№ 117
гр. Д., 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100195 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 220 ал.1 от КТ.
В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик и управител на
фирма „С.” ЕООД, която има цех за шиене на обувки в гр. Д.. Твърди, че на
11.02.2022г. с трудов договор № 447/11.02.2022г. Е. Г. Н. - Д. е назначена на
работа, на длъжност „машинен оператор, шиене на обувки", с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лв. и на 14.02.2022г. Е. Г.
Н. - Д. е постъпила на работа. Твърди, че на 30.03.2022г. Х. А. З. отишъл в
цеха, тъй като възнамерявал да прави събрание с работниците за да обсъдят
някои неща по трудовия процес, когато отишъл в цеха при Е. Н. - Д. й
направил забележка, че много бавно работи и не си изпълнява нормата. Казал
на Е., че той ако седне на машината, по - бързо ще работи, след това отишъл в
офиса за да обсъдят със С. С. И. от гр.Д. /отговорник на цеха/ задачите и
други неща за процеса на работа. След малко в офиса отишла Е. Н. - Д. и
казала на Х. З., че напуска работа, като му хвърлила на бюрото молба за
напускане, т.е. да бъде освободена от работа. Твърди, че той прочел молбата
и казал на Е. Н. - Д., че не може да напусне така, а трябва да подаде
едномесечно предизвестие и да си отработи срока на предизвестието, но Е. Н.
- Д. категорично казала, че няма да отработва нищо и си тръгнала. На
1
следващия ден - 31.03.2022г. Е. Н. - Д. не се явила на работното си място и
след като не се явила на работа, той приел, че с неявяването си на работа тя
отказва да отработи срока на предизвестие и взел решение за прекратяване на
трудовото правоотношение между тях, поради отправената молба от Е. Н. - Д.
за това е издал Заповед № 11/31.03.2022г. за прекратяване на трудовия й
договор № 447/11.02.2022г. Счита, че в качеството на работодател той е
прекратил трудовото правоотношение по молба на ответницата Е. Н. - Д., но
същата не е отработила срока на предизвестие съгласно чл.6 от трудов
договор № 447/11.02.2022г. и при това положение Е. Н. - Д. на осн. чл.220,
ал.1 от КТ дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение,
което е в размер на 800.00 лева, съгласно чл.4 от трудов договор №
447/11.02.2022г. за неспазения срок на предизвестието, което обуславя
наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на настоящият иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Е. Г. Н. – Д., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Ш. А. № **, да
заплати на „С.” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. К., общ. С., обл. Благоевград, ул. Д. № **, представлявано от
управителя Х. А. З. с ЕГН **********, сумата в размер на 800.00 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220,
ал.1 от КТ, за прекратяване на трудовото й правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото
разноски.
В о.с.з. за ищцовото дружество се явява управителя Х. З. и
пълномощникът му адв. Е. С., който поддържа исковата молба. Моли съда
да постанови решение, с което осъди Е. Н. –Д. да заплати на „С.“ ЕООД,
представлявано от Х. З.- управител сумата в размер на 800 лева,
представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220
ал.1 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане. Счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
изложена в исковата молба. Твърди, че макар и в по- късен момент, от както
е прекратено трудовото правоотношение заплатата за м. март е била
2
изплатена на ответницата, за което е представено преводно нареждане. Счита
за доказано, че ответницата не е спазила едномесечното предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Относно обстоятелствата,
които са изложени в отговора на исковата молба счита същите за
несъстоятелни, те не кореспондират с доказателствения материал.
Претендира за разноски.
В о.с.з. ответницата лично оспорва исковата молба. Твърди, че не й
е била предоставена възможност да си отработи предизвестието защото й е
казано, че е освободена още от следващия ден – 31.03.2022 г. и да не се
явява, затова не се е явила, защото са нямали нужда от нея. Поради това, че
не е имала възможност да си отработи предизвестието смята, че не дължи
тези пари. Твърди, че заплатата й е преведена на 08.09.2022г. след като тя е
подала жалба до Д „ИТ“.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответницата Е. Г. Н. - Д. е била назначена на работа
с трудов договор № 447/11.02.2022г. във фирма „С.” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., обл. Благоевград, ул. Д. №
**, представлявано от управителя Х. А. З., на длъжност „машинен оператор,
шиене на обувки", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
800.00 лева и на 14.02.2022г. ответницата Е. Г. Н. - Д. е постъпила на работа.
Не се спори, че със Заповед № 11/31.03.2022г., на основание чл. 326,
ал.1 т.1 от КТ е прекратен трудов договор № 447/11.02.2022г. с ответницата,
считано от 31.03.2022г.
Ответницата е подала молба до управителя на фирма „С.” ЕООД за
освобождаване от работа от 30.03.2022г.
Установява се от Извлечение от Търговския регистър, че ищцовото
дружество е вписано като фирма „С.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. К., общ. С., обл. Благоевград, представлявано от
управителя Х. А. З..
Ответницата е подала жалба до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Смолян от 08.08.2022г. С писмо изх. № 22076672/29.08.2022г. на директора на
3
Дирекция „ИТ“- Смолян уведомили ответницата относно подадената от нея
жалба за неизплатено трудовото възнаграждение има право да предяви иск по
общия исков ред пред съответния районен съд, а относно не получени
ваучери за храна за м. март 2022г. на работодателя е дадено задължително за
изпълнение предписание да ги начисли и изплати с краен срок – 01.09.2022 г.
С преводно нареждане от 08.09.2022 г. е преведена на ответницата
сумата от 613.90 лева-заплата за м. 03.2022г.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. И. -
електромеханик и отговорник в ищцовото дружество, цех гр. Д., ценени на
основание чл.172 ГПК, съдът прие за установено, че делото се води за
неспазено предизвестие. Ответницата е работила в ищцовото дружество като
шивачка от средата на м. 02.2022г. до края на м. март 2022 г. в цех, находящ
се в гр. Д.. Управителя Х. З. се обадил на свидетеля И. на 29.03.2022г., че ще
отиде на следващия ден да обсъдят работния процес, защото не могат да
изкарват нормата. З. отишъл в цеха на 30.03.2022г., започнал да разговаря с
шивачките. Х. З. казал на ответницата, че не се справя с работния процес, не
си изкарва нормата. Е. след това си подала до управителя молба за напускане.
След този ден Е. не се явила на работа, за което свидетеля се обадил на
управителя И. и го уведомил.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
По иска по чл.220, ал.1 от КТ:
Ищецът претендира за сумата от 800.00 лева - обезщетение по
чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие, равняващо се на едно
брутно трудово възнаграждение. Съгласно чл.220 ал.1 от КТ страната, която
има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнагражение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Безспорно е,
че на 14.02.2022г. ответницата Е. Г. Н. - Д. е постъпила на работа в ищцовото
дружество, назначена с трудов договор № 447/11.02.2022г., на длъжност
„машинен оператор, шиене на обувки", с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 800.00 лева. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
4
изложена в исковата молба, че ответницата е подала молба за
освобождаване от работа на 30.03.2022г. Установи се, че на следващия ден -
31.03.2022г. ищцата не се явила на работа, за което е издадена Заповед №
11/31.03.2022г., на основание чл. 326, ал.1 т.1 от КТ, с която е прекратен
трудов договор № 447/11.02.2022г. с ответницата, считано от 31.03.2022г.
Доказа се, че ответницата не е спазила едномесечното предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което по силата на
разпоредбата на чл. 220 ал.1 от КТ ответницата дължи на ищеца обезщетение
в размер на брутната работна заплата в размер на 800.00 лева. Базата за
определяне на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е посочена ясно в чл. 228,
ал. 1 КТ и това е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за обезщетението, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Поради това
обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ в конкретния случай следва да се изчисли
по правилата на чл. 228 КТ, т.е. въз основа на брутно трудово възнаграждение
за месец март 2022г., който се явява предхождащ месец, в който е възникнало
основанието за обезщетението.
Предявен е иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата
в общ размер на 800.00 лева, считано от датата на предявяване на иска -
01.06.2023г., върху присъдената сума, след тази дата до окончателното
плащане на задължението. Иска за законна лихва е акцесорен и е в
зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед уважаването на иска в
размер на 800.00 лева, ответницата дължи на ищеца законна лихва върху
главницата от 800.00 лева, от завеждане на делото – 01.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
С нормата на чл. 359 от КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на
дължимите към съда по силата на чл.71 и чл.76 от ГПК държавни разноски за
5
съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на
чл.78, ал.1 от ГПК работниците и служителите, ответници по дела за трудови
спорове дължат да заплатят направените от работодателя разноски в
случаите, когато предявените от тях искове бъдат уважени. Ищецът е
направил разноски 300.00 лева – адвокатски хонорар, която сума следва на
чл.78, ал.1 от ГПК да се осъди ответницата за заплати на ищеца.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. Н. – Д., с ЕГН ********** от гр. Д., общ. Д., обл.
Смолян, ул. Ш. А. № ** ДА ЗАПЛАТИ НА „С.“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: с. К., общ. С., обл. Благоевград, ул. Д. №
**, представлявано от управителя Х. З. сумата от 800.00 лева /осемстотин
лева/, представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие по
чл.220, ал.1 от КТ, за прекратяване на трудовото й правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата от 800.00 лева, считано от датата на
предявяване на иска – 01.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и
300.00 лева /триста лева/ - разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
6