цели
установяването на нарушение на трудовото законодателство, като в конкретния
случай именно от страна на работодателя и налагано на съответни санкции за
това. На следващо място, в контекста на оспореното от процесуалния представител
на жалбоподателя затова, че свидетеля Т. не е написал лично обяснението на
л.12 и Декларацията на л.55 от делото,
настоящия съдебен състав намира за основателно да посочи следното: Без значение
е, дали свидетелят Т. е попълнил и написал лично обяснението и декларацията по
делото и дали това е било под диктовката на длъжностното лице от Инспекцията по
труда, като тук е мястото да се отбележи, че по делото не са събрани такива
данни. Безспорно свидетелят Т. е положил лично подписа си и е заявил на
съдебното следствие, че написаното е негова воля и носи лична отговорност за
това. Безспорно установено по делото е, че работодателя е предоставял работна
сила в нарушение на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда, на пострадалия на посочения
обект, без да е имал сключен нито трудов, нито граждански договор с него. Това
безспорно представлява основание за обявяване на трудовото правоотношение с
Постановление по реда на чл.405а ал.1 от КТ, което замества трудовия договор.
Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения и според настоящия състав правилно с
оспореното Постановление органът е обявил съществуването на трудово
правоотношение между работодателя и работника, който е починал, като същият е
бил нает за престиране на работна сила, наред с други лица при наличие на
всички елементи, характеризиращи едно трудово правоотношение.
Процесуалният представител на жалбоподателя и самият той не
оспорват, че дружеството има наети по трудов договор лица, т.е. че има правното
качество на работодател. В тази насока са разпитаните по делото свидетели Г.Т.,
Г.Г. и М.М., както и приложените по делото писмени доказателства, в лицето на
Трудов договор № 21/05.10.2016 г., извадка от Регистър на уведомления за
трудови договори от 09.07.2019 г., както и копие от Книга за проведен
периодичен инструктаж. Спорът по делото е, относно наличието на възникнали
между работодателя и починалото лице отношения по предоставяне на работна сила
от последния. Настоящият съдебен състав намира, че категорично и безапелационно
от показанията на свидетеля В.Т., както и от всички разпитани по делото
работници и контролни органи от Д „ИТ” гр.В., по категоричен начин се
установява, че както свидетеля Т., така и починалото лице са били наети от
дружеството-работодател, че е имало работа в гората и са работели по цял месец
и не са работели единствено, когато е валяло, че се работи по 7-8 часа на ден,
максимум по 20 дена в месеца се работи и през този период починалото лице е
било заедно със свидетеля Т., като са ходели в няколко сечища, собственост на
дружеството. Категорично в дружеството-работодател не са раздавали работно
облекло, нито пък е правен инструктаж преди започване на работа. Никой от фирмата
не е искал да сключва договор с работниците. Всеки ден е плащано, като това е
било или от свидетеля Томов или от Томи, който е син на управителката на
дружеството. От така констатираните факти настоящия съдебен състав намира, че
по безспорен начин се установява предоставяне на работна сила от починалото
лице, което на основание чл.1 ал.2 от КТ следва да се уреди само като трудово
правоотношение с дружеството. Доказано е, че от името на дружеството лицето
Томи и свидетелят Г. са наели починалото лице, че средствата за възнаграждения,
както всички работници, така и починалото лице са получавали от съпругът и
синът на управителката на дружеството, че всички работници, включително и
починалия са извършвали работа на определено от дружеството място, във връзка с
издадените на същото разрешителни за сеч и че безспорно е заплащано за
положения от тях труд с парични средства на дружеството. Установените
характеристики на отношенията между дружеството и починалия работник са съществували
към датата на нарушението, а именно 09.07.2019 г. и в съвкупност квалифицират
правоотношението като трудово. Безспорно липсата на трудов договор в писмена
форма, с който да е обективирано същото, съставлява нарушение на чл.61 ал.1,
вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Безспорно по делото е установено, че починалото лице е
било допуснато до обекта, не е било отстранено и е извършвало трудова дейност.
От разпитаните по делото свидетели, в лицето на Г.Г., М.М. и Г.Т. се
установява, че е необходимо притежанието на документ за работа с резачка и че
такъв безспорно починалият не е имал. Процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа, че с така установените факти от показанията на тези свидетели се доказва,
че починалото лице е било наето като общ работник, че той не е могъл да работи с резачка, тъй като не е имал
нужната квалификация и не е бил допуснат до работа в това му качество.
Безспорно по делото обаче е установено, че на 09.07.2019 г. починалото лице е
изпълнявало трудовите си задължения, като е извършвало рязане на дървета в
местността „К.”, както и че смъртта му е настъпила същия ден по време на
работния процес. Горното обстоятелство се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства и в частност от Протокол № 1923192 за извършена проверка на
09.07., 10.07. и 19.07.2019 г. Безспорно при извършената проверка от главните
инспектори на Д „ИТ” гр.В. е констатирано, че починалото лице е допуснато в
сечището от страна на работодателя да работи с моторен трион, без същият да има
необходимата квалификация или правоспособност за работа с моторен трион, както
и без да притежава необходимите знания и умения и без да е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Същият не
е имал и лични предпазни средства, които са необходими за такъв вид работа,
като каска и ръкавици. Безспорно настоящия съдебен състав намира, че са налице
трудови взаимоотношения по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ, като от съдебния състав
се взимат впредвид и разпоредбите на чл.67 ал.1 т.2 от КТ в смисъл, че трудовия
договор може да бъде срочен, както и чл.68 ал.1 т.2 от КТ, че срочния договор
може да бъде до завършване на опредЕ. работа, съответно нормата на чл.139 ал.2
и ал.3 от КТ в смисъл, че работното време може да бъде с променливи граници,
съответно разпоредбата на чл.247 ал.1 от КТ, че размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според
изработеното. Починалото лице, както и всички останали работници на сечището са
получавали възнаграждението си именно от дружеството, на база добит кубичен
метър дървесина, от което възнаграждение са заплащани за дневни надници, като
безспорно починалото лице е наето от дружеството за работа на сечището, като
безспорно е осъществявано плащане на работниците със средства на дружеството,
които са получавани от съпруга и сина на управителя на дружеството.
Допълнително доказателство в този смисъл е и издаденото на самото дружеството
разрешително за сеч на посочения обект. Отново всичко изложено безспорно сочи,
че е налице изпълнение на трудови функции от страна на починалото лице за
дружеството. Отново следва да се акцентува, че създадените отношения между
работниците на сечището и санкционираното дружество, мястото на което починалия
работник се е намирал – труднодостъпна местност, дейността, която е извършвал – рязане на дървета, данните,
вписани в Декларацията по чл.402 от КТ за установено работно време, място на
работа, показанията на разпитаните свидетели, не са на база договор за
изработка, а се основават на съществуващо трудово правоотношение, неуредено,
посредством сключването на трудов договор. За яснота следва да бъде посочено,
че разликата между трудов и граждански договор е анализирана в Тълкувателно
решение № 86/27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е посочено, че разграничението е в зависимост
от предмета на сключения договор. Ако между гражданско правните субекти се
уговори престиране на определен трудов резултат /овеществен труд/ сключеният
договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато
предметът на сключения договор е престиране на работна сила /жив труд/ и
работникът или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина, работно време, работно
място, налице са най-съществените белези, които характеризират трудовия
договор, който се сключва при условията и по реда на КТ, какъвто безспорно е и
настоящия случай.
В Акта за
административно нарушение от 19.07.2019 год. подробно са описани основанията,
поради които е образувано административнонаказателното производство, като
изрично е посочено името на лицето, наето на работа от жалбоподателя,
дейността, която изпълнява и факта, че няма предварително сключен трудов
договор. В акта са описани подробно и всички материали, послужили за издаването
му, включително и Протокола за извършена проверка № 1923192. Всички описани в
акта доказателства в своята съвкупност сочат на нарушение на трудовото
законодателство, а именно липса на предварително сключен писмен трудов договор
с наетото лице И.Т.Ц.. Административният орган се е постарал подробно да опише
всички факти, да укаже всички доказателства, от които очевидно е станало ясно
на наказаното лице за какво е обвинено. Изпълнителното деяние на нарушението се
състои в липса на съставен предварително писмен трудов договор, поради което
времето на извършване на проверката е времето на установяване на нарушението,
не е необходимо да бъде посочено друго време, а мястото и видът на извършваната
работа са безспорно установени. В този смисъл липсват каквито и да са
процесуални нарушения при съставянето на акта и наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентният административнонаказващ
орган в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, съдържа реквизитите
по чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Административнонаказващият
орган с указването в Наказателното постановление на елементите на трудовия
договор, а именно: установено работно място, работно време, трудово
възнаграждение и йерархична подчиненост не въвежда ново обвинение, а описателно
изброява признаците на трудовото правоотношение за уреждането, на което не е
изпълнил дължимото именно работодателят Ж.Г.. Безспорно нарушението си остава
същото – липса на писмен трудов договор преди постъпване на работа, което
деяние е доказано по безспорен и категоричен начин. Отговорността е за
нарушение по чл.62 ал.1, вр. с чл.61 ал.1 от КТ, като указанието, че това е нарушение по чл.1 ал.2 от КТ се налага от
необходимостта да се посочи принципът, следван при предоставяне на работна
сила, а именно, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови. Трудови са отношенията, както бе посочено по-горе по
предоставянето на работната сила и полагането на наемния труд по трудово
правоотношение и съответно задълженията на работниците и служителите от една
страна и на работодателите от друга, които имат по тях. Това са въпроси на
заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските, здравословните и
безопасни условия на труд и др. Към тях се отнасят и непосредствено свързаните
с трудовите отношения въпроси, които произтичат от тях, подпомагат тяхното
осъществяване и са насочени към тяхната защита. Като се изхожда от закрилната
функция на Кодекса на труда, целяща сигурност в отношенията между страните
неизменно всеки трудов договор, независимо от неговия вид, трябва задължително
да бъде сключен в писмена форма и то преди постъпване на работника на работа.
Изискването за писмената форма на трудовия договор е адресирано преди всичко
към работодателя, защото той е страната, длъжна да оформи постигнатото съгласие
между двете страни в надлежна писмена форма. С оглед на това и нарушаването на
задължението влече след себе си административнонаказателна отговорност.
Длъжностните лица от състава на административнонаказващия орган безспорно са
установили, че работодателя и настоящ жалбоподател не е сключил изискуемият по
закон писмен трудов договор с И.Т.Ц.. При така констатираните правоотношения са
налице условията на валидно трудово правоотношение, а именно работно време,
работно място и заплата, като правилно е отчетено, че е нарушен чл.61 ал.1 от КТ. Действително страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е
ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставяне на работна
сила като трудови. В изпълнение на изискването по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
наказващият орган е описал нарушението като необективиране на отношенията като
трудови, а законната разпоредба, която е била виновно нарушена е тази по чл.1
ал.2, вр. с чл.61 ал.1 от КТ. При така описаното нарушение и посочване на
нормативните разпоредби може да се направи извод, че извършеното от
санкционираното дружество деяние съставлява нарушение на императивните
изисквания за оформяне на правоотношение по предоставяне на работна сила, а не като
неспазване на законовите изисквания за формата на трудовия договор.
Нарушението
е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е
водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са
издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения
на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, по предвидения от закона ред и в предвидената от закона
форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ
нарушенията на трудовото законодателство
се установяват с актове на държавните контролни органи. Разпоредбата на чл.399
от КТ пък възлага цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство на
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а Дирекция “Инспекция по
труда” е териториално поделение към нея,
съгласно чл.16 ал.1 от Устройствения правилник на ИА “ГИТ”. Съгласно чл.20,
ал.1 от Устройствения правилник, който е обнародван в ДВ, инспекторът е
контролен орган и има правомощия, установени и в КТ. Т.е същият има правомощия
да констатира нарушения на трудовото законодателство и да съставя актове за
тях, поради което и процесния АУАН е съставен от лице разполагащо с
необходимата компетентност.
Наложената
имуществена санкция е наложена в своя минимален размер и не може да се слезе
под предвидения минимум на глобата съгласно чл.27,ал.5 от ЗАНН. Не са налице
основания за прилагането на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по
делото доказателства бе установено, че процесната фирма не е спазвала трудовото
законодателство и е допуснала нарушения
в тази насока, които са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В
тази насока правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН.
Следва да се
отбележи, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда на
"маловажно" административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака:
нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от
него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в
тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ
/ДВ бр.7 от 24.01.12 година/ в
разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал.2, в която са изведени
изключения от общата правило по ал.1, а именно: ”Не са маловажни нарушенията на
чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 23 от КТ”. Посочената нормативна разпоредба
е в сила към момента на извършване на деянието – 09.07.2019 год. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, който
в процесния случай е новата разпоредба на чл.415в ал. 2 от КТ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ
Наказателно постановление № 06-
001210/01.08.2019 год. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда” гр.С..
По
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: