Присъда по дело №2100/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 143
Дата: 28 септември 2009 г. (в сила от 15 октомври 2009 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20092120202100
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

 

1274      28.09.2009 година         гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                  наказателен състав,

на двадесет и осми септември                                                       две хиляди и девета година

в публично заседание,                                                                      в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

СЕКРЕТАР: Жасмина Славова

ПРОКУРОР: Т. П.

като разгледа докладваното от съдията Димитров

наказателно  общ характер дело  № 2100 по описа за 2009 г. на БРС

 

П Р И С Ъ Д И :

 

                ПРИЗНАВА подсъдимия Р.К.Б.роден на *** г. в гр. Б., общ. Б., обл. Б., българин, български гражданин, неженен, средно образование, неосъждан, месторабота...........гр. Б., постоянен адрес: гр. Б., ул. „С.” № .., ет..., настоящ адрес: гр. Б., ул. „В.” № .., ет..., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2008 година в гр. Б., на ул. „С.” № .., противозаконно унищожил чужда движима вещ, собственост на Е.З.Б. *** /един/ брой пластмасов бидон с вместимост 120 литра на стойност 86.40 лева /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК вр. чл.54 от НК  го ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

 

                ПРИЗНАВА подсъдимия Р.К.Б., със снета по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това на 18.11.2008 година в гр. Б., на ул. „С.” № ..., противозаконно да е унищожил чужди движими вещи, собственост на Е.З.Б. ***, както следва: 1 /един/ брой пластмасова маса на стойност 54.00 /петдесет и четири/ лева, 5 /пет/ броя пластмасови столове, всеки един от които на стойност 27.00 /двадесет и седем лева/ лева, всички на обща стойност 135.00 /сто тридесет и пет/ лева, 6 /шест/ броя пластмасови каси, всяка една от които на стойност 4.50 лева /четири лева и петдесет стотинки/, всички на обща стойност 27.00 /двадесет и седем/ лева, 2 /два/ броя пластмасови кофи, всяка една от които на стойност 6.75 лева /шест лева и седемдесет и пет стотинки/ , всички на обща стойност 13.50 лева /тринадесет лева и петдесет стотинки/, всички те на обща стойност 229.50 лева /двеста двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ - престъпление по чл.216, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

 

                ОСЪЖДА подсъдимия Р.К.Б., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Бургас разноски по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

 

                ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в 15- дневен срок от днес пред Бургаски окръжен съд.

                                            

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров

 


М      О     Т     И     В    И

 

към присъда №  1274/28.09.2009г по НОХД № 2100/2009г. по описа на БРС

 

Производството по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителния акт на БРП против Р.К.Б. *** с обвинение в  извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, което намира за безспорно доказано и предлага на съда да определи на подсъдимия  наказание пробация при превес на смекчаващите обстоятелства и в условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

Подсъдимият дава обяснения, признава вината си единствено по отношение на част от повдигнатото обвинение. Защитника му оспорва както част от фактическата обстановка описана в обв. акт, така и правната квалификация и пледира също за осъдителна присъда по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК при минимален размер на наказанието глоба.

След съвкупна преценка на събраните в производството доказателства, съдът намира за установено следното:

Пострадалият свидетел Е.З.Б., живущ ***, е собственик на заведение-пекарна за закуски, помещаващо се в партерния етаж на жилищната кооперация, в която живее на ул.„С."№ ...Част от инвентара на стопанисваната от него закусвалня, пострадалият свидетел Е.Б. съхранява в жилищния двор на кооперацията , в която живее на ул. „С. „ № .. в гр.Б..

На 18.11.2008г.в град Б. около 18,00 часа обвиняемият Б. , който е съсед на пострадалия свидетел Б. се прибрал в жилищната кооперация на ул. „С." № ..., ет...., където също живее. За да достигне до дома си същият следвало да премине през образуван между уградата на дворното място и стената на кооперацията коридор с ширина окол 1,5м. Покрай оградата на дворното място в тази му част пострадалият Е.Б. складирал различни необходими му за извършваната от него търговска дейност вещи, сред които пластмасови столове, маси , каси, кофи и др. както и един пластмасов бидон от 120литра. Същите пречели на преминаването на живущите, като подс. Б. и преди процесната вечер предупреждавал пострадалия да ги махне от там. Преди да отиде се прибере на първия етаж в жилището си афектиран за пореден път от складираните вещи Р.Б. започнал да ги хвърля из двора на кооперацията, като част от тях – една маса и няколко подредени един в друг столове същият изхвърлил на улицата.От терасата на апартамента си ,намиращ се на трети жилищен етаж в същата тази кооперация на ул. „С.,, № ... в град Б., свидетел очевидец на действията на подсъдимия станал бащата на потсрадалия З.К.Б.. Последният незабавно уведомил за случващото се пострадалия свидетел Е.Б. той от своя страна малко по-късно и полицейските органи.

На място - в двора на жилищната кооперация на ул. „С." № .. в град Б. пристигнал първо пострадалия, който потърсил обяснение от подсъдимия за действията му. Мужду тях се разразил скандал придружен с обиди и от двете страни, който бил потушен от майката на подсъдимия. Малко по-късно намястото на инцидента пристигнали и полицейски служители от Първо РУ при ОД на МВР град Б. по постъпилия за горното сигнал в полицейското управление. Това били свидетелите Й.Ц. и С.С.. Когато свидетелите Е.Б., Ц. и С. пристигнали намястото, обв.Б. не бил вече в двора на кооперацията.

Пострадалият свидетел Е.Б. и свидетелите Й.Ц. и С.С. видели разхвърляните в двора на кооперацията пластмасови вещи. В двора пострадалият по това време бил прибрал и изхвърлените отвън от подсъдимият маса и столове, но нито той ги огледал същата вечер подробно, нито полицейските служители извършили оглед на същите вещи. Това Б. сторил на следващия ден, като за случилото се подал жалба в І РУ на МВР.

По делото била назначена и изготвена съдебно - оценъчна експертиза, която не оценила претендираните от пострадалия като повредени и унищожени вещи, тъй като те не били запазени от пострадалото лице, нито били предадени като веществени доказателства по делото. Същата оценила увреденото имущество, доверявайки се изцяло на разказа на пострадалия Според заключението на експерта стойността на унищожените вещи / собственост на пострадалия свидетел Б., за които последният разказал била / в размер на сумата от 315,90 лева / триста и петнадесет лева и деветдесет стотинки /.

Съдът не приема за надлежно и безспорно установено твърдението в обв. акт на БРП, че всички така изхвърлени от пострадалия вещи били унищожени.

Горната фактическа обстановка се установява от  показанията на свидетелите З. и Е. Б.-ви, Й.Ц., С.С. и В.К., частично и от обясненията на подсъдимия, от заключението на оценъчната експертиза и останалите писмени доказателства, събрани в съдебно следствие, вкл. Решенията на БРС по гр.д. №№ 922/200г. и 3663/2008г.

Подсъдимият не отрича, че е счупил описаният и в обвинението и от св. Е. Б. бял пластмасов бидон с вместимост 120л., като напрактика го е унищожил, но не е възприел повреждане или унищожаване на други от разпилените от него вещи.

Като очевидец на посоченото деяние се сочи бащата на пострадалия, който обяснява при разпита му в о.с.з., че е възприел телодвиженията на подсъдимия по хващане и хвърляне, разпиляване на описаните в обв. акт вещи, но същият обяснява, че не е проверявал годността на същите цза употреба след инцидента. Показанията му са безпротиворечиви и се възприемат и ценят от Съда в тяхната цялост.

По този начин установено от показанията на единствения очевидец е самото поведение на подсъдимия, за което той прави частични признания. Недоказан обаче по делото остава вредоносния резултат от същото. В този смисъл БРП необосновано и неподкрепено с безспорни доказателства, а единствено от заинтересованите твърдения на пострадалия е достигнала до извода за настъпването на същия вредоносен резулат. Предвид обстоятелството за наличието на гражданскоправни имуществени спорове между подсъдим и пострадал по повод на ползваното от последния помещение за извършване на търговската си дейност, последният Съдът възприема като заинтересован да представи деянието като извършено именно от Б. с посочения от Б. вредоносен резултат.

Неизготвянето на протокол за оглед, съпътстван с надлежен снимков материал, както и незапазването на процесните унищожени вещи възпрепятства Съдът да прецени чрез надлежните способи на НПК дали изобщо същите са постарадали по някакъв начин от действията на подсъдимия.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 НК включва причиняването на два различни по естеството си резултата – повреждане или унищожаване. Като унищожени са преценена от БРП всички описани в обвинителния акт вещи. Този извод Съдът не приема, поради недоказаност. Същият държавното обвинение прави, разчитайки единствено на заинтересованите показания на пострадалия, който обаче със собствените си действия по извърляне на претендиранети като унищожени вещи е възпрепятствал извършването на оглед на същите и преценка дали всяка една от тях е само повредена или действително е била унищожена, което обстоятелство е съществено с оглед надлежната и правилна индивидуализация на наказанието според тежестта на деянието и причинените от него имуществени вреди

В тази връзка, макар и изслушана и приета по делото, Съдът не приема и експертизата на вещото лице, оценила несъществуващи към датата на оценката предмети в неустановено към датата на самото инкриминирано деяние фактическо състояние, които са среднооборотни по характер, а не представляват трайна стока с ниска степен на износване. Още повече предвид е следвало да бъде взето обстоятелството, че същите се съхраняват неправилно – зимата на открито, което допълнително съкращава амортизационните срокове на всяка една от тях. Последното обстоятелство обосновава необходимостта от добиването преки впечатления за състоянието на вещите при оценянето им в конкретен момент. Процесната експертиза обаче не е преценяла реален предмет на посегателство, а е изградила заключението си върху разказа на единствен и заинтересуван пострадали.

С оглед така изложената фактическа обстановка съдът намира, че обвинението срещу подсъдимият почива на спорни, вътрешно и взаимно противоречиви доказателства и предположения, поради което не е доказано по безспорен и несъмнен начин, като присъдата не може да почива на съмнения и опасения относно авторството на деянието, което обосновава оправдаването на подсъдимия. Изключение от този извод е унищожаването на пластмасовия бидон с вместимост 120л. за което унищожаване признания прави и самият подсъдим.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.216, ал.4, вр. ал.1 НК, тъй като на 18.11.2008г. в гр.Б. на ул. „С.” № .. унищожил противозаконно чужда движима вещ 1брой пластмасов бидон с вместимост 120 литра собственост на Е.З.Б. на стойност 86,40лв. , като деянието представлява маловажен случай.

Така описаната вещ, видно от събрните по делото доказателства е изпълнявала предопределените й функции по съхранение на течности. Бидонът е бил собственост на Е.Б. и в този смисъл както той, се явяват „чужд” по отношение на подсъдимия. Върху процесния предмет подсъдимият е упражнил механично въздействие чрез хвърлянето му на земята, вследствие на което е била нарушена структурната му цялост, така че същият в резултат на инкриминираната интервенция на подсъдимия е станал напълно, окончателно и безвъзвратно неизползваем за вбъдеще, съобразно първоначалното му и обичайно предназначение, а именно да съхранява течности. Като е въздействал пряко и непосредствено върху посочения предмет , Б. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 НК, тъй като чрез действията си е поситгнал и необходимия за довършеност на престъплението резултат, а именно унищожаването на предмета на процесното престъпление. Престъплението обаче представлява маловажен случай предвид наличието на следните обективни данни по делото – унищожената вещ е само една. Въздействието на подсъдимия над нея е еднократно – веднъж е бил хвърлен бидонът от него. Стойността на самата вещ не е висока. А самата личност на дееца не е с висока степен на обществена опасност.

Деянието на подсъдимия е извършено при форма на вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като той е съзнавал всички съществени елементи на престъплението, а именно от интелектуална страна е осъзнавал, че процесната вещ не е негова собственост и че той като я хвърля напрактика въздейства върху цялостта й. От волева гледна точка, същият е желаел именно унищожаването на процесната вещ, като за това обстоятелство БРС съди от самите му обективните му действия при осъществяването на които обичайно се достига до установения по делото инкриминиран резултат. В този смисъл подс. Б. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, и е предвиждал общественоопасните му последици. В същото това време, във волево отношение е целял, искал е тяхното настъпване.

Към момента на осъществяване на процесното деяние Б. не е бил осъждан.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За престъплението по чл. 216, ал.4, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание ЛОС в размер “до 6 месеца” или глоба от сто до триста лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието на подс. Р.Б. за извършеното от него престъпление, съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на деянието, която се явява относително невисока с оглед вредоносния резултат на деянието стойността на унищожената вещ, интензитета и продължителността на деянието.. От друга страна съдът съобрази и степента на обществена опасност на самия подсъдим, която предвид необремененото към момента на осъществяване на деянието съдебно минало, се явява също относително невисока. Същата е тя според преценката на Съда и към настоящия момент предвид самокритичното отношение на подсъдимия и направените от него самопризнания. По отношение на конкретното деяние БРС преценя, че справедливо и законосъобразно би било определяне на наказанието при предвидения в закона минимум глоба в размер на 100лв.

 

Мотивиран от горните съображения Бургаският районен съд постанови присъдата.

 

                                                                                                СЪДИЯ: Чавдар Димитров

 

Вярно с оригинала:

Жасмина Славова