№ 2579
гр. Варна, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501049 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. М. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №486/16.02.2024г. по гр. д. №12778/2023г. на ВРС, 48-ми състав, в
частите с които:
1/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплаща месечна издръжка в
полза на детето М. И.ва Б.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Т. Н. Н., в размер на 400лв., считано от влизане в сила на
решението на ВРС до настъпване на законно основание за изменението или за
прекратяването на задължението, с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до пълното
й изплащане;
2/ е осъден И. М. Б., ЕГН**********, да заплати на детето М. И.ва Б.а,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Т. Н. Н.,
издръжка за минал период, а именно от 12.04.2023г. до 03.10.2023г ., в размер
на по 350лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от подаване на исковата молба в съда до пълното й
заплащане.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения на бащата
с детето и отхвърлените части от исковете за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и постановено без изясняване на действителната
обстановка и при процесуални нарушения. По иска по чл.143 от СК не е взето
1
предвид от ВРС, че детето няма никакви извънредни нужди, както и че
бащата има приходи в размер на минималната работна заплата за страната,
видно от приетите по делото доказателства. Погрешна е преценката и за
притежание на 4 автомобила от бащата, тъй като три от тях са бракувани и
предадени в пункт за вторични суровини. Пропускът на Б. да поиска
дерегистрацията им или да запази документите от бракуването не означава
притежание на МПС, които не съществуват. Има и противоречие в справките
от община Мизия, обл. Враца, и в тези от ОД на МВР – Враца. Поради
изложеното издръжката следва да бъде намалена по размер до минималната
по закон. По иска по чл.149 от СК са относими същите аргументи.
Неизяснени са нуждите на детето за спорния минал период, а възможностите
на бащата са минимални. Присъдената от ВРС издръжка за минало време е
при нередовна искова молба, при „премахване“ на общия размер на
задължението, без помесечна разбивка и без изискуемата от закона
конкретизация, което го прави недопустимо и неизпълнимо. С оглед на
изложеното искът по чл.149 от СК следва да бъде отхвърлен или поне да бъде
намален месечният размер на задължението до минималният по закон. Моли
се за уважаване на жалбата в посочените части и за съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на
въззивника за дерегистрация на три от четирите му автомобила, като посочва
и че подобни възражения не са направени пред ВРС. От хипотетично
бракуване също се реализират активи. Несъответствията в справките от
общината и МВР се дължат на недеклариране пред общината на една от
колите. Извън това по делото пред ВРС са събрани доказателства, че Б. е
наемодател на 41.449 дка негова земеделска земя. По същество се моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред
ВОС.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Представените с въззивната жалба 4 броя справки
от публичен регистър на сайта на Гаранционен фонд за наличие или липса на
сключени договори „ГО на автомобилистите“ няма пречка да бъдат приети
като доказателства, като направени след устните състезания пред РС.
Молбата за „събиране на гласни доказателства от ответника“ с цел
изясняване на материалното му положение и „обстоятелствата около
записани на негово име 4 бр МПС“ не следва да бъде уважавана. На първо
място не става ясно дали се моли за допускане на свидетели или за лични
2
обяснения от страната, тъй като молбата е обоснована с „невъзможност на
ответника да се яви на о.с.з. пред първата инстанция“. На второ място
искания за свидетели не са релевирани от ответника нито в отговора, нито в
о.сз. пред ВРС, на което е присъствал пълномощника на ответника. На трето
място „бракуването на МПС и материалното състояние“ подлежат на
изясняване с други доказателства. И на четвърто място на въззивника са
допуснати до приемане писметните такива към въззивната жалба, сочени да
касаят аналогични данни.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 30.09.2024г. от 14.00часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ, като писмени доказателства по делото,
представените с въззивната жалба 4 броя справки от публичен регистър на
сайта на Гаранционен фонд за наличие или липса на сключени договори „ГО
на автомобилистите“
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Б. за „събиране на гласни
доказателства от ответника“ с цел изясняване на материалното му положение
и „обстоятелствата около записани на негово име 4 бр МПС“.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
3
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4