№ 38
гр. Варна , 30.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500133 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по подадени две частни жалби, насочени против
определение № 3739/12.11.20г. по ч.гр.д. № 3315/20г. на ОС-Варна, с което e допуснато
обезпечение на иска, който следва да бъде предявен от М. В. Е. от гр. Варна, действаща чрез
адв. П.Г. срещу П. П. С. от гр. Варна, Г. Ж. Г. от гр. Варна, Г.П.Б. от гр. Русе, Ж.П.Г. от гр.
Русе, З. П. В. от гр. Варна, О.П.Х. от гр. Варна и Л.П. Г. от гр. Варна, за приемане за
установено, че ищцата притежава правото на собственост върху имот в гр. Варна, находящ
се на ул. „Иларион Макариополски“, № 9, ет. 4, с идентификатор 10135.1507.100.1.6 по
КККР на гр. Варна, представляващ апартамент № 5, основан на твърдение за придобиване
по давност чрез владение в периода от 20.08.2001 год. до 30.11.2011 год., цена на иска: 133
883.20 лв., чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 1331/2019 год. (20198920401331) по
описа на ЧСИ Х.Г., вписан под номер 892 на КЧСИ, в частта относно същия имот, след
представяне на доказателства за внесена гаранция 10 000 (десет хиляди) лв. по сметка на
ВОС, на основание чл. 390 ГПК, както следва:
1. Частна жалба вх. № 25511/04.12.20г., подадена от П. П. С. от гр. Варна чрез адв. Н. Б.
от АК-Варна, и
2. Частна жалба вх. № 26843/30.12.20г., подадена от З.П. В. от гр. Варна чрез адв. Б. Д. от
АК-София.
При направената от съда служебна проверка относно допустимостта на частната
жалба на Златина В. съдът установи, че същата е подадена след изтичане на предвидения в
нормата на чл. 396, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок. Това е така, защото обжалваното
определение е било връчено на жалбоподателката от съда на осн. чл. 396, ал. 1, пр.
последно, вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК на 02.12.20г. /видно от двете съобщения,
приложени на л. 148 и л. 149 от първоинстанционното дело/. Едноседмичният срок е изтекъл
1
на 09.12.20г. включително, а жалбата е била подадена едва на 29.12.20г. /съобразно
служебно извършената справка за проследяването на пратка № 5300257101600 на куриерска
служба „Еконт“, съобразно представената товарителница на л. 73 от настоящото дело/. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че по-късното уведомяване на В. на 13.01.21г.
от ЧСИ Х.Г. по изпълнително дело № 1331/19г. /л. 122/, ведно с връчване на
обезпечителната заповед, не променя горния извод. Това е така, защото на страната още на
02.12.20г. е бил връчен препис от определението и същата е била в състояние не само да се
запознае с неговото съдържание, но и да предприеме в предвидения срок обжалването
/относно началото на срока за обжалване на определението, считано от узнаването за
наложената обезпечителна мярка, виж и Определение № 446/25.06.10г. по ч.т.д. № 372/10г.,
ІІ т.о. на ВКС, Определение № 594/09.08.10г. по ч.т.д. № 214/10г., ІІ т.о. на ВКС,
Определение № 457/30.11.20г. по ч.гр.д. № 3510/20г., ІV г.о. на ВКС,/. Поради това
настоящото производство, образувано по частната жалба на В. следва да се прекрати.
Частната жалба от П. С. е подадена в срок /започнал да тече, считано от по-ранната в
случая дата - уведомяването на страната от съдебния изпълнител чрез връчването на копие
от обезпечителната заповед – л. 11 от настоящото дело/, подадена от страна с правен
интерес от обжалването, редовна е и са представени доказателства за наличието на надлежна
представителна власт. В същата е наведено оплакване, че в обезпечителното производство
не е било представено обезпечение в размера по чл. 282 от ГПК, което нарушение води до
незаконосъобразност на обжалваното определение. Счита се, че когато като обезпечение на
бъдещ иск се постановява обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, последиците са
идентични с тези, които произтичат от спиране на изпълнението поради подадена
касационна жалба. С нормата е предвидена по-засилена защита на страните в
изпълнителното производство при неоснователност на обезпечението, тъй като е налице
изпълнителен титул, който в случая е и по влязло в сила решение. Освен това молителката
не е била представила предварително пред обезпечителния съд доказателство за внесена
надлежна гаранция, каквото е императивното изискване на нормата на чл. 390, ал. 4, изр. 2
от ГПК, което допълнително води до незаконосъобразност на обжалвания акт. Споделя се и
становището, че надлежната гаранция в настоящия случай не следва да се определя по
размер от съда, както е било сторено в случая, а следва да е в размерите по чл. 282 от ГПК,
т.е. в размер на 133 883.20 лв., колкото е данъчната оценка на процесния имот. Допускането
на обезпечението, което е станало под условиета на внасяне на гаранция в размер на 10 000
лв. е незаконосъобразно.
Освен това се поддържа, че бъдещият иск е изцяло неоснователен. Излага се, че изп.
д. № 1331/2019 год. (20198920401331) по описа на ЧСИ Х.Г., вписан под номер 892 на
КЧСИ, е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в
сила решение по гр.д. № 980/01г. на ВРС, с което е била извършена делбата на имоти, вкл. и
на процесния апартамент, между физически лица, сред които и праводателите на
молителката Е.. Тъй като последната е придобила този апартамент въз основа на договор за
покупко-продажба, сключен след вписването на исковата молба за делба на имота, то
2
правата на бъдещата ищца са непротивопоставими на бъдещите ответници и за М.Е.
придобивна давност за имота не тече. Това правно съображение е било възприето и от
делбения съд в постановеното решение от 16.12.05г. по гр.д. № 980/01г. на ВРС.
Сочи се, че поисканата и призната от съда обезпечителна мярка не е адекватна на
твърдяната обезпечителна нужда. Поддържа се, че уважаването на положителен
установителен иск за правото на собственост върху процесния апартамент няма да
рефлектира върху изпълнителното производство, тъй като не може да предизвика
прекратяване на изпълнението по чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, каквато следва да е целта на
защитата на трето за изпълнението лице. Освен това решението по установителния иск не се
ползва и с изпълнителна сила.
Въз основа на изложеното се претендира отмяна на обжалваното определение.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна М.
В. Е. от гр. Варна, действаща чрез адв. П.Г., с който същата е оспорена като неоснователна.
Счита се, че налагането на каквато и да е обезпечителна мярка по чл. 397 от ГПК се
подчинява на общия режим за допускане на обезпечение, поради което и спирането на
изпълнение при внасяне на гаранция е изцяло в съответствие с процесуалните правила и по-
специално съобразно императивната норма на чл. 390, ал. 4 от ГПК, дори когато молителят
най-малко е заявил готовност за внасяне на гаранцията, за да може съдът да я допусне под
условие. Размерът на гаранцията в конкретния случай е бил определен в съответствие с чл.
391, ал. 3 от ГПК, т.е. близо 7.5 % от цената на иска. Поддържа се още, че последиците от
спирането на изпълнението като обезпечение на бъдещ иск се различават от спирането на
изпълнението поради подадена касационна жалба, тъй като в първия случай се обезпечава
защитата на права на трето лице, което не е участвало по делото и е засегнато от
провежданото изпълнение, а във втория случай се търси защита на права, които са предмет
на висящия правен спор, които обаче до момента са били отречени. Поради това и нормата
на чл. 282 от ГПК определя специални правила относно размера на гаранцията, различни от
правилата относно определянето на гаранциите по чл. 391, ал. 3 от ГПК. Претендира се
частната жалба да бъде оставена без уважение.
Разгледана по същество частната жалба се явява частично основателна по следните
съображения:
Бъдещият иск, чието обезпечаване е било поискано, е допустим – същият е
положителен установителен иск за установяване на правото на собственост на М. В. Е.
върху имот в гр. Варна, находящ се на ул. „Иларион Макариополски“, № 9, ет. 4, с
идентификатор 10135.1507.100.1.6 по КККР на гр. Варна, представляващ апартамент № 5,
основан на твърдение за придобиването му по давност чрез владение в периода от 20.08.2001
год. до 30.11.2011 год., насочен против физически лица, които въз основа на изпълнителен
лист по влязло в сила на 20.12.17г. решение по гр.д. № 980/01г. на ВРС, ХХХ с-в /съдебните
актове по това дело са на л. 43-63 от настоящото дело/ са образували изп. д. № 1331/2019
3
год. (20198920401331) по описа на ЧСИ Х.Г., вписан под номер 892 на КЧСИ, за изнасянето
на публична продан на осн. чл. 348 от ГПК на няколко апартамента, един от които е и
процесният.
Наведеното оригинерно придобивно основание за придобиване на имота чрез общата
придобивна давност от 10 години /без съдът да е обвързан от посочения от бъдещата ищца
период на давността/ и при съобразяване на признатите от молителката факти:
- че фактическата власт върху имота същата е установила на 20.08.01г. /вероятно въз
основа на предварителен договор от същата дата – л. 11 от първоинстанционното дело/ и
продължава и към момента на подаване на молбата за обезпечение на бъдещия иск
/12.11.20г./;
- че на 12.05.2001г. е била вписана исковата молба за делбата на процесния
апартамент по гр.д. № 980/01г. на ВРС, ХХХ с-в и едва след това молителката е сключила
договор за закупуването на процесния имот, оформен с НА № 35/30.11.01г. на нотариус
А.Г., рег. № 194 на НК;
- че молителката е закупила имота от К.Ж.М. която го е придобила чрез дарение с НА
№ 76/18.02.00г. на нотариус А.Г., рег. № 194 от С.Р.Ж. и Ж.К.Ж.
- че праводателите на бъдещата ищца са били изключени от делбата на процесния
апартамент поради липсата на права върху същия,
следва да обосноват извода за вероятна основателност на бъдещия иск /макар и с
начало на придобивната давност за период, необхванат от силата на пресъдено нещо по
делбеното дело/.
Налице е обезпечителна нужда, тъй като за правен субект, който претендира
самостоятелно право на собственост, изключващо правата на взискателите по отношение на
недвижим имот, спрямо който е насочено принудително изпълнение, е налице правен
интерес имотът му да не бъде продаден, т.е. изпълнението да бъде спряно. Предложената
обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда.
При съобразяване на нормите на чл. 390, ал. 4 и чл. 391, ал. 3 от ГПК се налага
извода, че спирането на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция /или
поне изразена готовност за предоставянето на такава при подаването на молбата за
обезпечение/, чийто размер се определя от съда от размера на преките и непосредствени
вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Нормата на чл.
282 от ГПК е неприложима при налагането на обезпечителни мерки като обезпечение на
предявен или бъдещ иск и това произтича от различното систематично място на правната
уредба, от различното предназначение /функция/, от различните правила за допускане,
изменение, отмяна, освобождаване и определяне на размера /в този смисъл виж напр.
Определение № 93/19.02.20г. по ч.т.д. № 305/20г., ІІ т.о. на ВКС/.
4
Имайки предвид, че към настоящия момент молителката извън наведените твърдения
не е представила доказателства за наличието на факти, установяващи правното основание,
на което претендира да е придобила имота; имайки предвид, че евентуална пазарна
продажна цена на процесния апартамент не би била по-ниска от данъчната му оценка от
133 883.20 лв., както и евентуална продължителност на делото на три инстанции /около 3
годишен период/, то евентуалните вреди на ответниците при неоснователност на бъдещия
иск следва да се съизмерят с размера на законната лихва върху сумата, която биха получили
при продажбата на имота. При това положение настоящият съд намира, че обезпечението
следва да се допусне при условие на внесена гаранция в общ размер на 20 000 лв.
Обжалваното определение следва да се потвърди в частта, с която е било допуснато
обезпечението на бъдещия иск чрез налагане на посочената от съда обезпечителна мярка, но
следва да се отмени в частта, с която същото е било допуснато при гаранция от 10 000 лв. и
вместо това гаранцията следва да бъде определена на общо 20 000 лв. Издадената
обезпечителна заповед следва да се обезсили и нова да се издаде след представяне на
доказателства за внесена гаранция в размер на още 10 000 лв. по депозитната сметка на
настоящия съд, за което М.Е. да бъде уведомена чрез процесуалния си представител.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване, тъй като не е налице
хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 133/21г. на ВАпС в частта му, в която е
образувано по частна жалба вх. № 26843/30.12.20г. по вх. регистър на ВОС, подадена от
З.П. В. от гр. Варна чрез адв. Б. Д. от АК-София.
ПОТВЪРЖДАВА по частна жалба вх. № 25511/04.12.20г. по вх. регистър на ВОС,
подадена от П. П. С. от гр. Варна чрез адв. Н. Б. от АК-Варна, определение №
3739/12.11.20г. по ч.гр.д. № 3315/20г. на ВОС, В ЧАСТТА МУ , с която е допуснато
обезпечение на бъдещ иск, който да бъде предявен от М. В. Е., ЕГН **********, живуща в
гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски“, № 9, ет. 4, ап. 5, срещу П. П. С., ЕГН **********,
живущ в гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски“ № 9, Г. Ж. Г., ЕГН **********, живуща в
гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 97, вх. Б, ет. 3, ап. 5, Г.П.Б., ЕГН **********, живущ
в гр. Русе, ул. „Казанлък“, № 16, Ж.П.Г., ЕГН **********, живуща в гр. Русе, ул.
„Казанлък“ № 16, З. П. В., ЕГН **********, живуща в гр. Варна, ул. „Дебър“, № 1, О.П.Х.,
ЕГН **********, гр. Варна, ж. к. „Младост“, № 112, вх. 6, ет. 1, ап. 77 и Л.П. Г., ЕГН
**********, гр. Варна, ж. к. „Младост“, № 112, вх. 6, ет. 1, ап. 77 за приемане за установено,
че ищцата притежава правото на собственост върху имот в гр. Варна, находящ се на ул.
5
„Иларион Макариополски“, № 9, ет. 4, идентификатор 10135.1507.100.1.6 по КККР на гр.
Варна, представляващ апартамент № 5, основан на твърдение за придобиване по давност
чрез владение в периода от 20.08.2001 год. до 30.11.2011 год., цена на иска: 133 883.20 лв.
чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 1331/2019 год. (20198920401331) по описа на
ЧСИ Х.Г., вписан под номер 892 на КЧСИ, в частта относно същия имот.
ОТМЕНЯ по частна жалба вх. № 25511/04.12.20г. по вх. регистър на ВОС, подадена
от П. П. С. от гр. Варна чрез адв. Н. Б. от АК-Варна, определение № 3739/12.11.20г. по
ч.гр.д. № 3315/20г. на ВОС, В ЧАСТТА МУ, с която е определена гаранция в размер на
10 000 (десет хиляди) лв., вносима от молителя, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ общ размер от 20 000 (двадесет хиляди) лв. на гаранцията, вносима
от М. В. Е., ЕГН **********, живуща в гр. Варна, ул. „Иларион Макариополски“, № 9, ет. 4,
ап. 5.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 3315/20г. на ВОС обезпечителна заповед.
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова обезпечителна заповед на молителката М. В. Е. след
представяне на доказателства за внесена гаранция в размер на още 10 000 (десет хиляди)
лв. по депозитната сметка на ВАпС, на основание чл. 390 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта му, с която е прекратено производството по
делото, подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението
до З.П. В. от гр. Варна чрез адв. Б. Д. от АК-София, , а в останалата част същото е
окончателно по арг. за противното от чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.
За настоящото определение да се уведомят и частния жалбоподател П. П. С. и
ответника по частната жалба Мариана В. Е. чрез процесуалните им представители – за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6