Номер 14201.10.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви наказателен състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
Секретар:ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
Прокурор:Димитър Янков Лещаков (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20204000600249 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно по чл.436 вр. с чл.341 ал.1 вр. с чл.313 и
сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от адв.Димитър
Николов Захариев от АК-Бургас, в качеството му на упълномощен защитник
на И. В. И. , против Определение № 465 от 21.07.2020год. постановено по
ЧНД № 335/2020год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.
С обжалваното определение първоинстанционният съд оставил без
уважение молбата на И. В. И. , ЕГН *********, с искане за реабилитация по
всички негови осъждания, за които е осъден до този момент.
В жалбата се излагат доводи, че атакуваното с нея определение е
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи, че по отношение на
всички минали осъждания на И. В. И. са изтекли сроковете по чл.88а вр. с
чл.82 ал.1 от НК и същият е реабилитиран на основание чл.88а от НК по
1
силата на закона, поради което ОС-Плевен в производството по чл.434 ал.1 от
НПК е следвало да се произнесе само по допустимостта на молбата за съдебна
реабилитация и да я остави без разглеждане. Възразява се, че в нарушение на
принципа за невинност първоинстанционният съд е приел, че И. В. И. е
извършил ново умислено престъпление, което е наказуемо с лишаване от
свобода, което се явява пречка за реабилитацията му по чл.88а от НК, въз
основа на доказателства, че И. е привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство, по което дори не е внесен обвинителен акт.
Иска се въззивният съд да отмени определението на
първоинстганционния съд и да реши делото по същество, като се произнесе с
определение и приеме, че е налице изтекла абсолютна погасителна
реабилитационна давност по отношение на И. В. И. на основание чл.88а от
НК.
В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от ВТАП
изразява мотивирано становище, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Счита, че от изтичане
на изпитателния срок на определеното общо наказание по последното
осъждане на И. И. не изтекъл предвидения срок за реабилитация.
Адв.Д. З.- упълномощен защинтник на И. В. И. , поддържа
въззивната жалба и иска въззивния съд да се произнесе с определение, с което
да констатира служебно, че е изтекла абсолютната погасителна давност по
чл.88а вр. с чл.82 от НК.
И. В. И. е бил редовно призован за насроченото открито заседание
във въззивната инстанция, но не се е явил без да посочи уважителна причина
и не е упражнил лично правата си в тази инстанция.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във
въззивната жалба, доводите на страните, доказателствата по делото и като
служебно провери изцяло правилността на определението на
първоинстанционния съд, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.2 от НПК от лице, което
притежава активна процесуална легитимация, отговаря на изискванията на
чл.320 ал.1 и ал.2 от НПК и е допустима.
2
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството в първата инстанция е образувано по молба от И. В.
И. с искане да бъде реабилитиран на основание чл.87 от НК.
По време на съдебните прения в първата инстанция, защитникът на
И. И. е поддържал направеното искане за допускане на съдебна реабилитация
по чл.87 от НК, но алтернативно е направил искане съда само служебно да
констатира, че по отношение на миналите осъждания на И. И. са изтекли
сроковете по чл.88а вр. с чл.82 ал.1 от НК и същият е реабилитиран на
основание чл.88а от НК.
В мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд
изложил доводи, че не са налице кумулативните предпоставки за допускане
на съдебна реабилитация на И. И. по чл.87 ал.1 от НК, както и че не са налице
законовите предпоставки за реабилитация на същия на основание чл.88а от
НК.
От доказателствата по делото се установява, че И. В. И. е осъждан в
миналото и е изтърпявал наказания както следва:
1.Със споразумение от 04.05.2000год. по НОХД № 85/2000год. на
РС-Плевен, за престъпление по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и
за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр. с чл.130 и чл.20 ал.2 от НК извършени
на 09.01.1997год., на И. В. И. е наложено общо наказание по реда на чл.23
ал.1 от НК- глоба в размер на десет лева.
Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на
04.05.2000год.
По делото няма събрани доказателства, от които да се установява, че
наложената глоба от десет лева е платена, както и да са предприемани
действия за събирането й, включително и да е било образувано изпълнително
производство за принудителното й събиране.
От изискана от въззивния съд справка от НАП ТД Велико Търново
Офис Плевен се установява, че няма постъпвал за принудително събиране
изпълнителен лист с наказание глоба в размер на десет лева, наложено на И.
3
В. И. с определение от 04.05.2000год. по НОХД № 85/2000год. на РС-Плевен.
От приложеното писмо от РС-Плевен с отговор на запитване на
въззивния съд се установява, че РС-Плевен не може да изпрати справка, която
да съдържа данни дали наложеното на И. В. И. , с определение с определение
от 04.05.2000год. по НОХД № 85/2000год. на РС-Плевен, общо наказание по
реда на чл.23 ал.1 от НК- глоба в размер на десет лева е изпълнено, издаден
ли е изпълнителен лист, образувано ли е производство за принудително
изпълнение на тази глоба и същото приключило ли е и на какво основание,
тъй като срока на съхранение е изтекъл и материалите по делото са
унищожени.
2.Със споразумение от 10.10.2003год. по НОХД № 1252/2003год.
на РС-Плевен, за престъпление по чл.206 ал.6 т.1 вр. с чл.206 ал.1 от НК,
извършено на 26.10.2001год., на И. В. И. е наложено наказание глоба в размер
на шестстотин лева.
Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на
10.10.2003год.
По делото няма събрани доказателства, от които да се установява,
че наложената глоба от шестстотин лева е платена. От приложеното
разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК изх. № С160015-35-
0035843/16.06.2016год. се установява, че във връзка с принудителното
събиране на тази глоба е било образувано изпълнително производство НАП
ТД Велико Търново Офис Плевен, което е прекратено на основание чл.225
ал.1 т.7 вр. с чл.168 т.3 от ДОПК.
3.Със споразумение № 12/17.01.2007год. по НОХД № 2456/2006год.
на РС-Плевен, за престъпление по чл.339 ал.1 от НК, извършено от
неустановен ден до 05.01.2005год., на И. В. И. е наложено наказание
пробация при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца; Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото от 100 часа за срок от една година.
4
Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на
17.01.2007год.
От приложената справка от ГД „ИН” ОС „ИН”-Плевен се
установява, че И. В. е изтърпял наложеното му наказание пробация на
16.10.2007год.
4.Със споразумение № 8/12.03.2009год. по НОХД № 1/2009год. на
ОС-Плевен, за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.354а
ал.1 от НК, извършено през периода м.януари до 14.09.2005год. и за
престъпление по чл.333 вр. с чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, извършено на
30.07.2005год., на И. В. И. на основание чл.23 ал.1 от НК е наложено едно
общо наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.
Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на
12.03.2009год.
С определение на ОС-Плевен от 10.04.2009год. по ЧНД №
237/2009год., на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК наказанията на И. В. И.
наложени му със споразуменията по НОХД № 2456/2006год. на РС-Плевен и
НОХД № 1/2009год. на ОС-Плевен били групирани, като му било наложено
едно общо наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което
е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.
Определението влязло в сила на 27.04.2009год.
5.Със споразумение № 4599/28.10.2009год. по НОХД №
2017/2009год. на РС-Плевен, за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК,
извършено през м.май 2007год., на И. В. И. е наложено наказание осем месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66
ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.25 ал.1 вр. с
чл.23 ал.1 от НК на И. В. И. е наложено едно общо наказание по НОХД №
1/2009год. на ОС-Плевен и НОХД № 2017/2009год. на РС-Плевен, а именно
три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.
Определението, с което споразумението е одобрено ,влязло в сила на
5
28.10.2009год.
6.Със споразумение от 08.02.2010год. по НОХД № 7694/2009год. на
РС-София, 93 състав, за престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 алт.2 от НК,
извършено на 13.08.2005год., на И. В. И. е наложено наказание пробация при
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност два пъти седмично, за срок от осем месеца; Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца;
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от една
година. На основание чл.25 вр. с чл.23 от НК е определено общо наказание по
НОХД № 7694/2009год. на РС-София, 93 с-в, НОХД № 1/2009год. на ОС-
Плевен и НОХД № 2017/2009год. на РС-Плевен, а именно лишаване от
свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено на основание
чл.66 от НК за изпитателен срок от пет години. Постановено е отделно
изтърпяване на наказанието по НОХД № 2456/2006год. на РС-Плевен.
Определението, с което споразумението е одобрено, влязло в сила на
08.02.2010год.
Въззивният съд намира, че следва първо да разгледа възраженията и
доводите във въззивната жалба за това, че първинстанционният съд
незаконосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл.88а от НК и
не констатирал, че е настъпила абсолютна реабилитация на И. И. по
отношение на всички негови минали осъждания, тъй като този въпрос е
свързан с допустимостта на молбата му за допускане на съдебна реабилитация
по чл.87 ал.1 от НК. От съдържанието на разпоредбите на чл.87 ал.1 от НК и
чл.434 ал.1 от НПК се извежда извод, че реабилитация по съдебен ред може
да иска само осъждано лице, а осъждането на реабилитираните лица е
заличено, поради което същите нямат правен интерес да искат съдебна
реабилитация. Съгласно задължителните указания дадени в т.6 на
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018год. на ВКС по т.д. № 2/2017год.,
ОСНК, при настъпила реабилитация по право съдът в производство по чл.434
ал.1 от НПК се произнася само по допустимостта на молбата за съдебна
реабилитация, като следва да я остави без разглеждане. Това се отнася както
за случаите на настъпила реабилитация по чл.86 от НК, така и за случаите на
настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а, тъй като правните последици
6
на последната са по-благоприятни от последиците на реабилитацията по
чл.86 и чл.87 от НК.
При установените фактически положения относно съдебното минало
на И. В. И. , въззивният съд намира за неоснователни възраженията и
доводите на защитника му, че по отношение на всички минали осъждания на
лицето са изтекли сроковете по чл.88а вр. с чл.82 ал.1 от НК и по отношение
на И. И. е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1 от НК, когато от изтърпяване на
наказанието е изтекъл срок равен на този по чл.82 ал.1 от НК и осъденият не е
извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се
заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.
Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.3 от НК, при условно осъждане и
условно предсрочно освобождаване срокът по ал.1 започва да тече от деня, в
който е изтекъл изпитателния срок.
Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.4 от НК, когато лицето е
извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано,
осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в
предходните алинеи срокове за всички осъждания.
В настоящия случай по отношение на осъждането на И. В. И. по
НОХД № 1/2009год. на ОС-Плевен, НОХД № 2017/2009год. на РС-Плевен и
НОХД № 7694/2009год. на РС-София, 93 с-в, по които дела с одобреното от
съда споразумение по НОХД № 7694/2009год. на РС-София, 93 с-в, на
основание чл.23 вр. с чл.25 от НК на И. В. И. е определено и наложено едно
общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години, чието
изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от пет
години, не е изтекъл десетгодишния срок за абсолютна реабилитация по
чл.88а ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.3 от НК. На основание чл.88а ал.3 от НК, срока за
реабилитация по 88а от НК е започнал да тече след изтичането на
изпитателния срок, а именно на 08.02.2015год. Предвид вида и размера на
наложеното наказание- три години лишаване от свобода, срока за
реабилитация по чл.88а ал.1 от НК е десетгодишен, тъй като в разпоредбата
7
на чл.82 ал.1 т.3 от НК е предвиден десетгодишен давностен срок, когато
наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Доводите на
защитника на И. И., че в случая срока за реабилитация по чл.88а ал.1 вр. с
чл.82 ал.1 от НК е петгодишен са неоснователни, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.82 ал.1 т.4 от НПК, давностният срок за изпълнение на
наказанието е пет години, когато наказанието е лишаване от свобода по-
малко от три години, а в настоящия случай наложеното наказание лишаване
от свобода не е по-малко от три години, а три години и попада в хипотезата
на чл.82 ал.1 т.3 от НК.
Предвид гореизложеното, И. В. И. не е реабилитиран по силата на
закона на основание чл.88а от НК. Данните за съдебното минало на И.
изключват възможността и за реабилитацията му по право на основание чл.86
от НК. При това положение молбата на И. И. за съдебна реабилитация по
чл.87 от НК не е недопустима и първоинстанционният съд правилно се е
произнесъл по същество на оправеното към него искане за допускане на
съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че И. И. не е
реабилитиран на основание чл.88а от НК, но незаконосъобразно е мотивирал
този си извод с това, че И. е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, като се е
позовал на събраните писмени доказателства, от които се установява, че на
17.01.2019год. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.321 ал.3 т.1 и за престъпление по чл.354а ал.1 вр. с чл.20 ал.1 от НК, по
досъдебно производство наблюдавано от Специализираната прокуратура.
При липсата на влязла в сила осъдителна присъда е недопустимо да се приеме
за установено по несъмнен начин, че И. И. е извършил престъпленията, за
които е привлечен в качеството на обвиняем, тъй като това е в нарушение на
презумпцията за невинност.
За да остави по същество без уважение молбата на И. И. за допускане
на съдебна реабилитация, първоинстанционният съд е приел, че И. не е имал
добро поведение, поради което не е налице кумулативната предпоставката по
чл.87 ал.1 т.1 от НК. Видно от мотивите на определението,
първоинстанционният съд е мотивирал извода, че И. И. не е имал добро
8
поведение с обстоятелството, че същият не е заплатил наложените му
наказания глоба по първите му две осъждания- по НОХД № 85/2000год. на
РС-Плевен и НОХД № 1252/2003год. на РС-Плевен, въпреки представените
доказателства, че същият е имал възможност да ги плати, тъй като работи по
трудов договор и реализира доходи. На второ място окръжният съд е
намерил, че с оглед наличната по делото справка от Специализираната
прокуратура, от която се установява, че И. В. И. на 17.01.2019год. И. В. И. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 и за
престъпление по чл.354а ал.1 вр. с чл.20 ал.1 от НК, по досъдебно
производство наблюдавано от Специализираната прокуратура, не може да се
направи извод, че И. има добро поведение и че трайно се е отказал от своята
престъпна дейност.
Въззивният съд намира, че от факта, че И. И. не е заплатил
наложените му наказания глоби с влезли в сила съдебни актове през 2000 год.
и 2003год., които са били погасени по давност, не може да се направи
обоснован извод, че И. не е имал добро поведение, тъй като неизпълнението
на дадено наказание, включително и глоба, когато е погасено по давност и са
изтекли съответните срокове за реабилитация, не е пречка за реабилитация на
лицето, включително и по реда на чл.87 от НК. В този смисъл са
задължителните указания по приложение на закона дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018год. на ВКС по т.д. № 2/2017год., ОСНК.
Що се отнася до установеното от приложените по делото справки от
ОП-Плевен и Специализираната прокуратура-София, че по отношение на И.
В. И. се води досъдебно производство наблюдавано от Специализираната
прокуратура, по което И. на 17.01.2019год. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 от НК и за престъпление по
чл.354а ал.1 вр. с чл.20 ал.1 от НК, въззивният съд споделя становището на
първоинстанционния съд, че това обстоятелство изключва възможността да
бъде направен извод, че И. И. е имал добро поведение, въпреки представените
и приложени по делото трудов договор, удостоверение за раждане на дете и
положителна характеристика от кметския наместник на с.Къртожабене,
обл.Плевен.
От факта, че И. В. И. е привлечен в качеството на обвиняем за две
9
тежки умишлени престъпления, не може да се направи несъмнен извод, че е
извършил тези престъпления, тъй като това би било в нарушение на принципа
за невинност. Въпреки това, самият факт на привличането на И. И. в
качеството на обвиняем за две тежки умислени престъпления, е
обстоятелство, което изключва възможността да се направи извод, че е имал
добро поведение, тъй като е имал поведение, с което е дал основание или
повод да бъде привлечен в качеството на обвиняем.
Въпреки служебното начало, предвид спецификите на особеното
производство за реабилитация по чл.433 и сл. от НПК, тежестта да докаже
наличието на кумулативните предпоставки по чл.87 от НК лежи върху
осъдения. В настоящия случай към молбата за реабилитация са приложени
трудов договор от 14.01.2020год., удостоверение за раждане на дете изд. въз
основа на акт за раждане на Е. И. И. от 03.08.2016год. и характеристика от
кметския наместник на с.Къртожабене, обл.Плевен, с изх. №
13/02.04.2020год. Според настоящия състав тези писмени доказателства не са
достатъчни да се направи извод, че И. И. е имал добро поведение.
Трудовият договор е едва от началото на 2019год. и за този кратък
период, съпоставен с продължителния период на извършване на
престъпленията, за които се иска реабилитация, няма как да се направи извод,
че И. И. е имал добро поведение.
Наличието на малолетно дете, за което няма данни, да живее с баща
му И. И. и последният да полага някакви грижи за него, не е обстоятелство, от
което да може да се изведе извод, че И. И. има добро поведение.
Според представената и приложена характеристика от кметския
наместник на с.Къртожабене, обл.Плевен, с изх. № 13/02.04.2020год. И. В. И.
живее от три години в с.Къртожабене, с лицето, никога не е имало проблеми,
винаги е участвал в помощни мероприятия в селото, активно е помагал за
почистването и озеленяването, където е било необходимо. Изложените в
характеристиката данни са твърде общи, липсва конкретика и от тях не може
да се направи обоснован извод, че И. И. е имал добро поведение.
Извън горното, въззивният съд констатира, че според посоченото в
характеристиката издадена на 03.04.2020год. от кметския наместник на
10
с.Къртожабене, обл.Плевен, И. И. живее в това село от три години. Според
приложената справка от Национална база данни Постоянния адрес на И. И. е
в гр.Плевен от 23.10.2001год., а настоящия му адрес е с.Къртожабене, обл.
Плевен от 23.03.2020год. Представения трудов договор № 32/14.01.2019год. е
сключен в гр.София и с месторабота на работника в гр.София. Тези
противоречия относно местоживеенето на лицето и мястото му на работа
пораждат съмнения за верността на данните посочени в характеристиката за
И. И., както и за това дали същият е работил и още работи в гр.София по
представения трудов договор, като се има предвид и това, че за заседанието в
първата инстанция И. е бил призован лично в с.Къртожабене, а за заседанието
във втората инстанция е бил призован лично на постоянния му адрес в
гр.Плевен.
По изложените съображения въззивният съд намира, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че И. В. И. е имал
добро поведение, поради което липсва кумулативната предпоставка по чл.87
ал.1 т.1 от НК за допускане на съдебна реабилитация.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна, а
определението на първоинстанционният съд е правилно и следва да се
потвърди, тъй като не са налице основания да бъде отменено или изменено.
Мотивиран така Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 465 от 21.07.2020год.
постановено по ЧНД № 335/2020год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.
Решението не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12