Р Е Ш Е Н И Е № 1262
06.11.2019г.,
град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански
състав
На
15.10.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа
докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 2009 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на
„А-МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез адвокат А.Н.,***, против Решение № 1016 от 14.03.2019г., постановено
по гр.д. № 4845/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, , с което
е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Българска агенция за експортно
застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Ал. Стамболийски” № 55, ет. 1,
сумата 117,44 лева ,
представляваща платено застрахователно обезщетение в полза на „БИОСЕТ” ООД,
ЕИК: *********, по застрахователен
договор № Б1В110907990/02.11.2009г, поради неплащане от страна на „А-МАРКЕТ”
ЕООД, ЕИК:*********, на задълженията му
спрямо „БИОСЕТ” ООД, ЕИК: *********, на
цени на доставени стоки, за които са издадени следните фактури:№ **********/01.06.2010
г. и № **********/15.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.12.2017 г. до окончателното
погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 19853/2017г. по описа на ПРС.
В
жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното
решение, като се
иска отмяната му
и постановяване на
ново решение, с което
искът да бъде
отхвърлен. Оспорват се изводите
на съда за неоснователност на
възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по
давност.Поддържа се, че същото се погасява с изтичане на 3-годишен давностен
срок , изрично уреден в разпоредбата на чл.197 от КЗ/отм./, нов чл.378,ал.1 от КЗ , а не както неправилно е приел първоинстанционния съд , че погасителната
давност в случая била 5-годишна. Жалбоподателят твърди,че ищецът не е успял за
докаже исковата си претенция, като районният съд е разгледал едностранно представените по
делото доказателства, въз основа на които е направил неправилен извод относно действителното фактическо и правно
положение.
Становището на въззиваемата страна
„БАЕЗ”ЕАД е, че решението е правилно и като такова ще следва да се потвърди.
Иска се присъждане разноски по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо и при
постановяването му не
е било допуснато нарушение
на императивни
материалноправни норми. Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението съобразно
посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.213, ал.1
от КЗ /отм./.
От представените
по делото и неоспорени от страните писмени доказателства е документално
установено, че на 02.11.2009 г. между
“Биосет” ООД, в качеството му на застрахован, и „Българска агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/” ЕАД, в качеството му на
застраховател, е сключен договор във формата на Рамкова полица № Б1В110907990,
ведно с Общи условия , като неразделна
част от договора за застраховане на плащания по договори за продажба на стоки
или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на
Република България, със срок на действие от една година , а именно от 00.00 ч.
на 01.11.2009 г. до 24.00 ч. на 31.10.2010 г.Според съдържанието на този
договор застрахователя покрива риска от неплатежоспособност или
забавяне на плащания по договори за търговска продажба на стоки или
предоставяне на услуги, сключени от застрахования “Биосет” ООД с изброени в
полицата длъжници, между които и „А-МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК:*********. В срока на
действие на застрахователния договор
“Биосет” ООД е заявило искане за
заплащане застрахователно обезщетение,поради възникване на застрахователното
събитие – забавяне на плащанията от страна на А-МАРКЕТ” ЕООД за извършени
доставки на стоки по сключени помежду им договори за продажба на стоки, за което са издадени
2 бр. данъчни фактури с №
**********/01.06.2010 г. и № **********/15.06.2010 г. на обща стойност 218,39 лева.Съобразно
условията на застрахователния договор,
на 18.12.2012г. „Българска агенция за експортно застраховане”
ЕАД е заплатило на „Биосет”ЕООД обезщетение в размер от 117,44 лв., представляващо 85 % от застрахованото и непогасено вземане
по фактурите.
Предвид
горното съдът намира,че
предявеният иск е
основателен и следва
да се уважи,
тъй като по делото
по безспорен начин се
установяват наличието на
застрахователно правоотношение, настъпване
на покрития по
същото риск и
изплащането на
застрахователното обезщетение. Съобразно
нормата на чл.213, ал.1
от КЗ /отм./ с
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът,
в качеството му на
застраховател, е встъпил в
правата на застрахования срещу длъжника до размера на платеното
обезщетение. Ето защо за
ищеца е възникнало
вземане спрямо ответното
дружество в размер на
заплатената сума и доколкото
по делото не
се установява А-МАРКЕТ” ЕООД да е
заплатило на „Българска агенция
за експортно застраховане” ЕАД същата, то
следва да се
признае за установено,
че дължи заплащането й.
Неоснователни са
изложените във въззивната
жалба доводи, че регресното вземане
на ищеца се погасява с изтичане
на 3-годишен давностен срок.Правото на застрахователя, изплатил обезщетението
на правоимащото лице по силата на застраховката, да иска платеното
от деликвента, представлява регресно право, а правото да встъпи
във всички права, които застрахованият има срещу третото лице
е суброгационно право, т.е. несъщинско застрахователно право.
Основанието за регресните суброгационни искове, които
застрахователят предявява, не е застрахователното правоотношение, а фактът на
изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и
на произтичащото от закона право на регрес - чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./. Поради това
не се прилага специалната давност, с начало настъпване на застрахователното
събитие, а общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която тече от
възникването и изискуемостта на суброгационното вземане, считано от
изплащане на застрахователното обезщетение. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, напр. ПП на ВС № 7/1978 г., т. 14, Решение № 173/30.10.2009 г.
по т.д. 455/09 г., ВКС, II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д. 356/08 г.,
ВКС, I т.о. и др.
При това положение , като взе предвид , че
плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 18.12.2012г. , а заявлението
по чл.410 от ГПК , с чието депозиране се прекъсва течението на погасителната
давност , е от дата 15.12.2017 г. ,
съдът намира , че вземането на ищеца за главницата не е погасено по давност.
По изложените съображения, настоящата
инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, не
страда от сочените от въззивника пороци, и на основание чл. 271,ал.1 ГПК следва
да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати направените от въззиваемото
търговско дружество разноски по делото в размер от 100 лева-юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По изложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1016 от 14.03.2019г., постановено по гр.д. №4845/2018г.
по описа на Районен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „А-МАРКЕТ”
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление:
гр. Пловдив, ж.к. Тракия,
Търговски център "Сани", ет. 3, офис 4, счетоводна кантора
"Лучия", представлявано
от управителя А. У.,
да заплати на
„Българска агенция за експортно застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ал. Стамболийски” № 55, ет.
1, сумата от 100 лева-
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.