ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
06.02.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 5-ти
въззивен състав, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретаря ……………, като разгледа
докладваното от съдия Гетов ВНЧД № 5299
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 -8 от НПК.
Образувано е
по жалба на "А.У.в България сдружение с нестопанска цел“, подадена чрез
адв. П.П.срещу определение от 15.08.2019г. на СРС, НО, 109-ти състав, с което е
оставена без разглеждане жалбата на същото лице срещу постановление на СРП №1820/2018г.
от 04.07.2019г. за прекратяване на наказателното производството по досъдебно
производство № 230 ЗМИП 15049/2018г. по описа на 06 РУ СДВР.
В жалбата се
излагат пространни доводи, обуславящи неправилност и незаконосъобразност на
контролираното определение, като се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
твърди, че има правен интерес да обжалва постановлението на прокурора, тъй като
представляваното от него дружество се явява ощетено юридическо лице, пряко
увредено от престъпление по чл. 291, ал.1 от НК и чл.309 от НК. В този смисъл счита
за неправилно да бъде отказано разглеждане на жалбата му с аргумент, че
престъплението по чл.291, ал.1 защитава обществените отношения, свързани с
правораздавателната дейност. Позовава се на някои решения на ВКС и ВС, както и
на теоретични разработки, свързани с фигурата на пострадалия по смисъла на чл.74,
ал.1 от НПК, както и относно обстоятелството, че за качеството на пострадал от
престъпление не се изисква лицето да е претърпяло съставомерни вреди.
Настоящият съдебен състав, като
съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
С постановление
от 16.05.2017г. СРП е обединено досъдебното производство пр.пр № 25004/2017г. по описа на СРП за
престъпление по чл.309, ал.1 от НК с досъдебното производство № 230 ЗМИП
15049/2018г. по описа на 06 РУ- СДВР за престъпление по чл.291, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
С
постановление от 04.07.2019г. прокурор от СРП е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство №
230 ЗМИП 15049/2018г. по описа на 06 РУ-СДВР, водени за престъпления по
чл.291а, л.1 и чл.309, ал.1 от НК.
Срещу това
постановление въззивният жалбоподателят е възразил, депозирайки жалба. В
процедура по чл. 243, ал. 4-5 от НПК първият съд е счел, че сдружение с
нестопанска цел „А.У.в България“ няма качеството на ощетено юридическо лице и
за него не съществува правен интерес да инициира съдебен контрол върху
постановлението на прокурора.
За да
постанови горепосоченото определение, с което е оставена без разглеждане
жалбата на сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“ СРС е приел, че
наказателното производство е водено за престъпления по чл. 291, ал.1 и чл. 309,
ал.1 от НК, които престъпления са формални и не е предвидено при тяхното
осъществяване да настъпват съставомерни вреди. Производството по чл. 243, ал. 4
от НПК има за предмет проверката на обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
като правомощията на съда да осъществява контрол върху постановленията на
прокуратурата са единствено в рамките на възприетите фактическа обстановка и
правна квалификация. В тази връзка контролираният съд е приел, че сдружение
с нестопанска цел „А.У.България“ няма право да обжалва постановлението на СРП на
основание чл. 243, ал. 4 от НПК, тъй като според така цитираната разпоредба право
на жалба имат няколко лимитативно изброени фигури, сред които и ощетеното
юридическо лице, каквото качество обаче
сдружение с нестопанска цел „А.У.в България“" не притежава поради обекта
на посегателство на разследваните престъпления, изключващи фигурата на
пострадал/ощетено юридическо лице.
В конкретния
случай въззивният съд изцяло се солидализира с извода на първоинстанционния
съд, че сдружение с нестопанска цел „А.У.в
България“ не се явява легитимирано лице, имащо подлежащ на защита правен
интерес да претендира отмяна на атакувания акт на СРП. Това, че на същия е бил
изпратен препис от постановлението на СРП не означава, че има или е придобил
качеството на пострадал/ощетено юридическо лице от инкриминираното деяние.
Съгласно нормата на чл. 74 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Според утвърдената
съдебна практика такова е лицето, което би могло да се конституира валидно в
един съдебен наказателен процес като частен обвинител и граждански ищец за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Жалбоподателят няма
качеството на пострадал/ощетено юридическо лице по смисъла на НПК и
следователно за него липсва възможност да инициира съдебен контрол върху
постановлението от 04.07.2019г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство. Последното е образувано и водено за престъпления по чл.291, ал.1
от НК и по чл.309, ал.1 от НК, специфичните обекти на нарушаване при които
изключват наличието на "пострадал", тъй като при осъществяването на
престъпните им състави не се нарушават права на отделната личност и/или
юридическо лице. От значение е систематичното място на визираните престъпленията
- против правосъдието и съответно – против правоотношенията, гарантиращи и
осигуряващи правилното документиране.
Вредите,
които биха обусловили легитимацията на сдружението с нестопанска цел „А.У.в България“
като ощетен субект, трябва да са пряко и
непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк
смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния резултат е
обективен елемент на конкретното престъпление. В случая липсва причинно
следствена верига, която да направи жалбоподателя ощетено лице по смисъла на
чл. 243 от НПК и субект със законно признат интерес да атакува акта на
прокурора пред съда.
Действително
в съдебната практика въпросът за невъзможността поначало да има пострадал от
престъпление, което в своя състав не предвижда причиняването на вреди за
някого, е дискусионен, но по-голямата част от практиката подкрепя именно това
становище, към което се солидализира и настоящият съдебен състав.
В случай че
от страна на жалбоподателя се твърди, че има настъпили вреди, то пред него
остава открита възможността да атакува постановлението пред горестоящата
прокуратура, която е компетентна да дава указания за това по какъв текст може
да се води делото. Въззвиният съд намира тезата на защитата, че невъзможността
на увреденото лице да обжалва прекратяването на досъдебното производство
представлява преграда пред възможността
му да защити правата си, за необоснована.
Жалбоподателят Сдружение с нестопанска цел „ А.У.в България“ не е лишен
от възможност да потърси и получи правна защита, тъй като разглеждането на
жалбата му е от компетентността на горестоящата прокуратура, разполагаща с
възможност да прецени дали посегателството се ограничава единствено до
престъпление против правосъдието съответно документооборота, или се касае до
такова, увреждащо имуществото на жалбоподателя. Поради това правната защита на
твърдяното от него право се осигурява по реда на вътрешноинстанционния контрол
в рамките на прокуратурата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал.
10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден
прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на
наказателното производство, когато същите не са били обжалвани пред съда. Това
правило се извежда от заложеното конституционното правомощие на прокуратурата да преценява на
кои лица и за какво точно престъпление да повдигне обвинение. По-горестоящата
прокуратура може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението -
предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени не
само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има
данни за друго.
Поради
изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НО, 5- ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.08.2019 г. на
СРС, НО, 109-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружение
с нестопанска цел „А.У.България“ срещу постановление на СРП от 04.07.2019г. за
прекратяване на наказателното производството по досъдебно производство № 230
ЗМИП 15049/2018г. по опис на 06 РУ – СДВР, водено за престъпления по чл.291,
ал.1 и чл.309, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.