Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пазарджик, 07.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска
колегия в открито заседание на двадесет и пети ноември , през две хиляди и петнадесета
година
в състав:
Председател :
НИКОЛИНА ПОПОВА
При секретаря С. М. и в присъствието на
прокурора……………………………………………. като разгледа докладваното от съдията Попова гр. дело № 668
по описа за 2015 година и за
да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 във връзка с чл.
225 ал.1 КТ, както
и искове с правно основание чл. 220 КТ и чл.
245 КТ във връзка с чл. 128 КТ и чл.86 ЗЗД. В исковата си молба против „ К. и К. „ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес : гр. София, ул. „Архитект Петко Момчилов „ 2-8,
представлявано от управителя И.К.К. , ищцата И.И.К. ЕГН
********** ***, твърди, че по силата на
трудов договор № 718 /18.07.2011г., който бил сключен между ищцата и ответното
дружество, същата постъпила на работа на длъжност „конфекционер
ръчно", с място на работа производствен цех на дружеството на територията
на гр. В. с адрес: ПИ 010030 в местността Стопански двор, с основно месечно
възнаграждение в размер на 280.00 лева. Твърди се в исковата молба, че
впоследствие размерът на основното
месечно възнаграждение на ищцата претърпяло промени, както следва: с
допълнително споразумение от 31.10.2011 г. - от 280 лв. на 328 лв.; с
доп.споразумение от 29.02.2012 г. - от 328 лв. на 350 лв. Твърди се, че с
допълнително споразумение от 31.10.2012 г. длъжността на ищцата била променена,
като от „конфекционер ръчно“ преминала на нова
длъжност „склададжия" с основно месечно възнаграждение в размер на 380 лв.
и 382 лв. За новата длъжност не й била предоставена и не била подписвала
длъжностна характеристика. Задълженията на ищцата били свързани с приемане и
разпределяне на суровините и материалите, необходими за изработване на саи /горна част/ на детски обувки и буйки
и изпращане на готовата продукция в основния цех на предприятието в град София.
Успоредно с това ищцата твърди, че била натоварена със съставяне на ежедневно
електронно сведение до работодателя, в което отразявала присъствието на
работниците, изработеното от тях и други данни.Твърди се, че с допълнително
споразумение от 30.12.2013 г. и тази длъжност била променена в нова: „общ
работник“, шифър по НКП 9321, 0003, с основно месечно възнаграждение 340 лв. За
тази длъжност също не й била връчвана длъжностна характеристика. С допълнително
споразумение от 31.03.2014 г. за „добра работа“ основното й месечно възнаграждение
било увеличено с 10 лв. и станало 350.00 лв. В исковата молба ищцата твърди, че
на 08.01.2015 г. й било връчено от работодателя предизвестие от 05.01.2015 г.,
с което я уведомявал, че на основание чл. 326 вр. с
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ след изтичане на 30 дни трудовото й правоотношение
щяло да бъде прекратено. Връчването било удостоверено с подписите на двама
свидетели, тъй като ищцата отказала да го получи. На 05.02.2015 г. й била
връчена Заповед № 636/05.02.2015г в два различни екземпляра, като с всяка от
тях се прекратявало трудовото й правоотношение с работодателя на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от 06.02.2015 г. Заповедите се различавали по
посочените в тях мотиви за прекратяване на трудовия договор. В първата заповед
като причина за прекратяване на трудовия договор било посочено „предизвестие от
работодателя". Във втория екземпляр на Заповед № 636/05.02.2015г било
посочено, че причините за прекратяване на трудовия договор били: „поради липса
на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“. Двата
екземпляра на Заповед № 636 се различавали още и по положения подпис срещу
графа „работодател“. Освен, че двата подписа били различни, нито един от тях не
принадлежал на И.К.И., който по силата на закона бил единствен оторизиран да
подпише въпросната заповед. В исковата молба се оспорва законността на
уволнението на ищцата и на Заповед № 636/05.02.2015г, с която било прекратено
трудовото й правоотношение с ответника. Същата била незаконосъобразна по следните
съображения: Твърди се на първо място, че тя
не е мотивирана, съобразно закона и трайната съдебна практика. В нея
било посочено цифровото основание за прекратяване на трудовия договор, като в
по-добрия случай текстово било изписано: „поради липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата“. Не били посочени точно и
конкретно кои са липсващите качества, необходими за изпълнение на трудовата й
функция на общ работник, поради което ищцата била уволнена. Ищцата твърди, че не
й е била връчена длъжностна характеристика за тази длъжност. Заповедта за
уволнение не съдържала и фактите, на които се бил основал работодателят, даващи
му основание да прекрати трудовия й договор. Твърди се на второ място, че заповедта за уволнение била
незаконосъобразна, тъй като не била подписана от работодателя.Твърди се, че процесната заповед е незаконосъобразна на формално
основание и като такава подлежала на отмяна, без да се разглежда спора по
същество, което прави иска на ищцата по чл.344,ал.1,т.1 от КТ основателен и
доказан.Уважаването на този главен иск пораждало за ищцата потестативно
право за уважаване и на иска по чл.344, ал.1 ,т.2 от КТ. Моли се съдът да
постанови решение, с което да я възстанови на работа в ответното дружество на
длъжността от преди уволнението й.Предявява
се иск срещу ответника по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, тъй като по
причина на това незаконно уволнение ищцата загубила работата и трудовото си
възнаграждение. Регистрирана била в Бюрото по труда град Пазарджик като активно
търсеща работа. Не била постъпила на работа при друг работодател и не
получавала друго трудово възнаграждение. В тази връзка и на основание и вр. с чл.225, ал.1 от КТ работодателят й дължал обезщетение
за 6 месеца в размер на 2100,00 лева при месечно възнаграждение 350.00 лева, за
периода от 06.02.2015 г. /датата на прекратяване на договора/ до 06.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното й изплащане.Предявява
иск срещу ответника на основание чл.220, ал.1 от КТ - за неспазено
предизвестие за 4 дни - от 05.02.2015 г. до 08.02.2015 г. в размер на 70.00
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане.Предявява иск срещу ответника на основание чл.224,ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за два работни дни
за 2015г за сумата от 35.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане.Предявява иск срещу ответника на основание чл.245 от КТ вр. с чл.272 във вр. с
чл.270 от КТ за неизплатено трудово
възнаграждение, както следва:- за месец ноември 2013 г. в размер на 111.00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.01.2014
г. до окончателното й изплащане;- за
месец декември 2013 г. в размер на 258.00 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 01.02.2014г до окончателното й изплащане.Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор, в който ответникът счита, че подадената искова молба
от И.И.К. е допустима, но исковите претенции са
неоснователни.Твърди се, че ответникът не оспорва хронологията, свързана със
сключването и измененията на трудовото правоотношение - относно дати, длъжности
и размер на трудовото възнаграждение. Вярно било, че на същата е било връчено
Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328
ал.1 т.5, като удостоверяването на връчването било станало чрез подписите на
двама свидетели. Твърди се, че Заповед № 636/05.02.2015 г. била подписана от Г.
М.. Последната била главен счетоводител и притежавала пълномощно да подписва
всякакви документи, свързани с уреждането на трудовите правоотношения на
служителите на „К. и К." ООД. „Втората" заповед е била издадена по
желание на ищцата, тъй като тя твърдяла, че с първоначалната не е могла да се
регистрира в Бюрото по труда. Заповедта била подписана от управителя на
дружеството и не заменяла първоначално издадената заповед, а само я
конкретизирала.Не било вярно, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение била немотивирана. Посочена била изрично разпоредбата на закона,
въз основа на която се прекратявал трудовият договор - чл.328 ал.1 т.5 КТ.
Следвало да се има предвид, че не се касаело за дисциплинарно наказание, при
налагането на което имало изискване да се посочи конкретно в какво нарушение се
„обвинявал" работника. Това е така, за да можело да се приложи разпоредбата
на чл.193 КТ. Твърди се, че в настоящия случай при прекратяване на трудовото
правоотношение законът не задължавал
работодателят да „изслуша" работника. Нямало задължение за спазване
на определена процедура, освен да се връчила заповедта за прекратяване на трудовия
договор (дори и предизвестие не било необходимо, ако работодателят заплати
съответното обезщетение). Решението на работодателя било изцяло субективно.
Формирало се в хода на наблюдение на работата на съответния служител или въз
основа на докладите /отчетите, рапортите/ на непосредствения ръководител.
Критерият за прилагане на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.5 КТ бил субективен. Не
е бил свързан с изискването служителят да притежава определени професионални
квалификации или образование. Формирало се изцяло въз основа на преценката на
работодателя относно личностните качества на работника, свързани с
изпълняваната работа - отношение към труда; способност да изпълнява възложените
му задачи; изпълнение на нормите; общуване с колеги и непосредствени ръководители
и др. Твърди се, че липсата на конкретни мотиви за прилагане на нормата на
чл.328 ал.1 т.5 КТ в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била абсолютна предпоставка за признаване
на уволнението за незаконно. По отношение на издателя на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение в отговора се твърди, че приложеното
пълномощно на Г. М. било достатъчно основание да се приеме, че подписът бил
положен от оправомощено лице. Твърди се, че
посочените искове в исковата молба за присъждане на обезщетение са
неоснователни.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания, по които съдът се е произнесъл
с нарочно определение.
В хода на производството по
делото ищецът е оттеглил претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 224
ал.1 КТ и производството по делото в тази му част е било прекратено. Освен това
на основание чл. 214 ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на исковите претенции
за дължими обезщетения по КТ , чрез увеличение на техния размер, като са
посочени и размерите на претенциите за дължима мораторна
лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение , след което
претенциите се поддържат в следните размери : обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в
размер на 2122,14 лв. , обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 ал.1 КТ в размер на 70,72 лв. ,
трудово възнаграждение за м. ноември 2013 г. в размер на 111,72 лв. и мораторна
лихва в размер на 25,00 лв. и трудово възнаграждение за м. декември в
размер на 258,00 лв. и мораторна лихва за забава в
размер на 55,00 лв.
Районният съд, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено следното :
Не се спори, а и от
представените писмени доказателства и от
заключението на допусната съдебно- икономическа
експертиза се установява, че ищцата е работила
по трудово правоотношение в ответното дружество, когато това трудово
правоотношение е било прекратено с представените по делото две заповеди под
един и същ номер и дата - Заповед № 636/05.02.2015 г. на основание чл. 328 ал.1
т.5 КТ . Двата диспозитивни
документа , в които е материализирано волеизявлението на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на ищцата на посоченото по-горе правно
основание се различават в обстоятелствената си част по това, че в първата
заповед като причини за това прекратяване е посочено „ Предизвестие от
работодателя „ , във втората заповед съответно „“Поради липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“ . Различието касае
още и подписите положени в двете заповеди , съответно за работодател. Не е спорно ,че двете заповеди са връчени на
ищцата на 05.02.2015 г. и че в тях ,
като датата на прекратяване на трудовото правоотношение е посочена – 06.02.2015
г. Не е спорно също така , че с представеното по делото предизвестие от
05.01.2015 г. , връчено на ищцата /
според отбелязванията в него / на 08.01.2015
г. , работодателят е уведомил ищцата на основание чл. 326 КТ , във връзка с чл.
328 ал.1 т.5 КТ , че след изтичане на законния
срок от 30 дни трудовото й правоотношение ще бъде прекратено.
Не е
спорно , а и от заключението на допуснатата съдебно- икономическа
експертиза и представеното допълнително
споразумение от 31.03.2014 г. към трудов
договор от 18.07.2011 г. се установява, че длъжността на ищцата изпълнявана от
нея преди процесното уволнение е била „общ работник“,
и това е длъжността която фигурира и в
двете заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение.
Представено
е по делото пълномощно , видно от което управителят на ответното дружество е
упълномощил лицето Г. М. да подписва от
името на дружеството всички документи , свързани с уреждане на трудово – правни
отношения с работници и служители , в
това число заповеди за прекратяване на
трудови правоотношения.
В
съответствие с доказателствената тежест, която се
носи от ищцата по осъдителните искове ,
същата е представила копие от титулна страница от регистрационна карта към
„Д“БТ“ гр. Пазарджик, копие от трудова
книжка , видно от които документи, както от констатацията извършена по тази
трудова книжка в съдебно заседание –
след процесното уволнение е останала незаета
по трудово правоотношение до изтичането на правнозначимия
шестмесечен срок следващ това уволнение.
По
делото като доказателство е представен документ наименован
„решение на управителя на „К. и К. „ООД / без изходящ номер / , в което са
отразени констатациите на работодателя относно неизпълнение на трудови
задължения от ищцата / трудови норми, конкретни нареждания на преките си
ръководители , производство на некачествена продукция, липса на придобити
знания и умения / и е отразено неговото
решение , ищцата да бъде уволнена на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ.
От
заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза, както и
от представения платежен фиш се
установява , че последното
трудово възнаграждение за пълен
отработен месец - декември 2014 г. на ищцата е начислено БТВ в размер на 353,69 лв. На тази
база вещото лице е определило среднодневното трудово
възнаграждение в размер на 17,68 , а претендиранато
обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ за 4 дни в размер на 70,72 лв. Вещото лице е
определило размера на дължимото при тези данни обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в
размер на 2122,14 лв. Вещото лице е определило , че за м. ноември 2013 г. трудовото възнаграждение на ищцата е начислено с корекция от заработка в размер на 111,74 лв. , а за м. декември с корекция от заробтка в размер на 258,00 лв. и тези удържани суми не са изплатени на
ищцата. От представените по делото писмени доказателства- допълнителни
споразумения се установява , а и в съдебно заседание вещото лице уточнява , че
системата на заплащане на труда за процесните два месеца е при условията на сделна форма.
Същото
обстоятелство се установява и от показанията на двете разпитани по делото
свидетелки – Милушева и Пепелянкова . От показанията
на св. Милушева се установява, че тя е била упълномощена от работодателя да
подписва трудовите договори и заповедите за уволнение на работниците и
служителите – при отсъствие на управителя. Твърди, че първата приложена по
делото заповед била подписана от нея в изпълнение на тези нейни правомощия, тъй
като в момента управителят К. отсъствал , но след това ищцата се върнала и
пожелала да й се издаде нова заповед, в която да бъде описано основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като в Д“БТ“ й отказали регистрация щом в заповедта не
било отразено точно това основание. Двете разпитани по делото свидетелки са
категорични , че ищцата не полагала достатъчно усилия и не се справяла добре с работата си. Макар ,
че работодателят й давал възможности за работа, като я назначавал на различни длъжности , ищцата
допускала системни пропуски, не работела с необходимото внимание, често
допускала брак в произведените от нея изделия
и това се отразявало на работата на цялата бригада. Освен това според
показанията на св. Пепелянкова , ищцата била и
безкритична към допусканите от нея пропуски.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
По иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия спор се
възлага на работодателя. Спорът е за законосъобразността на уволнение, извършено с две заповеди под един и същ
номер и от една и съща дата - № 636/05.02.2015 г. Не е спорно, че на 08.01.2015 г. на ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание
чл. 328 ал.1 т.5 КТ/ при отказ от нейна страна да го получи , оформен с
подписите на двама свидетели/, както не е спорно, че на същото основание за
прекратяване на това правоотношение се е позовал работодателя в издадените
заповеди за уволнение. Тридесет дневният срок на предизвестието е изтекъл на
07.02. 2015 г. , а двете заповеди прекратяват трудовото правоотношение считано
от 06.02.2015 г.
Съдът намира за неоснователен
поддържания от ищцата довод, че уволнението й е незаконно поради това , че
издадените две заповеди за уволнение не
са подписани от работодателя. От показанията на св. Милушева се установява, че
управителят на дружеството е издал в нейна полза пълномощно, с което й делегира работодателски правомощия във
връзка със сключването и прекратяването
на трудовите правоотношения на работниците и служителите в предприятието. В
тази връзка е и представеното и неоспорено като писмено доказателство
пълномощно от 01.06.2013 г., в което
работодателят е делегирал част от своите
правомощия , включително и да подписва заповеди за прекратяване на трудови
правоотношения. Такова упълномощаване е допустимо и извън хипотезата на
дисциплинарното уволнение във връзка с чл. 192 ал.1 ГПК съгласно ТР № 6/
11.01.2013 г. по т.д. № 6/ 2012 г. на ОСГК.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, за работодателя
възниква субективното потестативно право да прекрати трудовия
договор при липса на качества
на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата, т. е. обективно да е налице неспособност на работника или
служителя да изпълнява резултатно възложената му трудова функция поради липса на
професионални знания, умения, навици, поради недостатъчно образование, опит или недостатъчни природни дадености (интелигентност, сръчност и пр. умствени, психически
или физически възможности). Трите елемента на основанието
за прекратяване на трудовия договор
по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на
труда са: липса на качества
на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна
връзка между тях /в този смисъл
Решение № от VII.1995 г. по гр. д. № /95 г., III г. о. /. Обективният характер на основанието за уволнение по
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ предпоставя задължение заповедта за уволнение
да бъде мотивирана,
т. е. в нея работодателят следва да посочи
точно и конкретно липсващите качества на уволнения работник.
Само в рамките на изложените мотиви
съдът може да извърши преценката
за законност на уволнението, като провери съществуването
на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране / в този смисъл Решение
№ от 12.2004 г. на ВКС по гр. д. № /2002 г., III гр. о.; Решение № от 06.1998 г. на ВКС по гр. д. № /97 г., III г. о. /.
В процесния случай , както в представеното предизвестие
, така и в двата акта на работодателя
е възпроизведено единствено
законовото основание -
"чл.328, ал.1, т.5 от КТ", без да са
конкретизирани качествата на служителя, липсата
на които препятства изпълнението на трудовите функции.
Текстово в двете заповеди също не се съдържа описание с по –голяма
ясността, като в едната заповед причините за прекратяване трудовото правоотношение са описани така : „Предизвестие от работодателя“, а в
другата съответно : „ Поради липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата“.
По делото е представено като писмено
доказателство - решение от 05.01.2015 г.
на управителя на ответното дружество – същото без изходящ номер и дата , в
което са изложени мотиви за процесното уволнение. При
преценката на това доказателство , съдът взема предвид от една страна , че се касае за документ без
изходящ номер и достоверна дата, а от
друга - че същият документ не е посочен с препращащи указания в
обстоятелствената част на нито един от правнозначимите
актове на работодателя / предизвестие и две заповеди /. Независимо от това
предвид липсата на оспорване относно достоверността на неговата дата ,
съдът е длъжен да се съобрази с доказателственото му значение на диспозитивен
документ удостоверяващ волята на неговия издател. Това решение обаче касае
констатирани от работодателя дисциплинарни нарушения на ищцата свързани с
неизпълнение или некачествено изпълнение на основните й трудови функции.
Конкретно изложение на липсващите на ищцата качества на работника за ефективно
изпълнение на работата – не са посочени и в този документ.
При основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т.
5 от КТ, а именно липса на качества за ефективно изпълнение на възложената
работа се касае за обективно, безвиновно и трайно
състояние на липса на качества, поради което и дисциплинарните нарушения, които
се навеждат от работодателя в представените от него писмени и гласни доказателства, не могат да обосноват
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Тези необходими за
изпълнението на длъжността качества трябва да са посочени в самите актове на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение / или в препращащи
документи /. Те следва да се извеждат от съответната длъжностна характеристика
и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения.
Следователно наличието или липсата на това основание за уволнение би могло да
се установи единствено в случай, че предизвестието и заповедите са мотивирани.
В случая не би имало пречка, дори тези качества да не са посочени в
предизвестието, или със заповедта, с която прекратяването е извършено, същите
да бяха посочени в отделен документ, съставен от работодателя и различен от
предизвестието и заповедта за уволнение, който да е доведен до знанието на
работника или служителя, ведно с връченото му предизвестие, респ. заповед, като
това би довело до саниране липсата на мотиви в самото предизвестие. При носена
от работодателя доказателствена тежест да установи
обаче, че предизвестието и заповедта са е мотивирани, респ. да представи такъв
документ, такива доказателства не бяха ангажирани. Ето защо така издадените
предизвестие и заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ са нередовни от външна
страна, което обосновава извода на съда, че извършеното на това основание уволнение е незаконно и следва да бъде отменено. Искът по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност е предявен като акцесорен на
иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ съдът намира следното:
За да се уважи този иск е необходимо да бъде
уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно
и неговата отмяна, да се установи, че в посочения период, не повече от 6 месеца
ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение и размерът на брутното трудово възнаграждение – база за
изчисляване на обезщетението. В случая ищцата е останала без работа за пълния
шестмесечен период след уволнението, като последното получено БТВ е в размер на
353,69 лева, поради което искът за периода 06.02.2015 г. – 06.08 2015 г.
включително в общ размер от 2122,14 лева е изцяло основателен, поради което ще следва
да бъде уважен. На ищцата следва да се присъди законната лихва върху тази сума
от подаване на исковата молба – 16.03.2015 г. до окончателното плащане, тъй
като вземането е лихвоносно, исковата молба има характер на покана и лихви са претендирани.
Частично
основателна е претенцията на ищцата да
бъде присъдено обезщетение по чл.
220 ал.1 КТ, тъй като безспорно по
делото се установява , че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на
основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ – с предизвестие от работодателя.Страните не
спорят , а и от представеното по делото писмено предизвестие се установява, че
то е било връчено на ищцата / при неин отказ да го получи / на 08.01.2015 г.
поради което и 30-дневния срок е изтекъл на 07.02.2015 г. В самата уволнителна заповед / в двата различаващи се екземпляра/ обаче е удостоверен факта, че трудовото
правоотношение е прекратено считано от
06.02.2015 г. / при датата на връчване 05.02.2015 г. /. Затова за неспазената
от работодателя част от
предизвестието от два дни на ищцата се
полага според неоспореното заключение на експерта , обезщетение по чл. 220 ал.1
от КТ в размер на 35,36 лв. Обстоятелството, че лицето
се е намирало
във временна неработоспособност по време на предизвестието,
е без значение с оглед изплащане на посоченото обезщетение. Над посочения по-горе размер
претенцията за присъждане на обезщетение се явява неоснователна и ще следва да
бъде отхвърлена. Следва да бъде уважена акцесорната
претенция за присъждане на лихва за забава върху това обезщетение, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По заявените искови претенции за
заплащане на дължима част от трудово възнаграждение за м. ноември и м. декември
2013 г. съдът намира същите претенции за неоснователни. От показанията на
разпитаните по делото свидетелки , от представените по делото трудов договор и допълнителни
споразумения , както и от заключението на експерта се установява, че през процесните два месеца през 2013 г. ищцата е изпълнявала
длъжност за която според действащото към този момент споразумение от 28.12.2012
г. страните са уговорили , че възнаграждението ще се определя при условията на сделна форма при уговорено основно месечно възнаграждение в
размер на 382,00 лв. Във ведомостите за заплати
за м. ноември 2013 г. е начислена
корекция от заработката в размер на 111,74 лв., а за м. декември 2013
г. корекция от заработката в размер на 258,00 лв.
Тези суми се претендират от ищцата , като не е спорно , че те не са й заплатени
от работодателя. Съгласно чл. 247 ал.1 КТ размерът на трудовото възнаграждение
се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Когато
размерът на трудовото възнаграждение е уговорен в зависимост от изработеното ,
критерият по който се определя е обикновено „ на парче“, като изискуемото се
количество продукция, трябва да отговаря и на определени качествени изисквания-
т.н. сделна форма за заплащане на труда. В случая
ищцата не оспорва , че това е била уговорената между страните форма на
заплащане, с която тя се е съгласила с подписването на посоченото по-горе
споразумение. От показанията на разпитаните по делото свидетели и от
заключението на експерта се установява, че трудовото възнаграждение за тези
месеци на ищцата е било начислено именно според уговорената между страните
форма на заплащане, като от показанията на св. Милушева и св.Пепелянкова се установява , че ищцата не е успявала да
покрие установените изисквания както за
количество, така и за качество на продукцията, поради което и заработката й била по-ниска. Тези показания съдът цени с
оглед евентуалната заинтересованост на тези свидетелки, но и като взема предвид
, че те не се опровергават от други събрани в настоящото производство
доказателства. Изложените едва в
защитата по същество доводи от страна на процесуалния представител на ищцата,
че длъжността „склададжия“ не изпълнява функции , при които възнаграждението да
се определя по сделната форма на заплащане на труда
не се подкрепят от каквито и да било доказателства. От неоспореното заключение на експерта се
установява, че така претендираните от ищцата
неизплатени части от трудовото възнаграждение за двата процесни
месеца са отразени в разчетно- платежните ведомости
като корекция от заработка и са се отразили върху общо дължимото за тези
месеци трудово възнаграждение. Установява се , че по волята на страните е
уговорена сделна форма на заплащане и при тези
доказателства събрани по делото съдът приема за недоказан предявения от ищцата иск за
присъждане на трудово възнаграждение в неизплатените й като корекция от заработка размери. Този иск ведно с акцесорната
претенция за присъждане на моритарни лихви и законната
лихва върху претендираните главници следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед на изхода от делото ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в
размер на 315,00 лв. , а ищцата ще
следва да бъде осъдена да заплати сторените от ответника разноски в размер на 221,10 лв. Ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати следващата се държавна такса в размер на 194,88 лв. , както и да
заплати по сметка на ПРС разноски за вещо лице в размер на 60,00 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на И.И.К. ЕГН ********** ***, извършено със Заповеди № № 636/ 05.02.2015 г. на основание чл. 328 ал.1 т.5 КТ ,
считано от 06.02.2015 г. ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ, като
ВЪЗСТАНОВЯВА И.И.К. ЕГН ********** *** на заеманата
преди уволнението длъжност – общ работник в „К. *** с място на работа в
производствен цех в гр. В. , ОСЪЖДА „ К. и К. „ ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес : гр. София, ул. „Архитект Петко Момчилов „ 2-8,
представлявано от управителя И.К.К. да заплати на И.И.К. ЕГН ********** ***, следните суми: сумата от 2122,14 лева (две хиляди сто двадесет и два
лв. и 14 ст. ), представляваща дължимо обезщетение
на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за
това, че е останала без работа вследствие на незаконното уволнение в
шестмесечен срок след уволнението и
сумата в размер на 35,36
лв./ тридесет и пет лв. и 36 ст. / представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 16.03.2015
г. до окончателното плащане и сумата от 315,00 лева (триста и петнадесет лева) – разноски
за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на обезщетение по чл. 220 ал.1 КТ над размера
от 35,36 лв. до размера на 70,72 лв. и за присъждане на трудово възнаграждение
за м. ноември 2013 г. в размер на 111,72 лв.
и мораторна лихва в размер на 25,00 лв. и трудово възнаграждение за м. декември 2013
г. в размер на 258,00 лв. и мораторна лихва за забава
в размер на 55,00 лв., както и законна лихва върху главниците - като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.И.К. ЕГН ********** *** да
заплати на „ К. и К. „ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес : гр. София,
ул. „Архитект Петко Момчилов „ № 2-8,
представлявано от управителя И.К.К. сторените по
делото разноски в размер на 221,10 лв.
ОСЪЖДА „ К. и К. „ ООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес : гр. София, ул. „Архитект Петко Момчилов „ 2-8,
представлявано от управителя И.К.К. да заплати следващата
се държавна такса в размер на 194,88 лв. , както и да заплати по сметка на ПРС
разноски за вещо лице в размер на 60,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: