Р Е Ш Е Н И Е № 260015
гр. Шумен, 22.03.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 76 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „ОББ Факто- ринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София“, № 5, чрез пълномощника си ад. Т.А.Б. *** срещу „Старт Еко“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Лозенград“, № 3, вх.3, ет.5, ап. 60, представлявано от управителя А.Л.Г.. Ищецът твърди, че на 17.05.2016 г. е сключен договор за факторинг № А00196 между ищеца в качеството му на фактор и трето лице „МКМ БГ“ ЕООД, в качеството му на доставчик. Действието на договора е продължено до 31.10.2018 г. Въз основа на поетото с договора задължение, третото лице е прехвърлило (цедирало) на ищеца вземанията си от свои контрахенти, включително и от „Старт Еко“ ООД. На 27.10.2016 г., третото лице е уведомило ответника за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищеца. Ответни- кът с писмо от 27.10.2016 г. е потвърдил получаването на уведомлението и съобраз- но договора за факторинг е започнал да извършва плащанията директно на „ОББ Факторинг“ ЕООД. За периода от уведомлението до депозирането на исковата молба, ответникът е привел на ищеца дължими суми в общ размер на 176 127.22 лв. Ответникът не е привел на ищеца дължими суми в общ размер на 66 836.49 лв. по две от цедираните фактури с № **********/26.02.2018 г. и № **********/30.03. 2018 г. На 30.10.2018 г. ищецът е поканил ответника да заплати дължимите суми по двете фактури. В отговор от същата дата ответникът е отговорил, че са издадени кредитни известия за фактурите, въпреки, че в писмените си потвърждения „Старт Еко“ ООД е поел задължение да не извършва промяна в облигационното си отно- шение без изрично писмено съгласие от страна на „ОББ Факторинг“ ЕООД и писмено е потвърдил изпълнението на доставките по процесните фактури с положените подписи на всяка от тях, както и съпътстващите ги стокови разписки. Ищецът не е давал съгласие за извършване на промени. До предявяване на иска ответникът не е заплатил дължимите суми по двете фактури. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 66 836.49 лв., както и направените по делото разноски.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен по основание и раз- мер. Не се оспорва обстоятелствата, че третото лице е уведомило ответника за прехвърляне на вземанията с уведомление получено на 27.10.2016 г., че вземанията произтичат от доставки на стоки и че не платил сумите по двете процесни фактури. Причината да не се извърши плащането по двете доставки е развалянето на обекти- вираните в тях сделки в резултат на рекламационни процедури между ответника и третото лице. С развалянето на сделките отпада задължението на ответника да пла- ти сумите по двете процесни фактури.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 17.05.2016 г. между „ОББ Факторинг“ ЕООД от една страна в качеството му на фактор и „МКМ БГ“ ЕООД от друга страна в качеството му на доставчик е сключен договор за факторинг № А00196. Съгласно чл.1 от договора „МКМ БГ“ ЕООД прехвърля на „ОББ Факторинг“ ЕООД по реда на чл.99 и сл. от ЗЗД и усло- вията на договора всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фак- тури с отложено плащане издадени срещу платците, посочени в приложенията, представляващи неразделна част от договора. Вземанията се прехвърлят на „ОББ Факторинг“ ЕООД със сключването и на основание на договора. Бъдещите взема- ния, които отговарят на изискванията на договора се прехвърлят на „ОББ Факто- ринг“ ЕООД, считано от датата на възникването им. „ОББ Факторинг“ ЕООД авансира „МКМ БГ“ ЕООД със сума до 85% от стойността на всяко прехвърлено вземане. Вземанията се изкупуват по фактури с отложено плащане за доставка на стоки, които са редовни от външна страна – чл.2, ал.1 и ал.2. С допълнително споразумение № 1 към договора за факторинг от 25.08.2016 г. (л.30-л.34), като платец по договора е включено и „Старт Еко“ ООД - §7, ал.1 от споразумението. Съгласно §1 от допълнително споразумение № 7 от 28.06.2018 г. (л.36–л.39) срокът на договора е продължен до 31.10.2018 г..
На 27.10.2016 г., „МКМ“ ЕООД е информирал ищеца, че ответното дружест- во е уведомено за прехвърляне на вземанията на доставчика в полза на фактора. С писмо от същата дата ответникът е потвърдил получаването на уведомлението за прехвърляне на вземанията на „МКМ“ ЕООД в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД и се е съгласил да извършва плащанията директно на ищеца (л.40-л.42). Всички прехвърлени от „МКМ БГ“ ЕООД към „ОББ Факторинг“ ЕООД вземания от „Старт Еко“ ООД произтичат от доставки на стоки. Страните не спорят и съдът приема за безспорно установено, че след уведомяването до датата на подаване на исковата молба, ответникът е привел по сметката на ищеца суми в общ размер на 176 127.22 лв. Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца вземания в общ размер на 66 836.49 лв., обективирани във фактури № 00030 00485/26.02.2018 г. за сумата от 31 999.29 лв. и № **********/30.03.2018 г. за сума- та от 34 837.20 лв. с падеж съответно на 27.05.2018 г. и 28.06.2018 г. (л.42 и 43). Фактурите са подписани от представители на ответника и доставчика и в тях изрич- но е посочено, че съответното вземане е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Към фактурите са издадени двустранно подписани стокови разписки № 0003000 498/26.02.2018 г. и № **********/30.03.2018 г., удостоверяващи получаването на посочените във фактурите стоки.
На 23.04.2018 г. между ответника и третото лице е подписан протокол за рекламация (л.76), съгласно който „Старт Еко“ ООД връща, като предава на „МКМ БГ“ ЕООД всички стоки, описани в процесните фактури. В протокола подробно са описани стоките по двете фактури – чл.І, т.1-т.8. Посочено е, че причината за връщането на описаните стоки е дефектността им и негодността за употреба по предназначение. В чл.ІІ от протокола изрично е отбелязано, че представителя на „МКМ БГ“ ЕООД приема без забележки и коментар, предадените му от управителя на „Старт Еко“ ООД дефектни стоки. На същата дата са издадени кредитно изве- стие № **********/23.04.2018 г. към фактура № **********/26.02.2018 г. (л.74) и кредитно известие № **********/23.04.2018 г. към фактура № **********/30.03. 2018 г. (л.75).
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, не- оспорено от страните, както и от допълнителните разяснения на вещото лице даде- ни в съдебно заседание се установява, че фактура № **********/26.02.2018 г. и фактура № **********/30.03.2018 г. са оформени съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС и са отразени в счетоводните регистри на ответника. Те са включени в днев- ниците на покупките и справките-декларации по ЗДДС за данъчния период, за кой- то се отнасят.
Кредитно известие № **********/23.04.2018 г. към фактура № **********/ 26.02.2018 г. и кредитно известие № **********/23.04.2018 г. към фактура № 0001 000519/30.03.2018 г., издадени от „МКМ БГ“ ЕООД, са осчетоводени и отразени в дневник покупки при „Старт Еко“ ООД през данъчния период – м. април 2018 г., като е намалено правото на ползване на данъчен кредит за м. април 2018 г., общо в размер на 11 139.42 лв. Кредитните известия са отразени и в дневника за продажби при „МКМ БГ“ ЕООД през данъчен период м. април 2018 г, като задължението за внасяне на ДДС за м. април 2018 г. е намалено със сумата от 11 139.42 лв.
Процесните фактури са отразени и в счетоводството на „ОББ Факторинг“ ЕООД, въз основа на сключения между него и третото лице договор за факторинг. Сумите са отразени като вземане от „Старт Еко“ ООД, посочен като „платец“. Из- дадените от „МКМ БГ“ ЕООД кредитни известия към процесните фактури не са осчетоводени като намаление на вземането на „ОББ Факторинг“ ЕООД от „Старт Еко“ ООД.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Налице е правен спор относно изпълнението на парични задължения от от- ветника по вземания прехвърлени от кредитора му на ищеца. Предявения иск сре- щу ответното дружество е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.99 ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 26.01.2021 г. Разгледан по същество претенцията по отношение на ответното дружество е неоснователна, поради следните съображения:
Правната уредба на договора за факторинг по сега действащото българско законодателство е лаконична. За целите на данъчното облагане, в ЗКПО е дадено легално определение на факторинга. Съгл. §1, т.11 от ДР на ЗПКО факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произти- чащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Към това определение препраща и разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ. В чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ, факторингът е определен като придобиване на вземания по кредити. Т.е това е форма на кредитиране. Въз основа на посочените разпоредби договорът за факторинг може да се определи като двустранен възмез- ден договор за покупка на вземания, произтичащи от доставки на стоки или услуги. Предмет на договора са парични вземания, произтичащи от сключени между до- ставчика и трети лица договори за продажба или осъществяване на услуги. С оглед на това налице е подобие между факторинга и цесията, тъй като и при двата дого- вора предмет е вземане на една от страните по тях към трето лице, което е длъжник на прехвърлителя. Следователно, предвид оскъдната регламентация на договора за факторинг, относно правните последици на договора за факторинт, съгл. чл.46, ал. 2, предл.1 от ЗНА, трябва да се приложат по аналогия разпоредбите на ЗЗД, уреж- дащи цесията.
В конкретния случай предмет на договора за факторинг, сключен между ищеца и „МКМ БГ“ ЕООД, са и вземанията на третото лице към ответника, произ- тичащи от сключени между тях търговски продажби. Всяка една от продажбите е обективирана в съответната фактура. Т.е. в резултат на двата договора за факто- ринг и за търговска продажба, възникват правоотношения между фактора и достав- чика, между доставчика и получателя на стоката-платец и между фактора и плате- ца.
Въз основа на договора за факторинг се извършва финансиране на третото лице, като за целта то прехвърля на ищеца по реда на чл.99 и сл. от ЗЗД срещу уговорената между страните цена своите настоящи и бъдещи плащания по търгов- ски продажби с отложени плащане. Ищецът може да авансира доставчика със сума до 85% от стойността на всяко прехвърлено вземане. Съгл. чл.99, ал.4 от ЗЗД, из- вършеното прехвърляне на вземанията обвързва платеца от момента на уведомя- ването му (в случая 27.10.2016 г.) да плати дължимата цена за доставената му стока на ищеца.
Процесните фактури № **********/26.02.2018 г. и № **********/30.03.20 18 г. са оформени съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС и съдържат всички съществени елементи на договора за търговска продажба. В тях са посочени кон- кретните видове стоки доставени на ответното дружество, количествата, единична цена и обща стойност, определен и вписан е и дължимият ДДС за съответната доставка. Във фактурите е посочен начина на плащане, срока за плащане на стоки- те съответно на 27.05.2018 г. и 28.06.2018 г. и са подписани от представители на двете страни. Т.е. фактурите обективират валидно сключени договори за търговска продажба на родово определени вещи между третото лице и ответното дружество. Продажбата е консенсуален договор. С постигането на съгласие за продавача въз- никва задължението да прехвърли собствеността и да предаде стоката, а за купува- ча да я заплати в уговорения срок и да получи стоката. Наред с тези основни задъл- жения и съответстващите им права на другата страна, съществуват и свързани с тях допълнителни задължения и права. Продавачът е длъжен да предаде стока съоб- разно уговореното между страните или общоприетото качество (чл.193, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ). При неизпълнение от продавача на това негово задължение, купувачът има правото да върне стоката и да иска обратно цената (чл. 195, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД и чл.288 от ТЗ). При прехвърляне на вземането и обвързването на купувача да заплати на фактора, съдържанието на правоотношението породено от търговската продажба се запазва. Единствената промяна е, че следва да се заплати на цесионера, но купувачът не губи правата и възраженията си, които се основават на отношенията му с цедента, породени от сключения договор за продажба. Цеден- тът, в качеството си на доставчик остава страна по правоотношението, възникнало между него и купувача и следва стриктно да изпълни задълженията си, произтича- щи от нея Следователно при доставката на стока неотговаряща на уговореното ка- чество, купувачът запазва правата си и може да направи възражение за неточно изпълнение, да развали договора, да върне стоката на цедента и да откаже заплаща- нето й на цесионера, независимо дали те са възникнали преди или след прехвърля- нето на вземането или съобщението за него.
В конкретния случай търговските продажби по процесните фактури са реа- лизирани и са намерили адекватно счетоводно отразяване в счетоводствата на стра- ните. Но след получаване на стоките, ответникът е констатирал недостатъци, пра- вещи невъзможно използването им, поради което е направил съответните рекла- мации и ги е върнал на третото лице. Съгласно чл.115, ал.1 и ал.3 от ЗДДС при на- маление на данъчната основа при доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде кредитно известие към фактурата. С оглед на това са издадени и съответните кредитни известия от достав- чика и страните по сделките са направили съответните намаления на данъчното за- дължение за внасяне на ДДС и правото на ползване на данъчен кредит. Подписа- ният между страните протокол за рекламации и издадените кредитни известия, да- ват основание на съда да приеме, че договорите за търговска продажба, обективи- рани в процесните фактури са развалени. Причината за това е неизпълнението от страна на доставчика на задължението му да предаде стоки със съответното качество, а с това отпада задължението на купувача да му заплати цената по про- цесните фактури. Следователно липсва предмет на цесията, основаваща се на договора за факторинг.
Неоснователно е възражението на ищеца, че е налице значително закъсне- ние на ответника да направи възражение пред третото лице за неточно изпълнение. Видно от доказателствата по делото стоките са получени на 26.02.2018 г. и 30.03. 2018 г., уговорените срокове за плащане са съответно на 27.05.2018 г. и 28.06.2018 г., а рекламацията и връщането им е на 23.04.2018 г. Т.е. връщането на стоките е осъществено в рамките на шестмесечния срок, посочен в чл. 197, ал.1 от ЗЗД, който в случая намира приложение, предвид чл.288 от ТЗ..
Ищецът се
позовава и на разпоредбата на чл.292, ал.1 от ТЗ, но тя касае особеност при сключването на търговска сделка,
а не сроковете в които купувачът реализира правата си при недостатъци на
получената стока.
С оглед на гореизложеното предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.99 ЗЗД е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и представените по делото писмени доказа- телства на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 3 298.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от „ОББ Факто- ринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София“, № 5, чрез пълномощника си ад. Т.А.Б. *** срещу „Старт Еко“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Лозенград“, № 3, вх.3, ет.5, ап. 60, представлявано от управите- ля А.Л.Г. осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.99 ЗЗД за заплащане на сумата от 66 836.49 (шестдесет и шест хиляди осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки) лв., представляваща общия сбор от стойността на цедирани на основание договор за факторинг № А00196 от 17.05.2016 г., вземания по фактура № **********/26.02.2018 г. и фактура № **********/30.03.2018 г.
Осъжда „ОББ Факторинг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Света София“, № 5 да заплати на „Старт Еко“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Лозенград“, № 3, вх.3, ет.5, ап. 60, представлявано от управителя А.Л.Г. сумата от 3 298.00 (три хиляди двеста деветдесет и осем) лв., представляваща напра- вените от него разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: