Р Е Ш Е Н И Е

№

26.02.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

При секретаря П. Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№8163/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.127, ал.2, вр.чл.59, ал.2 и ал.3, вр.чл.142, ал.1, вр.чл.143, ал.2  от СК.

Постъпила е искова молба от А.Е.Д., като баща и законен представител на детето Е.А.Д., чрез адв. Т. Д., против П.Д.Д.,***, с която се твърди, че страните живеели за кратко на семейни начала, като от съвместното им съжителство, е родено детето Е.- род. ***г. Твърди се, че страните са във фактическа раздяла от 19.08.2018г, като грижи за детето полага майката. Твърди се, че майката възпрепятства личните контакти на детето с бащата. Твърди се, че бащата живее в гр. София, в обзаведен апартамент, в който има всичко необходимо за отглеждането на детето. Моли съдът да постанови решение, с което да присъди упражняването на родителските права над детето Е. на майката –отв. П.Д., да определи местоживеене на детето при майката на адрес ***, да определи режим на лични отношения с детето, подробно описан в ИМ, както и да го осъди, да заплаща месечна издръжка на детето Е., в размер на 130лв.,  считано от датата на ИМ.

         Ответникът П.Д.Д., ред. пр., в срока за отговор, оспорва частично предявения иск, в частта му относно претендираният режим на лични отношения и издръжка, като се  претендира издръжка от 200лв.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1518/21.08.2017г на Община Плевен, се установява, че страните по делото- А.Е.Д. и П.Д.Д., са родители на детето  Е.А.Д., род. ***г.

От служебно изготвените справки за родствени връзки на страните се установява, че  същите нямат други непълнолетни деца.

По делото се установява също, че майката П.Д., към приключване на  съдебното дирене е в отпуск за отглеждане на дете до 2 год. възраст и получава месечно обезщетение по чл. 53 от КСО в размер на 380лв., за което е представена справка от НОИ- ТП- Плевен.Установява се също, че майката работи по трудов договор с работодател С.В.АД.

По делото се  установява също, че бащата- ищецът А.Д., работи по трудов договор, с работодател „А.Б.Е.Б.” ЕООД, с месечно нетно трудово възнаграждение от ок. 1600лв., за което е представено съответно удостоверение. По делото се установява също, видно от представените вносни бележки, че за периода м. 09.- м.12.2018г., бащата е изплащал месечна издръжка от 130лв., за детето Е..

По делото, в с.з. на 29.01.2019г, лично са изслушани родителите- страни в настоящето производство. Бащата- ищецът А.Д. посочва, че няма претенции относно упражняването на родителските права върху детето Е., но иска да му бъде определен режим на лични отношения с детето. Посочва, че живее и работи в гр. София и иса да прекарва повече време с детето си. Завява, че то се радва, когато то види и плаче, когато се разделят. Посочва също, че  баба му живее в гр. Тръстеник, а може там да се вижда с детето. Посочва също, че заедно с майката са избрали апартамента в гр*** и заедно са направили ремонт. Посочва също, че тримата с детето са живеели в този  апартамент до миналата година. Посочва също, че  апартамента е добре обзаведен и има всичко необходимо за детето. Посочва също, че вижда детето през седмица, како срещите се  осъществяват в Мол-а и не ходи в дома на майката. Посочва също, че понастоящем е студент и В.У.. Посочва, че може да дава издръжка за детето 150лв. Посочва също, че преди време е имал ***, включително и когато е бил с П., но това няма нищо общо с психичното му състояние. Посочва, че е приЕ.л медикаменти през 2014година, но понастоящем не. Ищецът заявява също, че не е в обострени отношения с майката.

 Майката П.Д. посочва, че тя полага непосредствените грижи за детето Е. от раждането й. Посочва, че детето се отглежда в ***, в дома на родителите й, като те живеят в същото жилище. Посочва, че детето не боледува, храни се добре, в жилището има всичко необходимо за отглеждането му. Посочва, че бащата идва  да види детето Е. и й се  обажда, че е пред блока или да я заведе в Мол-а, като срещите им са кратки. Посочва, че не са водили разговор срещите с детето да се осъществяват в дома й или в гр. Тръстеник, затова са избрали неутрално място. Посочва, че според  нея, бащата се чувства добре в Мол-а с детето, както е че бащата е отказвал да се вижда с детето в гр. София. Майката посочва също, че познава жилището в гр. София е и живяла там; същото е обзаведено. Посочва, че според нея, месечната издръжка, която следва да заплаща бащата, да е в размер на 200лв. Майката посочва също, че след приключване на майчинството,  смята да се  върне  на работа в гр. София.

По делото е приет социален доклад, от който се установява следното: по данни на майката, познанството й с баща А.Д., датира от 2014 година, като през есента на 2015г, двамата са решили да заминат да живеят в гр. София, като скоро майката е разбрала, че А. страда от ***. Майката е заявила, че е била обект на психически тормоз и на 19.08.2018г, е напуснала дома си в гр. София, заедно с детето. Посочено е, че  към датата на  изготвяне на доклада, детето се отглежда от майката, в ***. В доклада е посочено, че жилището е в добро технически състояние, чисто и подредено, с подходящо обзавеждане. В жилището, освен майката П.Д. и детето, живеят нейните родители, които оказват подкрепа на майката. За детето има обособен кът за отдих и игра. В заключение е посочено, че детето Е. живее в семейната среда на своята майка, подкрепяна от нейните родители, същата полага ежедневни и адекватни грижи, налице е емоционална връзка между майката и детето Е..

По делото няма спор между страните, относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Е., поради  което  следва родителските права върху детето, да бъдат предоставени  за упражняване на майката П.Д. и бъде  определено местоживеене на детето, при нея,  на адрес  ***. По делото безспорно се установи, че  майката  П.Д. полага преки и непосредствени грижи за детето си Е.. Безспорно е, че майката притежава висок родителски капацитет и съчетано с ниската възраст на детето, я правят по- пригодния родител, което не се  оспорва от страна на бащата.

Спорни по делото са въпроси относно режима на лични отношения с бащата, и размерът на издръжката. В тази връзка, по делото са събрани гласни доказателства, от разпита на свидетелите Е.Д.и Й.Д., от показанията на които се установява следното:

Св. Е. Д.- роднина на ищеца, посочва, че знае, че бащата поддържа добри отношения с детето си Е., като детето го познава и се радва, като се видят. Посочва, че тя лично не е присъствала на срещи между бащата и детето, и това, което казва, го знае от А.. Посочва че тя и А. са близки, отраснали са  заедно и се  чуват често по телефона. Посочва че знае, че  срещите на бащата и детето се провеждат в Мол-а. Посочва също, че А. никога не е проявявал грубост, насилие или изблици. Посочва също, че според  нея бащата може да се  грижи за детето си, но  не знае дали бащата е наясно с режима на детето.

Св. Й.Д.- майка на ответницата, посочва, че има преки впечатления от живота на страните, тъй като е ходила многократно в гр. София. Посочва, че майката П. сама се е грижила за детето, докато са  били в София. Посочва, че когато бащата е бил у дома си, е стоял настрани от детето и се е страхувал да го гледа, да го храни, или да излязат на разходка заедно. Посочва, че П. й е споделяла, че А. се страхува, от това, че детето е малко и да го държи, но също и когато е сред тълпа, или се е налагало да го преведе през улицата. Според свидетелката присъствието на много хора в Мол-а, когато се среща с детето си, също го плашат. Свидетелката заявява, че бащата може да вижда детето си където иска, но не и у дома им, защото преди това е бил изгонил П.. Посочва също, че според нея Мол-ът е подходящо място за  срещи между бащата и детето. Посочва също, че П. е предложила  на А. да вземе детето за Нова година в гр. Тръстеник, но той е отказал. Св. Д. посочва също, че знае, че на бащата А. са били предписвани ***, и че той изпитва ужас от хората; посочва, че  в такива случаи гледа да седне, изпотява се  и се  притеснява. Посочва също, че срещите на А. с детето са кратки, и в Мол-а той влиза заедно с детето в детския кът. Според свидетелката, бащата не се интересува от детето, не е питал колко килограма е, кой е личният му лекар, дали е болно. Посочва също, че  бащата не е ограничаван в контактите му с детето. Посочва също, че въпреки че според нея, бащата А. изпитва страх от тълпа, мястото, където се провеждат личните отношения- Мол-ът, е подходящо, тъй като детето се чувства добре там. Посочва също, че когато времето е топло, бащата идва пред  блока, за  5 минути.

При така установено от фактическа страна,  съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.59, ал.4, вр. ал.2 от СК, съдът решава въпросите, свързани с упражняването на родителските права над детето, режим на лични отношения и размер на издръжката, като прецени всички обстоятелства по делото, с оглед интереса на самото дете, като се взЕ.т предвид: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на самите родители, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, наличие на подкрепяща среда, социално обкръжение и материални възможности. В случая, както бе посочено по- горе, между страните по делото няма спор относно упражняването на родителските права върху детето Е. и местоживеенето му. Що се отнася по спорния момент- определяне режим на лични отношения на детето с неупражняващия родителските права, родител, в случая- бащата, съдът намира за установено следното:  Съобразно нормата на чл.59, ал.3 от СК, режимът на личните отношения, включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взима детето, вкл. и през училищни ваканции, официални празници и личните празници на детето, както и по друго време. Целта на режима на лични отношения е установяване и заздравяване на емоционалната връзка между родителя, който не упражнява родителските права и детето, което да способства за пълноценното психо-емоционално развитие на детето. Съдът определя режим на личните отношения, изцяло с оглед интереса на детето, въз основа на преценка на доказателствата по конкретното дело, ръководейки се от дадените основни насоки. По делото се събраха доказателства, че личните контакти на детето Е. с бащата А., се осъществяват в ***, където бащата и детето са в детския кът, за кратко време. Съдът намира, че това място на провеждане на контактите им, е крайно неподходящо и не е в интерес на детето. На детето следва да бъде осигурена възможност да общува със своя баща в спокойна, домашна атмосфера, най- вече с оглед възрастта му- 1 година и 5 м. /към датата на  приключване на съдебното дирене/, и в която да може изгради пълноценна емоционална връзка със своя баща. Категорично  посоченото обществено място- ***, не е място, което да позволи пълноценно общуване между баща и дете. По делото и двамата родители- в исковата молба и в отговора, са изразили желание, първоначално, срещите на детето с бащата да се осъществяват по неговото  местоживеене, в присъствието на майката. Съдът намира, че това е изцяло в интерес на детето и най- пълно би задоволило неговите потребности от пълноценно общуване, с родителите си, и конкретно с бащата, в една позната среда. От изслушването на страните по делото, съдът преценява, че отношенията помежду им са търпими, спокойни, същите проявяват необходимото уважение един към друг и желае да намерят общ език при решаване на въпросите, свързани с детето. В тази връзка следва да се посочи, че твърденията за проявите на *** у ищеца Д., които той потвърди, че са съществували в миналото, но не и понастоящем, не могат да обосноват извод за наличие на каквото и да психическо заболяване, или неспособност същият да се грижи за себе си и/или за детето. Доколкото съдът при постановяване на своя съдебен акт се води и от вътрешното си убеждение, следва да посочи, че в с.з. на 29.01.2019г, ищецът Д., е с напълно адекватно, спокойно и уважително поведение към всички присъстващи в съдебната зала. Съдът не кредитира показанията на св. Д. в тази насока и счита същите за заинтересовани. По делото има представени писмени доказателства-  амб. лист за  извършен преглед от м. 08.2016г, на ищеца, в който е посочено, че  същият е приЕ.л ***. По делото обаче няма никакви доказателства,  към датата на  ИМ и към приключване на съдебното дирене, в тази насока, още повече, че както вече бе посочено, приемът на *** не водят до отпадане на родителската годност на ищеца.  Заедно с това, съдът намира показанията на св. Д. за вътрешно противоречиви, доколкото същата твърди едновременно, че бащата се страхува от тълпа и от много хора, а в същото време, Мол-ът се явява най- подходящото според нея място за срещи с детето.

Поради  това, съдът намира, че следва, до  навършване на  двегодишна възраст на детето Е.- м.- август.2019г, личните контакти с бащата да бъдат осъществявани по местоживеене на детето, на посоченият по- горе адрес в гр. Плевен, в присъствието на майката, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00ч до 13,00ч. След навършване на двегодишна възраст на детето, до навършване на тригодишна възраст, личните отношения, следва да се  осъществяват всяка първа и трета събота, от 10,00ч. и до 18,00ч., като бащата взима и връща детето в дома на майката. След навършване на тригодишна възраст, следва да бъде определен следният режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя, с преспиване при бащата, от 10,00ч в събота до 18,00ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, което време не съвпада с платеният годишен отпуск на майката. По отношение на Коледните и Новогодишните празници, тъй като има изрично искане в тази насока, следва да бъде определено, в четните години, детето да прекарва Новогодишните празници с майката, а Коледните –с бащата, и през нечетните-  Новогодишните празници с бащата, а Коледните - с майката.

По отношение на размерът на дължимата издръжка, съдът намира за установено следното: както бе посочено по- горе, по делото се събраха доказателства за трудовата заетост на страните и за получаваните от тях доходи. Нормата на чл.59, ал.5 от СК предвижда, че размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди раздялата, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. От друга страна нормата на чл.142, ал.1 от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждата на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 от същия член постановява и минимален размер на издръжката- ¼ от МРЗ за страната /560лв/-или сумата от 140лв.. По делото се установи, че ищецът- бащата Д. няма други низходящи, които да издържа, не се установиха и негови хронични здравословни проблеми. От друга страна, се установи, че  детето Е. е на възраст 1,5 г.,- към датата на приключване на съдебното дирене, не страда от хронични заболявания, които да налагат лечение, детето е здраво, храни се с обща храна. По делото, с ИМ ищецът е заявил, че  иска  да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 130лв., която обаче е под законоустановеният с цитираната норма минимум на месената издръжка. От друга страна, майката, е направила изявление за присъждане на издръжка от  200лв., с което съдът приЕ., че  е сезиран с въпроса за определяне размера на издръжката- арг. чл. 127, ал.2, вр чл.59, ал.2, вр. ал.5, в чл. 143, ал.1 от СК и следва да определи размерът на дължимата издръжка, според посочените критерии –възможностите на родителя да дава издръжка, нуждите на детето и целта детето да има условия на живот, каквито  е имало преди раздялата на родителите му. С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка в размер на 180лв., считано от датата на исковата молба-06.08.2018г, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,  платима до 5-то  число на текущия месец.

 Следва бащата А.Д. да бъде осъден да заплати сумата от 259,20лв.–държавна такса върху издръжката.

Разноските по делото следва да останат за страните, така, както са направени, с оглед вида на производството по т.нар. спорна съдебна администрация- в т. см. определение №385/25.08.2015 по ч. гр.д. №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Становище в същата насока, е изложено от ответника- ищец по насрещния иск, а от страна на ищеца по първоначалната ИМ, няма искане за  присъждане на разноски.

Следва, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на  решението, в частта му за издръжката.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.2 от СК, УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права върху детето Е.А.Д. ЕГН**********, СЕ ПРЕДОСТАВЯТ на майката П.Д.Д., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ се МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето Е.А.Д. ЕГН**********, при неговата майка и законен представител П.Д.Д., ЕГН **********, на адрес: ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ на детето Е.А.Д. ЕГН**********, с бащата А.Е.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, както следва:

- ДО навършване на двегодишна възраст на детето:, ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА СЪБОТА от месеца, от 10,00ч. до 13,00ч., по местоживеене на детето и в присъствието на майката;

-СЛЕД навършване на двегодишна възраст, ДО НАВЪРШВАНЕ на тригодишна възраст: ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА СЪБОТА ОТ МЕСЕЦА, от 10,00ч. и до 18,00ч., като бащата взЕ. и връща детето на адреса по местоживеенето му;

-СЛЕД навършване на тригодишна възраст на детето: ВСЯКА първа и трета събота и неделя, с преспиване при бащата, от 10,00ч в събота до 18,00ч в неделя, като бащата взЕ. и връща детето на адреса по местоживеенето му, както и 30 дни през лятото, което време не съвпада с платеният годишен отпуск на майката.

- ВСЯКА ГОДИНА: бащата А.Е.Д., ЕГН **********, ще взЕ. детето Е.А.Д. ЕГН**********, в четните години- през Коледните празници, а в нечетните години- през Новогодишните празници.

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, бащата А.Е.Д., ЕГН **********, от гр. София, ДА ЗАПЛАЩА НА малолетното си дете Е.А.Д. ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител П.Д.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180лв ., считано от датата подаване на ИМ-08.11.2018г.  ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови причини за нейното изменение или  отмяна, платима до 5-то  число на текущия месец.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, А.Е.Д., ЕГН **********, ог гр. София, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от  259,20лв.- държавна такса върху издръжката

 

Разноските по делото остават за страните така, както са  направени.

 

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му за присъдената издръжка.

 

Решението, в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение, има характер на определение, и може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението до страните. В останалата си част, решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, с въззивна жалба,  пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: