№ 175
гр. гр. Добрич, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500584 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ХР. ХР.
ХР. и Т. ХР. ХР., чрез тяхната майка и законен представител АНГ. Т. С., чрез
упълномощения адвокат, срещу решение №301/27.07.2021г. по гр.д.№1063/2021г. на
Добричкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу ХР. КР.
ХР. искове за изменение на размера на издръжките, които ответникът следва да заплаща на
въззивниците, като същите бъдат увеличени за всеки един от тях по отделно от 152.50 лева
на 250 лева месечно.
В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че не са налице
основания за увеличаване размера на издръжките, които въззиваемият следва да заплаща на
децата си. Поддържа се осъществяването на редица обстоятелства, обуславящи
необходимостта от повече средства за задоволяване нуждите на децата, свързани с тяхното
израстване, със здравословното им състояние, с извън училищните им занимания, с
особеностите на отглеждане и образоване на дете в сложилата се пандемична обстановка.
Изложени са доводи в подкрепа на становище за наличие на възможност за бащата да дава
издръжка на двете малолетни деца в поискания по-голям размер, както е посочено и, че сега
възложените в негова тежест издръжки са по-ниски от законоустановения минимален
размер на месечна издръжка, която родител дължи на свое ненавършило пълнолетие дете.
Настоява се за отмяна на обжалваното решение и удовлетворяване на предявените искове.
1
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемият ХР. КР. ХР. възразява в съдебно заседание срещу изложеното в жалбата и
иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен по предявените от Х. и Т.Х.и Х.и, чрез тяхната
майка и законен представител АНГ. Т. С., срещу ХР. КР. ХР. искове по чл.150 от СК – за
изменение на дължимите от ответника в полза на ищците издръжки, които да бъдат
увеличени от 152.50 лева на 250 лева месечно за всеки ищец по отделно, считано от датата
на предявяване на исковата молба, до настъпването на законна причина за тяхното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Х. и Т.Х.и Х.и са деца на АНГ. Т. С. и ХР. КР. ХР.. Х. и Т. са родени на ***г. Въз основа на
утвърдена по гр.д.№125/2020г. на ДРС съдебна спогодба, родителските права спрямо двете
деца се упражняват от майката, а бащата е задължен да плаща издръжка на всяко дете в
размер на 152.50 лева.
В съответствие с чл.150 във вр. с чл.142 ал.1 от СК основание за изменение на издръжката е
налице, когато обстоятелствата, при които тя е определена, са се изменили по такъв начин,
че са довели до изменение в нуждите на лицето, което има право на издръжка и във
възможностите на лицето, която я дължи.
В случая от определяне задължението на ответника за издръжката на двете деца до
предявяване на настоящата искова молба е изминала малко повече от една година.
Израстването на децата в този период и промените в социално-икономическата обстановка в
страната предполагат увеличаване на нуждите на децата и на средствата, необходими за
тяхното задоволяване. Следва да се подчертае, че се имат предвид обичайните нужди на
деца на същата възраст в съществуващата обективна действителност.
Х. и Т. нямат никакви специфични нужди, които да изискват повече от обичайните за
възрастта им средства. Не следва друго от факта, че Т. е диагностициран с алергична астма,
както е видно от представената по делото рецептурна книжка. От нея и от представените
касови бонове за закупувани лекарства се установява, че, с оглед диагнозата, на посоченото
дете ежемесечно се предписват два медикамента, но разходът за тях е минимален – 7.18
лева, а разликата се поема от здравната каса. Другото дете Х. има проблем, свързан с
дефицит на вниманието и посещава занималня с психолог /служебна бележка на л.37/, но
разход на средства в тази връзка не се извършват. Данни за други проблеми с физическото и
психическото здраве на двете деца, различни и по-големи от тези при децата на същата
възраст, по делото няма. Двете момчета спортуват и през лятото посещават лятно училище,
които форми на извънучилищни занимания са обичайни за подрастващите. Верно е, че
разходите от 65 лева и 55 лева месечно за избраните за децата спортове /плуване и тенис/,
както и разходите от по 13 лева на ден за дете за лятно училище, никак не са малки. Но тук
следва да се отчете съществуването и на други възможности за спортуване и летни
2
занимални, в които съответните необходимости на децата могат да бъдат задоволени и с по-
малко средства.
Възрастта на Х. и Т. изисква средства за осигуряване на храна, облекло, задължително
обучение, също участие в незадължителни форми на обучение, социално общуване,
физическо, културно и духовно развитие, както при всички други деца. Доколкото двете
момчета са порастнали с година и няколко месеца, както и социално-икономическата
обстановка се е променила и тази промяна е отчетена с увеличения по-висок размер от 650
лева на минималната работна заплата за страната от 01.01.2021г., не може да се приеме, че
няма основание за изменение на издръжката, която техният баща следва да им дава.
Но, при съобразяване на установената по-горе липса на специални потребности при децата,
претендираният от тях размер от по 250 лева месечно е напълно необоснован. Той е
необоснован и при съобразяване на податните възможности на бащата.
Полученият от него брутен доход от трудово възнаграждение за дванадесет месеца преди
предявяване на исковата молба възлиза на 622.50 лева средно месечно. Друг доход на
бащата не е доказан. Същият притежава идеална част от недвижим жилищен имот и лек
автомобил. В съпоставка с него средномесечният доход на майката възлиза на 1 662.13 лева
– формиран от брутното й трудово възнаграждение, обезщетение за ползван отпуск по
болест и детските добавки. Тя притежава идеални части от два апартамента и лек
автомобил.
Очевидно е при тези данни, че податните възможности на майката са доста по-добри от тези
на бащата. Следователно, макар да е родителят, непосредствено ангажиран с грижите за
отглеждането и възпитанието на двете деца, майката е тази, която трябва да поеме по-
голямата тежест при осигуряване на наистина необходимите за издръжката на децата
средства.
С оглед твърде ниските податни възможности на бащата, но при съобразяване разпоредбата
на чл.142 ал.2 от ГПК, установяваща задължителния минимум на издръжката, която родител
дължи на ненавършило пълнолетие дете, се налага, че задължението на ответника следва да
бъде увеличено на 165 лева месечно – за всяко дете по отделно, считано от датата на
предявяване на исковата молба 02.04.2021г. Основание за увеличаване над този размер няма.
От изложеното следва, че въззивната жалба е частично основателна. Първоинстанционното
решение е неправилно и следва да се отмени в частта на отхвърленото увеличение от 152.50
лева до 165 лева месечно за всяко дете, в които части претенциите следва да се
удовлетворят. В останалата част, в която претенциите за увеличение над 165 лева до 250
лева месечно са отхвърлени, решението на районния съд е правилно и следва да се
потвърди.
С оглед този резултат, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на първоинстанационния съд държавни такси за двете инстанции в размер на 18
лева и на 9 лева. На страните разноски за водене на делото не се присъждат, тъй като
доказателства за сторени такива няма.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №301/27.07.2021г. по гр.д.№1063/2021г. на Добричкия районен съд, с
което са отхвърлени предявените от ХР. ХР. ХР. и Т. ХР. ХР., чрез тяхната майка и законен
представител АНГ. Т. С., срещу ХР. КР. ХР. искове за изменение на размера на издръжките,
които ответникът следва да заплаща на въззивниците, като същите бъдат увеличени за всяко
дете един от тях по отделно от 152.50 лева на 250 лева месечно - в частта на исканите
увеличения от 152.50 лева до 165 лева месечно за всяко дете по отделно, като
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която ХР. КР. ХР. с ЕГН ********** от гр.Д., следва да
заплаща на детето си ХР. ХР. ХР. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител АНГ. Т. С. с ЕГН **********, двамата от гр.Д., като УВЕЛИЧАВА същата от
152.50 лева на 165 лева месечно, считано от 02.04.2021г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване.
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която ХР. КР. ХР. с ЕГН ********** от гр.Д., следва да
заплаща на детето си Т. ХР. ХР. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител АНГ. Т. С. с ЕГН **********, двамата от гр.Д., като УВЕЛИЧАВА същата от
152.50 лева на 165 лева месечно, считано от 02.04.2021г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпването на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване.
ПОТВЪРЖДАВА решение №301/27.07.2021г. по гр.д.№1063/2021г. на Добричкия районен
съд в останалата част.
ОСЪЖДА ХР. КР. ХР. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати по сметка на Добричкия
районен съд сумата 18 лева и сумата 9 лева – държавни такси за първата и за въззивната
инстанция.
На осн.чл.280 ал.2 т.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4