РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Девня, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. С.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100421 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от К. Ж. Г. , ЕГН **********, чрез адв.
П. П. от САК иск с правно основание чл. 26, ал1., предл.1,2,3, чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД вр .чл.
22, вр. чл.11 и чл.19 ЗПК и чл.146 ЗЗП , против А. ЕООД, ЕИК ***, за прогласяване
нищожност на сключен между К. Ж. Г. и А. ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство, с който е обезпечен договор за кредит №2675850/22.11.2022г. , сключен
между К. Ж. Г. и К. ЕАД.
В исковата молба се излага, че между ищеца и К. ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит № 2675850 от 22.11.2022, по силата на който е усвоена главница в
размер на 1000 лв. за срок от 10 месеца. В приложение към договора са записани размерите
на лихвения процент по кредита, а именно 39,71 % и Годишният процент на разходите
(ГПР) в размер на 47,8021 %. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено
приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита.
Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1
са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал.
2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се
изразява в неодобряване на заявлението от "К." АД и непораждане на действие на договора
между "К." и кредитополучателя. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че когато кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде
одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните. Във връзка с
1
чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на
кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с
ответника "А." ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за
заем, като по така посочения договор за поръчителство от кредитополучателя се изисква
заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 755,20 лв. Съгласно чл. 8. ал. 5
от раздел IV "Възнаграждение" от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено
"К." АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този
договор, както и че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване
на изискуемите задължения на потребителя към "К." АД и на задължението на потребителя
към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията
към поръчителя. В резултат на всичко това за кредит в размер на 1000 лв., от
кредитополучателя се изисква да заплати 1947,50 лв., от които възнаграждение за
поръчителство – 755,20 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на Договора за
предоставяне на поръчителство е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител и на търговец. Така посоченият договор е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД и във връзка с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. както и като
противоречащ на законоустановените императивни правила и на добрите нрави.Договорът
за предоставяне на поръчителство също е сключен в нарушение на правилата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Същият е сключен в разрез с
правилата за форма на договора, в него липсват волеизявленията на страните, както и не
отговаря и на изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит. Договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен с "А." ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с
чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът
противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно постоянната
практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен
принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Понятието
"добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В
настоящия случай за усвоен кредит в размер на 1000 лв., от кредитополучателя се изисква да
заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 755,20 лв, който размер е
съизмерим с размера на самата усвоена сума по кредита. Поради накърняване на принципа
на „добрите нрави“се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода за кредитора. Нарушаването на императивно поставените корективи води
до нищожност на сделката. Договор за предоставяне на поръчителство е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването
2
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорката за заплащане на такава
допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава
правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият
договор за предоставяне на поръчителство е сключен, с цел изпълнение условието на "К."
АД за приоритетно разглеждане на заявлението за сключване на договор за потребителски
кредит. При обезпечаването на кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от
изискването на чл. 4 на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да
бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от
кредитора юридическо лице,което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на
страните. В случая правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във
възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се
налага да заплаща допълнително за тази услуга /напр. ако бъде осигурено физическо лице за
поръчител/. Съгласно чл. 19. ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по договор за
кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Приетата от фирмите за бързи кредити практика за заобикаляне на гова
изискване е сключването на акцесорни договори към договорите за кредит, имащи характера
на договори за поръчка, е един от най-често практикуваните начини за заобикаляне на
изискването за ограничение на ГПР. Така посочените договори се наименоват като
„договори за предоставяне на поръчителство'", „договори за предоставяне на гаранция“,
„договори за възлагане на поръчителство“ и други, като общото помежду им е, че се
сключват със свързани лица на кредитора и че по тях от потребителя се изискват заплащане
на възнаграждение за поръчителство по договорите за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК се дава дефиниция, на "Общ разход по
кредита за потребителя", а това са именно: са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне
на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния
процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за потребителски кредит и
договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същи ден, както и че
двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че
разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за
кредит. В тази връзка ищецът счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.
19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на
3
ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото беше
включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 150%. Ето защо е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство, като заобикалящ и нарушаващ закона. В случая е
предвидено възнаграждението за дружеството-поръчител, което води до скрито оскъпяване
на договора за кредит. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че към датата на
сключването на двата договора кредиторът "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на
ответника "А." ЕООД, съответно двете дружества са свързани лица по смисъла на
Търговския закон. В тази връзка и печалбата на "А." ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "К."
ЕАД, което потвърждава още веднъж обстоятелството, че изисканото от потребителя
възнаграждение за поръчителство представлява скрито възнаграждение към кредитора по
договора за кредит, както и че с него се заобикалят изискванията на закона. Сключването на
договор за предоставяне на поръчителство представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на
ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11
май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на ЕП и на Съвета („Директива за нелоялните
търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел“. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР. представлява невярна информация.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Клаузите на договора за предоставяне на поръчителство нарушават изискванията на чл. 143,
ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Така
посочените клаузи противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като
илюстрират директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването не само на акцесорната сделка, но и на главната.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по[1]конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Докато кредиторът
по договора за кредит има интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение, то
длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка
4
между него и третото лице-поръчител е лишена от правно основание. Договорът за
поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми поради което страните могат да
уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира
в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо на кредитора се сочи, че противоречи на добрите нрави и внася
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. В случая е
предвидено възнаграждението за дружеството-поръчител, което води до скрито оскъпяване
на кредита. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че ответникът "К." ЕАД е
едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител "А." ЕООД, съответно двете
дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон. В процесния случай
насрещните престации са явно нееквивалентни. По договор за възлагане на поръчителство,
сключен между длъжник и поръчител, длъжникът не получава никаква престация, поради
което нарушаването на принципа на справедливост е още по- драстично. Преди сключването
на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни - чл.16 от ЗПК. Клаузата за осигуряване на поръчителство
(чл. 1 ал.2 от договор за кредит) и заплащане на възнаграждение, която „обуславя“ и
последващото сключване на Договор за възлагане на поръчителство (единствено възможен
вариант за кредитополучателката да получи кредит), като прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и на основание чл. 26. ал.2, предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/.
Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е каузален и
акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора,
същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4
от ЗЗД предвид акцесорния му характер спрямо главния договор - договорът за паричен
заем. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически по силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно
положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване
на поръчител срещу възнаграждение. Този извод се подкрепя и от клаузите на договора за
предоставяне на поръчителство, в които е установено, че възнаграждението по договора се
заплаща ведно с месечните погасителни директно по банковата сметка на „К." АД. който да е
овластен да приема изпълнение на задължението (чл. 8, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от процесния
договор). В случая срещу заплащането на възнаграждението по договора за гаранция, ищеца
не е получил никаква услуга, а единствено задължението му се прехвърля от едното
дружество на другото, които са свързани помежду си. Следователно този договор за
гаранция е изначално лишен от основание.
В срока за отговор на исковата молба ответникът излага, че ищецът не разполага с
правен интерес, тъй като същият е изплатил доброволно задължението си по оспорвания
договор, като към настоящия момент не претендира изпълнение от ищеца, нито пък
5
последният оспорва претенция на А. ЕООД. Ищецът от своя страна не е предявил каквито и
да било претенции към А. ЕООД (например за връщане на недължимо платена сума по
нищожен договор). Правното положение на ищеца няма да бъде променено от евентуално
решение в негова полза, тъй като оспорваният договор е изпълнен и е прекратил действието
си, страните по него вече нямат права и задължения една спрямо друга и не са налице
спорни отношения, които да бъдат уредени по съдебен ред. Оспорването на един нищожен
договор, задълженията по който са изцяло и надлежно изпълнени от страните, следва да
стане чрез осъдителен иск, с който се иска връщане на даденото без основание на осн. чл.
55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД. Правният интерес за ищеца в този случай би бил
получаването обратно на това, което е изпълнил на база на нищожния договор, т.е. ще е
налице вземане, което ще претендира от ответника и последният оспорва. Нищожността на
договора не е задължително да бъде установена с влязло в сила решение, за да възникне
правото да се иска връщане на даденото по нищожна сделка. В мотивите на решението по
чл. 55 ЗЗД съдът ще констатира нищожността на договора и като последица ще осъди
ответника да върне полученото без основание на ищеца. Оспорва посочения от ищеца
размер на дължимото възнаграждение за поръчителство, тъй като в случай на предсрочно
погасяване на кредита възнаграждение се дължи само до датата на заплащане от страна на
клиента на пълната сума за главниците и за лихвите. К." ЕАД предоставя потребителски
кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези
условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл.
4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви
кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в
лицето на „А." ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.
Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или
необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя
„К." ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „К." ЕАД не се отпускат по различен
начин и не са два отделни кредитни продукта на „К." ЕАД, не са пряко свързани с размера
на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението
за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на
дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на член 3, б. „ж" от Директива
2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение
в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за
кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора
към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлява възнаграждение за
допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита". Предоставянето на обезпечение,
в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В
този смисъл сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на
кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На
следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за
6
кредит да са „известни на кредитора" към сключване на договор за кредит, за да се считат
разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че
бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „К." ЕАД. „К."
ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по
бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя А., по който бъдещ договор „К." ЕАД
не е страна. Възнаграждението на поръчителя „А." ЕООД по бъдещия договор не е известно
на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита
за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Сключването на договор за
предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща
търговска практика". Дефиницията на заблуждаваща търговска практика е посочено в чл.
68е от ЗЗП, като този тип действия от страна на търговеца се характеризират с
непредоставяне и/или предоставяне по неясен, неразбираем и двусмислен начин на
съществена информация относно стоката/услугата, така че потребителят да вземе решение,
което не би взел, в случай че заблуждащата търговска практика не е използвана. В
конкретния случай не е налице нито премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на
информация от страна на „К." ЕАД и на „А." ЕООД. Паричните задължения на
кредитополучателя по договора за кредит, съответно на потребителя по договор за
предоставяне на поръчителство са ясно разписани, конкретно е посочен размерът на
вноската по договора за кредит, формирана на база на определения съгласно правилата на
ЗПК ГПР и размерът на възнаграждението към поръчителя. В Приложение №1 към договора
за предоставяне на поръчителство в две отделни таблици по ясен за средния потребител
начин е посочен размерът на вноската по кредита и размерът на вноската за погасяване на
възнаграждението на поръчителя. В придружаващия таблиците текст са използвани
конкретни и еднозначни термини, като средният потребител лесно би формирал извод, колко
пари би дължал към кредитодателя и поръчителя, съответно какво е оскъпяването на
кредита и възнаграждението за допълнителната услуга. Наличието на свързаност между К. и
А. ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита. „К." ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „А." ЕООД, което видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „А."
ЕООД, обаче, е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз
от БНБ и различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания по
кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Ответникът
предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на
ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до
кредитополучателите по договори с „К." ЕАД. Като отделно юридическо лице ответникът
има собствено имущество и отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни
правила на работа и всички огранизационни характеристики на едно предприятие,
развиващо самостоятелна търговска дейност. Следва да се има предвид, че в договора за
предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за
заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по сметка на
ответника или по сметка на „К." ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този
7
вариант е предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по
благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) В този
случай „К." ЕАД единствено получава от името и за сметка на „А." ЕООД, плащането,
същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено
в договора за поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия).
Доказателствата по делото са писмени. Прието и изслушано по делото е
експертното заключение на вещото лице Р. С. по назначената от съда съдебно – счетоводна
експертиза.
Разгледани по същество съдът намира така предявения иск за основателен по
следните съображения:
От представените по делото договор за потребителски кредит №
2675850/22.11.2022 г. и приложение № 1 към него се установява, че е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който К. ЕАД се задължава да предостави на К. Ж. Г.
кредит в размер на 1048,90 лв., от които размер на кредита 1000 лв и размер на
застрахователната премия 48,90 лв срещу задължение на кредитополучателя да върне
заетата сума до 10.10.2023 г. Уговорено е сумата да се изплаща на десет месечни вноски,
като кредитополучателят дължи и лихвен процент равен на 39,71 %, при годишен процент
на разходите от 47,80 %. В т.11 към раздел VII от Общите условия към договора за кредит е
посочена и методиката за изчисляване на годишния процент на разходите. Приложение №1
към договора съдържа погасителен план , а в чл.4 от раздел VIII от Общите условия са
посочени условията за плащане и за предсрочно погасяване на задълженията. В чл. 8 от
договора за кредит и в т. 4.2 от раздел VIII от Общите условия е посочено, че потребителят
има право да се откаже от договора в срок от 14 дни от по - късната дата измежду датата на
сключване на договора и датата на която кредитополучателя получи условията на договора и
договорната информация.Съгласно чл.4 от договора за кредит същия е обезпечен с
поръчителството на ответника А. ЕООД срещу уговорено възнаграждение в т. 8 от договор
за предоставяне на поръчителство, сключен на 22.11.2022г. между ищеца по делото и А.
ЕООД, като видно от Приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство
същото се заплаща на десет месечни вноски съгласно изготвения към договора за
предоставяне на поръчителство погасителен план, идентичен с погасителнияплан по
договора за кредит. Последиците от непредоставяне на обезпечение са посочени в чл. 4, ал.2
от договора за кредит от 22.11.2022г., а именно непораждане действие на договора за кредит.
Видно от Търговския регистър на РБ К. ЕАД е собственик на капитала на А. ЕООД, поради
което следва да се приеме, че още при сключване на договора за кредит К. ЕАД е знаел за
допълнителното възнаграждение за предоставяне на поръчителство и че сключването на
договора за поръчителство се явява допълнителна услуга по договора за предоставяне на
кредит и условие за негового сключване. Настоящият съдебен състав намира, че поради това
размера на това допълнително възнаграждение за поръчителство следва да се включи към
ГПР по договора за предоставяне на кредит. Съгласно изслушатага по делото съдебно –
счетоводна експертиза на вещото лице Р. С. при добавяне в ГПР по договора за кредит
8
№2675850/22.11.2022г. на възнаграждението за поръчителство, то ГПР би бил в размер на
272,41 % Този размер на ГПР нарушава чл.19 от ЗПК , съгласно който ГПР не може да бъде
по - висок от пет размера на законната лихва
Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и А. ЕООД,
представлява договор за мандат по смисъла на ЗЗД, по който едната страна възлага срещу
възнаграждение на другата да извърши правно действие - да сключи договор за
поръчителство. Договор за поръчителство е всъщност договора, сключен между А. ЕООД и
К. ЕАД на 22.11.2022г. Ищецът няма интерес да оспорва последния договор, тъй не е страна
по него. Ищецът обаче има интерес да оспори като нищожен договора, сключен между него
и А. ЕООД, по който дължи заплащане на възнаграждение като противоречащ на добрите
нрави. Доколкото поръчителството е акцесорно задължение, то следва да се приема, че и
задължението за поемане на отговорност за поръчителстване пред кредитодателя по
договора за кредит срещу възнаграждение е също акцесорно задължение и зависи от
валидността на главното правоотношение. Съгласно чл. 4 от договора за кредит
кредитополучателят е значително ограничен в избора си на поръчител по договора, тъй като
следва да представи банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да
сключи договор с одобрено от кредитора юридическо лице в още по - кратък срок от 48 часа.
Следва да се приеме, че изпълнението на тези условия от кредитополучателя в така
определените срокове е невъзможно. Ако ищеца е в състояние да осигури за срок от 10 дни
банкова гаранция в размер на задълженията по договора, то той не би кандидатствал за
кредит. По отношение на другото изискване за обезпечение от предварително одобрено от
кредитодателя дружество, неясно остава, защо кредитодателят К. ЕАД не приема за
поръчители физически лица, а само юридически лица и то предварително одобрени от К.
ЕАД. Безспорно това условие ограничава правото на избор на ищеца, тъй като същия не
разполага с възможността сам да избере поръчител, който безвъзмездно без уговорено
възнаграждение да гарантира изпълнението на задълженията му по договора за кредит.
Налице е неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, тъй като избрания
от кредитора К. ЕАД поръчител А. ЕООД винаги възмездно поръчителства срещу
заплащане на възнаграждение от кредитополучателя. Срещу задължението си да заплати
възнаграждение на А. ЕООД ищеца не получава нищо в замяна. Обезпечение на вземането
си получава кредитора по договора, който е поставил и изискване на сключване на подобен
договор като условие за отпускане на заема. Също както вече бе отбелязано по - нагоре от
съда К. ЕАД видно от ТР на РБ е едноличен собственик на капитала на А. ЕООД.
Последиците от непредоставяне на обезпечение са посочени в чл. 4, ал.2 от договора за
кредит от 22.11.2022г., а именно непораждане действие на договора за кредит. Налице е
накърняване на добрите нрави, тъй като едната страна налага на другата несъразмерна
тежест, възползвайки се от по - неблагоприятното положение на кредитополучателя, което
води до нищожност на договора, сключен между ищеца по делото и А. ЕООД. Нищожните
договори не пораждат права и задължения между страните, т.е в отношенията между ищеца
по делото и А. ЕООД, но така с оглед вече изложеното тази недействителност на договора
не се отразява на същинския договор за поръчителство и поетите от А. ЕООД като
9
поръчител към К. ЕАД като кредитор задължения по него.
Предвид изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
от него разноски в размер на 250 лева за платени такси по делото и платен депозит за вещо
лице по назначената от съда счетоводна експертиза. Тъй като ищецът е било представляван
от адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв., на проц. представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер на 400 лева за така предявения иск.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че сключеният на 22.11.2022г. между К. Ж. Г., ЕГН
********** , *** и А. ЕООД, ЕИК ***, ***, договор за предоставяне на поръчителство за
обезпечанане договор за потребителски кредит №2675850/22.11.2022г., сключен между К. Ж.
Г., ЕГН ********** и К. ЕАД, ЕИК ***, е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ,предл. 3 от
ЗЗД
ОСЪЖДА А. ЕООД, ЕИК ***, ***, да заплати на К. Ж. Г. , ЕГН ********** ,***,
сумата от 250 лева / двеста и петдесет лева /, представляваща платени от ищеца разноски по
делото за държавна такса и възнаграждение на вещо лице
ОСЪЖДА А. ЕООД, ЕИК ***, ***, да заплати на адвокат П. П. от САК сумата от
400 лева / четиристотин лева / , представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника по делото по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10