О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3328 18.09.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 септември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 3526 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София, в която твърдят, че на 1.06.2016 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2342095/6.07.2015 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ЕИК *********.
Сочат, че Приложение № 1/01.06.2016 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. било
представено само с данните на длъжника ****, тъй като данните на останалите
длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал.
2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
„Изи Асет Мениджмънт" АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ****,
било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2342095 от
03.06.2016 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем.
Писмото се върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса. До
ответникът било изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2342095 от 17.06.2019 г., изпратено чрез
куриер на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем.
Видно от обратна разписка към товарителница № 68417739 - писмото отново се
върнало в цялост, тъй като получателят не бил намерен на посочения адрес.
Твърдят, че към настоящата искова молба
представят и молят съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2342095 от 17.06.2019 г., което да връчи
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовават се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
Сочат, че в случай, че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем, не е погасено, молят съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника било ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърдят, че на 6.07.2015 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Х.А. *** /Заемател/ бил сключен Договор
за паричен заем с № 2342095, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал
кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него.
Съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че договорът за
заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума било на датата на сключване на договора.
Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита била договорена в размер на 704,34 лв. Така, договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 104,34 лв. Съгласно разпоредбите
на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до
1.04.2016 г. на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 78,26 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 5.08.2015 г., а падежът
на последната погасителна вноска - 1.04.2016 г.
Сочат, че с подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде
сключен.
На основание сключения Договор за
паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължал на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписвали договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да била валидна
30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не представил на Заемодателя нито едно
от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 606,87
лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни
вноски, всяка в размер на 67,43 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателят била в общ размер на 145,69 лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
4.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва била 144,06 лева, която била съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Заявяват, че длъжникът не заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до
момента, била в размер на 455,10 лв., с която са погасени както следва:
неустойка за неизпълнение: 202,32лв., такса разходи: 18,00лв., договорна лихва:
54,11лв. и главница: 180,67лв.
Срокът на договора изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 1.04.2016 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Към настоящия момент претендират от
длъжника Х.А. ***, като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен
на 6.07.2015 г. с № 2342095, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД главница 419,33 лв., договорна лихва 50,23 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 404,55 лв.,
обезщетение за забава в размер на 144,06 лв. и такса разходи в размер на 27,00 лв.
или обща сума в размер на 1045.17 лв.
С оглед на изложеното за "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответникът Х.А.
***, за всичко дължими суми по Договор за паричен заем № 2342095 от 6.07.2015
г. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч. гр. д. № 1891/2019 г., XV
състав, по описа на Районен съд - Стара Загора, била издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
като същият не се явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславял правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят съда да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено
по отношение на ответникът Х.А. ***, ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
********* следните суми:
- 419,33 лв. ( четиристотин и
деветнадесет лева и 33 стотинки), представляващи главница по договор за паричен
заем;
- 50,23 лв. (петдесет лева и 23
стотинки), представляващи договорна лихва: от 3.11.2015 г. до 1.04.2016 г.
(падеж на последна погасителна вноска);
- 27,00 лв. /двадесет и седем лева/,
представляващи такса разходи за събиране на вземания;
- 404,55 лв. /четиристотин и четири
лева и 55 стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение: /за периода от 3.11.2015 г. до 1.04.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
- 144,06 лв. (сто четиридесет и четири
лева и 06 стотинки), представляващи обезщетение за забава: за периода от
4.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2019 г,
- както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират направените в заповедното и
исково производство разноски.
Правят искания по същество на делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника Х.А. ***.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1891/2019 г. по описа на СтРС съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства. Ищецът следва да докаже фактите, от
които произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите
са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, следва да приложи
ч.гр.д. № 1891/2019 г. по описа на РС-Стара Загора.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Договор за паричен заем № 2342095/6.07.2015 г.; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД; Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1
от 01.06.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД; Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт”
АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява
длъжници от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД; Уведомително писмо от „Изи Асет
Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” АД с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2308651
от 03.06.2016 г. за извършената цесия, ведно с Известие за доставяне и обратна
разписка, удостоверяваща изпращането на уведомителнително писмо, както и Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез
„Агенция за събиране на вземания” АД с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2342095 от 17.06.2019
г., ведно с обратна разписка към товарителница
№ 68417739, удостоверяваща изпращането на уведомително писмо.
ПРИЛАГА ч. гр. д. 1891/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото
да отговори на въпроси, поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 150 лв., които да се внесат от ищеца в 3 дневен срок от съобщението и
в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.
УКАЗВА на страните в срок до следващо съдебно
заседание да представят с молба банкова сметка, ***зитив да им бъдат
присъдените претендираните разноски.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 13.11.2019
г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото
лице, след представяне на вносна бележка по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: